12 без 5 за шивашката промишленост. Дано не ги стигнем етиопците
Точно преди един месец (на 07 май 2019 година) Money.bg заяви за резултатите от подхванатата от етиопското държавно управление атака за привличане на огромните производители от международния фешън бизнес в страната. Сайтът цитира Центъра за бизнес и човешки права към Бизнес учебното заведение Leonard N. Stern при Ню Йоркския университет, който е изследвал развиването на шивашкия бранш на етиопска почва. [1]
Очевидно е, че етиопското държавно управление продължава да организира своя план " Нека създадем Етиопия още веднъж велика ". След като изплашиха до гибел жителите на всички страни по течението на река Нил с желанието си да завирят водите на Сини Нил, в този момент етиопците заплашват непосредствено производителите на готово облекло по света с акцията си за привличане на колкото се може повече международни производители в индустриалните си паркове, измежду които се откроява индустриалният парк Hawassa в Южна Етиопия, където към този момент работят повече от 25 000 души.
Огромното безпокойствие, което провокира етиопската агресия в областта на готовото облекло, се дължи естествено на невероятния дъмпинг в заплащането, пред който Бангладеш бледнее, а Китай и Кения наподобяват напряко като страни на благоденствието. Според данните, изнесени от Центъра за бизнес и човешки права, месечната заплата на шивачите в Китай е 340 $, в Кения - 207 $, в Бангладеш - 95 $. Пак там някъде би трябвало да търсим и заплатите на докараните от Шри Ланка шивачки в индустриалните паркове в Йордания. Е, заплатата в Етиопия е просто 26 $ на месец.
Още по-лошата детайлност е, че шивашката индустрия е доста, доста трудоемка. Тя е " labour intensive industry ", както споделят англо-говорящите. Трудът взе участие с прекомерно огромен дял при образуването на себестойността на продукцията в шивашката промишленост. И от тук за всички производители на готово облекло поражда въпросът до по кое време ще ги бъде?
И до през вчерашния ден работодателите в българската шивашка индустрия бяха разпъвани на кръст и обявявани за изроди и човекоядци, поради не изключително високите заплати в предприятията им. Но въпреки всичко данните за междинния застрахователен приход в икономическа активност " Производство на облекло " сочат следната динамичност на броя на заетите и на междинния застрахователен приход там:
2015 година - 88810 заети; 472,85 лв. междинен застрахователен доход;
2017 година - 83921 заети; 562,14 лв. междинен застрахователен доход;
2018 година - 78480 заети; 618,62 лв. междинен застрахователен доход;
2019 година - 73755 заети; 664,00 лв. междинен застрахователен приход.
Вижда се по какъв начин в течение на последните четири години браншът е изгубил 15 055 души заети. Това са тъкмо 17 % от заетите по отношение на 2015 година. Едновременно с това междинният застрахователен приход е повишен с 191, 15 лв. месечно, което е нарастване с 40,43 на 100 по отношение на 2015 година. Вижда се, че при понижаване на личния състав със 17 на 100 има повишаване на осигурителния приход с малко над 40 на 100, което приказва за повишение на продуктивността на труда. Пак за това приказва и устойчивият експорт на готово облекло, който години на ред е на стойност някъде малко под 3 милиарда лв..
Но зад тези цифри, които приказват най-много за в действителност героичните старания и на работодателите, и на техните служащи да се задържат на повърхността, към този момент се чува глухия екот на " етиопското възобновление ", както назовават своята ниско платена бизнес агресия в Адис Абеба. Числата ни демонстрират, че заплащането в тази икономическа активност в България на процедура е колкото в Китай и е по-високо от това в конкурентните ни Бангладеш, Йордания, Кения, Камбоджа и впрочем. Но въпреки всичко, заплатите в изброените страни е до някъде съпоставимо с българското.
Не по този начин стои въпросът с Етиопия, където просто няма никаква съпоставимост. На международния пазар се появява новата генерация съперници, с които просто нито можем, нито би трябвало да желаеме да се състезаваме. Надпреварата за себестойността на шивашката продукция с Етиопия и сходните й, които няма да закъснеят да се появят, е изгубена изначално. От там нататък е въпрос на време, на напълно малко време, още няколко страни с профила на Етиопия да изискат да станат и те велики и да проведат своето национално бизнес възобновление, а ла Адис Абеба, с цел да бъде изправена българската шивашка индустрия пред изпадане от конкурентната конкуренция. При съществуващия бизнес модел, часът е дори не 12 без 5, а 12 без 2 минути. След това стартира стремглаво свободно рухване.
Ние чудесно знаем, какъв би бил резултатът. Мнозина от правилните работодатели ще бъдат принудени просто да затворят порти, а техните служащи ще тръгнат да си търсят работа. Въпреки наивните показа на някои жители от политическото държавно управление и от висшата администрация, тези хора няма да се преквалифицират в програмисти и в систематични админи. Повечето от тях ще си останат шивачки и шивачи и ще търсят опция да работят това, което умеят най-добре все още. И тогава тях ще ги погълне сивата стопанска система.
У нас има доста сериозна традиция на сива стопанска система в областта на готовото облекло. По-паметливите си спомнят дребните гръцки цехове, които бяха наводнили Родопите и Югозападна България през първите години на прехода. Собствениците им бяха извънредно безскрупулни и... мобилни. В мига, когато някой проявеше " нездравословен " интерес към бизнеса им, те си стягаха багажа и се преместваха от плевника в точка А в обора в точка Б. И по този начин до безконечност.
Така че, в случай че не настъпят някакви радикални промени в икономическата активност " Производство на готово облекло " и без кристално кълбо можем да предскажем огромни неприятности там - стесняване на заетостта, затваряне на цели предприятия и... разцвет на сивата стопанска система, която няма да закъснее да се " притече на помощ ".
Ставащото не е изненада, най-малко за тези, които четат нещо друго от жълти вестници
Тук е мястото да отворим една скоба и да кажем няколко думи за способността на науката да предвижда. Сред необятните читателски маси, футуролозите са по-скоро обект на насмешки или ги свързват с всякакви тайни теории. В дадения случай обаче ставащото беше предсказано преди шест години с висока акуратност, в това число и това от къде ще пристигна основният удар.
Още през 2013 година анализаторите ясно показаха, че Китай прекрачва отвъд факторите, които предопределиха неговия тридесет годишен непрестанен стопански напредък. Но в природата и в стопанската система празно място не остава и за това съвсем на часа се явиха претенденти, които да приложат тогавашния китайски модел на напредък, основан евтино на труда и на ориентировка към експорт в посока на заможните страни. На сцената се появи нова група от страни, която анализаторите от " Стратфор " нарекоха " 16-те след Китай " ( " Post-China 16 " или " PC16 " ) занапред се появяват на хоризонта.
Интересното за нашия разбор е, че анализаторите основаваха хипотезите си на база на данните за две изключително показателни, " индикативни " промишлености - шивашката индустрия и ръчното сглобяване на мобилни телефони. Вярно е, че тогава някои се застраховаха, че тези данни са много променливи и неустойчиви, по когато е за неприятно футуролозите (почти) постоянно познават.
16-те страни, на които още от 2013 година се гледа като на " съвкупен " правоприемник на китайското икономическо знамение са: Индонезия, Филипините, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка, Етиопия, Кения, Уганда, Танзания, Мексико, Никарагуа, Доминиканската република и Перу. (Виж: The Post-China 16: Ascendant Manufacturing Countries, 30 юли 2013 г.).
Тогава преходът в който се намираха 16-те наследнички на Китай, беше към момента " пред-статистически ". Все още нямаше задоволително достоверна комерсиална статистика, която да очертае силуета на този преход. Но за специалистите на " Стратфор ", този преход към този момент беше в ход. (George Friedman, The PC16: Identifying China`s Successors). Излишно е да се споделя, че тази нова наклонност беше от значим интерес за вложителите. На пазара излезе обстоен отчет за " 16-те след Китай " ( " Post-China 16 " - " PC16 " ), в който евентуалните наследници на Пекинското икономическо знамение бяха оценени дружно и поотделно. Докладът се оферираше против скромните 299 американски $.
Както обясняваше преди шест години Джордж Фридман, идентифицирането на евентуалните наследници на Китай е мъчно. Търговската статистика вижда настъпващата смяна, едвам когато стане доста по-отчетлива. В някои страни като Виетнам и Индонезия, тези промени течаха към този момент години наред. Макар че техните стопански системи бяха още тогава доста по-развити от тези на Лаос и на Мианмар, те към момента бяха считани за членове на клуба на " 16-те след Китай " ( " Post-China 16 " - " PC16 " ), които се очакваше да заместят Китай в нишата на основания на ниски разноски и експортна ориентировка дял от световната стопанска система и които явно към този момент го вършат.
Най-общо казано, тогава Фридман уточни, че е на разположение непрекъснат поток от компании, които напущат Китай или пък вземат решение да не влагат там, и отиват в страните от клуба на " PC16 ". Този поток ставаше все по-пълноводен и по-буен. Първи напуснаха Китай релативно по-малките компании, които не бяха щастливи от повишаването на разноските за труд в Поднебесната империя. Големите предприятия с по-високотехнологични производства по-трудно могат да реагират на изменящата се бизнес среда. Освен това те мъчно могат да употребяват евтината работна ръка в " 16-те след Китай ", тъй като като цяло тя не е задоволително квалифицирана и образована.
Така че предприятията, които реализират прехода към този момент повече от шест години, са релативно по-малки, в тях е вложен релативно по-малък капитал и по тази причина рискът при миграцията към " PC16 " също е по-нисък. Това са бързо преносими бизнес инициативи с огромен разход на труд, които оцеляват, търсейки допустимо най-ниски разноски за работната мощ.
Както стана дума нагоре, в исторически проект се открояват два пазара. Единият е първи във времето - производството на облекла и на обувки. Този пазар е извънредно конкурентен, изисква личният състав да работи против ниско възнаграждение, само че пък от своя страна обезпечава забележителен брой работни места, за които има готови хора, изключително измежду дамите.
Вторият пазар е сглобяването на мобилни телефони, който изисква личен състав, който да може да прави релативно елементарни интервенции. И на този грубо конкурентен пазар разноските за труд са определящи. По тази причина откривателите са се пробвали да открият местата, където тези два бизнеса се местят. В методиката на проучването на " Стратфор " не са търсени необятно огромни премествания, които да могат да са виждат в световен подтекст. Търсени са първите признаци на сполучливи премествания от Китай към евентуалните му страни - наследнички. Според Фридман, там където съумеят шепа компании, ще дойдат и други. Процесът ще продължава, до момента в който в съответната страна има евтини човешки запаси, прочут ред и порядък и транспортна досегаемост.
" Върховенството на закона ", по този начин както го схващат в англо-саксонските страни не се следи в тези страни. Нещата се управляват посредством пазарлък и връзки с елита. Създават се партньорства. Често е налице политическа неустановеност и експлоадирането на принуждение не е извънредно. Държавите от " 16-те след Китай " са при започване на своя цикъл на развиване и те умерено могат и да не се развият сполучливо. Там вложителите поемат сериозен риск против очакване на по-висока облага - другояче те просто не биха били там " - разяснява преди шест години Джордж Фридман.
От друга страна, на света няма настрана взета страна, която да може да замести Китай. Просто разликата в мащаба е голяма. Затова наследниците на Китай би трябвало да са група страни, които да са почти на един и същи стадия на развиване. Взети дружно тези страни имат общо население от над един милиард души. Този факт се беше разкрил пред анализаторите, откакто бяха съставили листата на хипотетичните наследници на Китай. Иначе казано, съвпадението на числеността на популацията на Китай и на 16-те евентуални наследници не е било авансово заложен индикатор.
Идентифицирането на " 16-те след Китай " ( " Post-China 16 " - " PC16 " ) не беше тъкмо геополитическа прогноза. Това беше и е лист от страни, в които се открива доста придвижване на обсъжданите нагоре промишлености. От листата са били изключени страни, които бележат стопански напредък заради развиването на добива на енергоносители и на добивната индустрия. " PC16 " са тъкмо наследниците на Китай в региона на потреблението на ниско заплатения труд. Това са недоразвити страни, които имат опция трагично да развият индустриалните си браншове за сметка на доста ниски разноски за труд.
Новите точки на предприемаческа интензивност, за които се приказва до този миг са в Африка, в Азия и в доста по-малка степен в Латинска Америка. Когато се огледа картата, на която са маркирани евентуалните 16 наследници на Китай, се вижда, че главната част от новата предприемаческа интензивност се прави по брега на басейна на Индийския океан. Най-интересните " мостри " са тъкмо в източния завършек на Суб-Сахарска Африка - става дума за Танзания, Кения, Уганда и Етиопия.
Ето го и моментът на огромното сбъдване на прогнозата, продавана за по 299 $. Етиопия освен че " придърпва " икономическите авантюристи, само че към този момент играе и на едро и кани огромните производители от " амвона " на държавното управление си.
Шри Ланка, Индонезия, Мианмар и Бангладеш непосредствено стъпват на брега на Индийския океан. Страните от Индокитай и Филипините не са на брега на Индийския океан, само че се намират напълно наоколо.
Има и няколко страни в Латинска Америка: Перу, Доминиканската република, Никарагуа и Мексико. За Мексико анализаторите правеха специфични ангажименти. Територията, която се намира на север от столицата Мексико сити и южно от границата на Мексико със Съединени американски щати, се развива интензивно първоначално 21-вия век. От тази позиция, страна като Мексико не трябваше да бъде включена в този разбор, само че пространството на централно и южно Мексико е огромна, обитаема и към момента релативно неразвита територия.
Методологът на проучването - Джордж Фридман беше обобщил съвсем поетично, че " параболата на икономическото развиване диктува, че това, което още не е претърпяло напредък, ще се въздигне и вероятно по-късно ще залезе. Процесът, отпушен от Индустриалната гражданска война не наподобява да може да бъде спрян ". Според него, развиването на наследниците на Китай щеше да бъде идващият оборот на колелото и той и сътрудниците му очевидно познаха.
Да се върнем на територията на " Българския Манчестър " и да помислим какво може да се направи?
Положението на сектора е в действителност тежко. Една от аргументите, която основава най-трудните за превъзмогване проблеми, е съчетанието на трудоемкостта на икономическите действия в сектора (тук приказваме и за обувната индустрия, и за текстила, и за кожарската и кожухарската промишленост, и за трикотажа в добавка) и надлежно на доста присъединяване на разноските за труд във образуването на себестойността от една страна и съществуването на редица страни, където е държавна политика да се притеглят задгранични вложители с доста ниски разноски за труд.
Китай към този момент не е такава " дестинация ". До скоро откроявахме Бангладеш (световен център на производството на готово облекло), Камбоджа и специфичните индустриални зони в Йордания, където работят извънредно работнички от Шри Ланка (остров Цейлон).
Днес към този момент на дневен ред е Етиопия с нейните безусловно алегорични 26 американски $ месечна работна заплата. Привличането на огромни задгранични вложители посредством извънредно ниски разноски за труд е публична държавна политика - част от проекта на изпълнителната власт за привличане на колкото се може повече огромни компании в Етиопия, паралелно със започнатите огромни инфраструктурни обекти, включително нов язовир на река Нил. [1]
За подобен ход на събитията се предупреждаваше още преди 6 години, само че никой не обърна внимание. [2] [3]
Щеше да е хубаво, в случай че профсъюзите започнеха световна акция против сходни размери на възнаграждение, изключително в границите на транснационалните компании, където има съответните принадлежности. Но към този момент не сме очевидци на подобен синдикален триумф в тези географски области.
При това състояние е ясно, че България не може да е конкурентоспособна на база " разноски за труд " в четирите стопански действия на отрасъл " Текстил, облекло и кожи ". Самият модел на " работа на ишлеме " и сходните му са изчерпани.
В такива случаи нормално се споделят общоприети рекомендации - браншът да се преориентира към производства с по-висока добавена стойност и към " иновационни артикули ". Подобна сполучлива преориентация би основала условия и за растеж на приходите в сектора. Поговорката споделя, че " на непознат тил и 100 тояги са малко " и е елементарно да се вършат рекомендации.
Ясно е обаче, че единственият метод да се осъществят горните рекомендации е предприятията от сектора да се насочат към " произвеждане на интелектуална благосъстоятелност ", в случай че може по този начин да се каже. На предприятията са нужни лични модели, които да бъдат налагани на стилния пазар. Това е меко казано мъчно.
Необходимо е одобряването на лични търговски марки. Това е идващият стадий, който е още по-труден.
Изобщо, спасението на сектора е в ръцете на дизайнерите, маркетолозите и рекламистите. Ако се употребяват непознати услуги, тези действия са непостижимо скъпи. По всичко проличава, че предприятията от сектора ще би трябвало да координират и да обединят напъните си, за основаване на паралелна изобретателна промишленост, която да основава " интелектуална благосъстоятелност " - да основава серии от модели, да стартира търговски марки и да работи над основаването на медиен декор за тези възможни достижения.
Ако те не я основат, различен ще я сътвори, само че това ще им коства доста по-скъпо.
Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, тъй като браншът не е измежду държавните цели, в това число в границите на " интелигентната специализация ". Важна детайлност обаче е, че изобретателните промишлености по принцип са измежду целите на " интелигентната специализация ". И тук с общи старания може да се направи нещо.
Нашите общи старания - тук включвам и ролята на работодателските организации и на синдикатите, би трябвало да бъдат ориентирани в две направления - в основаването на тази паралелна изобретателна промишленост, която да " изтегли " сектора от настоящето му състояние на застрашен от затъване, и в лобиране пред изпълнителната власт, тази изобретателна промишленост да бъде подкрепена в границите на опциите на Стратегията за умна специализация.
От тук нататък, би трябвало да бъдем доста изобретателни и новаторски в измислянето на принадлежности за реализирането на двете начертани малко нагоре сюжетни линии. Тук евентуално в най-близко време в сектора ще би трябвало да се провеждат най-малко няколко " мозъчни офанзиви ", при които не в тържествена и официална конюнктура, а доста интензивно и в работен порядък да се търсят подходи към решаването на доста въпроси.
Първият е за човешките запаси и тук към този момент не става дума единствено за изрично недостигащите служащи, а за тези, които би трябвало да изпълнят със наличие изобретателната промишленост, чиито очертания сега рисуваме.
От години АИКБ пледира за преразпределение на държавната поръчка за висшите образователни заведения в интерес на инженерните и природоматематическите специалности. По всичко проличава, че ще би трябвало да се изиска пренасочване на средства и към изобретателните специалности, към приложните изкуства, към хората, които ще основават нови десени, нови модели, нови фешън мостри.
Вторият е основаването на " хранителна медийна среда " за изобретателната промишленост на сектора.
След като София може да е европейска столица на спорта, а Пловдив - европейска столица на културата, за какво Габрово, Русе или някой различен град да не посегне към ролята на " европейска столица на модата ". Тук не приказваме за грандомания (каквито образци в България има достатъчно), а за активност, която би трябвало да бъде политически и организационно подкрепена от държавното управление и от локалната власт. За активност, по която би трябвало да работят хора, които в действителност могат да развиват сходни планове, а не да живеят с единствената подлост по какъв начин да усвоят някакви средства.
Необходимо е доста бързо да се захванем освен с идентифицирането на проблемите - те са ясни до болежка, а с интензивни полемики по какъв начин сходно на барон Мюнхаузен сами да се издърпаме за косите от блатото. Е, освен сами, само че и с помощ от другари, в случай че успеем да убедим държавното управление и локалните управляващи, че би трябвало да поддържат нашите старания в посока на създаване на български " заводи да интелектуална благосъстоятелност ".
Тези полемики ще родят още хрумвания и съответни оферти, към които ще би трябвало да се отнесем съществено. Защото времето не изтича, то отдавана е изтекло и в този момент ние работим в режим на " историческа пролонгация ".
Източници:
[1] Модните колоси заплащат 26 USD на месец на шивачите в тази страна, Money.bg, 07.05.2019
[2] Дечев, Теодор, На хоризонта са 16-те наследници на Китай. Очаква се индустриалното знамение да продължи основно към басейна на Индийския океан, 14 август 2013 година
[3] George Friedman, The PC16: Identifying China`s Successors, Stratfor, Worldview, Geopoklitical Weekly, July 30, 2013, 09:02 GMT,
*За изображението
Новите точки на предприемаческа интензивност, за които се приказва до този миг са в Африка, в Азия и в доста по-малка степен в Латинска Америка. Когато се огледа картатаq на която са маркирани евентуалните 16 наследници на Китай, се вижда, че главната част от новата предприемаческа интензивност се прави по брега на басейна на Индийския океан. Най-интересните " мостри " са тъкмо в източния завършек на Суб-Сахарска Африка - става дума за Танзания, Кения, Уганда и Етиопия.
Очевидно е, че етиопското държавно управление продължава да организира своя план " Нека създадем Етиопия още веднъж велика ". След като изплашиха до гибел жителите на всички страни по течението на река Нил с желанието си да завирят водите на Сини Нил, в този момент етиопците заплашват непосредствено производителите на готово облекло по света с акцията си за привличане на колкото се може повече международни производители в индустриалните си паркове, измежду които се откроява индустриалният парк Hawassa в Южна Етиопия, където към този момент работят повече от 25 000 души.
Огромното безпокойствие, което провокира етиопската агресия в областта на готовото облекло, се дължи естествено на невероятния дъмпинг в заплащането, пред който Бангладеш бледнее, а Китай и Кения наподобяват напряко като страни на благоденствието. Според данните, изнесени от Центъра за бизнес и човешки права, месечната заплата на шивачите в Китай е 340 $, в Кения - 207 $, в Бангладеш - 95 $. Пак там някъде би трябвало да търсим и заплатите на докараните от Шри Ланка шивачки в индустриалните паркове в Йордания. Е, заплатата в Етиопия е просто 26 $ на месец.
Още по-лошата детайлност е, че шивашката индустрия е доста, доста трудоемка. Тя е " labour intensive industry ", както споделят англо-говорящите. Трудът взе участие с прекомерно огромен дял при образуването на себестойността на продукцията в шивашката промишленост. И от тук за всички производители на готово облекло поражда въпросът до по кое време ще ги бъде?
И до през вчерашния ден работодателите в българската шивашка индустрия бяха разпъвани на кръст и обявявани за изроди и човекоядци, поради не изключително високите заплати в предприятията им. Но въпреки всичко данните за междинния застрахователен приход в икономическа активност " Производство на облекло " сочат следната динамичност на броя на заетите и на междинния застрахователен приход там:
2015 година - 88810 заети; 472,85 лв. междинен застрахователен доход;
2017 година - 83921 заети; 562,14 лв. междинен застрахователен доход;
2018 година - 78480 заети; 618,62 лв. междинен застрахователен доход;
2019 година - 73755 заети; 664,00 лв. междинен застрахователен приход.
Вижда се по какъв начин в течение на последните четири години браншът е изгубил 15 055 души заети. Това са тъкмо 17 % от заетите по отношение на 2015 година. Едновременно с това междинният застрахователен приход е повишен с 191, 15 лв. месечно, което е нарастване с 40,43 на 100 по отношение на 2015 година. Вижда се, че при понижаване на личния състав със 17 на 100 има повишаване на осигурителния приход с малко над 40 на 100, което приказва за повишение на продуктивността на труда. Пак за това приказва и устойчивият експорт на готово облекло, който години на ред е на стойност някъде малко под 3 милиарда лв..
Но зад тези цифри, които приказват най-много за в действителност героичните старания и на работодателите, и на техните служащи да се задържат на повърхността, към този момент се чува глухия екот на " етиопското възобновление ", както назовават своята ниско платена бизнес агресия в Адис Абеба. Числата ни демонстрират, че заплащането в тази икономическа активност в България на процедура е колкото в Китай и е по-високо от това в конкурентните ни Бангладеш, Йордания, Кения, Камбоджа и впрочем. Но въпреки всичко, заплатите в изброените страни е до някъде съпоставимо с българското.
Не по този начин стои въпросът с Етиопия, където просто няма никаква съпоставимост. На международния пазар се появява новата генерация съперници, с които просто нито можем, нито би трябвало да желаеме да се състезаваме. Надпреварата за себестойността на шивашката продукция с Етиопия и сходните й, които няма да закъснеят да се появят, е изгубена изначално. От там нататък е въпрос на време, на напълно малко време, още няколко страни с профила на Етиопия да изискат да станат и те велики и да проведат своето национално бизнес възобновление, а ла Адис Абеба, с цел да бъде изправена българската шивашка индустрия пред изпадане от конкурентната конкуренция. При съществуващия бизнес модел, часът е дори не 12 без 5, а 12 без 2 минути. След това стартира стремглаво свободно рухване.
Ние чудесно знаем, какъв би бил резултатът. Мнозина от правилните работодатели ще бъдат принудени просто да затворят порти, а техните служащи ще тръгнат да си търсят работа. Въпреки наивните показа на някои жители от политическото държавно управление и от висшата администрация, тези хора няма да се преквалифицират в програмисти и в систематични админи. Повечето от тях ще си останат шивачки и шивачи и ще търсят опция да работят това, което умеят най-добре все още. И тогава тях ще ги погълне сивата стопанска система.
У нас има доста сериозна традиция на сива стопанска система в областта на готовото облекло. По-паметливите си спомнят дребните гръцки цехове, които бяха наводнили Родопите и Югозападна България през първите години на прехода. Собствениците им бяха извънредно безскрупулни и... мобилни. В мига, когато някой проявеше " нездравословен " интерес към бизнеса им, те си стягаха багажа и се преместваха от плевника в точка А в обора в точка Б. И по този начин до безконечност.
Така че, в случай че не настъпят някакви радикални промени в икономическата активност " Производство на готово облекло " и без кристално кълбо можем да предскажем огромни неприятности там - стесняване на заетостта, затваряне на цели предприятия и... разцвет на сивата стопанска система, която няма да закъснее да се " притече на помощ ".
Ставащото не е изненада, най-малко за тези, които четат нещо друго от жълти вестници
Тук е мястото да отворим една скоба и да кажем няколко думи за способността на науката да предвижда. Сред необятните читателски маси, футуролозите са по-скоро обект на насмешки или ги свързват с всякакви тайни теории. В дадения случай обаче ставащото беше предсказано преди шест години с висока акуратност, в това число и това от къде ще пристигна основният удар.
Още през 2013 година анализаторите ясно показаха, че Китай прекрачва отвъд факторите, които предопределиха неговия тридесет годишен непрестанен стопански напредък. Но в природата и в стопанската система празно място не остава и за това съвсем на часа се явиха претенденти, които да приложат тогавашния китайски модел на напредък, основан евтино на труда и на ориентировка към експорт в посока на заможните страни. На сцената се появи нова група от страни, която анализаторите от " Стратфор " нарекоха " 16-те след Китай " ( " Post-China 16 " или " PC16 " ) занапред се появяват на хоризонта.
Интересното за нашия разбор е, че анализаторите основаваха хипотезите си на база на данните за две изключително показателни, " индикативни " промишлености - шивашката индустрия и ръчното сглобяване на мобилни телефони. Вярно е, че тогава някои се застраховаха, че тези данни са много променливи и неустойчиви, по когато е за неприятно футуролозите (почти) постоянно познават.
16-те страни, на които още от 2013 година се гледа като на " съвкупен " правоприемник на китайското икономическо знамение са: Индонезия, Филипините, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка, Етиопия, Кения, Уганда, Танзания, Мексико, Никарагуа, Доминиканската република и Перу. (Виж: The Post-China 16: Ascendant Manufacturing Countries, 30 юли 2013 г.).
Тогава преходът в който се намираха 16-те наследнички на Китай, беше към момента " пред-статистически ". Все още нямаше задоволително достоверна комерсиална статистика, която да очертае силуета на този преход. Но за специалистите на " Стратфор ", този преход към този момент беше в ход. (George Friedman, The PC16: Identifying China`s Successors). Излишно е да се споделя, че тази нова наклонност беше от значим интерес за вложителите. На пазара излезе обстоен отчет за " 16-те след Китай " ( " Post-China 16 " - " PC16 " ), в който евентуалните наследници на Пекинското икономическо знамение бяха оценени дружно и поотделно. Докладът се оферираше против скромните 299 американски $.
Както обясняваше преди шест години Джордж Фридман, идентифицирането на евентуалните наследници на Китай е мъчно. Търговската статистика вижда настъпващата смяна, едвам когато стане доста по-отчетлива. В някои страни като Виетнам и Индонезия, тези промени течаха към този момент години наред. Макар че техните стопански системи бяха още тогава доста по-развити от тези на Лаос и на Мианмар, те към момента бяха считани за членове на клуба на " 16-те след Китай " ( " Post-China 16 " - " PC16 " ), които се очакваше да заместят Китай в нишата на основания на ниски разноски и експортна ориентировка дял от световната стопанска система и които явно към този момент го вършат.
Най-общо казано, тогава Фридман уточни, че е на разположение непрекъснат поток от компании, които напущат Китай или пък вземат решение да не влагат там, и отиват в страните от клуба на " PC16 ". Този поток ставаше все по-пълноводен и по-буен. Първи напуснаха Китай релативно по-малките компании, които не бяха щастливи от повишаването на разноските за труд в Поднебесната империя. Големите предприятия с по-високотехнологични производства по-трудно могат да реагират на изменящата се бизнес среда. Освен това те мъчно могат да употребяват евтината работна ръка в " 16-те след Китай ", тъй като като цяло тя не е задоволително квалифицирана и образована.
Така че предприятията, които реализират прехода към този момент повече от шест години, са релативно по-малки, в тях е вложен релативно по-малък капитал и по тази причина рискът при миграцията към " PC16 " също е по-нисък. Това са бързо преносими бизнес инициативи с огромен разход на труд, които оцеляват, търсейки допустимо най-ниски разноски за работната мощ.
Както стана дума нагоре, в исторически проект се открояват два пазара. Единият е първи във времето - производството на облекла и на обувки. Този пазар е извънредно конкурентен, изисква личният състав да работи против ниско възнаграждение, само че пък от своя страна обезпечава забележителен брой работни места, за които има готови хора, изключително измежду дамите.
Вторият пазар е сглобяването на мобилни телефони, който изисква личен състав, който да може да прави релативно елементарни интервенции. И на този грубо конкурентен пазар разноските за труд са определящи. По тази причина откривателите са се пробвали да открият местата, където тези два бизнеса се местят. В методиката на проучването на " Стратфор " не са търсени необятно огромни премествания, които да могат да са виждат в световен подтекст. Търсени са първите признаци на сполучливи премествания от Китай към евентуалните му страни - наследнички. Според Фридман, там където съумеят шепа компании, ще дойдат и други. Процесът ще продължава, до момента в който в съответната страна има евтини човешки запаси, прочут ред и порядък и транспортна досегаемост.
" Върховенството на закона ", по този начин както го схващат в англо-саксонските страни не се следи в тези страни. Нещата се управляват посредством пазарлък и връзки с елита. Създават се партньорства. Често е налице политическа неустановеност и експлоадирането на принуждение не е извънредно. Държавите от " 16-те след Китай " са при започване на своя цикъл на развиване и те умерено могат и да не се развият сполучливо. Там вложителите поемат сериозен риск против очакване на по-висока облага - другояче те просто не биха били там " - разяснява преди шест години Джордж Фридман.
От друга страна, на света няма настрана взета страна, която да може да замести Китай. Просто разликата в мащаба е голяма. Затова наследниците на Китай би трябвало да са група страни, които да са почти на един и същи стадия на развиване. Взети дружно тези страни имат общо население от над един милиард души. Този факт се беше разкрил пред анализаторите, откакто бяха съставили листата на хипотетичните наследници на Китай. Иначе казано, съвпадението на числеността на популацията на Китай и на 16-те евентуални наследници не е било авансово заложен индикатор.
Идентифицирането на " 16-те след Китай " ( " Post-China 16 " - " PC16 " ) не беше тъкмо геополитическа прогноза. Това беше и е лист от страни, в които се открива доста придвижване на обсъжданите нагоре промишлености. От листата са били изключени страни, които бележат стопански напредък заради развиването на добива на енергоносители и на добивната индустрия. " PC16 " са тъкмо наследниците на Китай в региона на потреблението на ниско заплатения труд. Това са недоразвити страни, които имат опция трагично да развият индустриалните си браншове за сметка на доста ниски разноски за труд.
Новите точки на предприемаческа интензивност, за които се приказва до този миг са в Африка, в Азия и в доста по-малка степен в Латинска Америка. Когато се огледа картата, на която са маркирани евентуалните 16 наследници на Китай, се вижда, че главната част от новата предприемаческа интензивност се прави по брега на басейна на Индийския океан. Най-интересните " мостри " са тъкмо в източния завършек на Суб-Сахарска Африка - става дума за Танзания, Кения, Уганда и Етиопия.
Ето го и моментът на огромното сбъдване на прогнозата, продавана за по 299 $. Етиопия освен че " придърпва " икономическите авантюристи, само че към този момент играе и на едро и кани огромните производители от " амвона " на държавното управление си.
Шри Ланка, Индонезия, Мианмар и Бангладеш непосредствено стъпват на брега на Индийския океан. Страните от Индокитай и Филипините не са на брега на Индийския океан, само че се намират напълно наоколо.
Има и няколко страни в Латинска Америка: Перу, Доминиканската република, Никарагуа и Мексико. За Мексико анализаторите правеха специфични ангажименти. Територията, която се намира на север от столицата Мексико сити и южно от границата на Мексико със Съединени американски щати, се развива интензивно първоначално 21-вия век. От тази позиция, страна като Мексико не трябваше да бъде включена в този разбор, само че пространството на централно и южно Мексико е огромна, обитаема и към момента релативно неразвита територия.
Методологът на проучването - Джордж Фридман беше обобщил съвсем поетично, че " параболата на икономическото развиване диктува, че това, което още не е претърпяло напредък, ще се въздигне и вероятно по-късно ще залезе. Процесът, отпушен от Индустриалната гражданска война не наподобява да може да бъде спрян ". Според него, развиването на наследниците на Китай щеше да бъде идващият оборот на колелото и той и сътрудниците му очевидно познаха.
Да се върнем на територията на " Българския Манчестър " и да помислим какво може да се направи?
Положението на сектора е в действителност тежко. Една от аргументите, която основава най-трудните за превъзмогване проблеми, е съчетанието на трудоемкостта на икономическите действия в сектора (тук приказваме и за обувната индустрия, и за текстила, и за кожарската и кожухарската промишленост, и за трикотажа в добавка) и надлежно на доста присъединяване на разноските за труд във образуването на себестойността от една страна и съществуването на редица страни, където е държавна политика да се притеглят задгранични вложители с доста ниски разноски за труд.
Китай към този момент не е такава " дестинация ". До скоро откроявахме Бангладеш (световен център на производството на готово облекло), Камбоджа и специфичните индустриални зони в Йордания, където работят извънредно работнички от Шри Ланка (остров Цейлон).
Днес към този момент на дневен ред е Етиопия с нейните безусловно алегорични 26 американски $ месечна работна заплата. Привличането на огромни задгранични вложители посредством извънредно ниски разноски за труд е публична държавна политика - част от проекта на изпълнителната власт за привличане на колкото се може повече огромни компании в Етиопия, паралелно със започнатите огромни инфраструктурни обекти, включително нов язовир на река Нил. [1]
За подобен ход на събитията се предупреждаваше още преди 6 години, само че никой не обърна внимание. [2] [3]
Щеше да е хубаво, в случай че профсъюзите започнеха световна акция против сходни размери на възнаграждение, изключително в границите на транснационалните компании, където има съответните принадлежности. Но към този момент не сме очевидци на подобен синдикален триумф в тези географски области.
При това състояние е ясно, че България не може да е конкурентоспособна на база " разноски за труд " в четирите стопански действия на отрасъл " Текстил, облекло и кожи ". Самият модел на " работа на ишлеме " и сходните му са изчерпани.
В такива случаи нормално се споделят общоприети рекомендации - браншът да се преориентира към производства с по-висока добавена стойност и към " иновационни артикули ". Подобна сполучлива преориентация би основала условия и за растеж на приходите в сектора. Поговорката споделя, че " на непознат тил и 100 тояги са малко " и е елементарно да се вършат рекомендации.
Ясно е обаче, че единственият метод да се осъществят горните рекомендации е предприятията от сектора да се насочат към " произвеждане на интелектуална благосъстоятелност ", в случай че може по този начин да се каже. На предприятията са нужни лични модели, които да бъдат налагани на стилния пазар. Това е меко казано мъчно.
Необходимо е одобряването на лични търговски марки. Това е идващият стадий, който е още по-труден.
Изобщо, спасението на сектора е в ръцете на дизайнерите, маркетолозите и рекламистите. Ако се употребяват непознати услуги, тези действия са непостижимо скъпи. По всичко проличава, че предприятията от сектора ще би трябвало да координират и да обединят напъните си, за основаване на паралелна изобретателна промишленост, която да основава " интелектуална благосъстоятелност " - да основава серии от модели, да стартира търговски марки и да работи над основаването на медиен декор за тези възможни достижения.
Ако те не я основат, различен ще я сътвори, само че това ще им коства доста по-скъпо.
Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, тъй като браншът не е измежду държавните цели, в това число в границите на " интелигентната специализация ". Важна детайлност обаче е, че изобретателните промишлености по принцип са измежду целите на " интелигентната специализация ". И тук с общи старания може да се направи нещо.
Нашите общи старания - тук включвам и ролята на работодателските организации и на синдикатите, би трябвало да бъдат ориентирани в две направления - в основаването на тази паралелна изобретателна промишленост, която да " изтегли " сектора от настоящето му състояние на застрашен от затъване, и в лобиране пред изпълнителната власт, тази изобретателна промишленост да бъде подкрепена в границите на опциите на Стратегията за умна специализация.
От тук нататък, би трябвало да бъдем доста изобретателни и новаторски в измислянето на принадлежности за реализирането на двете начертани малко нагоре сюжетни линии. Тук евентуално в най-близко време в сектора ще би трябвало да се провеждат най-малко няколко " мозъчни офанзиви ", при които не в тържествена и официална конюнктура, а доста интензивно и в работен порядък да се търсят подходи към решаването на доста въпроси.
Първият е за човешките запаси и тук към този момент не става дума единствено за изрично недостигащите служащи, а за тези, които би трябвало да изпълнят със наличие изобретателната промишленост, чиито очертания сега рисуваме.
От години АИКБ пледира за преразпределение на държавната поръчка за висшите образователни заведения в интерес на инженерните и природоматематическите специалности. По всичко проличава, че ще би трябвало да се изиска пренасочване на средства и към изобретателните специалности, към приложните изкуства, към хората, които ще основават нови десени, нови модели, нови фешън мостри.
Вторият е основаването на " хранителна медийна среда " за изобретателната промишленост на сектора.
След като София може да е европейска столица на спорта, а Пловдив - европейска столица на културата, за какво Габрово, Русе или някой различен град да не посегне към ролята на " европейска столица на модата ". Тук не приказваме за грандомания (каквито образци в България има достатъчно), а за активност, която би трябвало да бъде политически и организационно подкрепена от държавното управление и от локалната власт. За активност, по която би трябвало да работят хора, които в действителност могат да развиват сходни планове, а не да живеят с единствената подлост по какъв начин да усвоят някакви средства.
Необходимо е доста бързо да се захванем освен с идентифицирането на проблемите - те са ясни до болежка, а с интензивни полемики по какъв начин сходно на барон Мюнхаузен сами да се издърпаме за косите от блатото. Е, освен сами, само че и с помощ от другари, в случай че успеем да убедим държавното управление и локалните управляващи, че би трябвало да поддържат нашите старания в посока на създаване на български " заводи да интелектуална благосъстоятелност ".
Тези полемики ще родят още хрумвания и съответни оферти, към които ще би трябвало да се отнесем съществено. Защото времето не изтича, то отдавана е изтекло и в този момент ние работим в режим на " историческа пролонгация ".
Източници:
[1] Модните колоси заплащат 26 USD на месец на шивачите в тази страна, Money.bg, 07.05.2019
[2] Дечев, Теодор, На хоризонта са 16-те наследници на Китай. Очаква се индустриалното знамение да продължи основно към басейна на Индийския океан, 14 август 2013 година
[3] George Friedman, The PC16: Identifying China`s Successors, Stratfor, Worldview, Geopoklitical Weekly, July 30, 2013, 09:02 GMT,
*За изображението
Новите точки на предприемаческа интензивност, за които се приказва до този миг са в Африка, в Азия и в доста по-малка степен в Латинска Америка. Когато се огледа картатаq на която са маркирани евентуалните 16 наследници на Китай, се вижда, че главната част от новата предприемаческа интензивност се прави по брега на басейна на Индийския океан. Най-интересните " мостри " са тъкмо в източния завършек на Суб-Сахарска Африка - става дума за Танзания, Кения, Уганда и Етиопия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ