Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща
Това е незаконен апел, който се популяризира из цялата страна. Студена заран в Сан Франциско. Една жена в алена хонда, с купчина коледни дарове на задната седалка, стопира пред будката при започване на автомагистралата пред Бей бридж.
- Плащам за себе си и за шестте коли след мен - изяснява тя с усмивка и купуваседем билета. Един след различен водачите на идващите шест коли стопират на будката с банкнотав ръка, единствено с цел да получат неизменимия отговор:
- Една жена доскоро към този момент заплати за вас. Приятен ден.
Оказва се, че дамата в хондата е прочела нещо на една картичка, залепена на хладилника на нейна другарка:,,Правете инцидентни добрини и безсмислено красиви неща " Този израз й направил мощно усещане и тя си го преписала.
Джуди Форман зърнала същата фраза, написана със спрей на стената на някакъв 31 склад на стотици благи от вкъщи си. Дни наред думите не можели да се изличат от мисълта й, най-после тя се предала и се върнала на същото място, с цел да си ги препише.
- Думите ми се сториха неописуемо красиви - изяснява тя за какво е почнала да изписва този израз в края на сичките си писма „ като обръщение свише ".
Съпругът й Франк толкоз харесал фразата, че я написал на стената в класната стая на своите седмокласници, измежду които била и дъщерята на една от локалните журналистки. Журналистката я разгласила във вестника с признанието, че няма визия от кое място се е появила и какво в действителност значи.
Два дни по-късно й се обажда Ан Хърбърт. Висока русокоска на четиридесет години, Хърбърт живее в Марин, една от десетте най-богати области, където се занимава с помагане в семейството на всякакви хора, работи каквото й падне, изобщо се оправя някак. Хърбърт видяла фразата в един ресторант „ Саусалито " и си я записала на хартиената поставка за чаша, след което дни наред си я повтаряла мислено.
- Прекрасно звучи! - отбелязал един мъж, който седял наоколо и я записал грижливо върху личната си поставка за чаша.
- Смисълът е следният - споделя Хърбърт. - Щом смяташ, че нещо е нужно, прави го непреднамерено.
Собствените й хрумвания се състоят в следното: 1) да влезе в подтискащо на тип учебно заведение, с цел да боядиса класните стаи, 2) да оставя топли ястия на кухненската маса в домовете из бедните елементи на града, 3) да мушне банкнота в дамската чанта на някоя горда бабичка.
Добротата може да се самовъзпроизвежда, също както и насилието.
Днес тази фраза е доста публикувана, виждаме я залепена на коли, по стени, в края на писма и визитни картички. И дружно с нея се надига едно незаконно съпротивително придвижване на добротата.
В Портланд, щата Орегон, някой може тъкмо в точния момент да пусне монета в автоматизирания часовник пред прилежащия автомобил, В Патърсън, щата Ню Джърси, десетина души, въоръжени с кофи, парцали и луковици лалета, могат да нападнатнякоя порутена изоставена къща и да я излъскат от горната страна до долу, до момента в който немощните притежатели стоят смаяни в профил и се усмихват. В Чикаго някой младеж може да чисти от сняг алеята пред дома си и ненадейно да му хрумне да направи нещо непредвидено. Какво толкоз, няма кой да ме види, споделя си той и почиства и алеята на съседа.
Това е положителна безредица, безвластие, щастлив бунт. Една жена в Бостън пожелава „ Весела Коледа! " на касиерите като изписва посланието на гърба на чековете си. В Сейнт Луис един мъж, чиято кола одеве е блъсната откъм гърба от млада жена, махва с ръка и споделя:
- Няма нищо, единствено драскотина. Не се тревожете.
Безсмислено красивите неща също се ширят навсякъде: Някакъв човек засажда нарциси около пътя, ризата му се издува от вятъра след минаващите коли. В Сиатъл някакъв човек се самоназначава за едноличен пазач на службата по непорочност и броди из асфалтираните хълмове, с цел да събира боклуците с пазарска количка. В Атланта някакъв човек стърже драсканиците върху зелената скамейка в парка.
Казват, че човек не може да се засмее без на самия него да му стане радостно - по същия метод човек не може да извърши доброта без да почувства по какъв начин личното му задължение е олекнало, тъй като светът е станал малко по-добър.
Не можеш и да получаваш положително без да се почувстваш слисан, прелестно изплашен. Ако вие сте на мястото на тези водачи, които откриват, че някой им е платил таксата за минаване по моста, кой знае какво може да ви хрумне да извършите и вие за някого по-нататък? Да пуснете някого да мине преди вас на кръстовището? Да се усмихнете на унилия служител? Или нещо по-голямо, по-значително? Като всички въстания, незаконната опозиция на положителното се надига постепенно, от едно дребно деяние. Защо да не е вашето?
АДЕЪР ЛАРА
Важно е действието, а не резултатът. Просто направи
каквото би трябвало. Може да не ти е по силите, може да не ти е
писано да видиш резултата. Но това не значи да престанеш
да вършиш каквото би трябвало. Може в никакъв случай да не схванеш какво
ще произлезе от стореното от теб. Но в случай че бездействаш, нищо
няма да се получи.
ГАНДИ
