Един финал и двама братя...от двете страни на барикадата
Това е историята на един край. Но не кой да е край. Това е историята на един мач, който ще живее във вечността. За първи път в историята Ботев (Пловдив) и Локомотив (Пловдив) ще се изправят един против различен във финала за Купата на България…
Това обаче е и историята на двама братя. Родени в Гоце Делчев…Носили екипите на най-големите тимове в родния футбол…Орисани постоянно да бъдат един против друг… Димитър Пиргов от Ботев (Пловдив)… и Илко Пиргов от Локомотив…
Единият бранител, другият вратар.
„ Тръпка постоянно има. Разбира се, в този мач, край за Купата и то против градския и безконечен противник, всеки чака с неспокойствие мача и може би тръпката е малко по-голяма “, сподели Илко Пиргов.
„ Безспорно това е мачът на годината за нашия тим. Още повече, че съперничеството е ясно. Дано се получи театър за хората и нека покажем опциите си, в случай че го създадем, ще ще се поздравим с крайния триумф “, разяснява, на собствен ред, Димитър Пиргов.
„ Не желая да разясня преимущество. Един мач е. Финал. Знам самата настройка, знам, че в тези мачове моментната форма няма значение. Един мач е. Нито ние, нито Ботев ще има чисто игрово преимущество в този мач “, продължи Илко.
За семейство Пиргови футболът е живот и животът е футбол. А в детските години тяхната история за първите стъпки на другия в играта малко се разминават…
„ Като че ли в този момент детството е по-различно. Израснахме с брат ми на улицата. Бях най-малкият, а той е 3 година по-малък. Мен ме слагаха на вратата. След това той почна, а на вратата нямаше място за него. Играеше по-напред. Беше бранител. Така израснахме “, спомни си Илко.
„ Той играеше на всички места. Знаете по какъв начин е пред блока. Гледаш да окажеш помощ на всички места:, разяснява на собствен ред Димитър и прибавя: „ Разликата ни е 3 години. По през целия ден бяхме с топката. Още от дребен ме слагаха на вратата, тъй като батковците се събираха и най-малкият пазеше. Но като почнах да упражнявам професионално ме сложиха централен бранител и до ден сегашен съм на този пост “.
„ Като братя постоянно сме имали, чак дрязги не мога да кажа, само че дребни проблеми. Знаете две момчета като израстват постоянно има такива неща. Най-вече казусът ни беше с топката у дома. Често сме яли плесници от родителите ни, непрекъснато ни се караха – все нещо бе счупено, някоя врата, някое стъкло “, спомня си с усмивка по-големият от братята Илко.
„ Когато и да станеше пакост, аз постоянно бягах, дори се разплаквах за родителите ни да не ми извърнат внимание на мен и той (бел. ред. - Илко) да поеме цялата виновност “, сподели Димитър.
Сега техният дом е Пловдив, само че тяхната орис наподобява постоянно да са един против различен на терена.
„ Преди мачове, изключително един против различен, заобикаляме тематиката футбол. Не желаеме да вкарваме напрежение в нас “, призна Илко.
„ Нямам победа, до момента в който е бил на терена, само че до момента в който е бил на пейката, съм го побеждавал. Дано скапва тази поличба още идния мач “, пожела си бранителят.
„ От една страна е хубавото, че купата ще е в фамилията. Излизаме един против различен. И на двамата ни бе фантазия да станем футболисти и да играем в един тим, само че все се разминаваме и все сме в кръвни противници. Дано имаме още дълъг футболен живот и да се срещнем в един тим “, разяснява пък вратарят.
Освен с повече опит обаче, Илко Пиргов може да се похвали и с още нещо в съперничеството с брат си. Преди 13 години вратарят вкуси от възприятието да спечелиш Купата на България. С екипа на ЦСКА през 2006 година Илко Пиргов става притежател на по този начин стремежи трофей. Според Димитър обаче идният край е моментът за него също да занесе златен орден вкъщи.
„ Не че е единствено шансът, а е обикновено в този момент аз да побеждавам с трофея, с цел да изравня резултата “, сподели бранителят на „ канарчетата “.
И двамата имаха своя голям принос за мястото на техните тимове на финала. Димитър Пиргов – неизменим титуляр и без пропусната минута за Купата през сезона. Човекът с стоманените нерви, както демонстрираха и уменията му от бялата точка. Но същата с цялостна мощ важи и за брат му Илко Пиргов. Непробиваемата стена, която с блестящите си изяви при дузпите изпрати Локомотив на полуфиналите. Един умел реализатор против занаятчия в улавянето на 11-метрови наказателни удари. А при един предполагаем сюжет – кой ще надделее, в случай че се стигне до дузпи?
„ Тръпката ще е друга. Досега не се е случвало това нещо, само че уповавам се, в случай че аз играя и той бие дузпа, да я спася “, показа желанията си Илко.
„ Ако се стигне до дузпи, брат ми няма късмет против мен “, зарече се Димитър.
„ Няма да вкара, ще изпусне “, пък сподели Илко.
Това обаче е и историята на двама братя. Родени в Гоце Делчев…Носили екипите на най-големите тимове в родния футбол…Орисани постоянно да бъдат един против друг… Димитър Пиргов от Ботев (Пловдив)… и Илко Пиргов от Локомотив…
Единият бранител, другият вратар.
„ Тръпка постоянно има. Разбира се, в този мач, край за Купата и то против градския и безконечен противник, всеки чака с неспокойствие мача и може би тръпката е малко по-голяма “, сподели Илко Пиргов.
„ Безспорно това е мачът на годината за нашия тим. Още повече, че съперничеството е ясно. Дано се получи театър за хората и нека покажем опциите си, в случай че го създадем, ще ще се поздравим с крайния триумф “, разяснява, на собствен ред, Димитър Пиргов.
„ Не желая да разясня преимущество. Един мач е. Финал. Знам самата настройка, знам, че в тези мачове моментната форма няма значение. Един мач е. Нито ние, нито Ботев ще има чисто игрово преимущество в този мач “, продължи Илко.
За семейство Пиргови футболът е живот и животът е футбол. А в детските години тяхната история за първите стъпки на другия в играта малко се разминават…
„ Като че ли в този момент детството е по-различно. Израснахме с брат ми на улицата. Бях най-малкият, а той е 3 година по-малък. Мен ме слагаха на вратата. След това той почна, а на вратата нямаше място за него. Играеше по-напред. Беше бранител. Така израснахме “, спомни си Илко.
„ Той играеше на всички места. Знаете по какъв начин е пред блока. Гледаш да окажеш помощ на всички места:, разяснява на собствен ред Димитър и прибавя: „ Разликата ни е 3 години. По през целия ден бяхме с топката. Още от дребен ме слагаха на вратата, тъй като батковците се събираха и най-малкият пазеше. Но като почнах да упражнявам професионално ме сложиха централен бранител и до ден сегашен съм на този пост “.
„ Като братя постоянно сме имали, чак дрязги не мога да кажа, само че дребни проблеми. Знаете две момчета като израстват постоянно има такива неща. Най-вече казусът ни беше с топката у дома. Често сме яли плесници от родителите ни, непрекъснато ни се караха – все нещо бе счупено, някоя врата, някое стъкло “, спомня си с усмивка по-големият от братята Илко.
„ Когато и да станеше пакост, аз постоянно бягах, дори се разплаквах за родителите ни да не ми извърнат внимание на мен и той (бел. ред. - Илко) да поеме цялата виновност “, сподели Димитър.
Сега техният дом е Пловдив, само че тяхната орис наподобява постоянно да са един против различен на терена.
„ Преди мачове, изключително един против различен, заобикаляме тематиката футбол. Не желаеме да вкарваме напрежение в нас “, призна Илко.
„ Нямам победа, до момента в който е бил на терена, само че до момента в който е бил на пейката, съм го побеждавал. Дано скапва тази поличба още идния мач “, пожела си бранителят.
„ От една страна е хубавото, че купата ще е в фамилията. Излизаме един против различен. И на двамата ни бе фантазия да станем футболисти и да играем в един тим, само че все се разминаваме и все сме в кръвни противници. Дано имаме още дълъг футболен живот и да се срещнем в един тим “, разяснява пък вратарят.
Освен с повече опит обаче, Илко Пиргов може да се похвали и с още нещо в съперничеството с брат си. Преди 13 години вратарят вкуси от възприятието да спечелиш Купата на България. С екипа на ЦСКА през 2006 година Илко Пиргов става притежател на по този начин стремежи трофей. Според Димитър обаче идният край е моментът за него също да занесе златен орден вкъщи.
„ Не че е единствено шансът, а е обикновено в този момент аз да побеждавам с трофея, с цел да изравня резултата “, сподели бранителят на „ канарчетата “.
И двамата имаха своя голям принос за мястото на техните тимове на финала. Димитър Пиргов – неизменим титуляр и без пропусната минута за Купата през сезона. Човекът с стоманените нерви, както демонстрираха и уменията му от бялата точка. Но същата с цялостна мощ важи и за брат му Илко Пиргов. Непробиваемата стена, която с блестящите си изяви при дузпите изпрати Локомотив на полуфиналите. Един умел реализатор против занаятчия в улавянето на 11-метрови наказателни удари. А при един предполагаем сюжет – кой ще надделее, в случай че се стигне до дузпи?
„ Тръпката ще е друга. Досега не се е случвало това нещо, само че уповавам се, в случай че аз играя и той бие дузпа, да я спася “, показа желанията си Илко.
„ Ако се стигне до дузпи, брат ми няма късмет против мен “, зарече се Димитър.
„ Няма да вкара, ще изпусне “, пък сподели Илко.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ