Призори и по здрач расте рискът да пипнем западнонилска треска
Тогава хапят най-масовият тип комари у нас.
Вирусът на западнонилската тресчица рядко се предава от човек на човек. Няма никакъв риск да я пипнем при допиране, целувка, полов контакт. Човек може да се болести от себеподобен в изключителни случаи - при кръвопреливане или трансплантация на органи от болен донор. За България това е по-скоро казуистика. Но даже и за страните с повече донорски обстановки и заболели хора в Европейски Съюз има гаранция - в действие е възбрана да кръводаряват обитавалите неотдавна в огнища на западнонилска тресчица.
Заразата се популяризира главно посредством комари. Те се снабдяват с вируса, когато пият кръв от инфектирани птици. Особено другарски терен за патогена са
прелетните птици,
само че и банални локални
типове за България
като гарваните
Вирусът живее и се множи в инфектираните комари и се предава на последваща жертва от слюнката на насекомото, когато то хапе човек или животно. (Особено възприемчиви са конете, само че за разлика от хората за тях има ваксина. Въпреки това в Европа все още са дейни най-малко 77 огнища - в Италия (41), Унгария (31) и Гърция (5).
Начинът за преместване към индивида сочи целта на напъните да се предпазим от западнонилска тресчица.
Мит е обаче, че това е единствено тигровият азиатски комар, който се среща от няколко години и у нас.
Популации на “обикновени ” за нашия район комари също са вектор на болестта. Хапят единствено женските, защото белтъчините от кръвта са от решаващо значение да продължат рода. Те са най-настървени на разсъмване и на здрачаване. В тези часове вероятността да ни употребяват като донор е най-голяма. Пропорционално на нея пораства и рискът да се заразим с вируса “Западен Нил ”.
Обаче
относително
по-малобройните
тигрови комари
са дейни и през деня
Усилията на държавно и локално равнище би трябвало да са за постоянно напръскване против насекомите в обитаемоте места от ранна пролет до късна есен. Както и за пресушаване на заблатени места, където е постижимо. Пръскането с препарати не дава цялостна гаранция, изключително в дъждовен топъл сезон като тази година, само че е единственото, което понижава риска за публично здраве.
Възможностите за персонална отбрана също не са доста: отбягване тук-там с доста комари, затворено облекло, химическа отбрана от инсекти, замрежване на прозорците.
На първо място, е да носим облекла с дълги крачоли и ръкави - трудноизпълнимо в горещи дни, и да използваме репеленти - препарати, които отблъскват кръвосмучещите инсекти. Подходящи са всички предлагани на пазара артикули, само че е значимо да се съблюдават описаните на етикета указания за потребление. Времетраенето на отбраната се трансформира съгласно другите концентрации и типове репеленти. При продължителна разходка, поход, на къмпинг по-добър избор са мощните препарати. Но в никакъв случай не се третира цялата открита кожа и не се пръска по главата. С преимущество за обработка с репеленти са краката и ръцете. В рамките на деня може да се наложат последващи пръскания върху кожата и облеклата, в случай че сме в рискова среда дълготрайно време.
Универсално предписание е обаче, че
репеленти
не се ползват на
бебе под 6 месеца,
на дребни деца
и чувствителни
хора се пръскат
върху облеклата
Винаги четете етикета - някои препарати не би трябвало да се употребяват при деца под 3 години. Въпреки това се предлага внимателно тестуване с малко количество дали няма да се появи алергична реакция.
Златното предписание съгласно педиатрите е дребните да не се пръскат непосредствено, а родителите да сложат препарат на ръцете си и с тях да намажат към глезените детето, само че не и по ръцете, защото може да ги постави в устата си.
Никога не се пръска върху сопнато място или рани даже при другояче здрави хора. Действа се внимателно и при възрастни с атопичен дерматит и нетолерантна кожа.
След прибиране се предлага
взимане на душ или
най-малко обработената
кожа да се измие
със сапун и вода
Като мярка против размножаването на комарите се предлага постоянно да се изсипват подложките на саксии на терасите, с цел да не се задържа непрекъснато вода. “Люпилни ” за кръвосмучещата злина са и опаковки, счупени предмети, гуми, в които застоява дъждовна вода.
След взрива в Европа (вижте стремителната линия на увеличение на обявените случаи това лято по данните на Европейския център за предварителна защита и надзор на заболяванията) беше предстоящо и у нас да се появят заболели. Доказаните в този момент случаи надали са първи и сигурно ще се откриват нови. Най-вероятно и досега част от менингитите (възпаление на мозъчните обвивки) и енцефалитите (възпаления на мозъка) през последните няколко години са били свързани с вируса “Западен Нил. ” Просто не е въображаемо целеустремено в тази посока. Сред инфекционистите е известна шегата, че
не може да откриеш
нещо, което
не търсиш
За това подготвя и безсимптомното протичане при почти 80% от инфектираните. При останалите може да се появят грипоподобни недоволства - висока температура, главоболие, мускулен дискомфорт, гадене, повръщане. Други вероятни признаци са отичане на лимфните възли, обрив по гърдите, корема, гърба.
Няма характерно лекуване и ваксина против вируса. В по-тежки случаи при неврологични признаци се постанова постъпване в болница за поддържащо лекуване, ориентирано към облекчение на признаците. Обикновено се вършат венозни вливания, дават се болкоуспокояващи и температуропонижаващи средства, при потребност се подкрепя дишането. След преодоляване на острото инфектиране се включва рехабилитация. В към 1% от случаите организмът не съумява да се оправи. Фатално може да е възпалението най-вече при възрастни или хора със срината имунна система. /24chasa.bg
Вирусът на западнонилската тресчица рядко се предава от човек на човек. Няма никакъв риск да я пипнем при допиране, целувка, полов контакт. Човек може да се болести от себеподобен в изключителни случаи - при кръвопреливане или трансплантация на органи от болен донор. За България това е по-скоро казуистика. Но даже и за страните с повече донорски обстановки и заболели хора в Европейски Съюз има гаранция - в действие е възбрана да кръводаряват обитавалите неотдавна в огнища на западнонилска тресчица.
Заразата се популяризира главно посредством комари. Те се снабдяват с вируса, когато пият кръв от инфектирани птици. Особено другарски терен за патогена са
прелетните птици,
само че и банални локални
типове за България
като гарваните
Вирусът живее и се множи в инфектираните комари и се предава на последваща жертва от слюнката на насекомото, когато то хапе човек или животно. (Особено възприемчиви са конете, само че за разлика от хората за тях има ваксина. Въпреки това в Европа все още са дейни най-малко 77 огнища - в Италия (41), Унгария (31) и Гърция (5).
Начинът за преместване към индивида сочи целта на напъните да се предпазим от западнонилска тресчица.
Мит е обаче, че това е единствено тигровият азиатски комар, който се среща от няколко години и у нас.
Популации на “обикновени ” за нашия район комари също са вектор на болестта. Хапят единствено женските, защото белтъчините от кръвта са от решаващо значение да продължат рода. Те са най-настървени на разсъмване и на здрачаване. В тези часове вероятността да ни употребяват като донор е най-голяма. Пропорционално на нея пораства и рискът да се заразим с вируса “Западен Нил ”.
Обаче
относително
по-малобройните
тигрови комари
са дейни и през деня
Усилията на държавно и локално равнище би трябвало да са за постоянно напръскване против насекомите в обитаемоте места от ранна пролет до късна есен. Както и за пресушаване на заблатени места, където е постижимо. Пръскането с препарати не дава цялостна гаранция, изключително в дъждовен топъл сезон като тази година, само че е единственото, което понижава риска за публично здраве.
Възможностите за персонална отбрана също не са доста: отбягване тук-там с доста комари, затворено облекло, химическа отбрана от инсекти, замрежване на прозорците.
На първо място, е да носим облекла с дълги крачоли и ръкави - трудноизпълнимо в горещи дни, и да използваме репеленти - препарати, които отблъскват кръвосмучещите инсекти. Подходящи са всички предлагани на пазара артикули, само че е значимо да се съблюдават описаните на етикета указания за потребление. Времетраенето на отбраната се трансформира съгласно другите концентрации и типове репеленти. При продължителна разходка, поход, на къмпинг по-добър избор са мощните препарати. Но в никакъв случай не се третира цялата открита кожа и не се пръска по главата. С преимущество за обработка с репеленти са краката и ръцете. В рамките на деня може да се наложат последващи пръскания върху кожата и облеклата, в случай че сме в рискова среда дълготрайно време.
Универсално предписание е обаче, че
репеленти
не се ползват на
бебе под 6 месеца,
на дребни деца
и чувствителни
хора се пръскат
върху облеклата
Винаги четете етикета - някои препарати не би трябвало да се употребяват при деца под 3 години. Въпреки това се предлага внимателно тестуване с малко количество дали няма да се появи алергична реакция.
Златното предписание съгласно педиатрите е дребните да не се пръскат непосредствено, а родителите да сложат препарат на ръцете си и с тях да намажат към глезените детето, само че не и по ръцете, защото може да ги постави в устата си.
Никога не се пръска върху сопнато място или рани даже при другояче здрави хора. Действа се внимателно и при възрастни с атопичен дерматит и нетолерантна кожа.
След прибиране се предлага
взимане на душ или
най-малко обработената
кожа да се измие
със сапун и вода
Като мярка против размножаването на комарите се предлага постоянно да се изсипват подложките на саксии на терасите, с цел да не се задържа непрекъснато вода. “Люпилни ” за кръвосмучещата злина са и опаковки, счупени предмети, гуми, в които застоява дъждовна вода.
След взрива в Европа (вижте стремителната линия на увеличение на обявените случаи това лято по данните на Европейския център за предварителна защита и надзор на заболяванията) беше предстоящо и у нас да се появят заболели. Доказаните в този момент случаи надали са първи и сигурно ще се откриват нови. Най-вероятно и досега част от менингитите (възпаление на мозъчните обвивки) и енцефалитите (възпаления на мозъка) през последните няколко години са били свързани с вируса “Западен Нил. ” Просто не е въображаемо целеустремено в тази посока. Сред инфекционистите е известна шегата, че
не може да откриеш
нещо, което
не търсиш
За това подготвя и безсимптомното протичане при почти 80% от инфектираните. При останалите може да се появят грипоподобни недоволства - висока температура, главоболие, мускулен дискомфорт, гадене, повръщане. Други вероятни признаци са отичане на лимфните възли, обрив по гърдите, корема, гърба.
Няма характерно лекуване и ваксина против вируса. В по-тежки случаи при неврологични признаци се постанова постъпване в болница за поддържащо лекуване, ориентирано към облекчение на признаците. Обикновено се вършат венозни вливания, дават се болкоуспокояващи и температуропонижаващи средства, при потребност се подкрепя дишането. След преодоляване на острото инфектиране се включва рехабилитация. В към 1% от случаите организмът не съумява да се оправи. Фатално може да е възпалението най-вече при възрастни или хора със срината имунна система. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ