Как правят Крим заложник на принципите на устройството на СССР
Точно преди 70 години, на 19 февруари 1954 година, управлението на Съюз на съветските социалистически републики взема решение, което след това се оказва главно за цялата съветска история. Крим (но не и Севастопол) е предаден в състава на Украинска ССР. Защо това рутинно в границите на руската система решение едвам не става съдбовно през 90-те години?
На 19 февруари 2013 година в украинските обществени медии се случва бурен (?) флашмоб – обява на текста на указа на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 1954 година с издевателски коментар: поздравяваме с 60-годишнината от загубата на Крим. Вече няколко месеца по-късно същите хора дават „ доказателства “, че Крим постоянно е бил украински… Междувременно в действителност на 19 февруари 1954 година не се случва нищо фундаментално – в последна сметка от позиция на тогавашните политически действителности. За да се разбере действителната тежест на указа, би трябвало да се обърнем към историята на основаването на Съюз на съветските социалистически републики.
В началото на 20-те години на ХХ век, в процеса на обединяването на социалистическите републики, в РКП(б) се води полемика сред федералистите и автономистите. Автономистите се ориентират върху опита на националната политика на Австро-Унгария, където националните райони получават забележителна автономност. Сред болшевиките с проучването на този опит се занимава Сталин.
Според автономистите, националните околности би трябвало да се причислят към Русия като автономии. На никой, даже преди революцията, не му идва на мозъка да пренебрегва етнонационалните особености на малорусите/украинците. А по време на Гражданската война болшевиките схващат до каква степен мощна мощ е национализмът.
Федералистите, чиито водач а Ленин, са за обединяване на към този момент действително съществуващите самостоятелни национални републики. Предполага се, че те ще запазят цялата цялост на самоопределението, чак до отделянето от Съюз на съветските социалистически републики. Това е познатата „ бомба под единната страна “. Но Ленин надали подозира за тази бомба. Просто той не се тормози за устойчивостта на страната. Той има изцяло разнообразни политическо-икономически съображения.
Според замисъла на Ленин и идващият курса му Троцки Съветският съюз въобще не би трябвало да има непрекъснати граници – поради развиването на международния революционен развой към Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да се причисляват от ден на ден страни. Затова курсът на привързване към Русия е противопоказен – не е несъмнено, че немските или съветските комунисти ще желаят да се причислят към Русия.
Към момента на основаването на Съюз на съветските социалистически републики през 1922 година побеждава гледната точка на федералистите. Затова и един от основополагащите правила на Съюза е самоопределянето на републиките до тяхното обособяване. Но до момента в който на власт е централизираната партия на болшевиките, рисковете за разпад на страната са минимални.
След това умира Ленин, Троцки губи във вътрешнопартийната битка. Победител остава Сталин. Не знаем дали е имал концепция да преразгледа битката към правилата на устройството на Съюз на съветските социалистически републики в правната сфера, само че в действителност поема точно по този път.
През втората половина на 30-те години на ХХ век националистическите групировки в републиканските компартии са разгромени, политиката на коренизация е анулирана и в действителност е осъществена политиката на автономизация. Центърът на страната безалтернативно се реалокира в Москва. Републиканските органи на властта и политически-идеологическото контролиране (ЦК на компартията) стават просто локални органи на общосъюзната власт. Автономизация се следи главно в културната и в просветителната сфери.
Към 1954 година такова устройство на страната, демонстрирало своята резистентност по време на войната, се възприема като безалтернативно даже от тези представители на руските елити, които помнят полемиката за формата на Съюза и схващат по какъв начин концепцията на Сталин „ СССР/Русия “ се разграничава от тази на Ленин „ СССР/целия свят “.
Сами по себе си тези особености на структурата на Съветския съюз не предопределят предаването на Крим от състава на РСФСР в УССР, а я принизяват от нивото на политическите връзки сред републиките до чисто механически, даже счетоводен въпрос.
Предвид, че Крим е енергийно и вододефицитен район, поради географското разположение на зависимостта в този миг от доставките на сериозно значими запаси от УССР, вземат решение да го прикрепят към Киев. За да не затрудняват нещата в бюджетната сфера – въпреки всичко доставката на електрическа енергия от украинските електроцентрали към Крим се преглежда от бюджетна позиция като доставката на територията на друга руска република.
Демонстрираното от управлението на Съюз на съветските социалистически републики цялостно равнодушие към правната страна на въпроса единствено акцентира чисто техническия темперамент на мероприятието. Да напомним, че Президиумът на Военновъздушни сили на Съюз на съветските социалистически републики няма право да предава област от една република на друга (наистина, решението на Президиума по-късно е доказано от решение на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики и републиките, които внасят промени в конституцията). Също по този начин управлението на Съюз на съветските социалистически републики „ не помни “ да се поинтересува от мнението освен на РСФСР, само че даже и на УССР (Леонид Кравчук един път в наличието на създателя на тази публикация споделя приказката, че първият секретар на Централен комитет на КПУ Алексей Кириченско е подложен от Хрушчов пред приключен факт и възразява против включването на Крим в състава на Украйна – самият Кравчук, несъмнено, не може да бъде очевидец на този разговор). А и на никой не му идва мислено някак си да контролира статута на Севастопол, който въобще не влиза в Крим.
Ръководството на Съюз на съветските социалистически републики не може и в най-страшните си кошмари да си показа, че УССР (и Крим дружно с нея), в миналото действително се бяха възползвали от конституционното право на излаз от Съюз на съветските социалистически републики. Между другото, УССР по този начин и не се възползва от това право в сходство с конституционната процедура. Просто прогласява самостоятелност и това е.
Това образно демонстрира, че на 19 февруари 1954 година Русия не губи Крим в тази форма на политическото ѝ битие в качеството на Съюз на съветските социалистически републики. Крим продължава да остава в състава на единната страна със столица Москва. Зависимостта на Симферопол (още повече на Севастопол) от Киев е най-вече административно-бюрократична, а не политическа.
Крим и Севастопол краткотрайно ги откъсват от Русия доста по-късно – през 90-те години на ХХ век, след разпадането на Съюза, въпреки са налице всички учредения това да се предотврати: и правната уязвимост на предаването на Крим на УССР, и еднопосочната воля на популацията на Крим, изразена на януарския референдум през 1991 година
Но по-нататъшните опити на Киев да наложи на Крим и Севастопол украинска еднаквост се провалиха. Кримчани се виждат единствено дружно с Русия. Още повече, че през 2014 година обстановката за тях, а и като цяло в Украйна се утежнява коренно. „ През 2014 година се организира държавен прелом, освен това тези, които не признаха държавния преврат… започнаха да ги преследват, сътвориха опасност за Крим, който бяхме принудени да поемем под своя отбрана “, съобщи Владимир Путин в скорошното си изявление за Тъкър Карлсън, обяснявайки за какво тогава се взема решение да се помогне на Крим да се върне в родния кей.
Малко по-рано президентът се изрече за това даже по-подробно: „ Ако връзките ни с братска Украйна се развиваха… обикновено, модерно, благожелателно, на никого не би хрумвало да прави дейности свързани с Крим… Ако се отнасяха обикновено към руснаците, към съветските език и просвета, в случай че нямаше никакви държавни преврати, на никой в Русия нямаше да му хрумне да работи в Крим по този начин, както действахме. Разбира се, че не “.
След държавния прелом от 2014 година Украйна изрично се отхвърли от гарантирането на национално-културните права на жителите и от продължаването на базирането на съветския флот след 2017 година. Възниква опасност и за съветското население на полуострова, и за съветската страна като цяло.
Така, поради, че сама по себе си киевската власт, провъзгласила този курс, е нелегитимна, намесата на Русия в рецесията към Крим е предопределена. На жителите на Крим най-малкото би трябвало да се обезпечи правото на политически глас, независимост на избор в коя страна желаят да се намират поради новите условия. Жителите на Крим направиха това, по политически метод поправяйки счетоводния избор на Хрушчов.
Превод: В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13943Веселин Киров: ЕНП е огромната губеща - ще бъде принудена на консенсуси с " Идентичност и народна власт " Алтернативен Поглед17623Веселин Киров: Френските либерали на Макрон се срутват до 14% преди евровота. Льо Пен качва 34%Алтернативен Поглед18885Пламен Павлов: Целият свят лимитира квотите за излъчванията, само че Европейски Съюз е отличник по какъв начин не би трябвало да се прави товаАлтернативен Поглед38638Пламен Павлов: Столтенберг ни тласка в ръцете на военния конфликтАлтернативен Поглед43587Полк. доцент Гиргин Гиргинов: Обстановката в Газа, в Украйна и изтичащият престиж на САЩАлтернативен Поглед374396Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед252194Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед230797Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед113779Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед95478Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....
На 19 февруари 2013 година в украинските обществени медии се случва бурен (?) флашмоб – обява на текста на указа на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 1954 година с издевателски коментар: поздравяваме с 60-годишнината от загубата на Крим. Вече няколко месеца по-късно същите хора дават „ доказателства “, че Крим постоянно е бил украински… Междувременно в действителност на 19 февруари 1954 година не се случва нищо фундаментално – в последна сметка от позиция на тогавашните политически действителности. За да се разбере действителната тежест на указа, би трябвало да се обърнем към историята на основаването на Съюз на съветските социалистически републики.
В началото на 20-те години на ХХ век, в процеса на обединяването на социалистическите републики, в РКП(б) се води полемика сред федералистите и автономистите. Автономистите се ориентират върху опита на националната политика на Австро-Унгария, където националните райони получават забележителна автономност. Сред болшевиките с проучването на този опит се занимава Сталин.
Според автономистите, националните околности би трябвало да се причислят към Русия като автономии. На никой, даже преди революцията, не му идва на мозъка да пренебрегва етнонационалните особености на малорусите/украинците. А по време на Гражданската война болшевиките схващат до каква степен мощна мощ е национализмът.
Федералистите, чиито водач а Ленин, са за обединяване на към този момент действително съществуващите самостоятелни национални републики. Предполага се, че те ще запазят цялата цялост на самоопределението, чак до отделянето от Съюз на съветските социалистически републики. Това е познатата „ бомба под единната страна “. Но Ленин надали подозира за тази бомба. Просто той не се тормози за устойчивостта на страната. Той има изцяло разнообразни политическо-икономически съображения.
Според замисъла на Ленин и идващият курса му Троцки Съветският съюз въобще не би трябвало да има непрекъснати граници – поради развиването на международния революционен развой към Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да се причисляват от ден на ден страни. Затова курсът на привързване към Русия е противопоказен – не е несъмнено, че немските или съветските комунисти ще желаят да се причислят към Русия.
Към момента на основаването на Съюз на съветските социалистически републики през 1922 година побеждава гледната точка на федералистите. Затова и един от основополагащите правила на Съюза е самоопределянето на републиките до тяхното обособяване. Но до момента в който на власт е централизираната партия на болшевиките, рисковете за разпад на страната са минимални.
След това умира Ленин, Троцки губи във вътрешнопартийната битка. Победител остава Сталин. Не знаем дали е имал концепция да преразгледа битката към правилата на устройството на Съюз на съветските социалистически републики в правната сфера, само че в действителност поема точно по този път.
През втората половина на 30-те години на ХХ век националистическите групировки в републиканските компартии са разгромени, политиката на коренизация е анулирана и в действителност е осъществена политиката на автономизация. Центърът на страната безалтернативно се реалокира в Москва. Републиканските органи на властта и политически-идеологическото контролиране (ЦК на компартията) стават просто локални органи на общосъюзната власт. Автономизация се следи главно в културната и в просветителната сфери.
Към 1954 година такова устройство на страната, демонстрирало своята резистентност по време на войната, се възприема като безалтернативно даже от тези представители на руските елити, които помнят полемиката за формата на Съюза и схващат по какъв начин концепцията на Сталин „ СССР/Русия “ се разграничава от тази на Ленин „ СССР/целия свят “.
Сами по себе си тези особености на структурата на Съветския съюз не предопределят предаването на Крим от състава на РСФСР в УССР, а я принизяват от нивото на политическите връзки сред републиките до чисто механически, даже счетоводен въпрос.
Предвид, че Крим е енергийно и вододефицитен район, поради географското разположение на зависимостта в този миг от доставките на сериозно значими запаси от УССР, вземат решение да го прикрепят към Киев. За да не затрудняват нещата в бюджетната сфера – въпреки всичко доставката на електрическа енергия от украинските електроцентрали към Крим се преглежда от бюджетна позиция като доставката на територията на друга руска република.
Демонстрираното от управлението на Съюз на съветските социалистически републики цялостно равнодушие към правната страна на въпроса единствено акцентира чисто техническия темперамент на мероприятието. Да напомним, че Президиумът на Военновъздушни сили на Съюз на съветските социалистически републики няма право да предава област от една република на друга (наистина, решението на Президиума по-късно е доказано от решение на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики и републиките, които внасят промени в конституцията). Също по този начин управлението на Съюз на съветските социалистически републики „ не помни “ да се поинтересува от мнението освен на РСФСР, само че даже и на УССР (Леонид Кравчук един път в наличието на създателя на тази публикация споделя приказката, че първият секретар на Централен комитет на КПУ Алексей Кириченско е подложен от Хрушчов пред приключен факт и възразява против включването на Крим в състава на Украйна – самият Кравчук, несъмнено, не може да бъде очевидец на този разговор). А и на никой не му идва мислено някак си да контролира статута на Севастопол, който въобще не влиза в Крим.
Ръководството на Съюз на съветските социалистически републики не може и в най-страшните си кошмари да си показа, че УССР (и Крим дружно с нея), в миналото действително се бяха възползвали от конституционното право на излаз от Съюз на съветските социалистически републики. Между другото, УССР по този начин и не се възползва от това право в сходство с конституционната процедура. Просто прогласява самостоятелност и това е.
Това образно демонстрира, че на 19 февруари 1954 година Русия не губи Крим в тази форма на политическото ѝ битие в качеството на Съюз на съветските социалистически републики. Крим продължава да остава в състава на единната страна със столица Москва. Зависимостта на Симферопол (още повече на Севастопол) от Киев е най-вече административно-бюрократична, а не политическа.
Крим и Севастопол краткотрайно ги откъсват от Русия доста по-късно – през 90-те години на ХХ век, след разпадането на Съюза, въпреки са налице всички учредения това да се предотврати: и правната уязвимост на предаването на Крим на УССР, и еднопосочната воля на популацията на Крим, изразена на януарския референдум през 1991 година
Но по-нататъшните опити на Киев да наложи на Крим и Севастопол украинска еднаквост се провалиха. Кримчани се виждат единствено дружно с Русия. Още повече, че през 2014 година обстановката за тях, а и като цяло в Украйна се утежнява коренно. „ През 2014 година се организира държавен прелом, освен това тези, които не признаха държавния преврат… започнаха да ги преследват, сътвориха опасност за Крим, който бяхме принудени да поемем под своя отбрана “, съобщи Владимир Путин в скорошното си изявление за Тъкър Карлсън, обяснявайки за какво тогава се взема решение да се помогне на Крим да се върне в родния кей.
Малко по-рано президентът се изрече за това даже по-подробно: „ Ако връзките ни с братска Украйна се развиваха… обикновено, модерно, благожелателно, на никого не би хрумвало да прави дейности свързани с Крим… Ако се отнасяха обикновено към руснаците, към съветските език и просвета, в случай че нямаше никакви държавни преврати, на никой в Русия нямаше да му хрумне да работи в Крим по този начин, както действахме. Разбира се, че не “.
След държавния прелом от 2014 година Украйна изрично се отхвърли от гарантирането на национално-културните права на жителите и от продължаването на базирането на съветския флот след 2017 година. Възниква опасност и за съветското население на полуострова, и за съветската страна като цяло.
Така, поради, че сама по себе си киевската власт, провъзгласила този курс, е нелегитимна, намесата на Русия в рецесията към Крим е предопределена. На жителите на Крим най-малкото би трябвало да се обезпечи правото на политически глас, независимост на избор в коя страна желаят да се намират поради новите условия. Жителите на Крим направиха това, по политически метод поправяйки счетоводния избор на Хрушчов.
Превод: В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13943Веселин Киров: ЕНП е огромната губеща - ще бъде принудена на консенсуси с " Идентичност и народна власт " Алтернативен Поглед17623Веселин Киров: Френските либерали на Макрон се срутват до 14% преди евровота. Льо Пен качва 34%Алтернативен Поглед18885Пламен Павлов: Целият свят лимитира квотите за излъчванията, само че Европейски Съюз е отличник по какъв начин не би трябвало да се прави товаАлтернативен Поглед38638Пламен Павлов: Столтенберг ни тласка в ръцете на военния конфликтАлтернативен Поглед43587Полк. доцент Гиргин Гиргинов: Обстановката в Газа, в Украйна и изтичащият престиж на САЩАлтернативен Поглед374396Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед252194Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед230797Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед113779Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед95478Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....
