Маестро Камджалов за турнето Етюди на Бъдещето: Това е трудът на живота ми
Това е нещо, което без пресилване, съм почнал преди повече от 20 години и той изкристализира в един неповторим формат, който беше показан в София, както и във Виена в Златната зала в " Музикферайн ". Една магия по музика на Петър Дънов, която сътвориха изумителни музиканти в " Генезис оркестър " от най-хубавите сформира на България. Вътре имаше хора от Софийската филхармония, на Българскота национално радио, операта, от чужбина, от Музикалната академия, от Музикалната учебно заведение. Вътре в хора имаше необятна гражданска селекция. Тази магия е създавана от хората. Вътре в хора имаше и адвокати, и педагози, и филолози, и инженери, които сплотиха сърце, глас, разум в нещо, което ние по никакъв метод не можем да повторим повече. Това каза в предаването " България, Европа и светът на фокус " на " Фокус " маестро Йордан Камджалов за националното си турне " Етюди на Бъдещето ".
По думите му това в никакъв случай не може да бъде повторено. " Това в действителност е трудът на живота ми и човек може би се опасява, че не желае да повтори, да не го скапе. Но успяхме да увековечим това знамение в един албум, който да е 58 минути 58 секунди. Този албум като една музикална приказна тайнственост, обвързвана с генезиса на живота, пътя на човешката душа е нещо, което в този момент представям в разнообразни български градове. И се веселя, че ползата е толкоз огромен. Искам да опиша нещо, което би трябвало да бъде вербализирано в прочут смисъл, тъй като се случва за първи път съгласно мен в музикалната история. Има потребност от една вербална асистенция за нахлуване в това знамение ", добави той.
Така го назовавам. Да опишат за този звуково-пространствен филм, който е хубост, възторг, тишина, мегапространство, свръхпространство в музиката. Аз постоянно съм казвал, че аз измервам качеството на музиката по качеството на пространството. За мен най-многомерните пространства в музиката, които до момента съм познавал, са на Густав Малер и на Брукнер да вземем за пример, само че без никаква невзискателност и мисля, че тук като тримерен, като извънземност, тези неща се дори надградени. Всички, които ще имат опция да участват, ще си допрян до това нещо. Животът е доста къс, има неща, които го белязват вечно и остават историята. А това просто ще остане в историята, това е истината. Ако умра на следващия ден – аз съм благополучен ", сподели още Йордан Камджалов.
Той уточни, че хората замълчават. " Аз също не знаех по какъв начин ще реагират, само че едно умълчаване, все едно получават толкоз доста отговори. Без изключение аз споделям, че в основата на този план стои човешкият ембрион – ембрион в дословния и метафоричен смисъл. Ние сме толкоз дребни, дори не сме бебета, същинската просвета, същинската цивилизация, още не се е появила, ние сме толкоз дребни. Там става въпрос за една звукова генетика, приказвам аз, откъдето се ражда от генетичен материал при взаимоотношение в мегаутробата на звука. Има едни неща, които в действителност би трябвало да се обяснят, и те там звучат. И като че ли хората се свързват доста надълбоко със себе си. Да, плачат, да, вълнуват се. Толкова имаме потребност да излезем от нашето всекидневие, от нашия обичай, че може би това са едни острови на глътка въздух за душата ", добави маестрото.
Ива ДОЙЧИНОВА
По думите му това в никакъв случай не може да бъде повторено. " Това в действителност е трудът на живота ми и човек може би се опасява, че не желае да повтори, да не го скапе. Но успяхме да увековечим това знамение в един албум, който да е 58 минути 58 секунди. Този албум като една музикална приказна тайнственост, обвързвана с генезиса на живота, пътя на човешката душа е нещо, което в този момент представям в разнообразни български градове. И се веселя, че ползата е толкоз огромен. Искам да опиша нещо, което би трябвало да бъде вербализирано в прочут смисъл, тъй като се случва за първи път съгласно мен в музикалната история. Има потребност от една вербална асистенция за нахлуване в това знамение ", добави той.
Така го назовавам. Да опишат за този звуково-пространствен филм, който е хубост, възторг, тишина, мегапространство, свръхпространство в музиката. Аз постоянно съм казвал, че аз измервам качеството на музиката по качеството на пространството. За мен най-многомерните пространства в музиката, които до момента съм познавал, са на Густав Малер и на Брукнер да вземем за пример, само че без никаква невзискателност и мисля, че тук като тримерен, като извънземност, тези неща се дори надградени. Всички, които ще имат опция да участват, ще си допрян до това нещо. Животът е доста къс, има неща, които го белязват вечно и остават историята. А това просто ще остане в историята, това е истината. Ако умра на следващия ден – аз съм благополучен ", сподели още Йордан Камджалов.
Той уточни, че хората замълчават. " Аз също не знаех по какъв начин ще реагират, само че едно умълчаване, все едно получават толкоз доста отговори. Без изключение аз споделям, че в основата на този план стои човешкият ембрион – ембрион в дословния и метафоричен смисъл. Ние сме толкоз дребни, дори не сме бебета, същинската просвета, същинската цивилизация, още не се е появила, ние сме толкоз дребни. Там става въпрос за една звукова генетика, приказвам аз, откъдето се ражда от генетичен материал при взаимоотношение в мегаутробата на звука. Има едни неща, които в действителност би трябвало да се обяснят, и те там звучат. И като че ли хората се свързват доста надълбоко със себе си. Да, плачат, да, вълнуват се. Толкова имаме потребност да излезем от нашето всекидневие, от нашия обичай, че може би това са едни острови на глътка въздух за душата ", добави маестрото.
Ива ДОЙЧИНОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ