Тодор Тимонов-Лимона. Принца на Пловдив, е един от най-обичаните футболисти

Тодор Тимонов-Лимона. Принца на Пловдив, е един от най-обичаните футболисти под тепетата, играл както за Ботев (Пловдив), по този начин и за Локомотив (Пловдив). В момента Тимонов играе за третодивизионния Марица (Пловдив). Пред Sportal.bg халфът описа забавни истории, измежду които са престоят на " Колежа " по времето на ерата " Христолов ", прехвърлянето в ЦСКА, прекосяването в Анжи, връзките с сегашния ментор на Левски Петър Хубчев и прехвърлянето в Локомотив (Пловдив).

Здравей, Тоше! Как си и с какво се занимаваш в интервала на карантина?

- Добре съм. Спазвам карантината. Вкъщи съм и работя от у дома. Много рядко вървя до офиса. Занимавам се с продажбата на недвижими парцели в една организация. Единственото ми излизане денем е да отида до учебното заведение до нас, с цел да проведа подготовка. По-главно за тонус, тъй като шампионата в Трета лига към този момент завърши.

Доста деен си в приложението Тик-ток, където създаваш много истински клипове. Как се зароди концепцията ти да заснемаш занимателни видеа в платформата?

- Всичко стартира с това, че бяхме сложени под карантина. Меко казано народът стартира да изтрещява. Целта е да има усмивки по лицата на хората и да се забавляват в това мъчно време. Това е тип многообразие и за мен, до момента в който съм у дома.

Преди да те върна обратно във времето, когато играеше за тимове като Ботев, ЦСКА и Анжи, дано поговорим малко за Марица (Пд). В момента си състезател на " пиратите ", а преди дни БФС взе решение от вашата група Созопол да получи промоция за Втора лига. Финансовият покровител на Марица Христо Христов се опълчи на това решение и даже се кандидатира за президент на БФС. Какво е твоето мнение?

- Честно казано, осведомен съм, само че незадълбочено - основно от медиите. Не съм приказвал с никого от тима. Само с треньора Караматев. И за мен решението шампионатът да се приключи по този метод не е вярно, тъй като има много мачове до края на шампионата. Не крием, че имаме упоритости. Имаме и пряк дуел със Созопол в Пловдив. Нищо не беше решено. Не можем да създадем нищо. Президентът недоволства и си споделя нещата. За мен той има право.

Вдигна се доста звук с кандидатурата му за президент на БФС. Нямам концепция и не сме коментирали. Ще поживеем и ще забележим. Той сподели, че много спортни деятели са се пробвали да ръководят. Но няма нищо общо да си добър футболист и да управляваш. Най-вероятно той приказва от позиция на това, че ръководи много огромна компания, има много подчинени и знае по какъв начин да ръководи.

Сега да поговорим за Ботев (Пд). Игра за отбора в един много тежък за клуба интервал, само че пък съумя да изпъкнеш и да се превърнеш в любим на почитателите. Какво помниш от интервала, в който игра на " Колежа "?

- Да, в действителност беше тежък. Тогава бяхме деца, които занапред се изграждаха. За нас не беше мъчно. Можеше да играем без пари и заплати, както беше първоначално за един млад футболист. Така и стартирахме ние. При нас не се усещаше чак толкоз доста, колкото при огромните футболисти в тима. Те недоволстваха от тежкото финансово положение на тима. Благодарение на публиката всеки един мач излизахме да играем за тях и за Ботев.

Какви бяха връзките ти тогава с някогашния притежател на Ботев - Димитър Христолов?

- В началото ни гледаше като писани яйца. Много вярваше в нас и ни харесваше много. Имахме положителни връзки. В интерес на истината той е нямал неприятни връзки с нито един футболист. В персонален диалог, който каквото е изискал от него, Христолов му го е осигурявал и давал. Може би това, че той не знаеше по какъв начин се ръководи един клуб, му изигра неприятна смешка. Доста доверчив човек беше в полза на истината.

Как се стигна до прехвърлянето ти в ЦСКА? Имаше шанса да работиш с Любо Пенев. Какво мислиш за неговата работа?

- Точно в последния сезон, в който играехме за Ботев без никакви финанси, нещата се случиха и елементарно, и мъчно. Отборът ни беше пред банкрут. Тогава Любо правеше селекция. Обикаляше по всички игрища. Идвал е на много мачове и ме е следил. Мисля, че още във втория кръг ми се обади и ме попита дали желая да мина в ЦСКА. Отговорих му, че имам, несъмнено. Историята е много дълга. Сезонът свърши и прекратихме договорите си с Ботев по виновност на клуба поради неизплатени заплати. Лесно станаха нещата.

Успя да пробиеш до Русия, където игра за Анжи (Махачкала). Какви бяха изискванията там? Впоследствие тимът имаше сериозен план и притегли футболисти от ранга на Самуел Ето`о?

- В момента, в който отидох, те занапред влизаха от Втора в Първа лига. Още бяха неориентирани и не знаеха защо става въпрос. Бяха в развой на създаване на някакъв план. Нещата бяха положителни. Колкото и новаторски неща да опитваха да постановат, те се получаваха. Разбира се, с помощта на финансите, с които разполагаха. В един миг пристигна нов президент с още по-голям план. Привлякоха много огромни и известни футболисти. Голяма част от нас станахме непотребни, с цел да освободим места за картотекиране на футболисти отвън Европейския съюз.

Има една забавна история от престоя ти в Анжи. Бившият футболист на Левски Юсуф Рабех те е обрал, до момента в който сте били съотборници в Русия. Какво се случи тъкмо?

- Това стана още на един от началните лагери на тима. Бяхме в стаичка. Те разпореждаха огромни очаквания на него. В първите една-две контроли игра много едва. Подценяваше нещата и в стаята ни идваха треньори и шефове, с цел да му мрънкат. Той се наплаши и се разочарова. На една подготовка се престори, че го боли главата или коремът. Не излезе да тренира и остана в стаята. Поиска ми 50 евро назаем. След това той видя от кое място си изваждам парите и ми е взел още 50 евро и един чисто нов чифт обувки. Беше си събрал багажа и си беше тръгнал. Повече не го видях.

След като завърши с Анжи, ти се върна в Ботев. Как оценяваш този ход, който предприе?

- Върнах се в Ботев, тъй като ми се играеше и желаех да играя тъкмо за Ботев. Клубът стартира да се съживява. Имаше огромен план, който тръгваха да вършат в лицето на Цветан Василев. Той още беше прикрит и не беше разгласен публично. Донякъде се получиха нещата, само че пристигна един миг, в който с Петър Хубчев нещо не можахме да мелим брашно, както се споделя на футболен диалект. Стигна се до такава степен, че не си говорихме и се подминавахме на подготовка. И до ден сегашен това е необяснимо за мен. Виждал съм го доста пъти и не съм го питал за какво се получи по този начин. Така се стигна и до раздялата ни. Много груба и мъчителна разлъка за мен, само че към този момент всичко е останало в предишното.

След къс интервал в Бдин (Видин) ти облече екипа на градския противник на Ботев - Локомотив. Как се стигна до този трансфер и имаше ли рецензии към теб?

- Стигна се много елементарно, тъй като Локомотив е огромен клуб. Нищо, че е градски противник на Ботев. Клуб, който е наблюдаван, гледан и с обичаи, играеш пред аудитория. Предпочетох да отида в Локомотив, тъй като ми се играеше във футболен град като Пловдив, а не в малко градче без аудитория. Знаех какъв риск поемам, само че в никакъв случай не съм се тормозил от такива неща. Имаше рецензии от почитателите на Ботев, само че мисля, че всичко е признато и забравено. Никога не съм имал проблеми с натяквания. В Локомотив бях признат сносно от почитателите, за което съм им признателен.

И за край - съжаляваш ли за нещо, което не си постигнал или не си направил?

- Винаги скърбя за доста неща, връщайки се обратно във времето, само че по този начин е трябвало да се случи. Гледам да не мисля доста и да не обмислям, тъй като в действителност от време на време ме боли, само че това е животът. Днес бъркаш, случва се нещо, на следващия ден правиш нещо вярно и вървиш напред. Винаги би трябвало да се върви с високо вдигната глава и да се гледа напред.