Станимир Трифонов – Диригентът
Точно преди 30 години, на 8-и май 1988 година, в кино “Полтава ” във Велико Търново е премиерата на документалния филм “До утре… четири портрета и един спомен ”. Лентата прави възторг. След това го демонстрират във Варна, при същия триумф. Следва прожекция и в Бургас, само че изненадващо тя е анулирана. Режисьор на лентата е 30-годишният Станимир Трифонов. Вчера той навърши 2 Х 30.
Филмът “До утре… четири портрета и един спомен ” би трябвало да се популяризира в цялата страна, към този момент са направени 28 копия за 28-те окръга. Преди националната премиера в понеделник, в Дома на киното би трябвало да се направи прожекция за публицистите, а по-късно и конференция.
Шлиферите на Държавна сигурност обаче застават на вратите, не пускат никого и тогава става безнадеждно ясно, че филмът е дефинитивно неразрешен. Интересен факт е, че лентата е финансирана и с пари от ДКМС (младежката организация на БКП), с концепцията че би трябвало “да бъде в духа на Перестройката ”. За режисьора следва и доза неприятности, само че както и героите във кино лентата, никой не чака, че единствено след година и половина всичко ще се промени.
“До утре… ” споделя историята на четирима младежи, с разнообразни визии за света – момче от милиционерското учебно заведение в Пазарджик, отличничка от Класическата гимназия, хеви-метъл, хипар и бунтовник от 60-те. Хора, които описват по какъв начин виждат живота си през днешния ден и какво чакат от на следващия ден. Интересното е, че стартира с оня прославен фестивал на ъндърграунд групите през 88-а в Летния спектакъл. Концертът е проведен за потребностите на кино лентата от екипа и по повеля на Комсомола. По едно време властта се усеща, че нещо не е както би трябвало, само че към този момент е късно и не посмява да анулира концерта.
Та, какво са очаквали героите от кино лентата и самият режисьор от утрешния ден преди 30 години?
“Те си го представяха тъкмо подобен, какъвто не стана. Аз също ”, споделя Трифонов. Режисьорът е роден във Велико Търново. Завършва езикова гимназия, а по-късно българска лингвистика във ВТУ “Кирил и Методий ”. През 1986-а постановка във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов ” при Димитър Пунев и още същата година стартира работа в Българска национална телевизия, като режисьор на документални филми и детски излъчвания. Година по-късно се трансферира в киностудио “Време ”, с която е обвързвана огромна част от живота му – твори там, става й живописен шеф. Между 2002 и 2008 като началник на киностудията съумява да продуцира повече от 80 документални и 10 игрални кино лентата, които печелят десетки награди. Но това е сухата информация.
Филмите, в които е забъркан, едвам се поместват в двайсетина страници. Неговата мощ в документалното кино е помрачена, откакто се захваща със сериала “Хайка за вълци ” по романа на Ивайло Петров. Тогава излиза наяве, че игралното кино губи без него и той раздвоява гения си сред двата жанра. Дебютът му с “Изпепеляване ” по сюжет на Йордан де Мео и с оператор Емил Христов му носят и огромната премия на българското кино – “Златна роза ”.
Следват “Стъклената река ” по романа на Емил Андреев и сериалът, който най-вече обича – “На границата ”, по военните разкази на Йордан Йовков и сюжет на Дими Стоянович.
Трийсет години след “До утре… ” животът отново е подобен, какъвто не сме го мислили. Битката на страната против културата продължава, по този начин като е било от както има страна и просвета, споделя Станимир. И то по какъв начин да е, откакто страната не извършва личния си закон за кино и всяка година от ден на ден реже парите, а от трохите, които подмята на създателите, пораждат междуособици с мрачни последствия. Слава богу, че страната няма по какъв начин да победи.
“Научих от един оператор, че снимането на сватби през днешния ден доближава до 15 хиляди евро за дронове, кранчета, осветления, фойерверки. Продуцират си филмчета, че дим се подвига. Жалко, че като се развеждат, не вършат втори сезон… Да имат работа сътрудниците ”. Факт.
Трийсет години по-късно дали това е пътят?
“Аз съм неизтребим оптимист. При всички криволичения, гадости, при всичкия метанов, вмирисан въздух от блатото… тази е посоката. Няма друга. Да това, което се случва през днешния ден не е фантазията ми, не е моето време, само че то е несъпоставимо, с това, което беше. Него даже не желая да го пребивавам в сънищата си, в случай че изключим младостта си. ”
В едно изявление за “Труд ” преди време Трифонов споделя и отношението си към това време.
“Мразя комунизма, само че обичам детството и младостта си в него. Умирам за детството си, за баба и дядо, които ме отгледаха в Елена, за прахоляците и пушиляците. За мотопеда “Балкан ”. За него не преставам да настоявам, че е генетически отпадък, гадно сбъркано произведение, което ме изпълва с трогване към личното ми юношество. А другояче е неповторим боклук… Чрез филмовите си занимания съм разчистил взаимоотношенията си с предишното. ”
Слава богу не е разчистил взаимоотношенията си с бъдещето, тъй като му следва снимането на нов игрален филм, както и да продуцира един дебют. Дано.
Почит към другар
На британски director значи по едно и също време и “режисьор ” и “диригент ”. Станимир съчетава в себе си любовта към киното с любовта към музиката. На 14 май, когато бе рожденият ден на режисьора, той избра да предложения другари и фенове на великия наш кино композитор Божидар Петков, с който работи в няколко плана, на прожекция на кино лентата “Изпепеляване ” в кино “Одеон ”. По неприятна подигравка на ориста Петков умря тъкмо преди 3 години, на рождения ден на режисьора. Божидар е създател на музиката на повече от 90 игрални филма… и освен.
За него
Да направи доста нови неща
Снимал съм в “Стъклената река ” с него и мога незабавно да кажа, че съм доста удовлетворен от неговия метод на работа. Пожелавам му да е жив и здрав, да продължава да мечтае и да прави кино. Това е фантазията на всеки създател да може и да продължи да работи на 60 години – нищо не са! Да направи доста нови и забавни неща. Той е доста виновен и съзнателен човек, с готовност си прави работата.
Проф. Стефан Данаилов
Един от най-важните хора за мен
Станимир е удивителен човек и в моя актьорски път е един от най-важните хора, с които съм се срещал. С него направих първите си огромни крачки в киното, първата си огромна роля – в “Изпепеляване ” и това в никакъв случай няма да го не помни. Той ми даде един летящ старт. Дълго време чаках опция да мога да направя такава роля и той ми даде късмет. Той беше и повода да направя режисьорския си дебют. Станимир в действителност обича актьорите и доста елементарно се работи с него.
Стефан Вълдобрев, композитор, артист
Свързва ни „ изпепеляваща “ среща
Със Станимир Трифонов ме свързва една “изпепеляваща ” кино среща. Работихме извънредно прелестно и “любовно ” и доста задоволително. Мога да кажа, че с него направих една от най-хубавите си функции в киното. Много съм му признателна за неговата покана и откровено се надявам да се срещаме и отсега нататък в киното. Пожелавам му да резервира ентусиазма и младия си дух, обичта към актьорите и да бъде здрав най-много.
Параскева Джукелова, актриса
Филмът “До утре… четири портрета и един спомен ” би трябвало да се популяризира в цялата страна, към този момент са направени 28 копия за 28-те окръга. Преди националната премиера в понеделник, в Дома на киното би трябвало да се направи прожекция за публицистите, а по-късно и конференция.
Шлиферите на Държавна сигурност обаче застават на вратите, не пускат никого и тогава става безнадеждно ясно, че филмът е дефинитивно неразрешен. Интересен факт е, че лентата е финансирана и с пари от ДКМС (младежката организация на БКП), с концепцията че би трябвало “да бъде в духа на Перестройката ”. За режисьора следва и доза неприятности, само че както и героите във кино лентата, никой не чака, че единствено след година и половина всичко ще се промени.
“До утре… ” споделя историята на четирима младежи, с разнообразни визии за света – момче от милиционерското учебно заведение в Пазарджик, отличничка от Класическата гимназия, хеви-метъл, хипар и бунтовник от 60-те. Хора, които описват по какъв начин виждат живота си през днешния ден и какво чакат от на следващия ден. Интересното е, че стартира с оня прославен фестивал на ъндърграунд групите през 88-а в Летния спектакъл. Концертът е проведен за потребностите на кино лентата от екипа и по повеля на Комсомола. По едно време властта се усеща, че нещо не е както би трябвало, само че към този момент е късно и не посмява да анулира концерта.
Та, какво са очаквали героите от кино лентата и самият режисьор от утрешния ден преди 30 години?
“Те си го представяха тъкмо подобен, какъвто не стана. Аз също ”, споделя Трифонов. Режисьорът е роден във Велико Търново. Завършва езикова гимназия, а по-късно българска лингвистика във ВТУ “Кирил и Методий ”. През 1986-а постановка във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов ” при Димитър Пунев и още същата година стартира работа в Българска национална телевизия, като режисьор на документални филми и детски излъчвания. Година по-късно се трансферира в киностудио “Време ”, с която е обвързвана огромна част от живота му – твори там, става й живописен шеф. Между 2002 и 2008 като началник на киностудията съумява да продуцира повече от 80 документални и 10 игрални кино лентата, които печелят десетки награди. Но това е сухата информация.
Филмите, в които е забъркан, едвам се поместват в двайсетина страници. Неговата мощ в документалното кино е помрачена, откакто се захваща със сериала “Хайка за вълци ” по романа на Ивайло Петров. Тогава излиза наяве, че игралното кино губи без него и той раздвоява гения си сред двата жанра. Дебютът му с “Изпепеляване ” по сюжет на Йордан де Мео и с оператор Емил Христов му носят и огромната премия на българското кино – “Златна роза ”.
Следват “Стъклената река ” по романа на Емил Андреев и сериалът, който най-вече обича – “На границата ”, по военните разкази на Йордан Йовков и сюжет на Дими Стоянович.
Трийсет години след “До утре… ” животът отново е подобен, какъвто не сме го мислили. Битката на страната против културата продължава, по този начин като е било от както има страна и просвета, споделя Станимир. И то по какъв начин да е, откакто страната не извършва личния си закон за кино и всяка година от ден на ден реже парите, а от трохите, които подмята на създателите, пораждат междуособици с мрачни последствия. Слава богу, че страната няма по какъв начин да победи.
“Научих от един оператор, че снимането на сватби през днешния ден доближава до 15 хиляди евро за дронове, кранчета, осветления, фойерверки. Продуцират си филмчета, че дим се подвига. Жалко, че като се развеждат, не вършат втори сезон… Да имат работа сътрудниците ”. Факт.
Трийсет години по-късно дали това е пътят?
“Аз съм неизтребим оптимист. При всички криволичения, гадости, при всичкия метанов, вмирисан въздух от блатото… тази е посоката. Няма друга. Да това, което се случва през днешния ден не е фантазията ми, не е моето време, само че то е несъпоставимо, с това, което беше. Него даже не желая да го пребивавам в сънищата си, в случай че изключим младостта си. ”
В едно изявление за “Труд ” преди време Трифонов споделя и отношението си към това време.
“Мразя комунизма, само че обичам детството и младостта си в него. Умирам за детството си, за баба и дядо, които ме отгледаха в Елена, за прахоляците и пушиляците. За мотопеда “Балкан ”. За него не преставам да настоявам, че е генетически отпадък, гадно сбъркано произведение, което ме изпълва с трогване към личното ми юношество. А другояче е неповторим боклук… Чрез филмовите си занимания съм разчистил взаимоотношенията си с предишното. ”
Слава богу не е разчистил взаимоотношенията си с бъдещето, тъй като му следва снимането на нов игрален филм, както и да продуцира един дебют. Дано.
Почит към другар
На британски director значи по едно и също време и “режисьор ” и “диригент ”. Станимир съчетава в себе си любовта към киното с любовта към музиката. На 14 май, когато бе рожденият ден на режисьора, той избра да предложения другари и фенове на великия наш кино композитор Божидар Петков, с който работи в няколко плана, на прожекция на кино лентата “Изпепеляване ” в кино “Одеон ”. По неприятна подигравка на ориста Петков умря тъкмо преди 3 години, на рождения ден на режисьора. Божидар е създател на музиката на повече от 90 игрални филма… и освен.
За него
Да направи доста нови неща
Снимал съм в “Стъклената река ” с него и мога незабавно да кажа, че съм доста удовлетворен от неговия метод на работа. Пожелавам му да е жив и здрав, да продължава да мечтае и да прави кино. Това е фантазията на всеки създател да може и да продължи да работи на 60 години – нищо не са! Да направи доста нови и забавни неща. Той е доста виновен и съзнателен човек, с готовност си прави работата.
Проф. Стефан Данаилов
Един от най-важните хора за мен
Станимир е удивителен човек и в моя актьорски път е един от най-важните хора, с които съм се срещал. С него направих първите си огромни крачки в киното, първата си огромна роля – в “Изпепеляване ” и това в никакъв случай няма да го не помни. Той ми даде един летящ старт. Дълго време чаках опция да мога да направя такава роля и той ми даде късмет. Той беше и повода да направя режисьорския си дебют. Станимир в действителност обича актьорите и доста елементарно се работи с него.
Стефан Вълдобрев, композитор, артист
Свързва ни „ изпепеляваща “ среща
Със Станимир Трифонов ме свързва една “изпепеляваща ” кино среща. Работихме извънредно прелестно и “любовно ” и доста задоволително. Мога да кажа, че с него направих една от най-хубавите си функции в киното. Много съм му признателна за неговата покана и откровено се надявам да се срещаме и отсега нататък в киното. Пожелавам му да резервира ентусиазма и младия си дух, обичта към актьорите и да бъде здрав най-много.
Параскева Джукелова, актриса
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ