Андрей Гълъбинов - българският италианец
Това е историята на Андрей Гълъбинов - българина, който с труд и тренировки измина пътя от най-ниските равнища на италианския футбол до елитната Серия " А ".
Играчът на " Дженоа " избира футбола в детството си, макар огромната волейболна история на фамилията му. Дядо му, на който е кръстен, е прочут играч по волейбол, а татко му Асен продължава традицията. Майка му Полина Филипова също дълги години се изявява към мрежата. По пътя на родителите потегля брат му Йордан, който сега играе в италианския " Болцано ".
Андрей обаче взема решение да се развива с топка в крайници по образеца на другия си дядо - Йордан Филипов, който е един от най-известните вратари на ЦСКА, пазил на вратата на " алените " сред 1965 и 1980 година. Футболистът на " Дженоа " няма доста мемоари от именития пазач, защото той си отива от този свят, когато Андрей е прекомерно дребен.
" Баба ми ми е разказвала най-много, че има доста мощен темперамент. На терена се е раздавал постоянно и е бил един от най-силните вратари на неговото потомство ", споделя Гълъбинов.
Той обаче в никакъв случай не е изпитвал предпочитание да застане под рамката на вратата. Целта му е една - да вкарва голове за клубните си тимове и националния отбор. Преди няколко кръга той прати топката в мрежата на именитият пазач Джанлуиджи Буфон от дузпа.
" Това е едно незабравимо възприятие. Ако би трябвало да съм почтен, бях спокоен. Вече знаех къде да удрям дузпата, тъй като бях гледал предходните спасявания на Буфон. Преди да удрям си говорихме с него за новия правилник за видеоповторенията, което вкараха в Италия ", вълнува се към момента Гълъбинов.
Нападателят се включи в акцията на Българския футболен съюз за привличане на повече фенове по стадиона за мачовете на националния тим и влезе в ролята на воевода. Това му донесло много смешки от страна на тогавашните му съотборници в " Новара ".
" Имаше бъзици, най-много тъй като им описах прекарването. За мен това беше доста хубаво прекарване. Разказах им цялата история на войводите ", сеща се Андрей.
За сътрудниците си на терена, които го назовават Хълк или Животно поради физиката му, той не е чужденец.
" В моето лице те виждат не толкоз българин, колкото италианец. Знаят всички, че съм от години в Италия и съм израснал там. Езикът, който употребявам, е италиански и не виждат в мен българска фигура, виждат италианска ", коментира той.
Въпреки че познава добре културата в страната, сложни моменти в кариерата му не липсват.
" Първите 2 години не можех да играя там, тъй като България не беше в Европейския съюз. Нямаше по какъв начин да ме картотекират. А е още по-лошо като си в друга страна и толкоз млад никой не те познава. Имам момче, което играе в Серия " С ", с който се срещнах предходната година. Живко Атанасов се споделя той. Чуваме се с него и се надявам на това повече българи да съумеят да играят в България ", оптимист е нападателят.
Докосва ли постоянно волейболната топка, какъв брой татуировки има и за какво София е обичаното му място, чуйте от самия Андрей Гълъбинов в идващото видео:
-->
Играчът на " Дженоа " избира футбола в детството си, макар огромната волейболна история на фамилията му. Дядо му, на който е кръстен, е прочут играч по волейбол, а татко му Асен продължава традицията. Майка му Полина Филипова също дълги години се изявява към мрежата. По пътя на родителите потегля брат му Йордан, който сега играе в италианския " Болцано ".
Андрей обаче взема решение да се развива с топка в крайници по образеца на другия си дядо - Йордан Филипов, който е един от най-известните вратари на ЦСКА, пазил на вратата на " алените " сред 1965 и 1980 година. Футболистът на " Дженоа " няма доста мемоари от именития пазач, защото той си отива от този свят, когато Андрей е прекомерно дребен.
" Баба ми ми е разказвала най-много, че има доста мощен темперамент. На терена се е раздавал постоянно и е бил един от най-силните вратари на неговото потомство ", споделя Гълъбинов.
Той обаче в никакъв случай не е изпитвал предпочитание да застане под рамката на вратата. Целта му е една - да вкарва голове за клубните си тимове и националния отбор. Преди няколко кръга той прати топката в мрежата на именитият пазач Джанлуиджи Буфон от дузпа.
" Това е едно незабравимо възприятие. Ако би трябвало да съм почтен, бях спокоен. Вече знаех къде да удрям дузпата, тъй като бях гледал предходните спасявания на Буфон. Преди да удрям си говорихме с него за новия правилник за видеоповторенията, което вкараха в Италия ", вълнува се към момента Гълъбинов.
Нападателят се включи в акцията на Българския футболен съюз за привличане на повече фенове по стадиона за мачовете на националния тим и влезе в ролята на воевода. Това му донесло много смешки от страна на тогавашните му съотборници в " Новара ".
" Имаше бъзици, най-много тъй като им описах прекарването. За мен това беше доста хубаво прекарване. Разказах им цялата история на войводите ", сеща се Андрей.
За сътрудниците си на терена, които го назовават Хълк или Животно поради физиката му, той не е чужденец.
" В моето лице те виждат не толкоз българин, колкото италианец. Знаят всички, че съм от години в Италия и съм израснал там. Езикът, който употребявам, е италиански и не виждат в мен българска фигура, виждат италианска ", коментира той.
Въпреки че познава добре културата в страната, сложни моменти в кариерата му не липсват.
" Първите 2 години не можех да играя там, тъй като България не беше в Европейския съюз. Нямаше по какъв начин да ме картотекират. А е още по-лошо като си в друга страна и толкоз млад никой не те познава. Имам момче, което играе в Серия " С ", с който се срещнах предходната година. Живко Атанасов се споделя той. Чуваме се с него и се надявам на това повече българи да съумеят да играят в България ", оптимист е нападателят.
Докосва ли постоянно волейболната топка, какъв брой татуировки има и за какво София е обичаното му място, чуйте от самия Андрей Гълъбинов в идващото видео:
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ