Мисията на патриарх Неофит трябва да продължи!
" Това е доста огромна загуба за България. Освен лидер на Светата ни православна черква, патриарх Неофит беше от доста дребното останали обединителни фигури. Той беше не просто мил, надълбоко хуманен, само че и духовник в най-свещения смисъл на думата, изразител на изключително дълбока ценностна система. Той беше, и в персоналното другарство, както и в служебната си задача, очевидно предан, мил и ухилен човек. "
Това разяснява пред БНР проф. Атанас Семов, академични учител и парламентарен арбитър, в деня, в който се сбогувахме с духовния лидер на Българската православна черква Негово Светейшество патриарх Неофит.
Той извърши една задача, която оттук насетне би трябвало да бъде продължена – задача по запазване на православието, което в наши дни е застрашено, разяснява проф. Семов.
Трябва да описваме на децата си, че православието ни е спасявало през вековете, а православната ни черква епохи наред е изпълнявала съдбовна задача, посочи той.
" Българският патриарх постоянно е бил нравствен и духовен стожер на нацията. Изключително значимо е да не допуснем разделяне, разколебаване, даже сенчица върху престижа и чистотата на БПЦ, на Светия синод ", акцентира още Атанас Семов.
" Патриарх Неофит остави доста ясно схващане за дълг – какво би трябвало и какво не би трябвало да бъде българският патриарх. Той изпълняваше своята задача с извънреден престиж. Едно от огромните му стремежи, от уверените му дела беше в учебното заведение да бъде възобновено вероучението. "
Проф. Семов е уверен, че размирното време, в което живеем, " изисква да се върнем към устоите, опората и светлината на изконните християнски полезности ". Ролята на православната религия в националната ни орис е водеща и свята, уточни той.
" Духовният живот на нацията не е единствено културен живот, не е единствено набожен живот. Ценностите, които въплъщаваше Негово светейшество, би трябвало да участват в ежедневната ни книжовност. В нашия публичен диалог би трябвало да се върне тематиката за полезностите ", безапелационен е преподавателят.
" Това се позагуби в нашия публичен живот през последните десетилетия. Да върнем в публичния си диалог полезностите считам за доста първостепенна задача. Една от тези полезности е чистотата на българския език. Друга – чистотата на нравите. Да върнем думи като " свяст ", тъй като да си прочут не е гаранция, че си почтен. Трябва повече напред в живота ни да излизат потвърдено свестни хора. Умеещи да се изчервяват, да схващат грешките си, да се спрат, в случай че ръката им посегне към нещо неправилно, греховно. Една нация, оставена без дейното наличие на нейното духовенство и интелигенция, е обречена на обърканост. "
Всеобщата мъка и болежка от загубата на Негово светейшество за проф. Семов е доста добър знак, че " у огромна част от българския народ това, които отец Неофит въплъщаваше, е нещо, на което ние като народ към момента държим ".
" Намирам го за значимо, за доста добър знак, само че знак, който би трябвало да бъде поливан и отглеждан като посев. Посев, от който да поникне нова гора на национални полезности. Доста обрулена е българската природа откъм полезности, духовната ни природа. Трябва да възстановим гората на полезностите. В България има доста умни хора. "
Това разяснява пред БНР проф. Атанас Семов, академични учител и парламентарен арбитър, в деня, в който се сбогувахме с духовния лидер на Българската православна черква Негово Светейшество патриарх Неофит.
Той извърши една задача, която оттук насетне би трябвало да бъде продължена – задача по запазване на православието, което в наши дни е застрашено, разяснява проф. Семов.
Трябва да описваме на децата си, че православието ни е спасявало през вековете, а православната ни черква епохи наред е изпълнявала съдбовна задача, посочи той.
" Българският патриарх постоянно е бил нравствен и духовен стожер на нацията. Изключително значимо е да не допуснем разделяне, разколебаване, даже сенчица върху престижа и чистотата на БПЦ, на Светия синод ", акцентира още Атанас Семов.
" Патриарх Неофит остави доста ясно схващане за дълг – какво би трябвало и какво не би трябвало да бъде българският патриарх. Той изпълняваше своята задача с извънреден престиж. Едно от огромните му стремежи, от уверените му дела беше в учебното заведение да бъде възобновено вероучението. "
Проф. Семов е уверен, че размирното време, в което живеем, " изисква да се върнем към устоите, опората и светлината на изконните християнски полезности ". Ролята на православната религия в националната ни орис е водеща и свята, уточни той.
" Духовният живот на нацията не е единствено културен живот, не е единствено набожен живот. Ценностите, които въплъщаваше Негово светейшество, би трябвало да участват в ежедневната ни книжовност. В нашия публичен диалог би трябвало да се върне тематиката за полезностите ", безапелационен е преподавателят.
" Това се позагуби в нашия публичен живот през последните десетилетия. Да върнем в публичния си диалог полезностите считам за доста първостепенна задача. Една от тези полезности е чистотата на българския език. Друга – чистотата на нравите. Да върнем думи като " свяст ", тъй като да си прочут не е гаранция, че си почтен. Трябва повече напред в живота ни да излизат потвърдено свестни хора. Умеещи да се изчервяват, да схващат грешките си, да се спрат, в случай че ръката им посегне към нещо неправилно, греховно. Една нация, оставена без дейното наличие на нейното духовенство и интелигенция, е обречена на обърканост. "
Всеобщата мъка и болежка от загубата на Негово светейшество за проф. Семов е доста добър знак, че " у огромна част от българския народ това, които отец Неофит въплъщаваше, е нещо, на което ние като народ към момента държим ".
" Намирам го за значимо, за доста добър знак, само че знак, който би трябвало да бъде поливан и отглеждан като посев. Посев, от който да поникне нова гора на национални полезности. Доста обрулена е българската природа откъм полезности, духовната ни природа. Трябва да възстановим гората на полезностите. В България има доста умни хора. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ