Росен Костурков за ФрогНюз: Хората в животновъдството наистина ст...
Това сподели пред ФрогНюз Росен Костурков, депутат от " Продължаваме промяната - Демократична България " и заместник-председател на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите.
Ето и цялото изявление:
Какво е Вашето мнение - обективни ли са настояванията на протестиращите земеделци и животновъди?
В актуалните времена, когато земеделци стачкуват, общо взето съвсем несъмнено е, че имат съображение за това. Виждаме разтърсване в агросистемата на Европейския съюз, което значи, че общата земеделска политика на Европейски Съюз куца, нещо би трябвало да бъде поправено. В този подтекст, в митингите на аграрни производители и животновъди има учредения.
Казахте, че нещо в общата европейска политика куца - какво имате поради?
Начина на субсидиране, метода на връзки с трети страни, извънредно тежките условия на Зелената договорка, които включват и смяна на пестициди, и на торове, и на препарати, и метод на преправка на земята, и наложителни обработваеми зелени площи, които да не бъдат обработвани - така наречен зелени пояси. Тази тежест - в това число и административната тежест, на която са подложени всички аграрни производители по повод подпомагането, на процедура прави аграрния бранш освен в България, а в Европейския съюз неконкурентоспособен.
Има я и гледната точка, че дейностите наподобяват на изнудване - какво мислите за това?
Това го има. В България е по-силно в сравнение с в Европейския съюз.
Различните страни стачкуват с разнообразни претенции. В Германия да вземем за пример земеделците стачкуват, тъй като горивата им бяха наложени с акцизи, налозите на машините бяха вдигнати. Това ги удари в допълнение - с изключение на рецесията. Те желаят това да бъде анулирано. Във Франция стачкуват поради вноса от трети страни, които не извършват условията по Зелената договорка на Европейския съюз. В Белгия стачкуват, тъй като изкупните цени са доста ниски. Всяка една страна има лични претенции.
Вчера бях на два от митингите в Пловдивско. Единият беше по-тежкият - митингът на зърнопроизводителите с тракторите и машините на входа на автомагистралата откъм село Труд. Другият беше на дребни и междинни животновъди в сърцето на региона - в село Кръстевич. Двете групи наподобяват по друг метод. Хората в отглеждането на животни в действителност страдат. Животновъдството в България има потребност от смяна на политиката и отношението към него, тъй като то изчезва.
Без да недооценявам проблемите на зърнарите и обстановката на международните тържища, където продават те, само че техните претенции по-скоро са “дайте пари на всички, освен на тези, които имат потребност ”. За мен това няма никаква житейска и икономическа логичност. Намираме се в рецесия. В една рецесия би трябвало да спасим компаниите и секторите, които са застрашени от изгубване или от банкрути, а не да оказваме помощ в допълнение на компании, чиито облаги са намалели. Говорим за избавяне.
Усеща се и политическият колорит. Има претенции за оставка на министър, за оставка на държавно управление. Бих посъветвал всички протестиращи да избягат от политическата тематика.
Протестират и тропат по масата хора, които не са застрашени, които нямат потребност от избавяне. Да, имат намалели облаги. Да, може би капиталовите им стратегии няма да се изпълнят, само че те няма да банкрутират и няма да изчезнат, до момента в който един куп дребни производители - доста на брой по-малки зърнопроизводители, животновъди и растениевъди, са застрашени безусловно от изгубване. Трябва да спасим точно тях. Помощта, която страната ще даде от Държавния бюджет, би трябвало да бъде ориентирана към това да ги спасим от изгубване.
Лошото е, че огромните зърнопроизводители желаят да се дава по равно на всички - на калпак, на декар. Това са техните претенции и мъчно отстъпват от тях. Това няма нито житейска, нито икономическа логичност.
Може ли да кажем, че има групи, които са фактически наранени и имат потребност от поддръжка и други, които желаят да се възползват?
Голяма част от зърнопроизводителите продават зърното си на международните пазари, а не в България. Ние произвеждаме 4 пъти повече зърно, в сравнение с използваме. Цените на международните пазари падат, само че това са естествени процеси в едно общество със свободен пазар.
В същото време дребните зърнари, които са подвластни от търговците и от вътрешния пазар, които продават зърното си в България за храна на животни във тип на фуражи, имат проблем, тъй като цените отново се преценяват със международната борса.
Трябва да намерим метод да оценим тези, които са на действителна загуба и са застрашени от банкрути, с цел да ги спасим. Държавата - в лицето на министър-председателя, министъра на финансите и министъра на земеделието, доста ясно съобщи, че ще помогне единствено на застрашените от банкрут и изгубване компании.
Това ли е решението - да има ориентирана поддръжка?
Това е разумното решение. Говорим за избавяне, а не за предоставяне на пари на калпак, не за подкрепяне. Настоящите дейности са отвън естествената политика на субсидиране на земеделието в Европейски Съюз. Намираме се в екстраординарна обстановка, а страната ще развърже кесията, с цел да избави тези, които в действителност имат потребност от избавление. Земеделието е извънредно значим бранш. Освен че би трябвало да осигурим продоволствената сигурност на страната, земеделието държи селските региони живи - изключително отглеждането на животни и дребното земеделие в бранша плодове и зеленчуци. Трябва да намерим метод да запазим това, да създадем по този начин, че да се развива, другояче обезлюдяваме цели райони.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Какво е Вашето мнение - обективни ли са настояванията на протестиращите земеделци и животновъди?
В актуалните времена, когато земеделци стачкуват, общо взето съвсем несъмнено е, че имат съображение за това. Виждаме разтърсване в агросистемата на Европейския съюз, което значи, че общата земеделска политика на Европейски Съюз куца, нещо би трябвало да бъде поправено. В този подтекст, в митингите на аграрни производители и животновъди има учредения.
Казахте, че нещо в общата европейска политика куца - какво имате поради?
Начина на субсидиране, метода на връзки с трети страни, извънредно тежките условия на Зелената договорка, които включват и смяна на пестициди, и на торове, и на препарати, и метод на преправка на земята, и наложителни обработваеми зелени площи, които да не бъдат обработвани - така наречен зелени пояси. Тази тежест - в това число и административната тежест, на която са подложени всички аграрни производители по повод подпомагането, на процедура прави аграрния бранш освен в България, а в Европейския съюз неконкурентоспособен.
Има я и гледната точка, че дейностите наподобяват на изнудване - какво мислите за това?
Това го има. В България е по-силно в сравнение с в Европейския съюз.
Различните страни стачкуват с разнообразни претенции. В Германия да вземем за пример земеделците стачкуват, тъй като горивата им бяха наложени с акцизи, налозите на машините бяха вдигнати. Това ги удари в допълнение - с изключение на рецесията. Те желаят това да бъде анулирано. Във Франция стачкуват поради вноса от трети страни, които не извършват условията по Зелената договорка на Европейския съюз. В Белгия стачкуват, тъй като изкупните цени са доста ниски. Всяка една страна има лични претенции.
Вчера бях на два от митингите в Пловдивско. Единият беше по-тежкият - митингът на зърнопроизводителите с тракторите и машините на входа на автомагистралата откъм село Труд. Другият беше на дребни и междинни животновъди в сърцето на региона - в село Кръстевич. Двете групи наподобяват по друг метод. Хората в отглеждането на животни в действителност страдат. Животновъдството в България има потребност от смяна на политиката и отношението към него, тъй като то изчезва.
Без да недооценявам проблемите на зърнарите и обстановката на международните тържища, където продават те, само че техните претенции по-скоро са “дайте пари на всички, освен на тези, които имат потребност ”. За мен това няма никаква житейска и икономическа логичност. Намираме се в рецесия. В една рецесия би трябвало да спасим компаниите и секторите, които са застрашени от изгубване или от банкрути, а не да оказваме помощ в допълнение на компании, чиито облаги са намалели. Говорим за избавяне.
Усеща се и политическият колорит. Има претенции за оставка на министър, за оставка на държавно управление. Бих посъветвал всички протестиращи да избягат от политическата тематика.
Протестират и тропат по масата хора, които не са застрашени, които нямат потребност от избавяне. Да, имат намалели облаги. Да, може би капиталовите им стратегии няма да се изпълнят, само че те няма да банкрутират и няма да изчезнат, до момента в който един куп дребни производители - доста на брой по-малки зърнопроизводители, животновъди и растениевъди, са застрашени безусловно от изгубване. Трябва да спасим точно тях. Помощта, която страната ще даде от Държавния бюджет, би трябвало да бъде ориентирана към това да ги спасим от изгубване.
Лошото е, че огромните зърнопроизводители желаят да се дава по равно на всички - на калпак, на декар. Това са техните претенции и мъчно отстъпват от тях. Това няма нито житейска, нито икономическа логичност.
Може ли да кажем, че има групи, които са фактически наранени и имат потребност от поддръжка и други, които желаят да се възползват?
Голяма част от зърнопроизводителите продават зърното си на международните пазари, а не в България. Ние произвеждаме 4 пъти повече зърно, в сравнение с използваме. Цените на международните пазари падат, само че това са естествени процеси в едно общество със свободен пазар.
В същото време дребните зърнари, които са подвластни от търговците и от вътрешния пазар, които продават зърното си в България за храна на животни във тип на фуражи, имат проблем, тъй като цените отново се преценяват със международната борса.
Трябва да намерим метод да оценим тези, които са на действителна загуба и са застрашени от банкрути, с цел да ги спасим. Държавата - в лицето на министър-председателя, министъра на финансите и министъра на земеделието, доста ясно съобщи, че ще помогне единствено на застрашените от банкрут и изгубване компании.
Това ли е решението - да има ориентирана поддръжка?
Това е разумното решение. Говорим за избавяне, а не за предоставяне на пари на калпак, не за подкрепяне. Настоящите дейности са отвън естествената политика на субсидиране на земеделието в Европейски Съюз. Намираме се в екстраординарна обстановка, а страната ще развърже кесията, с цел да избави тези, които в действителност имат потребност от избавление. Земеделието е извънредно значим бранш. Освен че би трябвало да осигурим продоволствената сигурност на страната, земеделието държи селските региони живи - изключително отглеждането на животни и дребното земеделие в бранша плодове и зеленчуци. Трябва да намерим метод да запазим това, да създадем по този начин, че да се развива, другояче обезлюдяваме цели райони.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ