Люлинският манастир Св. св. Кирил и Методий пази наивистични възрожденски стенописи
Топлото време към този момент разпалва пристрастеността у пътешествениците. Макар и от къщи, нищо не ни пречи да мечтаем и кроим проекти и да търсим забавни места за посещаване в идващите месеци.
А за какво това да не е Горнобанският или Люлинският манастир "Св. св. Кирил и Методий " , който е настоящ манастир на Българската православна черква.
Намира се в самата Люлин планина. на към 6 км от центъра на вилния квартал Горна баня край София на равно място измежду смесена борова и широколистна гора. Манастирът е наличен по естествен авто път.
Манастирът е учреден в ХІІІ век, разграбван е неведнъж от турците и за последно от комунистическия режим и отново изграждан от локалните хора. Строителството преди Освобождението от османска власт възвръща средновековния храм по оживелите остарели съществени зидове и не трансформира нищо от неговата архитектура и метод на строеж. Храмът е еднокорабен и размери към 16 на 11 метра. Над и към олтара и извън в люнетите (стенно поле, лимитирано от арка във формата на полукръг или сегмент от кръга, и долната хоризонтална линия сред двете и опори) над прозорците и вратите има наивистични възрожденски фрески, в храма има и икони на Свети Крал.
Манастирът е разгласен за монумент на културата от локално значение.
Днес се състои от храма "Св. св. Кирил и Методий ". Има и помощна постройка, двуетажната постройка с кьокове и чардаци с монашеските килии, която е унищожена от пожар в 1972 година дружно с дървения покрив и купола на храма, само че за разлика от покрива, останалото не е възобновено. Намеренията средновековния Люлински манастир "Св. св. Кирил и Методий " да бъде възобновен, както прилича в цялостната му целокупност, се отсрочват към този момент поради дефицит на средства.
В 1863 година жителите на село Горна баня съумяват да издействат позволение от турската власт за възобновяване на манастира. Най-голям труженик на това дело е горнобанчанинът дедо Цене, чието име е вдълбано в камък от възобновената стена на храма. Дедо Цене, който е приближен човек на Васил Левски, стартира възстановянето на храма без позволение, само че е задържан и откаран на съд в Русе. С рушвет на служителите дедо Цене лежи единствено с два месеца и половина в пандиза. След това събира 600 овце и овни и ги откарва в Цариград, подкуп на великия везир и по този начин издействал позволение за съграждането, освен на храма, само че и на манастира "Св. св. Кирил и Методий ". Храмът на обителта е възобновен изцяло в края на 1875 година. В 1876 година църквата е осветена от софийския митрополит Мелетий и стартира строителството и на просторна двуетажна постройка с чардаци за монасите. През Руско-турската война от 1877-1878 година дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и боеприпаси на османските войски. Той обаче бяга при руснаците и след няколко месеца влиза в София на 4 януари 1878 година дружно с войските на освободителите водени от военачалник Гурко.
В свободна България манастирът бързо се замогва и даже се снабдява със обилни парцели. Но след 9 септември 1944 година те са разграбени, стопанството е разрушено, а монасите - прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини светата обител отчасти е възобновена, само че през 1972 година пожар унищожава 100-годишните манастирски здания и дървения покрив с купола на черквата. Скоро по-късно е възобновен единствено храмът на "Св. св. Кирил и Методий ", само че без съществувалия до тогава купол. Храмът, една помощна сграда и аязмото-чешма са единствените здания останали от остарелия манастирски комплекс.
Манастирът "Св. св. Кирил и Методий " е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той е настоящ, само че няма килии и е без монаси. Храмът, "Св. св. Кирил и Методий " отваря порти всяка събота и неделя. Между дърветата са построени маси и пейки за поклонниците, а наоколо има аязмо-чешма с течаща планинска вода. Храмов празник е 11 май - патронния ден на Манастира, в който Светата Българска Православна черква уважава Равноапостолните Солунски братя просветители Св.св. Кирил и Методий и успението Кирилово, на 30 октомври се празнува и празника на Свети Крал.
А за какво това да не е Горнобанският или Люлинският манастир "Св. св. Кирил и Методий " , който е настоящ манастир на Българската православна черква.
Намира се в самата Люлин планина. на към 6 км от центъра на вилния квартал Горна баня край София на равно място измежду смесена борова и широколистна гора. Манастирът е наличен по естествен авто път.
Манастирът е учреден в ХІІІ век, разграбван е неведнъж от турците и за последно от комунистическия режим и отново изграждан от локалните хора. Строителството преди Освобождението от османска власт възвръща средновековния храм по оживелите остарели съществени зидове и не трансформира нищо от неговата архитектура и метод на строеж. Храмът е еднокорабен и размери към 16 на 11 метра. Над и към олтара и извън в люнетите (стенно поле, лимитирано от арка във формата на полукръг или сегмент от кръга, и долната хоризонтална линия сред двете и опори) над прозорците и вратите има наивистични възрожденски фрески, в храма има и икони на Свети Крал.
Манастирът е разгласен за монумент на културата от локално значение.
Днес се състои от храма "Св. св. Кирил и Методий ". Има и помощна постройка, двуетажната постройка с кьокове и чардаци с монашеските килии, която е унищожена от пожар в 1972 година дружно с дървения покрив и купола на храма, само че за разлика от покрива, останалото не е възобновено. Намеренията средновековния Люлински манастир "Св. св. Кирил и Методий " да бъде възобновен, както прилича в цялостната му целокупност, се отсрочват към този момент поради дефицит на средства.
В 1863 година жителите на село Горна баня съумяват да издействат позволение от турската власт за възобновяване на манастира. Най-голям труженик на това дело е горнобанчанинът дедо Цене, чието име е вдълбано в камък от възобновената стена на храма. Дедо Цене, който е приближен човек на Васил Левски, стартира възстановянето на храма без позволение, само че е задържан и откаран на съд в Русе. С рушвет на служителите дедо Цене лежи единствено с два месеца и половина в пандиза. След това събира 600 овце и овни и ги откарва в Цариград, подкуп на великия везир и по този начин издействал позволение за съграждането, освен на храма, само че и на манастира "Св. св. Кирил и Методий ". Храмът на обителта е възобновен изцяло в края на 1875 година. В 1876 година църквата е осветена от софийския митрополит Мелетий и стартира строителството и на просторна двуетажна постройка с чардаци за монасите. През Руско-турската война от 1877-1878 година дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и боеприпаси на османските войски. Той обаче бяга при руснаците и след няколко месеца влиза в София на 4 януари 1878 година дружно с войските на освободителите водени от военачалник Гурко.
В свободна България манастирът бързо се замогва и даже се снабдява със обилни парцели. Но след 9 септември 1944 година те са разграбени, стопанството е разрушено, а монасите - прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини светата обител отчасти е възобновена, само че през 1972 година пожар унищожава 100-годишните манастирски здания и дървения покрив с купола на черквата. Скоро по-късно е възобновен единствено храмът на "Св. св. Кирил и Методий ", само че без съществувалия до тогава купол. Храмът, една помощна сграда и аязмото-чешма са единствените здания останали от остарелия манастирски комплекс.
Манастирът "Св. св. Кирил и Методий " е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той е настоящ, само че няма килии и е без монаси. Храмът, "Св. св. Кирил и Методий " отваря порти всяка събота и неделя. Между дърветата са построени маси и пейки за поклонниците, а наоколо има аязмо-чешма с течаща планинска вода. Храмов празник е 11 май - патронния ден на Манастира, в който Светата Българска Православна черква уважава Равноапостолните Солунски братя просветители Св.св. Кирил и Методий и успението Кирилово, на 30 октомври се празнува и празника на Свети Крал.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ