Това е нагледен пример за това как понякога пълни двойкаджии

Това е прегледен образец за това по какъв начин от време на време цялостни двойкаджии в учебно заведение могат да се трансфорат в гениални учени, писатели, композитори, политици.
Затова не би трябвало да забравяме, че оценките не са всичко – просто е належащо да оставим децата да открият личния си път, този който ги прави щастливи, уверени, изобретателни.
1. Алберт Айнщайн
Гениалният академик не блестял с особени заложби в учебно заведение – минавал за мъчно схватливо дете и мнозина даже го мислили за постепенно разрастващ се. Родителите му постоянно трябвало да търпят рецензия от учителите поради оценките на сина им.
2. Антон Чехов
Отначало съветският публицист и драматург Антон Чехов учи в гръцко учебно заведение за момчета в родния си град Таганрог. През 1868 година се мести в локалната Мъжка класическа гимназия, само че се постанова да повтори една година, защото не съумява да си вземе изпита по старогръцки.
3. Джон Ф. Кенеди
Трудно е да си го представим, само че президентът на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди се славел в учебно заведение с прозвището „ нещастник “. Очевидно на бъдещия американски началник не му пукало доста, защото даже образувал група със свои приятели- двойкаджии, с които на смешка се наричали „ Несретниците “.
4. Лудвиг Ван Бетховен
Въпреки математическата трудност на неговите композиции, Бетовен цялостен живот се борел с числата. Композиторът напуща учебно заведение, когато е 11-годишен, научил се да събира и изважда, само че не можел да умножава и дели. В резултат, гениалният композитор изпитвал съществени компликации със следенето на персоналните си финанси.
5. Исак Нютон
Освен че от дете бил много екстравагантен, на бъдещия ослепителен разум Исак Нютон му се носела славата на огромен мързел в учебно заведение. Най-лошият възпитаник в клас. След като негов съученик му нанася няколко синини, Исак взема решение да се вземе в ръце и да стане най-хубавият в класа.
6. Наполеон Бонапарт
Легендарният френски пълководец Наполеон Бонапарт бил зле по всички предмети, като се изключи математиката. Хуманитарните предмети, да вземем за пример, го измъчвали доста – до края на живота си императорът на Франция написа с извънредно доста неточности.
7. Ричард Брансън
Като дете бъдещият притежател на финансов конгломерат от близо 400 компании, милиардер и човеколюбец Ричард Брансън страдал от дислексия, поради което дълго време не могъл да чете.
8. Уинстън Чърчил
Избираният два пъти за министър- ръководител на Англия сър Уинстън Чърчил самичък признава, че изпитвал голяма злост към ученето. В последна сметка, с изключение на английски министър председател, двойкаджията в учебно заведение получава и Нобелова премия за литература.
9. Александър Пушкин
Основоположникът на съветския книжовен натурализъм Александър Пушкин бил втори по триумф във випуска си…, само че за смут на родителите му в обратна посока.
10. Томас Едисон
Когато изобретателят на електрическата крушка бил изхвърлен от учебно заведение, декларирали на родителите му: „ Вашето дете е глупак, няма място при другите възпитаници. Учете си го сами! “.

Източник: 10te.bg