Това е от онези истории, които виждаме по филмите и

Това е от тези истории, които виждаме по филмите и за които четем в книгите, а когато попаднем на тях в живота разбираме, че изкуството е единствено реплика. Без пресиления и без да има потребност да се украсява, в историята на Георгий Костаки са събрани доста суперлативи – един от най-известните колекционери на 20-ти век, въпреки и самоук; собственик на най-голямата сбирка съветско авангардно изкуство в света; оживял в една война и в една страна, в която хора като него са били измъчвани и унищожавани освен духовно, само че и физически; великодушен донор и другар на съветските художници и най-интересното от всичко – изцяло елементарен човек с лимитирани средства, а не милионер. 
  Георгий Донисиевич Костаки е роден през 1913 година в Москва, в семейство на гръцки преселници. Чуждестранният му генезис и паспорт безусловно му избавят живота няколко пъти в дългите години, в които той събира, съхранява и демонстрира в дома си съветско изкуство от началото на века – по този начин наречения съветски авангард. Костаки няма никакво особено обучение, той е водач в гръцкото посолство. Интересът му към изкуството е плод на вътрешен нюх и голяма обич към художниците, чиито картини събира. Както самият той споделя, когато вижда за първи път картина на художничката Любов Попова, коства му се като че ли пред очите му изгрява слънце и огрява в душата му с ярки цветове и форми. Тази първа картина дефинира вечно параметрите на колекционерската му пристрастеност.
  В началото на 20-ти век съветските художници основават първите произведения на авангардното изкуство, което доста скоро бива неразрешено от руската власт като нездравословно и лишено от художествена стойност. Художниците са преследвани, доста от тях емигрират. Картините им са скрити по изби и тавани и когато Костаки потегля да ги търси, постоянно ги получава гратис или против дребни суми – никой не желае да държи в дома си изкуство, за което рискува да бъде задържан и наказан. Не липсват и анекдотични истории като тази по какъв начин с една прелестна картина на Любов Попова московчанин си заковал течащия покрив и се съгласил да замени картината против парче шперплат, което да му прави същата работа. За няколко десетилетия Костаки се снабдява с скъпи платна на Кандински, Шагал, Любов Попова, Малевич, Иван Кулин, Родченко, Олга Розанова и доста други – общо над две хиляди на брой. Апартаментът му в Москва е препълнен с картини, закачени една до друга от пода до тавана и дълги години това е единственият, въпреки и всекидневен, музей на модерното изкуство в Москва. В дома на Костаки са добре пристигнали както посетители и художници от целия свят, които се любуват на съкровищата му, по този начин и студентите от московската художествена академия, които няма къде другаде да видят тези произведения. Под натиска на властта в края на 70-те години Костаки напуща Русия (тогава СССР) вечно, само че обилно подарява половината си сбирка на Третяковската изложба в Москва.
  Другата половина от сбирката му е закупена от гръцкото държавно управление за близо 43 милиона евро и сега се намира в музея на модерното изкуство в Солун. Там може да прочетете фрагменти от невероятната история на живота му и да видите скъпите шедьоври, които е избавил от заличаване. И малко слънце ще изгрее и във вас…