Братовчедът на Башар Асад проговори за режима в Сирия и защо семейството му избира да живее в изгнание
Това е една среща на тавана в съвременно столично заведение с панорамна панорама към центъра на София. Един от редките случай, в които Рибал ал Асад може да си разреши да върви без защита. Срещата е на водещия на предаването " 120 минути " по bTV с братовчедът на Башар Асад.
Почти тайно, тъй като той е привикнал да бъде следен, а можеше да е просто един наследник на милионер, наименуван от някои „ военнопрестъпник”, получил доста пари, с цел да мълчи, само че Рибал не мълчи. И през днешния ден е без защита, тъй като никой от хората към нас не знае, че това е първият братовчед на Башар Асад – президента на Сирия.
– Трябваше да напусна Сирия, когато бях на девет и от този момент да пребивавам в заточение. За късото време, в което се върнах в Сирия, бях унизен, имаше два опита да бъда премахнат. Взривиха нашата къща в Латакия през 1999 година без никаква причина. Просто с цел да разчистят пътя на Башар към властта”, споделя Рибал.
Хафез и Рифаат са неразделни братя. Рифаат е по-малък от Хафез и дълго управлява специфичните армейски елементи – желязната ръка на режима. Смята се, че през 1982 година Рифаат командва потушаването на протеста в Хама против „ Мюсюлмански братя”, в което по неофициални данни са убити минимум 10 хиляди души.
В един миг Рифаат става прекомерно известен и неуместен за брат си. Това е значително повода двамата братя да се скарат и Рифаат да бъде заставен да напусне Сирия. А техните синове – първите братовчеди Рибал и Башар стартират открита омраза, доста преди Башар да стане президент.
– Първото нападение против мен беше през 1994 година Стана тъкмо преди да се кача на самолета на австрийските авиолинии. Нито една вест не излезе на никое място. Представяте ли си – имаше пукотевица на летището в продължение на два часа и половина и нито едно издание не го написа! Самолетът беше цялостен с чужденци, сирийци, целият екипаж беше на борда и нито един не се осмели да каже, че полетът закъснява два часа и половина поради пукотевица на летището, в която участваха стотици бойци.
След това взривиха къщата ни в Латакия и всички възприеха версията на режима, че е атакувана противозаконната цитадела на Рифаат ал Асад. Звънях на медиите, молих ги да ревизират какво се случва. Това не беше противозаконна цитадела, а нашия дом. Много хора умряха, доста бяха отведени в пандиза за доста години, само че на никого не му пукаше, никой не се интересуваше от същинската история. Всички бяха опиянени, че новият водач Башар се бори против лошите”, спомня си Рибал.
– Вие сте наследник на Рифаат, който е брат на починалия президент Хафез. Башар е негов наследник, а вие сте негов племенник. Предполага се, че би трябвало да сте доста близки с вашия братовчед.
– Трябваше да отидем в заточение. И това беше персонален избор на моя татко. Да, татко ми беше по-малкия брат, само че той беше много сериозен против режима още от края на 60-те. Хората не знаят, само че през 1967 година единственото свободно списание в Сирия, което можеше да приказва за независимост, беше основано от татко ми.
Дори откакто татко ми напусна Сирия, стартира да го издава още веднъж от Париж. Това е рисково за всяка тирания и изключително за хората, които бяха към моя чичо, които желаеха да запазят позициите си непременно. Те желаеха да се отърват от татко ми и изфабрикуваха това, което медиите разпространиха по целия свят – че татко ми желае да извърши прелом против своя брат. Това е безспорна неистина! Те си го измислиха!
Годината е 1984 година Съобщено е, че Рифаат ал Асад се пробва да извърши прелом против брат си. Заговорът почнал по време, в което Хафез се разболява и влиза в болница.
– Ние в никакъв случай не сме говорили за този случай и това е първото изявление, в което ще ви опиша какво се случи. Президентът Асад беше признат в болница. В книгата на Патрик Сийл написа, че татко ми е спял в болничното заведение до стаята на своя брат в продължение на три дни.
Президентът е оставил нещо като наследство, в което е пишело, че в случай че той почине, би трябвало да се сътвори комитет от шестима души, които ще дават отговор за прехода във властта на Сирия. Той е избрал шестима души, мюсюлмани, сунити, знаейки доста добре, че това ще вбеси доста висши военни, лоялни на режима, болшинството от които са алауити.
Тези хора са отишли в болничното заведение при татко ми и са му поискали пояснение за това решение на брат му – „ Мислите ли, че е обикновено вашият брат да остави сходно наследство?!”, са го попитали генералите, „ Без нито един от нас да е включен?!”. Баща ми е дал отговор – „ Брат ми не е мъртъв. Ако той се оправи, това наследство е излишно. Но даже и да се случи нещо, вие сте топ генералите. От какво се безпокоите?”. След това са убеждавали татко ми да се причисли към тези генерали, само че той е отказал.
Неочаквано на идващия ден, президентът се е почувствал по-добре. И той е наредил на неговите военни да окупират частите, които са под командването на татко ми. Баща ми е попитал брат си – „ Защо ми причиняваш това?”, а президента му е дал отговор „ Защото си отказал да изпълниш наследството ми”.
Рифаат ал Асад напуща Сирия много богат. И с прозвището „ Касапина от Хама” поради смазването на събитията в Хама през 1982 година Най-големият принос за запазването на властта на брат му Хафез се трансформира в етикет за цялостен живот. Следват запори на парцели за милиони в Испания и най-различни обвинявания.
– Въпросът ми е кой е вашият тил? Кой ви поддържа? Американците, британците? Някой различен?
– Никой. Не, не. Ще ви дам образец. Когато започнах през 2009 година да сътворявам частен сателитен канал в Лондон, той беше блокиран. Хората можеха да изгубят работата си, можеше да се наложи да го затворим. Отне ни много старания да проследим от коя точка на света идва блокиращия сигнал.
Оказа се от Сирия. Точно по тази причина сътворих организацията за „ Демокрация и независимост на Сирия”, с цел да покажа на режима, че не могат да ни спрат. Започнах да се срещам с английски депутати, да беседвам с тях, да им описвам. Но никой не се интересуваше.
– Богат човек ли сте? По медиите изглеждате самоуверен, само че какво седи зад тила ви? Кое ви дава тази независимост?
– Когато татко ми напусна Сирия, получавахме арабска поддръжка. От саудитския крал Абдулла, който още от времената, в които още беше принц, беше доста непосредствен с моя татко. Той постоянно е вярвал в единството на всички. Ние сме употребявали тези пари, с цел да продължим политическата си активност. Със списанието в Париж, с телевизионния канал в Лондон.
През 2013 година се случва нещо забавно. Заместник-министърът на външните работи на Русия Михаил Богданов се среща с Рифаат ал Асад в Женева. Това автоматизирано е разтълкувано като опит на руснаците да вкарат в играта различни опозиционни водачи, които хем да са съперници на Башар, хем още веднъж да са от същата фамилия. Това ли е крайната цел на този клон от фамилията на братовчеда Рибал? Отговорът на първия братовчед на Башар Асад е безапелационен:
– Не, не и не. Нека ви кажа нещо. Ако в действителност желаеме народна власт в Сирия, това значи, че хората би трябвало да решат кой да ги ръководи. Дори и някой да има проекти да стане президент на Сирия, през днешния ден не мисля, че нещо остана от страната ми. Ако Башар остане ще е доста мъчно, в случай че Башар си отиде и пристигна ново държавно управление, ще е извънредно мъчно. Просто тъй като обществената и икономическата съсипия ще са непостижими за всяко ново държавно управление.
– А вие по какъв начин ще продължите. Какво ще се случи с вас?
– Никога не би трябвало да губим вяра. Надявам се някой ден да се върна, както всички, които сега не са в Сирия. Това, което се случва с нас сега, се е случило с католици и протестанти преди стотици години. Ще минем през него. Но всичко това е полуда.
На кого му пука през днешния ден кой е трябвало да бъде халиф след гибелта на пророка Мохамед? Какво значение има през днешния ден? Да не преставам да се удрям със съседа си единствено тъй като сме разнообразни?
Ще ви дам един образец. Казват, че форматът в Женева не работи. И двеста женеви да създадат, отново няма да стане нищо. Защото събират на едно място режима на Асад, който е виновен за целия този безпорядък и въпреки това ислямистите. Каква конституция ще създадат те? Половин-шариат и половин-диктатура? Този формат е жертван.
Аз виждам единствено един метод, който сирийския режим не би приел. Това е да се провежда конференция, на която да бъдат поканени всички групи, които биха подписали документ за тъждество на всички жители пред закона, без значение от религията, етническата принадлежност, вярата и пола. Само това изречение ще изключи всички ислямисти, тъй като те в никакъв случай не биха подписали документ за тъждество сред мъжете и дамите. Невъзможно. Ако не желаят да признаят равенството на християни и мюсюлмани, какво бъдеще чака Сирия? Защо тогава да ги поддържаме и да си губим времето с такива хора? Това е позор за вас, даже и в България, да подкрепяте хора, които не имат вяра в тези правила.
Почти тайно, тъй като той е привикнал да бъде следен, а можеше да е просто един наследник на милионер, наименуван от някои „ военнопрестъпник”, получил доста пари, с цел да мълчи, само че Рибал не мълчи. И през днешния ден е без защита, тъй като никой от хората към нас не знае, че това е първият братовчед на Башар Асад – президента на Сирия.
– Трябваше да напусна Сирия, когато бях на девет и от този момент да пребивавам в заточение. За късото време, в което се върнах в Сирия, бях унизен, имаше два опита да бъда премахнат. Взривиха нашата къща в Латакия през 1999 година без никаква причина. Просто с цел да разчистят пътя на Башар към властта”, споделя Рибал.
Хафез и Рифаат са неразделни братя. Рифаат е по-малък от Хафез и дълго управлява специфичните армейски елементи – желязната ръка на режима. Смята се, че през 1982 година Рифаат командва потушаването на протеста в Хама против „ Мюсюлмански братя”, в което по неофициални данни са убити минимум 10 хиляди души.
В един миг Рифаат става прекомерно известен и неуместен за брат си. Това е значително повода двамата братя да се скарат и Рифаат да бъде заставен да напусне Сирия. А техните синове – първите братовчеди Рибал и Башар стартират открита омраза, доста преди Башар да стане президент.
– Първото нападение против мен беше през 1994 година Стана тъкмо преди да се кача на самолета на австрийските авиолинии. Нито една вест не излезе на никое място. Представяте ли си – имаше пукотевица на летището в продължение на два часа и половина и нито едно издание не го написа! Самолетът беше цялостен с чужденци, сирийци, целият екипаж беше на борда и нито един не се осмели да каже, че полетът закъснява два часа и половина поради пукотевица на летището, в която участваха стотици бойци.
След това взривиха къщата ни в Латакия и всички възприеха версията на режима, че е атакувана противозаконната цитадела на Рифаат ал Асад. Звънях на медиите, молих ги да ревизират какво се случва. Това не беше противозаконна цитадела, а нашия дом. Много хора умряха, доста бяха отведени в пандиза за доста години, само че на никого не му пукаше, никой не се интересуваше от същинската история. Всички бяха опиянени, че новият водач Башар се бори против лошите”, спомня си Рибал.
– Вие сте наследник на Рифаат, който е брат на починалия президент Хафез. Башар е негов наследник, а вие сте негов племенник. Предполага се, че би трябвало да сте доста близки с вашия братовчед.
– Трябваше да отидем в заточение. И това беше персонален избор на моя татко. Да, татко ми беше по-малкия брат, само че той беше много сериозен против режима още от края на 60-те. Хората не знаят, само че през 1967 година единственото свободно списание в Сирия, което можеше да приказва за независимост, беше основано от татко ми.
Дори откакто татко ми напусна Сирия, стартира да го издава още веднъж от Париж. Това е рисково за всяка тирания и изключително за хората, които бяха към моя чичо, които желаеха да запазят позициите си непременно. Те желаеха да се отърват от татко ми и изфабрикуваха това, което медиите разпространиха по целия свят – че татко ми желае да извърши прелом против своя брат. Това е безспорна неистина! Те си го измислиха!
Годината е 1984 година Съобщено е, че Рифаат ал Асад се пробва да извърши прелом против брат си. Заговорът почнал по време, в което Хафез се разболява и влиза в болница.
– Ние в никакъв случай не сме говорили за този случай и това е първото изявление, в което ще ви опиша какво се случи. Президентът Асад беше признат в болница. В книгата на Патрик Сийл написа, че татко ми е спял в болничното заведение до стаята на своя брат в продължение на три дни.
Президентът е оставил нещо като наследство, в което е пишело, че в случай че той почине, би трябвало да се сътвори комитет от шестима души, които ще дават отговор за прехода във властта на Сирия. Той е избрал шестима души, мюсюлмани, сунити, знаейки доста добре, че това ще вбеси доста висши военни, лоялни на режима, болшинството от които са алауити.
Тези хора са отишли в болничното заведение при татко ми и са му поискали пояснение за това решение на брат му – „ Мислите ли, че е обикновено вашият брат да остави сходно наследство?!”, са го попитали генералите, „ Без нито един от нас да е включен?!”. Баща ми е дал отговор – „ Брат ми не е мъртъв. Ако той се оправи, това наследство е излишно. Но даже и да се случи нещо, вие сте топ генералите. От какво се безпокоите?”. След това са убеждавали татко ми да се причисли към тези генерали, само че той е отказал.
Неочаквано на идващия ден, президентът се е почувствал по-добре. И той е наредил на неговите военни да окупират частите, които са под командването на татко ми. Баща ми е попитал брат си – „ Защо ми причиняваш това?”, а президента му е дал отговор „ Защото си отказал да изпълниш наследството ми”.
Рифаат ал Асад напуща Сирия много богат. И с прозвището „ Касапина от Хама” поради смазването на събитията в Хама през 1982 година Най-големият принос за запазването на властта на брат му Хафез се трансформира в етикет за цялостен живот. Следват запори на парцели за милиони в Испания и най-различни обвинявания.
– Въпросът ми е кой е вашият тил? Кой ви поддържа? Американците, британците? Някой различен?
– Никой. Не, не. Ще ви дам образец. Когато започнах през 2009 година да сътворявам частен сателитен канал в Лондон, той беше блокиран. Хората можеха да изгубят работата си, можеше да се наложи да го затворим. Отне ни много старания да проследим от коя точка на света идва блокиращия сигнал.
Оказа се от Сирия. Точно по тази причина сътворих организацията за „ Демокрация и независимост на Сирия”, с цел да покажа на режима, че не могат да ни спрат. Започнах да се срещам с английски депутати, да беседвам с тях, да им описвам. Но никой не се интересуваше.
– Богат човек ли сте? По медиите изглеждате самоуверен, само че какво седи зад тила ви? Кое ви дава тази независимост?
– Когато татко ми напусна Сирия, получавахме арабска поддръжка. От саудитския крал Абдулла, който още от времената, в които още беше принц, беше доста непосредствен с моя татко. Той постоянно е вярвал в единството на всички. Ние сме употребявали тези пари, с цел да продължим политическата си активност. Със списанието в Париж, с телевизионния канал в Лондон.
През 2013 година се случва нещо забавно. Заместник-министърът на външните работи на Русия Михаил Богданов се среща с Рифаат ал Асад в Женева. Това автоматизирано е разтълкувано като опит на руснаците да вкарат в играта различни опозиционни водачи, които хем да са съперници на Башар, хем още веднъж да са от същата фамилия. Това ли е крайната цел на този клон от фамилията на братовчеда Рибал? Отговорът на първия братовчед на Башар Асад е безапелационен:
– Не, не и не. Нека ви кажа нещо. Ако в действителност желаеме народна власт в Сирия, това значи, че хората би трябвало да решат кой да ги ръководи. Дори и някой да има проекти да стане президент на Сирия, през днешния ден не мисля, че нещо остана от страната ми. Ако Башар остане ще е доста мъчно, в случай че Башар си отиде и пристигна ново държавно управление, ще е извънредно мъчно. Просто тъй като обществената и икономическата съсипия ще са непостижими за всяко ново държавно управление.
– А вие по какъв начин ще продължите. Какво ще се случи с вас?
– Никога не би трябвало да губим вяра. Надявам се някой ден да се върна, както всички, които сега не са в Сирия. Това, което се случва с нас сега, се е случило с католици и протестанти преди стотици години. Ще минем през него. Но всичко това е полуда.
На кого му пука през днешния ден кой е трябвало да бъде халиф след гибелта на пророка Мохамед? Какво значение има през днешния ден? Да не преставам да се удрям със съседа си единствено тъй като сме разнообразни?
Ще ви дам един образец. Казват, че форматът в Женева не работи. И двеста женеви да създадат, отново няма да стане нищо. Защото събират на едно място режима на Асад, който е виновен за целия този безпорядък и въпреки това ислямистите. Каква конституция ще създадат те? Половин-шариат и половин-диктатура? Този формат е жертван.
Аз виждам единствено един метод, който сирийския режим не би приел. Това е да се провежда конференция, на която да бъдат поканени всички групи, които биха подписали документ за тъждество на всички жители пред закона, без значение от религията, етническата принадлежност, вярата и пола. Само това изречение ще изключи всички ислямисти, тъй като те в никакъв случай не биха подписали документ за тъждество сред мъжете и дамите. Невъзможно. Ако не желаят да признаят равенството на християни и мюсюлмани, какво бъдеще чака Сирия? Защо тогава да ги поддържаме и да си губим времето с такива хора? Това е позор за вас, даже и в България, да подкрепяте хора, които не имат вяра в тези правила.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ