Топенето на леда около Антарктика ще доведе до бързо забавяне

...
Топенето на леда около Антарктика ще доведе до бързо забавяне
Коментари Харесай

Топенето на леда около Антарктика води до забавяне на дълбокото океанско течение

Топенето на леда към Антарктика ще докара до бързо закъснение на главно световно дълбоководно течение до 2050 година, което може да промени климата на света за епохи и да форсира покачването на морското ниво, съгласно ново проучване.

Изследването допуска, че в случай че излъчванията на парникови газове продължат на днешните равнища, течението в най-дълбоките елементи на океана може да се забави с 40% единствено за три десетилетия.

Това, споделиха учените, може да генерира каскада от въздействия, които могат да покачат морското ниво, да трансформират метеорологичните модели и да лишат морския живот от жизненоважен източник на хранителни субстанции.

Екип от австралийски учени прегледа дълбокото океанско течение под 4000 метра, което произлиза от студените, пресни и плътни води, които се спускат от континенталния шелф на Антарктика и се популяризират в океанските басейни по целия свят.

Проф. Мат Ингланд от Изследователския център за изменението на климата към Университета на Нов Южен Уелс и съавтор на проучването, оповестено в Nature, сподели, че цялото дълбоководно океанско течение върви към колапс при сегашната си траектория.

„ В предишното смяната на тези циркулации е отнемала повече от 1000 години, само че в този момент това се случва единствено за няколко десетилетия. Циркулациите се забавят доста по-бързо, в сравнение с смятахме. "

„ Говорим за допустимо дълготрайно изгубване на емблематична водна маса ", сподели Ингланд, представен от английския вестник Guardian.

Изследването преглежда какво би се случило в дълбокия океан към Антарктида, в случай че по-прясната вода, която идва от топящите се ледени покривки, бъде добавена към моделирането на климата.

Моделирането за изследването допуска, че световните излъчвания на парникови газове остават в сегашната си посока, само че Ингланд сподели, че по-ниските излъчвания могат да понижат количеството на топенето на леда, което от своя страна може да забави спада.

Забавянето на дълбокото океанско течение е обвързвано с количеството вода, което потъва на дъното и по-късно тече на север.

Проучването не се пробва да изясни или да дефинира количествено страничните резултати, само че създателите пишат, че забавянето ще „ промени напълно прехвърлянето в океана на топлота, прясна вода, О2, въглерод и хранителни субстанции, с въздействия, усещани в целия световен океан за идващите епохи ".

В брифинг създателите споделиха, че дълбокото океанско течение е повлияло на климата по света и има капацитета коренно да промени преваляванията.

Ингланд сподели, че забавянето на дълбокото океанско течение е предизвикало нагряването на тези дълбоки води.

Но защото тази дълбока вода се изолира, това може да докара до по-горещ океан край континента, започвайки противоположна връзка, при която по-голямото размразяване предизвиква ускорено закъснение на течението, което по-късно предизвиква повече нагряване и повече размразяване на ледената завивка.

Дълбоката вода, която се затопля най-бързо в изследването, сподели Ингланд, е в същите региони - изключително в западна Антарктика - където ледените покривки към този момент са уязвими и се топят.

„ Не желаеме да задействаме самоподсилващ се механизъм на тези места “, сподели той, добавяйки, че забавянето на процедура стагнира дълбокия океан, лишавайки го от О2.

Когато океанските организми умират, те прибавят хранителни субстанции към океанската вода, която потъва на дъното и циркулира към международния океан. Тези хранителни субстанции се връщат във възходящи ями, които хранят фитопланктона – основа за морската хранителна верига.

Д-р Стив Ринтул, океанограф и специалист по Южния океан в Организацията за научни и промишлени проучвания на Британската общественост на австралийското държавно управление, сподели, че защото циркулацията в дълбокия океан се забавя, по-малко хранителни субстанции ще се връщат в горните пластове на океана – което визира производството на фитопланктон. Този развой ще продължи в продължение на епохи.

„ След като тази преобръщаща циркулация се забави, можем да я възстановим още веднъж единствено като към този момент не изпускаме стопена вода към Антарктика, което значи, че се нуждаем от по-хладен климат и по-късно би трябвало да изчакаме да стартира още веднъж. "

„ Колкото по-дълго продължаваме с по-високи равнища на излъчвания на парникови газове, с толкоз повече промени се ангажираме. “

На брифинг учените споделиха, че моделирането е в сходство с последните наблюдения на промени в дълбоководната океанска циркулация, което допуска, че забавянето може към този момент да се случва.

Ринтул добави: „ Връщайки се 20 години обратно, смятахме, че дълбокият океан не се трансформира толкоз доста. Че е прекомерно изолиран, с цел да реагира. Но наблюденията и моделите демонстрираха, че това не е по този начин. "

Учените също считат, че друга огромна океанска циркулация в по-плитки води, която обгръща целия Атлантически океан – известна като Атлантическата меридионална циркулация – също се забавя.

Професор Стефан Рахмсторф, океанограф и началник на отдела за разбор на земната система в Потсдамския институт за проучване на въздействието върху климата, сподели, че новото изследване – в което той не е взел участие – демонстрира, че „ е евентуално по-нататъшно трагично намаляване на системите към Антарктика през идващите десетилетия “.

Той сподели, че моделите, показани в основнитете отчети на Организация на обединените нации за климата, имат „ някогашен и главен минус “, защото не улавят по какъв начин стопената вода въздейства върху дълбокия океан.

Океанските дълбини са освежени в нови количества вода единствено на няколко места на планетата покрай огромните ледени покривки в Гренландия и Антарктика.

„ За страдание всички тези места са покрай ледените покривки на Гренландия и Антарктика, които се топят вследствие на световното стопляне, породено от изкопаеми горива. "

„ Стопената вода разрежда наличието на сол в тези океански райони, като по този метод прави океанските води по-малко плътни и затова не задоволително тежки, с цел да потънат надолу и да изтласкат водите, които към този момент са там. “

Забавянето на дълбокото океанско течение може също да повлияе на количеството CO2, което дълбоките океани могат да блокират, сподели Рамсторф.
Източник: moreto.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР