Етъра - Разходка на Великден
Точно на Великден, на Велика Събота, решаваме да се разходим отвън града. Слънцето грее, птичките пеят, на открито мирише на изпръхнала пръст, на зелено, на пролет. Настроението е чудесно, само че се чудим накъде да идем. Често се оказва, че най- хубавите неща са тъкмо под очите ти, само че с цел да ги откриеш би трябвало да обиколиш целия свят. Е, не сме обиколили света, само че се оказва, че на петдесетина километра от нас ( Велико Търново ) се намира удивително място, където в никакъв случай не сме ходили. Етъра.
Етъра се намира до гр. Габрово и съставлява непокътнат архитектурно- историческо комплекс, музей на Възрожденска България, четем небрежно в Интернет, до момента в който стягаме багаж. " Интернетът " поучава, че в случай че имаме време, можем да обиколим и Габрово, и Боженци ( единствено на 8 км от Етъра ). Ако успеем да разгледаме Етъра, може и да послушаме съвета.
Пътуването е леко, има задоволително табели, хората са дружелюбни. Едва пристъпили входа на Етъра, разбираме какъв брой удивителен реалност е той. Единствен по рода си музей навън, в чудния габровски Балкан, на процедура той е действителна възстановка на възрожденското всекидневие. Многобройни са експонатите и те по този начин са композирани и се преливат един в различен, че се губиш в действителността и възприятието, че си объркал времето е мощно осезаемо.
Най- удивителното в Етъра е, че част от него продължава да действа, по този начин както е било през 19ти век. В същността си той е комерсиална улица, така наречен „ чаршия ”, показани са цели 22 занаята, а сръчните майстори не престават да творят и продават в същото време творбите си, по този начин, както е било и през Възраждането. Можеш да купиш за спомен от елегантен нож до свирещо с вода петленце за детето, а ти самата да научиш, че куюмджията е занаятчия на бижута, до момента в който не можеш да откъснеш взор от творбите му. Занаятчиите са приветливи и изясняват с ненаситност за своя мурафет или истории, свързани с него. На тази улица са събрани всички обичайни занаяти на Възраждането, а локалните се акцентират с горделивост, че са те са намирали пазар в цяла Европа.
Запазените водни съоръжения- водни колела и обвързваните с тях задвижващи структури, демонстрират образно по какъв начин са функционирали работилниците. Използвайки силата на водата и огромна съобразителност и съвършена инженерна мисъл, напредничавите габровци провеждат рационално целия комплекс от работилници, като по този начин са пестели труд и време. Валявицата, да вземем за пример, е оборудване, което ми замязя на голям тъпан на пералня. В него се поставяли тъкани китеници, черги, одеяла и без прахуляк за пране, само че със силата на водата, са ги изпирали. Тоест – първообраз на социална пералня. Как да не му се възхитиш на габровеца?!
Освен обичайните занаяти, непокътнати са експонати от самия обичай на българина – къщи ( всред които Саковата къща е най- забележителна ) и техния интериор, килийно учебно заведение с черква, не функциониращи воденица, тепавица, шарланджийница ( за произвеждане на орехово масло ). Всичко е съхранено по този начин, като че ли току- що е завършил работният ден и майсторът се е прибрал у дома.
За сладкишите на Етъра може да се напише обособен пътепис, такива лакомства в никакъв случай не бях яла! Целувки ( които по принцип не обичам, само че там изядох две ) с размера на мъжки пестник, ореховки, гевреци, халва, пъстър локум, захарни петлета и доста, доста сладости, от които душата ти може да запее. Прословутото бяло сладко също може да си купиш или напряко да си опиташ в компанията на турско кафе на пясък в кафенето на самата чаршия. А когато стартира във фурната да се пече симидът и други дребни хлебни изкушения, не можеш да се стърпиш и внезапно топлият самун самичък се оказва в ръцете ти.
Друг забавен „ експонат ” са венците от 100 билки, сбирани против Еньовден, както е традицията. Всяка билка е за избрана болка и не пропуснахме да се накичим алегорично с венеца през раменете, с цел да сме здрави цялата година. За страдание, време за Габрово и Боженци по този начин и не ни остана, то и не стигна единствено за Етъра. Едва се насочихме към изхода.
Етъра е приказно място – живо и шумно, цветно. Не те оставя да обикаляш и да разглеждаш механично хубостите му. Някак въодушевява и изпълва с живот и сила. Цялата тази клокочеща вода придава на Етъра придвижване и темп, като че ли ти иде да подхванеш и ти нещо, да не обикаляш напразно единствено като екскурзиант с фотоапарата в ръка. В него царува този деятелен и деятелен възрожденски дух, който е хубаво да си напомним, който е част от нас, българите, по- хубавата част.
Етъра се намира до гр. Габрово и съставлява непокътнат архитектурно- историческо комплекс, музей на Възрожденска България, четем небрежно в Интернет, до момента в който стягаме багаж. " Интернетът " поучава, че в случай че имаме време, можем да обиколим и Габрово, и Боженци ( единствено на 8 км от Етъра ). Ако успеем да разгледаме Етъра, може и да послушаме съвета.
Пътуването е леко, има задоволително табели, хората са дружелюбни. Едва пристъпили входа на Етъра, разбираме какъв брой удивителен реалност е той. Единствен по рода си музей навън, в чудния габровски Балкан, на процедура той е действителна възстановка на възрожденското всекидневие. Многобройни са експонатите и те по този начин са композирани и се преливат един в различен, че се губиш в действителността и възприятието, че си объркал времето е мощно осезаемо.
Най- удивителното в Етъра е, че част от него продължава да действа, по този начин както е било през 19ти век. В същността си той е комерсиална улица, така наречен „ чаршия ”, показани са цели 22 занаята, а сръчните майстори не престават да творят и продават в същото време творбите си, по този начин, както е било и през Възраждането. Можеш да купиш за спомен от елегантен нож до свирещо с вода петленце за детето, а ти самата да научиш, че куюмджията е занаятчия на бижута, до момента в който не можеш да откъснеш взор от творбите му. Занаятчиите са приветливи и изясняват с ненаситност за своя мурафет или истории, свързани с него. На тази улица са събрани всички обичайни занаяти на Възраждането, а локалните се акцентират с горделивост, че са те са намирали пазар в цяла Европа.
Запазените водни съоръжения- водни колела и обвързваните с тях задвижващи структури, демонстрират образно по какъв начин са функционирали работилниците. Използвайки силата на водата и огромна съобразителност и съвършена инженерна мисъл, напредничавите габровци провеждат рационално целия комплекс от работилници, като по този начин са пестели труд и време. Валявицата, да вземем за пример, е оборудване, което ми замязя на голям тъпан на пералня. В него се поставяли тъкани китеници, черги, одеяла и без прахуляк за пране, само че със силата на водата, са ги изпирали. Тоест – първообраз на социална пералня. Как да не му се възхитиш на габровеца?!
Освен обичайните занаяти, непокътнати са експонати от самия обичай на българина – къщи ( всред които Саковата къща е най- забележителна ) и техния интериор, килийно учебно заведение с черква, не функциониращи воденица, тепавица, шарланджийница ( за произвеждане на орехово масло ). Всичко е съхранено по този начин, като че ли току- що е завършил работният ден и майсторът се е прибрал у дома.
За сладкишите на Етъра може да се напише обособен пътепис, такива лакомства в никакъв случай не бях яла! Целувки ( които по принцип не обичам, само че там изядох две ) с размера на мъжки пестник, ореховки, гевреци, халва, пъстър локум, захарни петлета и доста, доста сладости, от които душата ти може да запее. Прословутото бяло сладко също може да си купиш или напряко да си опиташ в компанията на турско кафе на пясък в кафенето на самата чаршия. А когато стартира във фурната да се пече симидът и други дребни хлебни изкушения, не можеш да се стърпиш и внезапно топлият самун самичък се оказва в ръцете ти.
Друг забавен „ експонат ” са венците от 100 билки, сбирани против Еньовден, както е традицията. Всяка билка е за избрана болка и не пропуснахме да се накичим алегорично с венеца през раменете, с цел да сме здрави цялата година. За страдание, време за Габрово и Боженци по този начин и не ни остана, то и не стигна единствено за Етъра. Едва се насочихме към изхода.
Етъра е приказно място – живо и шумно, цветно. Не те оставя да обикаляш и да разглеждаш механично хубостите му. Някак въодушевява и изпълва с живот и сила. Цялата тази клокочеща вода придава на Етъра придвижване и темп, като че ли ти иде да подхванеш и ти нещо, да не обикаляш напразно единствено като екскурзиант с фотоапарата в ръка. В него царува този деятелен и деятелен възрожденски дух, който е хубаво да си напомним, който е част от нас, българите, по- хубавата част.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ