Дали Путин ще бъде разкъсан от тълпата или ще умре зад решетките – предстои да разберем
Това е мъка. Путин след Кадафи и Милошевич играе вабанк. Дали ще бъде раздран от тълпата или ще почине зад решетките – следва да забележим скоро.
А пък Русия още веднъж я чака 1917 година - кървави кланета, безредици и революция. Цар Николай II, когато е решил да стартира война, също не е мислил, че след три години ще бъде свален от престола, а година по-късно ще бъде убит от болшевиките в мазето дружно с цялото си семейство.
След блестящата победа на въоръжените сили на Украйна в Харковска област и позорното бягство на съветската войска, Путин и неговото близко обграждане за първи път в действителност погледнаха в бездънната бездна и мъртвешки студ мина по гърбовете им.
Не им стигнаха мозъците да схванат, че след следващите удари на въоръжените сили на Украйна цялата отбранителна линия от Купянск до Херсон се пука по шевовете и няма да е допустимо да се запуши нито с отряди наемници, нито с тик-ток войските на Кадиров. Но прогресивното раздробяване на личността, дружно с шизофренията, не подсказаха на Путин по-добър излаз от това да хвърли ново пушечно месо в пещта на войната.
Решението за осъществяване на подправени референдуми с последващото включване на краткотрайно окупираните територии в състава на Руската федерация беше належащо единствено като опрощение за осъществяване на частична готовност, с цел да се запушат по някакъв метод дупките, зародили след всеобщото дезертьорство. Сега стотици хиляди млади руснаци ще платят с живота си за незаконната случка на Путин.
Но освен руснаците. Равшаните и Джамшутите от през днешния ден могат да получат съветско поданство по опростена процедура, само че за това първо ще се наложи да отидат на война в Украйна и да се опитат да оцелеят. Така че няма да има доста искащи. Преди това Путин беше направил всичко, с цел да избегне “могилизацията ”, тъй като знаеше, че съгласно изследванията на публичното мнение единствено 10% от руснаците поддържат концепцията за наложителен боен апел. Ще бъдат ли боеспособни “могилизираните ”, които са зле подготвени и небрежно съединени елементи на остарялата, ръждясала военна техника от 60-80-те години? Ще могат ли да устоят на офанзивите на въоръжените сили на Украйна, въоръжени с HIMARS и други най-модерни оръжия на НАТО? Очевидно не.
Те ще бягат дружно с кадровите елементи на съветската войска в конкуренция с кадировци и вагнеровци. “Новомогилизираните ” руснаци нямат мотивация да умират за налудничавите хрумвания на Путин за възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики. А тези, които желаеха да повоюват против Украйна, непринудено или за пари, към този момент го направиха. Повечето обаче не се върнаха вкъщи или се върнаха инвалиди. Връщайки се вкъщи след изгубена война, те ще дестабилизират Русия, потапяйки я в нов ужасяващ ужас.
Путин няма вяра, че нашите западни съдружници внезапно ще се уплашат от него и ще спрат да поддържат Украйна с оръжия. Целта на “могилизацията ” на мъжете не е победа над Украйна. Самият Путин към този момент не има вяра в това. Той просто желае да се опита да отсрочи края си, който е неминуем. А след идното безумно решение за анексирането на суверенната територия на Украйна, процесът на раздробяване на Русия единствено ще се форсира. Колелото на историята не може да се върне обратно.
Източник: Pravda Gerashchenko
Бесарабски фронт
А пък Русия още веднъж я чака 1917 година - кървави кланета, безредици и революция. Цар Николай II, когато е решил да стартира война, също не е мислил, че след три години ще бъде свален от престола, а година по-късно ще бъде убит от болшевиките в мазето дружно с цялото си семейство.
След блестящата победа на въоръжените сили на Украйна в Харковска област и позорното бягство на съветската войска, Путин и неговото близко обграждане за първи път в действителност погледнаха в бездънната бездна и мъртвешки студ мина по гърбовете им.
Не им стигнаха мозъците да схванат, че след следващите удари на въоръжените сили на Украйна цялата отбранителна линия от Купянск до Херсон се пука по шевовете и няма да е допустимо да се запуши нито с отряди наемници, нито с тик-ток войските на Кадиров. Но прогресивното раздробяване на личността, дружно с шизофренията, не подсказаха на Путин по-добър излаз от това да хвърли ново пушечно месо в пещта на войната.
Решението за осъществяване на подправени референдуми с последващото включване на краткотрайно окупираните територии в състава на Руската федерация беше належащо единствено като опрощение за осъществяване на частична готовност, с цел да се запушат по някакъв метод дупките, зародили след всеобщото дезертьорство. Сега стотици хиляди млади руснаци ще платят с живота си за незаконната случка на Путин.
Но освен руснаците. Равшаните и Джамшутите от през днешния ден могат да получат съветско поданство по опростена процедура, само че за това първо ще се наложи да отидат на война в Украйна и да се опитат да оцелеят. Така че няма да има доста искащи. Преди това Путин беше направил всичко, с цел да избегне “могилизацията ”, тъй като знаеше, че съгласно изследванията на публичното мнение единствено 10% от руснаците поддържат концепцията за наложителен боен апел. Ще бъдат ли боеспособни “могилизираните ”, които са зле подготвени и небрежно съединени елементи на остарялата, ръждясала военна техника от 60-80-те години? Ще могат ли да устоят на офанзивите на въоръжените сили на Украйна, въоръжени с HIMARS и други най-модерни оръжия на НАТО? Очевидно не.
Те ще бягат дружно с кадровите елементи на съветската войска в конкуренция с кадировци и вагнеровци. “Новомогилизираните ” руснаци нямат мотивация да умират за налудничавите хрумвания на Путин за възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики. А тези, които желаеха да повоюват против Украйна, непринудено или за пари, към този момент го направиха. Повечето обаче не се върнаха вкъщи или се върнаха инвалиди. Връщайки се вкъщи след изгубена война, те ще дестабилизират Русия, потапяйки я в нов ужасяващ ужас.
Путин няма вяра, че нашите западни съдружници внезапно ще се уплашат от него и ще спрат да поддържат Украйна с оръжия. Целта на “могилизацията ” на мъжете не е победа над Украйна. Самият Путин към този момент не има вяра в това. Той просто желае да се опита да отсрочи края си, който е неминуем. А след идното безумно решение за анексирането на суверенната територия на Украйна, процесът на раздробяване на Русия единствено ще се форсира. Колелото на историята не може да се върне обратно.
Източник: Pravda Gerashchenko
Бесарабски фронт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ