Човекът, който не вярваше в любовта
Това беше един елементарен човек като вас и мен, само че това което го правеше специфичен беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше огромен опит в търсенето на любовта, и беше следил хората към него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на любовта, единствено с цел да открие, че тя не съществува.
Където и да отидеше този човек, беше привикнал да споделя на хората, че любовта не е нищо друго, с изключение на откритие на поетите, откритие на религиите, с цел да манипулират слабото човешко схващане, с цел да имат надзор над хората, с цел да ги накарат да имат вяра. Той споделяше, че любовта не е действителна, и ето за какво няма човек, който би могъл да открие любовта, даже когато я търси.
Този човек беше високо образован и доста безапелационен. Беше прочел доста книги, беше приключил най-хубавите университети и беше станал почитан академик. Можеше да застане на всяко публично място, пред всевъзможни хора и логиката му беше доста здрава. Той споделяше, че любовта е просто като дрогата. Може да те издигне доста високо, само че основава и мощна нужда. Може да мощно да се пристрастиш към любовта, само че какво става в случай че не получиш своята дневна доза обич. Просто както и при дрогата, ти се нуждаеш от твоята всекидневна доза.
Той обичаше да споделя, че множеството любовни взаимоотношения са като взаимоотношенията сред наркомана и доставчика на дрога. Този, който има по-голяма потребност, е като наркомана, а този, който има по-малка потребност, е като доставчика. Този, който има по-малка потребност, той управлява взаимоотношенията. Можете да видите тази движеща мощ напълно ясно, тъй като нормално във всяка връзка единият обича повече, а другият обича по-малко и се възползва от този, който дава сърцето си. Можете да видите метода, по който те взаимно се манипулират, техните дейности и реакции, и ще откриете, че те са тъкмо като доставчика и наркомана.
Зависимият, този, който има по-голяма потребност, живее в непрекъснат боязън, че може би няма да получи идната доза обич или дрога. Зависимият споделя: “Какво ще върша, в случай че тя ме напусне? ” Този боязън провокира у него мощно възприятие за благосъстоятелност: “Това е мое! ” Зависимият става ревностен и изискващ поради страха да не би да не получи идната доза. Доставчикът може да управлява и манипулира този, който се нуждае от дрогата, давайки му по-големи дози, по-малки дози или като въобще не му дава никакви дози. Този, който има по-голяма потребност, изцяло се предава и ще направи всичко каквото може, с цел да не бъде зарязан.
Човекът продължаваше да изяснява на всеки за какво любовта не съществува. “Това, което хората назовават обич, не е нищо друго с изключение на взаимоотношения на боязън, основани върху контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която претендират, че имат? Няма обич. Младоженците при представянето им пред Бог, пред техните фамилии и другари дават доста обещания един на различен – да живеят дружно вечно, да се обичат и почитат едни различен и дават обещание, и дават обещание. Забавното е, че те в действителност имат вяра в тези обещания. Но след брака, една седмица по-късно, един месец по-късно, няколко месеца по-късно – можете да видите, че никое от тези обещания не е удържано.
Това, което виждате, е война за надзор – да се дефинира кой кого ще манипулира. Кой ще бъде доставчикът и кой ще бъде пристрастеният. Ще видите, че няколко месеца по-късно, уважението, за което са се заклели, че ще изпитват един към различен е изчезнало. Можете да видите негодуванието, прочувствената отрова, по какъв начин се нараняват един различен. Малко по малко негодуванието пораства и те не схващат по кое време любовта свършва. Остават дружно, тъй като се опасяват да бъдат сами, опасяват се от мнението и обвиняванията на другите. Страхуват се също от личните си обвинявания и отзиви. Но къде е любовта? ”
Този човек претендираше, че е виждал доста остарели двойки, които са живели дружно 30, 40, 50 години дружно и са горди, че са живели толкоз дълги години дружно. Но когато приказват за взаимоотношенията между тях, споделят: “Ние съхранихме брака ”. Това значи, че единият се е предал на другия. В даден миг тя се е предала и е решила да устои на страданието. Този с по-силна воля и по-малка нужда е спечелил войната, само че къде е този пламък, наименуван обич? Те се отнасят един към различен като към притежания. “Той е мой. Тя е моя. ”
Човекът продължаваше да приказва за всички аргументи, заради които счита, че любовта не съществува и споделяше на другите: “Минал съм към този момент през това. Никога повече няма да разреша на никой да манипулира съзнанието ми и да управлява живота ми в името на любовта. ” Неговите причини бяха много разумни, и той убеди доста хора с думите си. Любовта не съществува.
После един ден индивидът си вървеше в парка и тук на една скамейка седеше красива жена, която плачеше. Когато я видя да плаче, го загложди любознанието. Седна до нея и я попита дали може да й помогне. Попита я за какво плаче. Можете да си визиите каква беше неговата изненада, когато разбра, че тя плаче, тъй като любовта не съществува. Той сподели: “Това е удивително – жена, която има вяра, че любовта не съществува! ” Разбира се, той искаше да разбере повече за нея.
“Защо казвате, че любовта не съществува? ”, попита той.
“Ами, дълга история ”, отговори тя. “Омъжих се, когато бях доста млада, с цялата си обич, с всички илюзии, изпълнена с вяра, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се един на различен в преданост, почитание и респект и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях преданата брачна половинка, която се грижеше за децата и за дома. Съпругът ми продължи да развива своята кариера. Неговият триумф и имидж отвън дома бяха по-важни за него в сравнение с фамилията. Той загуби уважението си към мен и аз към него. Наранявахме се един различен и в един миг аз открих, че нито той ме обича, нито аз него. Но децата се нуждаеха от татко и това беше моето опрощение да остана с него и да го подкрепям. Сега децата пораснаха и ни напуснаха. Нямам повече извинения да заставам с него. Няма почитание, няма добрина. Знам, че и да открия някой различен, ще бъде същото, тъй като любовта не съществува. Няма смисъл да се оглеждам за нещо, което не съществува. Ето за какво рева. ”
Разбирайки я доста добре, той я прегърна и сподели: “Права сте, любовта не съществува. Ние търсим обич, отваряме сърцата си и ставаме уязвими, единствено с цел да открием нарцисизъм. Това ни наранява, даже да не считаме, че ще бъдем засегнати. Няма значение какъв брой взаимоотношения сме имали, постоянно се случва едно и също. Защо тогава да търсим любовта? ”
Те толкоз си приличаха и станаха най-хубавите другари. Беше чудесна връзка. Уважаваха се взаимно и не се укоряваха. С всяка стъпка, която правеха дружно, бяха щастливи. Нямаше злоба и ревнивост, нямаше надзор, нямаше владеене. Взаимоотношенията продължаваха да се развиват. Обичаха да са дружно, тъй като доста се забавляваха. Когато не бяха дружно си липсваха.
Един ден мъжът беше отвън града, когато му хрумна странна концепция. Той си намерения: “Хм, може би това, което чувствам към нея е обич. Но то е толкоз друго от това, което съм изпитвал до момента. Не е това, което поетите споделят, не е това, което религията споделя, тъй като аз не съм виновен за нея. Аз не желая нищо от нея. Не се нуждая от това, тя да се грижи за мен. Нямам потребност да я упреквам за моите компликации и да й предавам своите драми. Най-добре се усещаме, когато сме дружно, занимателно ни е. Уважавам метода, по който тя мисли и усеща. Тя не ме безпокои, не ми досажда въобще. Аз не изпитвам ревнивост, когато тя е с други хора. Не изпитвам злоба към триумфите й. Може би любовта съществува, само че тя не е това, което хората считат за нея. ”
Едва чакаше да се прибере у дома и да приказва с нея, да й каже за странната си концепция. Веднага откакто стартира да приказва, тя сподели: “Знам тъкмо защо ми приказваш. Имах същото чувство от доста време, само че не желаех да го споделям с теб, тъй като знаех, че не вярваш в любовта. Може би любовта съществува, само че тя не е това, което мислим. ” Те взеха решение да станат любовници и да живеят дружно и удивителното беше, че нещата не се трансформираха. Те към момента се уважаваха, подкрепяха се един различен, а любовта растеше от ден на ден и повече. Дори най-простите неща караха сърцата им да пеят с обич, тъй като те бяха толкоз щастливи.
Сърцето на мъжа беше толкоз изпълнено обич, че една нощ се случи велико знамение. Той гледаше звездите и откри най-красивата, а любовта му беше толкоз огромна, че звездата стартира да пада от небето и скоро падна в ръцете му. След това се случи второ знамение и душата му се сля със звездата. Той беше извънредно благополучен и едвам чакаше да отиде при дамата и да постави звездата в ръцете й, с цел да потвърди своята обич. След като той сложи звездата в ръцете й, за момент тя изпита подозрение. Любовта беше поразителна, само че в този миг звездата падна от ръцете й и се счупи на милиони дребни елементи.
Сега има един възрастен мъж, който обикаля света, който се кълне, че любовта не съществува. Има също красива стара жена, която седи у дома, чака мъжа и рони сълзи за парадайса, който в миналото имаше в ръцете си, само че за един момент на подозрение, тя го изпусна. Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта.
Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред. Грешката беше от страна на мъжа, тъй като мислеше, че може да даде на дамата своето благополучие. Звездата беше неговото благополучие, и грешката му беше, че сложи своето благополучие в нейните ръце. Щастието в никакъв случай не идва извън. Той беше благополучен поради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива поради любовта, извираща от нея. Но сега, в който той я направи виновна за своето благополучие, тя разруши звездата, тъй като не можеше да бъде виновна за неговото благополучие.
Няма значение какъв брой го е обичала дамата, тя в никакъв случай не би могла да го направи благополучен, тъй като тя в никакъв случай няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя в никакъв случай не би схванала какви са неговите упования, тъй като не познава фантазиите му. Ако вземете своето благополучие и го сложите в ръцете на някой различен, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на различен, той постоянно може да го отнесе. Следователно щастието ви може да пристигна единствено от вътрешната страна вследствие на обич и вие сте виновни за своето благополучие. Никога не можем да прехвърляме на различен отговорността за нашето лично благополучие, само че когато отидем в църквата, първото нещо, което вършим е да си заменяем пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави благополучен и ние него. Няма значение какъв брой обичате някого, вие в никакъв случай няма да бъдете това, което другият чака от вас.
Из „ Умението да обичаш “, Дон Мигел Руис, изд. Кибеа
Снимка: miguelruiz.com
