90 години от рождението и 40 години от смъртта на артиста Тодор Бонев
Тодор Бонев / 1932 – 1982/ притежаваше един от най-красивите тенорови гласове, които в миналото е имала България. И макар, че пя единствено 10 години името му ще бъде записано в историята на русенския и българския оперен спектакъл. Неговите блестящи превъплъщения в: „ Тоска”, „ Бохеми”, „ Турандот”, „ Кармен” и „ Момичето от Запад” ще останат ненадминати, еталонни. А гласът му в Златния фонд на Националното радио.
Роден е на 28 януари 1932, под знака на Водолея, в южнобългарския град Хасково, в семейство на фабрични служащи. Завършва гимназия в родния си град и още като възпитаник демонстрира певческата си заложба – пее в учебния хор като солист. Постъпва в армията и там също взе участие в самодейността. На един от хоровите прегледи в столицата е видян от проф. Христо Бръмбаров, който остава изумен от невероятната му гласова даровитост – младежът от Хасково е същински саморасъл гений - има луксозен естествено подложен лирико- трагичен тенор с прелестен тембър и необятен диапазон. Още тогава преодолява високото „ до” на трета октава. Необходимо е малко да се поработи, с цел да блесне още по- ослепително този „ глас диамант”, както споделя професорът.
Непосредствено след казармата, Тодор Бонев е признат като „ извънредно дарование” в Консерваторията, без да е учил преди този момент в музикално учебно заведение и да е минал през наложителния предварителен клас. През 1955 година, 23- годишен, той завършва сполучливо курса на образование / в действителност учението му при Бръмбаров е напълно малко, той просто е подготвен, приключен артист! / и е разпределен в Русенската национална опера. И това е огромният му късмет тогава, тъй като в Русе по това време царува същинска креативна атмосфера / за разлика от в този момент!/, равнището е прекомерно високо, конкуренцията огромна, а работата е доста. Начело на състава е литераторът и театралът Георги Чендов, който за разлика от множеството днешни оперни директори- диригенти не разрушава и не се самоизтъква, а гради и основава, отглежда всеки гений и му обезпечава оптимални условия за работа и развиване.
Дебютната роля е дребна – Гастон от Вердиевата „ Травиата”. Младият и напълно некомпетентен актьор ще би трябвало да партнира на към този момент одобрените Пенка Маринова, Косьо Лунгов. Но е видян, макар дребната солова партия, в която не може да разгърне същински гения си.
Затова пък идната роля – Рудолф от „ Бохеми” на Пучини е много огромна и сложна и може да изяви невероятната му гласова заложба. И той съумява да я изяви. Гласът му се лее свободно, доброволно, с я си искра. Всички са удивени от този млад саморасъл гений. Той е напълно некомпетентен и незнаен, а пее по този начин леко и напълно, като приключен огромен артист.
Гласовият му материал е от най-висока проба: великолепен италиански тембър, огромен размер, компактна мелодичност, бликаща тонова емисия. Пее и интонира без напрежение, без никакви проблеми.
През 1958 година Бонев взе участие в първата русенска реализация на шедьовъра на Бизе „ Кармен”. Ето какво написа за него огромният наш оперен критик Стефан Тинтеров: „ В богатия прочувствен облик на Дон Хозе напълно младият, едвам 26- годишен, актьор Тодор Бонев загатва блестящите си благоприятни условия за оперната сцена, яркия сетивен заряд, характерен на горещата му, одарена театрална природа...” В същата роля Бонев се дублираше с различен огромен русенски тенор Иван Димов, само че бих подчертал, че несъмнено го превъзхождаше в певческо отношение. Тодор Бонев беше роден белкантов артист, заслужен за огромните международни театри, до момента в който Димов беше роден по- скоро за Вагнеровия репертоар.
Марио Каварадоси, третата основна роля на Тодор Бонев, стана негова коронна. Пееше я с голям триумф освен в Русе. За „ Тоска” го търсеха в столицата и в цяла България. С тази партия направи и първите си задгранични турнета из Европа. Каварадоси беше невъздържан, сърдечен, безумно влюбен в своята Тоска /великолепната Мария Бохачек/. Пееше я като огромните италиански спинтови тенори – доста подсещаше за Карло Бергонци, само че в актьорски проект, бих споделил, че бе по-емоционален от популярния италианец.
Бонев владееше напълно гласа си, умееше да откри нужните цветове за всяко положение на героите, които интерпретираше. В музикално отношение – притежаваше огромна естествена просветеност – се разви прекомерно бързо и стигна до същинска зряла възраст изключително в партиите на Принц Калаф в „ Турандот” /1964/ и Дик Джонсън в „ Момичето от Златния Запад” на Пучини / 1959/, а също и като Радамес в „ Аида” /1958/. В последната проля беше доста по- безупречен певчески от титуляра ѝ, Иван Димов.
След тези огромни триумфи за Тодор Бонев се заприказва в цяла България. През 1963 година се яви на сложния конкурс за млади оперни артисти в София и при една голяма конкуренция / Гюзелев, Ава Джун Купър, Нанси Тейтъм/, се показва ослепително, и получава Втората премия. Връща се в Русенската опера, тогава най- положителната у нас. Продължава да носи своя репертоар, гастролира все по- постоянно в страната и на открито. През 1965 година получава предложение за работа в столицата на Швейцария – Берн, където има огромен оперен спектакъл.
Но преди този момент се случва непоправимото: след поредност тежки спектакли на „ Тоска” с екипа на Старозагорската опера из Южна България, заради изтощеност, получава кръвоизлив. Това се случва на сцената – на зрелище на „ Турандот” в Русе. Като към този момент прочут актьор е лекуван в Правителствената болница в столицата / преди 1989 година културните дейци у нас бяха на почит/ и за известно време положението му се усъвършенства. Дори се връща на работа при по- малко натоварване с някои епизодични функции / Слугата на Амелия в „ Бал с маски”, Жозеф в „ Травиата” и др./. Докато не настава краят на земните му дни – прекомерно рано, на 15 август 1982 година.
Роден е на 28 януари 1932, под знака на Водолея, в южнобългарския град Хасково, в семейство на фабрични служащи. Завършва гимназия в родния си град и още като възпитаник демонстрира певческата си заложба – пее в учебния хор като солист. Постъпва в армията и там също взе участие в самодейността. На един от хоровите прегледи в столицата е видян от проф. Христо Бръмбаров, който остава изумен от невероятната му гласова даровитост – младежът от Хасково е същински саморасъл гений - има луксозен естествено подложен лирико- трагичен тенор с прелестен тембър и необятен диапазон. Още тогава преодолява високото „ до” на трета октава. Необходимо е малко да се поработи, с цел да блесне още по- ослепително този „ глас диамант”, както споделя професорът.
Непосредствено след казармата, Тодор Бонев е признат като „ извънредно дарование” в Консерваторията, без да е учил преди този момент в музикално учебно заведение и да е минал през наложителния предварителен клас. През 1955 година, 23- годишен, той завършва сполучливо курса на образование / в действителност учението му при Бръмбаров е напълно малко, той просто е подготвен, приключен артист! / и е разпределен в Русенската национална опера. И това е огромният му късмет тогава, тъй като в Русе по това време царува същинска креативна атмосфера / за разлика от в този момент!/, равнището е прекомерно високо, конкуренцията огромна, а работата е доста. Начело на състава е литераторът и театралът Георги Чендов, който за разлика от множеството днешни оперни директори- диригенти не разрушава и не се самоизтъква, а гради и основава, отглежда всеки гений и му обезпечава оптимални условия за работа и развиване.
Дебютната роля е дребна – Гастон от Вердиевата „ Травиата”. Младият и напълно некомпетентен актьор ще би трябвало да партнира на към този момент одобрените Пенка Маринова, Косьо Лунгов. Но е видян, макар дребната солова партия, в която не може да разгърне същински гения си.
Затова пък идната роля – Рудолф от „ Бохеми” на Пучини е много огромна и сложна и може да изяви невероятната му гласова заложба. И той съумява да я изяви. Гласът му се лее свободно, доброволно, с я си искра. Всички са удивени от този млад саморасъл гений. Той е напълно некомпетентен и незнаен, а пее по този начин леко и напълно, като приключен огромен артист.
Гласовият му материал е от най-висока проба: великолепен италиански тембър, огромен размер, компактна мелодичност, бликаща тонова емисия. Пее и интонира без напрежение, без никакви проблеми.
През 1958 година Бонев взе участие в първата русенска реализация на шедьовъра на Бизе „ Кармен”. Ето какво написа за него огромният наш оперен критик Стефан Тинтеров: „ В богатия прочувствен облик на Дон Хозе напълно младият, едвам 26- годишен, актьор Тодор Бонев загатва блестящите си благоприятни условия за оперната сцена, яркия сетивен заряд, характерен на горещата му, одарена театрална природа...” В същата роля Бонев се дублираше с различен огромен русенски тенор Иван Димов, само че бих подчертал, че несъмнено го превъзхождаше в певческо отношение. Тодор Бонев беше роден белкантов артист, заслужен за огромните международни театри, до момента в който Димов беше роден по- скоро за Вагнеровия репертоар.
Марио Каварадоси, третата основна роля на Тодор Бонев, стана негова коронна. Пееше я с голям триумф освен в Русе. За „ Тоска” го търсеха в столицата и в цяла България. С тази партия направи и първите си задгранични турнета из Европа. Каварадоси беше невъздържан, сърдечен, безумно влюбен в своята Тоска /великолепната Мария Бохачек/. Пееше я като огромните италиански спинтови тенори – доста подсещаше за Карло Бергонци, само че в актьорски проект, бих споделил, че бе по-емоционален от популярния италианец.
Бонев владееше напълно гласа си, умееше да откри нужните цветове за всяко положение на героите, които интерпретираше. В музикално отношение – притежаваше огромна естествена просветеност – се разви прекомерно бързо и стигна до същинска зряла възраст изключително в партиите на Принц Калаф в „ Турандот” /1964/ и Дик Джонсън в „ Момичето от Златния Запад” на Пучини / 1959/, а също и като Радамес в „ Аида” /1958/. В последната проля беше доста по- безупречен певчески от титуляра ѝ, Иван Димов.
След тези огромни триумфи за Тодор Бонев се заприказва в цяла България. През 1963 година се яви на сложния конкурс за млади оперни артисти в София и при една голяма конкуренция / Гюзелев, Ава Джун Купър, Нанси Тейтъм/, се показва ослепително, и получава Втората премия. Връща се в Русенската опера, тогава най- положителната у нас. Продължава да носи своя репертоар, гастролира все по- постоянно в страната и на открито. През 1965 година получава предложение за работа в столицата на Швейцария – Берн, където има огромен оперен спектакъл.
Но преди този момент се случва непоправимото: след поредност тежки спектакли на „ Тоска” с екипа на Старозагорската опера из Южна България, заради изтощеност, получава кръвоизлив. Това се случва на сцената – на зрелище на „ Турандот” в Русе. Като към този момент прочут актьор е лекуван в Правителствената болница в столицата / преди 1989 година културните дейци у нас бяха на почит/ и за известно време положението му се усъвършенства. Дори се връща на работа при по- малко натоварване с някои епизодични функции / Слугата на Амелия в „ Бал с маски”, Жозеф в „ Травиата” и др./. Докато не настава краят на земните му дни – прекомерно рано, на 15 август 1982 година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ