Мистериозната смърт на легендарния автокрадец Ганеца преди 18 години: Какво се е случило в действителност?
Точно преди 18 година митичният автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца умря при полицейска блокада. Официално се е самоубил, само че България беше наказана поради гибелта му. Разследването приключи със умозаключение, че няма непозволена интервенция на чиновниците на Министерство на вътрешните работи и той се е прострелял самичък. Родителите му и правозащитници обаче и до през днешния ден считат, че е бил погубен от барети, написа dir.bg
През юли 2010 година майката и бащата на Ганеца осъдиха България в Европейския съд по правата на индивида и получиха 30 000 евро обезщетение. Магистратите в Страсбург постановиха, че страната е нарушила правото на живот на Въчков, тъй като по отношение на него е било използвано непозволено огнестрелно оръжие - при преследването полицията въобще нямала тактика, ориентирана към минимизиране на използването му.
За извършеното след случая следствие пък в решението се споделяше, че му е „ липсвала нужната целокупност и обективност, а прокурорските органи не са подхванали всички нужни ограничения за изясняване на събитията към гибелта на Въчков”. Разследването от правосъдните органи е било несъответстващо, установи още Съдът по правата на индивида.
Ден след издание на решението обаче ген. Васил Василев, който по време на акцията ръководеше Национална работа „ Полиция”, съобщи в изявление за " Фокус ":
" Преследване имаше, само че не и ликвидиране. Около 2 години и половина българската полиция се занимаваше с откриване активността на Въчков. Бяха осъществени към 105 случая на нахлуване и грабежи на МПС, както беше съвременно тогава да бъде свален някой от колата. Към края на следствието той беше извънредно загадъчен. Не споделяше с хора. Работата по него беше извънредно тежка и затормозена. И се стигна до този ден, в който се получи сигнала, че той играе футбол във френската гимназия.
Преди това няколко пъти органите на полицията вършиха среща с майка му и установихме приятелката му, тогава живееща и учеща в чужбина, с ангажимента той да се съобщи. Но той изрично отхвърли и заявяваше, че жив няма да се съобщи. Това го имаме в СРС-ата.
Преди това той беше засечен от полицейски органи. Излезе с автоматизирано оръжие и автомат и беше надупчил колата на служителите на реда. Само по знамение нямаш убити служители на реда. За него се знаеше, че върви постоянно тежко въоръжен. Подозираше се, че носи и ръчна граната. Което изискваше деликатна работа по него, защото беше декларирал, че в случай че би трябвало, ще води пердах до последно. Така се случи и този ден.
Когато силите на полицията пристъпиха към неговото задържане, не се съобщи, качи се в кола и побягна по улица „ Раковски” като стреляше от кола по посока на преследващите го служители на реда. Беше заплашен животът и на всички хора, които се намираха инцидентно на улиците. Решихме, че този път би трябвало да бъде арестуван. Не можехме да го оставим, тъй като залагаше престижа на полицията.
След това той влезе в къща на ул. „ Мърфи”. Тя беше обградена. И към него се пристъпи към задържане, като в началото се насочиха апели да се съобщи и да остави оръжието си. Оттам нямаше никакъв отговор. Освен това - чу се изстрел. Когато се качиха нашите специфични елементи при него, видяха, че държи револвер в ръка и е с простреляно слепоочие.
Василев посочи, че на мястото са извикани прокурор и правосъден доктор и е направена експертиза, която открива, че Въчков се е самопрострелял. Бившият началник на полицията беше безапелационен, че той не е погубен от спецчастите.
Преследването и престрелката
През август 1996 година Ганеца е разгласен за търсене, когато съумява да избяга от ареста на Първо РПУ. Заради него са уволнени двама спецполицаи от тогавашната НСБОП и един от Националната полиция - предупреждавали го за идното задържане. От Министерство на вътрешните работи декларират, че той е апаш номер едно в страната и е изключително рисков.
Почти три години по-късно - следобяд на 6 юни 1999 година, зрелищно гонене със пукотевица по улиците шокира софиянци. Според информацията на Министерство на вътрешните работи Въчков е засечен на кръстовището на бул. “Патриарх Евтимий” и ул. “Раковски”. Той пътува в ланчия, а след него се движи джип с хората му. Цивилни барети ги погват с БМВ, след което Ганеца открива огън по тях с “Калашников”. Преследването продължава по цялата ул. “Раковски”, след това по “Сливница”, по-късно и през кв. “Редута”.
Междувременно джипът съумява да се изплъзне. Командосите в БМВ-то, въпреки и надупчено от патрони, съумяват да улучат гумата на ланчията. Въчков кара още към 500 метра, само че се чупи полуоската на колата, той я изоставя и хуква по “Оборище”. Носи два револвера - “Макаров” и ПСМ. По-късно първият е открит изхвърлен в двора на къща. На улица “Мърфи” следите му се губят и ченгетата към този момент стартират да мислят, че още веднъж са го изпуснали, когато гражданка им демонстрира в коя кооперация се е скрил. Четирима от баретите нахлуват в постройката...
По-късно го вадят към момента жив. Ганеца обаче издъхва на операционната маса в “Пирогов” в 19.30 часа същия ден. На 28 години.
Послеслов
След като родителите на Ганчо Въчков осъдиха България в Страсбург, вътрешният министър от времето на акцията - Богомил Бонев, разяснява, че съжалява за загубата им, само че жалбата им пред съда е меко казано аморален акт. Той посочи, че няма страна в света, в която полицията да не употребява въоръжена мощ при гонене на нарушител, стрелял по чиновници на реда. Бонев акцентира, че и съдебно-медицинската експертиза, и натривките по ръцете на Въчков са потвърдили, че се е самоубил.
От Българския хелзинкски комитет обаче цитираха свидетелски показания, съгласно които Ганеца е бил изнесен от постройката с вързани ръце, и попитаха - по кое време е станало това - преди да се самоубие, или откакто са го намерили с патрон в главата.
Майката Вероника Въчкова пък описа пред медии, че синът й бил сигурен, че в случай че го заловен, ще го убият. Затова не желал да се съобщи.
През юли 2010 година майката и бащата на Ганеца осъдиха България в Европейския съд по правата на индивида и получиха 30 000 евро обезщетение. Магистратите в Страсбург постановиха, че страната е нарушила правото на живот на Въчков, тъй като по отношение на него е било използвано непозволено огнестрелно оръжие - при преследването полицията въобще нямала тактика, ориентирана към минимизиране на използването му.
За извършеното след случая следствие пък в решението се споделяше, че му е „ липсвала нужната целокупност и обективност, а прокурорските органи не са подхванали всички нужни ограничения за изясняване на събитията към гибелта на Въчков”. Разследването от правосъдните органи е било несъответстващо, установи още Съдът по правата на индивида.
Ден след издание на решението обаче ген. Васил Василев, който по време на акцията ръководеше Национална работа „ Полиция”, съобщи в изявление за " Фокус ":
" Преследване имаше, само че не и ликвидиране. Около 2 години и половина българската полиция се занимаваше с откриване активността на Въчков. Бяха осъществени към 105 случая на нахлуване и грабежи на МПС, както беше съвременно тогава да бъде свален някой от колата. Към края на следствието той беше извънредно загадъчен. Не споделяше с хора. Работата по него беше извънредно тежка и затормозена. И се стигна до този ден, в който се получи сигнала, че той играе футбол във френската гимназия.
Преди това няколко пъти органите на полицията вършиха среща с майка му и установихме приятелката му, тогава живееща и учеща в чужбина, с ангажимента той да се съобщи. Но той изрично отхвърли и заявяваше, че жив няма да се съобщи. Това го имаме в СРС-ата.
Преди това той беше засечен от полицейски органи. Излезе с автоматизирано оръжие и автомат и беше надупчил колата на служителите на реда. Само по знамение нямаш убити служители на реда. За него се знаеше, че върви постоянно тежко въоръжен. Подозираше се, че носи и ръчна граната. Което изискваше деликатна работа по него, защото беше декларирал, че в случай че би трябвало, ще води пердах до последно. Така се случи и този ден.
Когато силите на полицията пристъпиха към неговото задържане, не се съобщи, качи се в кола и побягна по улица „ Раковски” като стреляше от кола по посока на преследващите го служители на реда. Беше заплашен животът и на всички хора, които се намираха инцидентно на улиците. Решихме, че този път би трябвало да бъде арестуван. Не можехме да го оставим, тъй като залагаше престижа на полицията.
След това той влезе в къща на ул. „ Мърфи”. Тя беше обградена. И към него се пристъпи към задържане, като в началото се насочиха апели да се съобщи и да остави оръжието си. Оттам нямаше никакъв отговор. Освен това - чу се изстрел. Когато се качиха нашите специфични елементи при него, видяха, че държи револвер в ръка и е с простреляно слепоочие.
Василев посочи, че на мястото са извикани прокурор и правосъден доктор и е направена експертиза, която открива, че Въчков се е самопрострелял. Бившият началник на полицията беше безапелационен, че той не е погубен от спецчастите.
Преследването и престрелката
През август 1996 година Ганеца е разгласен за търсене, когато съумява да избяга от ареста на Първо РПУ. Заради него са уволнени двама спецполицаи от тогавашната НСБОП и един от Националната полиция - предупреждавали го за идното задържане. От Министерство на вътрешните работи декларират, че той е апаш номер едно в страната и е изключително рисков.
Почти три години по-късно - следобяд на 6 юни 1999 година, зрелищно гонене със пукотевица по улиците шокира софиянци. Според информацията на Министерство на вътрешните работи Въчков е засечен на кръстовището на бул. “Патриарх Евтимий” и ул. “Раковски”. Той пътува в ланчия, а след него се движи джип с хората му. Цивилни барети ги погват с БМВ, след което Ганеца открива огън по тях с “Калашников”. Преследването продължава по цялата ул. “Раковски”, след това по “Сливница”, по-късно и през кв. “Редута”.
Междувременно джипът съумява да се изплъзне. Командосите в БМВ-то, въпреки и надупчено от патрони, съумяват да улучат гумата на ланчията. Въчков кара още към 500 метра, само че се чупи полуоската на колата, той я изоставя и хуква по “Оборище”. Носи два револвера - “Макаров” и ПСМ. По-късно първият е открит изхвърлен в двора на къща. На улица “Мърфи” следите му се губят и ченгетата към този момент стартират да мислят, че още веднъж са го изпуснали, когато гражданка им демонстрира в коя кооперация се е скрил. Четирима от баретите нахлуват в постройката...
По-късно го вадят към момента жив. Ганеца обаче издъхва на операционната маса в “Пирогов” в 19.30 часа същия ден. На 28 години.
Послеслов
След като родителите на Ганчо Въчков осъдиха България в Страсбург, вътрешният министър от времето на акцията - Богомил Бонев, разяснява, че съжалява за загубата им, само че жалбата им пред съда е меко казано аморален акт. Той посочи, че няма страна в света, в която полицията да не употребява въоръжена мощ при гонене на нарушител, стрелял по чиновници на реда. Бонев акцентира, че и съдебно-медицинската експертиза, и натривките по ръцете на Въчков са потвърдили, че се е самоубил.
От Българския хелзинкски комитет обаче цитираха свидетелски показания, съгласно които Ганеца е бил изнесен от постройката с вързани ръце, и попитаха - по кое време е станало това - преди да се самоубие, или откакто са го намерили с патрон в главата.
Майката Вероника Въчкова пък описа пред медии, че синът й бил сигурен, че в случай че го заловен, ще го убият. Затова не желал да се съобщи.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ