Глупостта на Жозеп. Това, което разбра за руснаците Бисмарк, но не може да разбере Борел
„ Това са нелепости. Този човек е просто малоумен. Той няма нищо общо с политиката. Ако беше интелигентен, щеше да разсъждава по този начин, делово: дай Боже ние и Русия да ги решим тези проблеми. Ние какво, ще наслояваме нови проблеми върху тези проблеми? Всеки човек би си помислил по този начин “.
С тези думи Александър Лукашенко реагира пред публицисти на срещата на върха на ЕАИС във връзка изказванията на висшия представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, че Русия ще нападна НАТО след успеха над Украйна.
Но макар прямотата и грубостта, присъщи на водача на Беларус, същото може да се каже като цяло за историко-филсофските размишления на Борел. Вярно е, че е допустимо да се разшири това обстойно, само че малко изложение: казаното от Борел е явен признак за пагубното положение на западния опит във връзка с Русия.
След като Хенри Кисинджър, вековният деец в геополитическите игри, неотдавна си отиде от този свят, наподобява, че там не са останали хора, които да схванат съответно същността на Русия. И тъкмо това е рисковото. Колкото по-зле се схващат хората, толкоз по-голяма е вероятността от силови решения.
И по този начин, Борел, лицето, отговарящо за външната политика в Европейски Съюз, сподели следното оня ден:
С това, че Русия постоянно е била империя, не може да се спори. Знаете ли, даже страната на Владимир Свети и Ярослав Мъдри дава отговор сносно на това определение. Още при Иван III Московското царство е било готово да бъде признто за империя от друга конструкция със съответния статус - Свещената Римска империя.
И тук адекватността в характерността на Борел свършва. Защото, несъмнено, „ кесарят ” на тази страна въобще не е смятал тогавашната Русия за някаква заплаха или опасност. Освен това самата Свещена Римска империя, макар името си, също не е била нападателна. И сега, когато стартира образуването на Руската страна, тя се занимаваше извънредно със отбраната на Запада от настъплението на османците. Е, и с чисто вътрешноевропейските спорове.
Когато Петър Велики публично прогласи империята, той, несъмнено, с цел да може да направи това, първо победи тогавашната велика европейска мощ Швеция. Но Борел наподобява не е наясно, че таман Август Силни, курфюрста на Саксония и определен крал на Полша, е този, който в началото е убеждавал Петър да влезе в борба с Карл XII. Тоест за съветския цар цялата тази дълга и тежка война не е експанзия против Европа, а опция да се впише в почтено за Русия място в „ концерта ” на великите европейски сили.
За това беше нужен и достъп до Балтика. За тази цел Санкт Петербург, един от най-европейските градове, които можете да си визиите, е издигнат като забележим знак на империята. И елитите на разнообразни народи, които са били част от Руската империя, присъединявайки се към петербургското висше общество, по този метод се срещат с европейската цивилизация.
Но може би казусът е, че Борел е левичар (Партията на европейските социалисти)? В последна сметка, да, Руската империя помагаше на кралските домове на Европа да се борят с „ хидрата на революцията “. И Александър I, откакто победи Наполеон и влезе в Париж с съветската войска, организира Великденска работа на площада, където революционерите отрязваха главите на „ враговете на народа “, с цел да прогонят тъмнината от сърцето на френската столица. Той ли беше този, който заплаши Европа?
Има обаче и доста хора, които ще се възмутят: само че ние не сме Европа, ние имаме по-голямата част от страната си в Азия! Така е. Но, знаете ли, Съединени американски щати са напълно на различен континент. Но на никого не би му хрумнало да отхвърли, че произходът на страната му е европейски.
И в този смисъл има доста значима симетричност – Америка е приложила най-радикалните демократични практики, родени в Европа. А Русия - монархическо абсолютистките. Но те също са европейци, даже и по първичния си генезис, а не въобще някаква „ Орда “, както всякакви „ експерти “ също си фантазират.
Император Фридрих Барбароса изпраща своите майстори - строители при Андрей Боголюбски. И в случай че е имало толкоз директно разбиране на архитектурни хрумвания, за какво тогава тези „ специалисти ” не осъзнават, че е имало същото и за политическите. Още тогава, в зората на основаването на държавността в Североизточна Рус...
Между другото, съдбовната неточност на Хитлер в алегоричен проект (на която той придава огромно значение) е, че той посочва проекта за навлизане на името на Барбароса, който е бил, в случай че не другар (въпреки че е възможно), то сигурно сътрудник на Владимирско - Суздалския княз.
Не е належащо обаче да се гмуркате в дълбините на историята. За да разберем Русия, е доста потребно да се обърнем към наследството на Бисмарк. Известна е неговата надълбоко пророческа фраза:
„
Известно е също, че той не е съветвал никого да се бие с Русия. Но доста по-малко знае се, че Бисмарк е носел стоманен пръстен, върху който е била гравирана съветска дума, чието схващане му е дало ключ към разбирането на характера на тези, които никога не трябва да бъдат подценявани. Тази дума е: " НИЩО ".
Бисмарк я разпозна, или по-скоро опозна, когато беше пруски дипломат в Санкт Петербург. И един ден там му се случи невероятна история. Озовавайки се през зимата в едно село, той наел локален човек, който се заел да го закара до нужното място на шейна, с впрегнати в нея два доста неугледни коня. Когато бъдещият стоманен канцлер изразил подозрения по отношение на скоростта им на напредване, мъжът дал отговор: „ Нищо! “
Бисмарк чува тъкмо същото, когато се втурнали бързо по неравния път и той се развикал, че всеки миг шейната ще излети в канавката. И, несъмнено, тя отлетяла. И още веднъж германецът чул: " Нищо! " — когато нападнал мъжа с юмруци. И той в отговор, отново казвайки „ нищо “, изтрил със сняг кръвта от челото на пруския делегат, което било сцепено от някакъв дънер.
Тази дума толкоз шокира Бисмарк със своята неизчерпаема дълбочина и двоякост, че той безусловно я трансформира в собствен лозунг. И по-късно той сподели на своите сътрудници и приятели в сложни обстановки: А в Русия това са десетки милиони.
Тази дума съдържа бездънен предразсъдък и усещането за способността на човек да издържи и се оправи и с най-трудните неща, както и героизъм и подготвеност за всяка опасност. Бисмарк добре осъзнаваше, че тези качества са неповторими във връзка с военен капацитет и като цяло на резистентност на всевъзможен напън.
Трябва да се подарят на Борел и някои други западни водачи някои артефакти с тази невероятна дума. Нека да медитират. И тогава, може би, същият господин Жозеп ще разбере, че даже в случай че в действителност желаете да унищожите тази империя, глобите за нейните поданици са „ нищо “. Може би обаче няма да разбере... Може би Лукашенко е прав в диагнозата си?
И най-удивителното е, че безусловно до момента в който се писа колонката, авторитетно европейско издание се причисли към мнението на Александър Григориевич. В хумористичния антирейтинг на годината, по версията на списание " Политико ", Борел е почетен с премията. Ако някой е не запомнил, Борат е обликът на цялостния дръвник, основан от английския комедиант Саша Барон Коен.
Превод: Европейски Съюз
С тези думи Александър Лукашенко реагира пред публицисти на срещата на върха на ЕАИС във връзка изказванията на висшия представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, че Русия ще нападна НАТО след успеха над Украйна.
Но макар прямотата и грубостта, присъщи на водача на Беларус, същото може да се каже като цяло за историко-филсофските размишления на Борел. Вярно е, че е допустимо да се разшири това обстойно, само че малко изложение: казаното от Борел е явен признак за пагубното положение на западния опит във връзка с Русия.
След като Хенри Кисинджър, вековният деец в геополитическите игри, неотдавна си отиде от този свят, наподобява, че там не са останали хора, които да схванат съответно същността на Русия. И тъкмо това е рисковото. Колкото по-зле се схващат хората, толкоз по-голяма е вероятността от силови решения.
И по този начин, Борел, лицето, отговарящо за външната политика в Европейски Съюз, сподели следното оня ден:
С това, че Русия постоянно е била империя, не може да се спори. Знаете ли, даже страната на Владимир Свети и Ярослав Мъдри дава отговор сносно на това определение. Още при Иван III Московското царство е било готово да бъде признто за империя от друга конструкция със съответния статус - Свещената Римска империя.
И тук адекватността в характерността на Борел свършва. Защото, несъмнено, „ кесарят ” на тази страна въобще не е смятал тогавашната Русия за някаква заплаха или опасност. Освен това самата Свещена Римска империя, макар името си, също не е била нападателна. И сега, когато стартира образуването на Руската страна, тя се занимаваше извънредно със отбраната на Запада от настъплението на османците. Е, и с чисто вътрешноевропейските спорове.
Когато Петър Велики публично прогласи империята, той, несъмнено, с цел да може да направи това, първо победи тогавашната велика европейска мощ Швеция. Но Борел наподобява не е наясно, че таман Август Силни, курфюрста на Саксония и определен крал на Полша, е този, който в началото е убеждавал Петър да влезе в борба с Карл XII. Тоест за съветския цар цялата тази дълга и тежка война не е експанзия против Европа, а опция да се впише в почтено за Русия място в „ концерта ” на великите европейски сили.
За това беше нужен и достъп до Балтика. За тази цел Санкт Петербург, един от най-европейските градове, които можете да си визиите, е издигнат като забележим знак на империята. И елитите на разнообразни народи, които са били част от Руската империя, присъединявайки се към петербургското висше общество, по този метод се срещат с европейската цивилизация.
Но може би казусът е, че Борел е левичар (Партията на европейските социалисти)? В последна сметка, да, Руската империя помагаше на кралските домове на Европа да се борят с „ хидрата на революцията “. И Александър I, откакто победи Наполеон и влезе в Париж с съветската войска, организира Великденска работа на площада, където революционерите отрязваха главите на „ враговете на народа “, с цел да прогонят тъмнината от сърцето на френската столица. Той ли беше този, който заплаши Европа?
Има обаче и доста хора, които ще се възмутят: само че ние не сме Европа, ние имаме по-голямата част от страната си в Азия! Така е. Но, знаете ли, Съединени американски щати са напълно на различен континент. Но на никого не би му хрумнало да отхвърли, че произходът на страната му е европейски.
И в този смисъл има доста значима симетричност – Америка е приложила най-радикалните демократични практики, родени в Европа. А Русия - монархическо абсолютистките. Но те също са европейци, даже и по първичния си генезис, а не въобще някаква „ Орда “, както всякакви „ експерти “ също си фантазират.
Император Фридрих Барбароса изпраща своите майстори - строители при Андрей Боголюбски. И в случай че е имало толкоз директно разбиране на архитектурни хрумвания, за какво тогава тези „ специалисти ” не осъзнават, че е имало същото и за политическите. Още тогава, в зората на основаването на държавността в Североизточна Рус...
Между другото, съдбовната неточност на Хитлер в алегоричен проект (на която той придава огромно значение) е, че той посочва проекта за навлизане на името на Барбароса, който е бил, в случай че не другар (въпреки че е възможно), то сигурно сътрудник на Владимирско - Суздалския княз.
Не е належащо обаче да се гмуркате в дълбините на историята. За да разберем Русия, е доста потребно да се обърнем към наследството на Бисмарк. Известна е неговата надълбоко пророческа фраза:
„
Известно е също, че той не е съветвал никого да се бие с Русия. Но доста по-малко знае се, че Бисмарк е носел стоманен пръстен, върху който е била гравирана съветска дума, чието схващане му е дало ключ към разбирането на характера на тези, които никога не трябва да бъдат подценявани. Тази дума е: " НИЩО ".
Бисмарк я разпозна, или по-скоро опозна, когато беше пруски дипломат в Санкт Петербург. И един ден там му се случи невероятна история. Озовавайки се през зимата в едно село, той наел локален човек, който се заел да го закара до нужното място на шейна, с впрегнати в нея два доста неугледни коня. Когато бъдещият стоманен канцлер изразил подозрения по отношение на скоростта им на напредване, мъжът дал отговор: „ Нищо! “
Бисмарк чува тъкмо същото, когато се втурнали бързо по неравния път и той се развикал, че всеки миг шейната ще излети в канавката. И, несъмнено, тя отлетяла. И още веднъж германецът чул: " Нищо! " — когато нападнал мъжа с юмруци. И той в отговор, отново казвайки „ нищо “, изтрил със сняг кръвта от челото на пруския делегат, което било сцепено от някакъв дънер.
Тази дума толкоз шокира Бисмарк със своята неизчерпаема дълбочина и двоякост, че той безусловно я трансформира в собствен лозунг. И по-късно той сподели на своите сътрудници и приятели в сложни обстановки: А в Русия това са десетки милиони.
Тази дума съдържа бездънен предразсъдък и усещането за способността на човек да издържи и се оправи и с най-трудните неща, както и героизъм и подготвеност за всяка опасност. Бисмарк добре осъзнаваше, че тези качества са неповторими във връзка с военен капацитет и като цяло на резистентност на всевъзможен напън.
Трябва да се подарят на Борел и някои други западни водачи някои артефакти с тази невероятна дума. Нека да медитират. И тогава, може би, същият господин Жозеп ще разбере, че даже в случай че в действителност желаете да унищожите тази империя, глобите за нейните поданици са „ нищо “. Може би обаче няма да разбере... Може би Лукашенко е прав в диагнозата си?
И най-удивителното е, че безусловно до момента в който се писа колонката, авторитетно европейско издание се причисли към мнението на Александър Григориевич. В хумористичния антирейтинг на годината, по версията на списание " Политико ", Борел е почетен с премията. Ако някой е не запомнил, Борат е обликът на цялостния дръвник, основан от английския комедиант Саша Барон Коен.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ