Тя оцеляла след аборт, а след 36 г. намерила майка си, която не знаела, че е жива
Това е една невероятна история… За жена, която се бори през целия си живот от първия ден на белия свят. Въпреки че по проект този живот въобще не трябвало да го има.
Защото майка й в действителност отишла в болничното заведение, с цел да направи аборт…
През 1977 година Мелиса Охдън от Мисури се бори за живота си в болница в Айова, откакто е родена прибързано и е изхвърлена като отровен боклук.
Майка й Рут е била принудена да направи аборт от своята майка, здравна сестра в болничното заведение, и е напуснала болничното заведение, смятайки че токсичният физиологичен разтвор, който й е даван в продължение на пет дни, когато тя била бременна в осмия месец, е пометнал детето й.
Въпреки това здравна сестра чула нейните „ слаби крясъци “ и я избавила от кофата за боклуци и въпреки началникът на промяна – бабата на Мелиса – да я посъветвала да „ остави бебето в стаята да почине “, Мелиса, известна като Миси, оживяла.
Разказваме ви историята от гледната точка на Мелиса:
„ Отдавна знам, че съм осиновена. И по-голямата ми сестра Тами също беше осиновена от родителите ни. Знаехме го и нямахме проблем. Все отново бяхме вкъщи, с любящи родители. И какво като не са ни родственици? Когато бях на 6 години, нашата майка най-сетне съумя да забременее – беше ужасно! У нас се появи братче.
Веднъж се скарахме с Тами и тя сподели: „ Моите биологични родители са ме желали, но твоите не са те искали… “
Вече знаех, че съм осиновена. За какво говореше тя? Тами предложи да попитам мама и баща.
Майка ми ми сподели съкрушителната истина… Оказа се, че биологичната ми майка е пристигнала в клиниката и е желала да се отърве от мен. И съм оживяла. Това е необичайност, само че в действителност съм оживяла след аборт.
Тя била доста млада. И майка й я предиздвикала да се отърве от мен. Мама, биологичната ми майка, била в болничното заведение няколко дни. Те се пробвали изкуствено да провокират раждане. Лекарят бил доста сюрпризиран, когато съм се родила жива.
Тя не знаела за мен! Никой не й казал… Не желали да я наранят. Но здравна сестра ме избавила. Така съм стигнала до приемните си родители.
Лекарите споделили, че след тази история ще имам увреждания в развиването си. Изненадващо, това не е по този начин. Добре съм.
Майка ми показа тази история с мен, но…
Тогава бях младеж. Тази истина ме разяждаше от вътрешната страна и убиваше любовта ми към себе си. Започнах да използвам опиати и да не присъствам от учебно заведение. Чувствах се доста зле след този диалог. Мислех единствено, че не е трябвало да съм на белия свят…
Светът ми се промени след всичко това.
Отне ми доста старания да се примиря и да изляза от това тресавище от опиати, алкохол, секс и нелепост. И съумях! Пак завоювах, но…
Отидох да изучавам в университета на Южна Дакота. Едва след известно време съумях да схвана името на биологичната си майка. Оказа се, че тя също е тук, в Дакота. А баба ми преподава в университета.
Пътищата ни се пресякоха напълно инцидентно.
Успях да се свържа с дядо си. Оказва се, че той и баба ми – те са знаели, че съм оживяла! Дядо ми писа, че след всичко това той почнал да се отдалечава от фамилията. Те трябвало да пазят тази загадка от всички и от личната си щерка. Но той нямал нейните контакти, от дълго време бил напуснал остарялото си семейство.
Едва когато бях на 36, съумях да схвана истината за родителите си. Оказва се, че мама и баща са били на 19 години. Те били студенти. Мама постоянно спортувала, доста съществено, тъй че имаше неточен цикъл. Изобщо не знаела до 4-месечна възраст, че чака бебе.
Всичко било проведено от баба ми – тя било твърдо срещу връзката на родителите ми. Мама се съпротивлявала, само че след това се предала.
Тя била на капкомери с отрова 5 дни, само че раждането не почнало. Дори мощно лекарство не можело да ме убие, тогава към този момент съм се борела и съм се вкопчила в живота. Лекарите помолили майка ми да не гледа, когато съм се родила. Просто не желали да й ме покажат – жива.
Родила съм се някъде към 20 седмица. По-късно се оказало, че гестационната възраст е 31 седмици. Казали на баба ми за това, посочили й, че съм жива. Но тя поискала всичко да остане както е… Тя не се нуждаела от мен.
Но и тук съм оживяла. Срещу всичко и всички.
Започнах да поддържам връзка с майка ми с помощта на обстоятелството, че неин братовчед й ме откри след диалога с дядо ми. Общувахме с имейли 3 години и никоя от нас не посмя да се срещнем действително.
Мама ми сподели, че цялостен живот съжалява, че тогава се е съгласила на аборт.
Мама и аз се запознахме през 2016 година, 30 години след моето раждане. За първи път се погледнахме в очите. Знам, че съм доста мощна и знам по какъв начин да оцелея. Но не желая да поисквам същото на другите. Просто не желая никой различен да има същата история в живота си… “
Днес Рут и Миси поддържат близки връзки.
„ Беше дълъг и мъчителен път от срама и гнева до вярата и прошката. Но аз отхвърлям да бъда отровена от мъка – това не е метод да се живее. “, споделя борбената Миси.
