Опит за тежка манипулация на българското общество: Анализ на бележката на Петков за РСМ
„ Тотална замяна на досегашната българска позиция “, се показва още в текста
Депутатът от „ ИТН “ Станислав Балабанов през вчерашния ден показа собственоръчно нарисуваната от Кирил Петков скица илюстрираща неговия проект за повдигането на българското несъгласие за Северна Македония. Според депутата, въпросната скица е направена в средата на април, по време на визитата на българския министър председател и неговата делегация в Украйна и съставлява опит да бъде уверен в правотата и неизбежността на премиерския план.
В премиерската „ скица “ попадат „ контурите “ на това, което той самичък назовава „ agreement “ - или на към този момент контрактуваното съглашение. То се състои от шест точки, включващи:
1. „ Териториални искания “ - Вероятно става на въпрос за отхвърли на Скопие от такива, в подтекста на потреблението на късото име „ Северна Македония “. Това е една от точките от Рамковата позиция на България от 2019 година и предвиждаше изпращане от страна на управляващите в Скопие на дипломатическа нота до страните членки на Организация на обединените нации. Въпреки отхвърли на македонската страна да направи това в продължение на две години, такава нота към този момент беше изпратена в края на 2021 година Само по себе си, както наличието на тази точка в Рамковата позиция на България, по този начин и жеста по осъществяването и от страна на Скопие са повече от фиктивен темперамент.
2. „ Отваряне на архивите “ - Може да се допусна, че това реферира към друга точка от Рамковата позиция касаеща осветляването на сътрудниците на службите за сигурност (така наречените УДБА и КОС) на някогашна Югославия, работили на територията на сегашната Република Северна Македония. Както е видно от написаното от самият него, Кирил Петков планува тригодишен интервал, след повдигане на ветото това да се случи. Тук е редно да се спомене, че самото осветляване не би имало огромен смисъл, в случай че не бъде придружено с тяхната лустрация, и най-много с реабилитацията на жертвите на югославския режим, които са били с българско съзнание, изискване което също попада категорично в Рамковата позиция.
3. „ Претенции за малцинство “ – Не може да се реши еднопосочно в каква посока е текла мисълта на българския министър председател при споменаването на малцинство. Възможно е да е мислил за характерната точка от Рамковата позиция касаеща явен отвод на Скопие от искания за „ македонско малцинство “ на територията на България. По-вероятното обаче, е да е имал поради вписването на българите в преамбюла на македонската конституция, наедно с към този момент фигуриращите там шест други нации (македонци, албанци, турци, сърби, роми и власи). Такова изискване не попада в Рамковата позиция, само че беше артикулирано преди година от българския президент и формализирано като такова на последният Консултативен съвет по националната сигурност при президента, при започване на месец януари 2022 година Нееднократно македонските управляващи са изразявали кардиналното си единодушие с такава смяна на конституцията, само че единствено след ефикасното повдигане на българското несъгласие и формален отвод от българска страна от всевъзможни други искания и условия по отношение на тях в преговорния развой.
4. „ История “ – Тази точка реферира към тематиката за общата история, която е главният детайл в Договора за другарство, добросъседство и съдействие, подписан през 2017г. Реално видяно, това е и най-конфликтната точка сред двете страни от десетилетия, а съгласно мнозина и единствената такава. Според написаното, а и към този момент изказано неведнъж от Кирил Петков, Съвместната историческа комисия към този момент е постигнала „ голям прогрес “ като е „ изчистила няколко исторически столетия “ и намерила единодушие по няколко исторически фигури. Конкретно, за него това са „ средновековната история “, „ цар С “ (вероятно има поради Самуил), „ Кирил и Методий “, „ Климент и Наум “ и „ нова история “. Самите български историци, членове на Смесената комисия, както и нейният съпредседател проф. Ангел Димитров оцениха постигнатото като извънредно незадоволително и разочароващо. От една страна, въпросните взаимни отстъпки изобщо не са част от действителните противоречиви исторически тематики сред двете страни, а от друга, даже единственият реализиран действителен резултат, още през 2018 година, по отношение на българския темперамент на цар Самуил, беше съвсем незабавно отхвърлен от македонската страна. Следва да се означи също, че въпросните исторически тематики изобщо не попадат в Рамковата позиция. В нея, като авансово изискване за привикване на първа междуправителствена конференция, категорично са упоменати „ Гоце Делчев “, „ Илинденско-преображенското въстание “ и „ ВМРО/ВМОРО “. Според Рамковата позиция единствено предварителното осъществяване на тази точка, с приемането на общ исторически разказ по отношение на тези тематики, както и приемането на план-график за отразяването им в македонските учебници и придържането на формалните лица и медии към тях, може да бъде причина за действителен и съответен прогрес по историческите въпроси.
5. „ Табелки “ – Това касае, най-вероятно, плануваното в Рамковата позиция премахване на табели и надписи върху монументи, паметни плочи и здания, насаждащи намерено ненавист към България, като да вземем за пример тези съдържащи „ български фашистки окупатор “. На територията на РСМ не престават да стоят евентуално най-малко няколкостотин такива надписа. Подмяната на термина „ български фашистки окупатор “ с нов термин - „ фашистки окупатор “, който въпреки всичко ще продължи да се отнася до приписвани на България събития и злодеяния, няма действително да промени обстановката с насаждането, по този метод на диалект на ненавист. Показното премахване на няколко изключително известни такива табели, единствено с цел да се покаже някакво деяние по тази точка, също няма да способства за неговото дефинитивно решение, до момента в който не бъде признат взаимно допустим исторически разказ касаещ интервала на българската администрация от 1941-1944 година
6. „ Албанци “, „ Димитър “, „ Вътрешна македонска революционна организация “ – Тук, можем единствено да допускаме, че Кирил Петков е имал поради, че неговият проект за повдигане на ветото е към този момент разискван, координиран и признат от албанските партии, македонският министър председател Димитър Ковачевски и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.
Схематичната записка разкрива и детайли от методиката, която Кирил Петков има намерение да употребява с цел да прокара проекта си за повдигане на ветото. Предвижда се подписването на двустранен документ, наименуван от него „ negotiation agreement ”, който да включва гореспоменатите точки. В него, преди всичко е сложено повдигането на българското несъгласие, а по-късно в самият развой на договаряния, които съгласно българският министър председател ще траят сред 10 и 15 години, следва и реализирането на съответните точки, като да вземем за пример тази с вписването на българите в македонската конституция. От самия документ не е ясно какви са гаранциите, че македонската страна ще извърши поетите задължения. От казаното от Балабанов предстоящите гаранции са „ Гаранция-Франция “, което е спомагателна индикация за поемани задължения към и от френското председателство.
В резюме, от деликатния разбор на схемата-план за повдигането на българското несъгласие на премиера Петков са видни няколко неща. На първо място, той е, без всякакво подозрение, дейното настоящо лице във връзка с тематиката „ Северна Македония “. На второ място, той и неговият настойнически екип са водили дейни паралелни договаряния както с македонската страна, по този начин и с европейски сътрудници пред които са поемани обещания за повдигане на българското несъгласие. На трето място, съответните точки, които попадат в проекта Петков, кореспондират единствено видимо на детайли от Рамковата позиция на България по проблема Северна Македония. По създание, плануваното от Петков е опит за тежка операция на българското общество и тотална замяна на досегашната българска позиция, която ще му се показа като „ голям триумф на българската дипломация “.
Депутатът от „ ИТН “ Станислав Балабанов през вчерашния ден показа собственоръчно нарисуваната от Кирил Петков скица илюстрираща неговия проект за повдигането на българското несъгласие за Северна Македония. Според депутата, въпросната скица е направена в средата на април, по време на визитата на българския министър председател и неговата делегация в Украйна и съставлява опит да бъде уверен в правотата и неизбежността на премиерския план.
В премиерската „ скица “ попадат „ контурите “ на това, което той самичък назовава „ agreement “ - или на към този момент контрактуваното съглашение. То се състои от шест точки, включващи:
1. „ Териториални искания “ - Вероятно става на въпрос за отхвърли на Скопие от такива, в подтекста на потреблението на късото име „ Северна Македония “. Това е една от точките от Рамковата позиция на България от 2019 година и предвиждаше изпращане от страна на управляващите в Скопие на дипломатическа нота до страните членки на Организация на обединените нации. Въпреки отхвърли на македонската страна да направи това в продължение на две години, такава нота към този момент беше изпратена в края на 2021 година Само по себе си, както наличието на тази точка в Рамковата позиция на България, по този начин и жеста по осъществяването и от страна на Скопие са повече от фиктивен темперамент.
2. „ Отваряне на архивите “ - Може да се допусна, че това реферира към друга точка от Рамковата позиция касаеща осветляването на сътрудниците на службите за сигурност (така наречените УДБА и КОС) на някогашна Югославия, работили на територията на сегашната Република Северна Македония. Както е видно от написаното от самият него, Кирил Петков планува тригодишен интервал, след повдигане на ветото това да се случи. Тук е редно да се спомене, че самото осветляване не би имало огромен смисъл, в случай че не бъде придружено с тяхната лустрация, и най-много с реабилитацията на жертвите на югославския режим, които са били с българско съзнание, изискване което също попада категорично в Рамковата позиция.
3. „ Претенции за малцинство “ – Не може да се реши еднопосочно в каква посока е текла мисълта на българския министър председател при споменаването на малцинство. Възможно е да е мислил за характерната точка от Рамковата позиция касаеща явен отвод на Скопие от искания за „ македонско малцинство “ на територията на България. По-вероятното обаче, е да е имал поради вписването на българите в преамбюла на македонската конституция, наедно с към този момент фигуриращите там шест други нации (македонци, албанци, турци, сърби, роми и власи). Такова изискване не попада в Рамковата позиция, само че беше артикулирано преди година от българския президент и формализирано като такова на последният Консултативен съвет по националната сигурност при президента, при започване на месец януари 2022 година Нееднократно македонските управляващи са изразявали кардиналното си единодушие с такава смяна на конституцията, само че единствено след ефикасното повдигане на българското несъгласие и формален отвод от българска страна от всевъзможни други искания и условия по отношение на тях в преговорния развой.
4. „ История “ – Тази точка реферира към тематиката за общата история, която е главният детайл в Договора за другарство, добросъседство и съдействие, подписан през 2017г. Реално видяно, това е и най-конфликтната точка сред двете страни от десетилетия, а съгласно мнозина и единствената такава. Според написаното, а и към този момент изказано неведнъж от Кирил Петков, Съвместната историческа комисия към този момент е постигнала „ голям прогрес “ като е „ изчистила няколко исторически столетия “ и намерила единодушие по няколко исторически фигури. Конкретно, за него това са „ средновековната история “, „ цар С “ (вероятно има поради Самуил), „ Кирил и Методий “, „ Климент и Наум “ и „ нова история “. Самите български историци, членове на Смесената комисия, както и нейният съпредседател проф. Ангел Димитров оцениха постигнатото като извънредно незадоволително и разочароващо. От една страна, въпросните взаимни отстъпки изобщо не са част от действителните противоречиви исторически тематики сред двете страни, а от друга, даже единственият реализиран действителен резултат, още през 2018 година, по отношение на българския темперамент на цар Самуил, беше съвсем незабавно отхвърлен от македонската страна. Следва да се означи също, че въпросните исторически тематики изобщо не попадат в Рамковата позиция. В нея, като авансово изискване за привикване на първа междуправителствена конференция, категорично са упоменати „ Гоце Делчев “, „ Илинденско-преображенското въстание “ и „ ВМРО/ВМОРО “. Според Рамковата позиция единствено предварителното осъществяване на тази точка, с приемането на общ исторически разказ по отношение на тези тематики, както и приемането на план-график за отразяването им в македонските учебници и придържането на формалните лица и медии към тях, може да бъде причина за действителен и съответен прогрес по историческите въпроси.
5. „ Табелки “ – Това касае, най-вероятно, плануваното в Рамковата позиция премахване на табели и надписи върху монументи, паметни плочи и здания, насаждащи намерено ненавист към България, като да вземем за пример тези съдържащи „ български фашистки окупатор “. На територията на РСМ не престават да стоят евентуално най-малко няколкостотин такива надписа. Подмяната на термина „ български фашистки окупатор “ с нов термин - „ фашистки окупатор “, който въпреки всичко ще продължи да се отнася до приписвани на България събития и злодеяния, няма действително да промени обстановката с насаждането, по този метод на диалект на ненавист. Показното премахване на няколко изключително известни такива табели, единствено с цел да се покаже някакво деяние по тази точка, също няма да способства за неговото дефинитивно решение, до момента в който не бъде признат взаимно допустим исторически разказ касаещ интервала на българската администрация от 1941-1944 година
6. „ Албанци “, „ Димитър “, „ Вътрешна македонска революционна организация “ – Тук, можем единствено да допускаме, че Кирил Петков е имал поради, че неговият проект за повдигане на ветото е към този момент разискван, координиран и признат от албанските партии, македонският министър председател Димитър Ковачевски и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.
Схематичната записка разкрива и детайли от методиката, която Кирил Петков има намерение да употребява с цел да прокара проекта си за повдигане на ветото. Предвижда се подписването на двустранен документ, наименуван от него „ negotiation agreement ”, който да включва гореспоменатите точки. В него, преди всичко е сложено повдигането на българското несъгласие, а по-късно в самият развой на договаряния, които съгласно българският министър председател ще траят сред 10 и 15 години, следва и реализирането на съответните точки, като да вземем за пример тази с вписването на българите в македонската конституция. От самия документ не е ясно какви са гаранциите, че македонската страна ще извърши поетите задължения. От казаното от Балабанов предстоящите гаранции са „ Гаранция-Франция “, което е спомагателна индикация за поемани задължения към и от френското председателство.
В резюме, от деликатния разбор на схемата-план за повдигането на българското несъгласие на премиера Петков са видни няколко неща. На първо място, той е, без всякакво подозрение, дейното настоящо лице във връзка с тематиката „ Северна Македония “. На второ място, той и неговият настойнически екип са водили дейни паралелни договаряния както с македонската страна, по този начин и с европейски сътрудници пред които са поемани обещания за повдигане на българското несъгласие. На трето място, съответните точки, които попадат в проекта Петков, кореспондират единствено видимо на детайли от Рамковата позиция на България по проблема Северна Македония. По създание, плануваното от Петков е опит за тежка операция на българското общество и тотална замяна на досегашната българска позиция, която ще му се показа като „ голям триумф на българската дипломация “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ