Две години след референдума за Брекзит: какво се случи и какво предстои
Точно две години минаха от една изумителна нощ, която промени ориста на Великобитания за десетилетия напред – нощта на референдума за Брекзит.
До нея се стигна след флирта на тогавашния министър председател Дейвид Камерън с популистите. Шест месеца преди вота той опита да извоюва по-добри условия за участието на Англия в Европейски Съюз, евентуално с вярата, че това ще бъде задоволителен мотив гласоподавателите да поддържат и съюза, и него.
Дипломатическите му разходки из континента обаче единствено раздразниха Брюксел, а пропагандната машина на евроскептиците работеше с цялостна пара, залагайки на боязън, неистини и дълго трупано и подценявано неодобрение. Оставането в Европейски Съюз нямаше толкоз гласовити и прочувствени бранители – може би тъй като съвсем никой измежду тях не вярваше, че в действителност ще се стигне до Брекзит.
Това мнение остана в действие до дребните часове на референдума – таблоидът " Сън " приготви първа страница, обявяваща оставане в Европейски Съюз, а водачите на акцията за Брекзит Найджъл Фараж и Борис Джонсън към този момент признаваха импровизирано провалянето си. Малко по-късно обаче резултатът се обърна, хвърляйки тържищата и Европа в потрес.
Премиерът Дейвид Камерън подаде оставка и бе заместен от Тереза Мей. Основните фигури в акцията за излизането – Фараж, Джонсън и Майкъл Гоув, се снижиха и заеха второстепенни функции.
Фараж напусна поста началник на UKIP и остана евродепутат в по този начин ненавиждания от него Европейски съюз. Джонсън бе назначен за външен министър в кабинета на Мей, само че главният договарящ с Брюксел стана министърът за Брекзит Дейвид Дейвис. Гоув стана зам.-министър по околната среда и храните.
Фотогалерия: Листовките, които завоюваха референдума за Брекзит >
Самата Мей отсрочи колкото можа подаването на публично писмо за овакантяване на съюза, с цел да приготви позициите си, като през това време отхвърляше да навлезе в елементи какво тъкмо ще изиска от Европейски Съюз. В последна сметка тя дефинира четири твърди претенции – овакантяване на единния пазар, никакви вноски към общия бюджет, отвод от юрисдикцията на европейските съдилища и съглашение за свободна търговия. Премиерът задейства публично процедурата девет месеца след вота – на 31 март 2017 година, като по този начин дефинира 29 март 2019 година за " Деня на Брекзит ".
Месец по-късно тя изненадващо свика предварителни избори – може би в опит да ускори позициите си на национална почва, откакто стана министър-председател единствено с вътрешен избор в Консервативната партия. Мей обаче реши неприятно възможностите си – поддръжката за торите понижа и в този момент тя ръководи в кабинет на малцинството, подсилен от северноирландските юнионисти. Тя се намира под двоен напън – от едната страна са проевропейски настроените депутати от личната ѝ партия, които желаят повече власт върху процеса за Брекзит, а другата – евроскептиците, които упорстват тя да не прави отстъпки пред Брюксел.
Противниците ѝ я заплашват със събаряне на кабинета към този момент повече от година, само че това към момента не е случило, а рейтингът на торите съгласно изследванията на YouGov стои устойчиво сред 40% и 42%. Алтернатива няма, доколкото поддръжката за лейбъристите е по-ниска, а водачът им Джеръми Корбин след шеметния си напредък също съумя да разцепи партията на две.
В същото време търпението на ЕС-27 очевидно се изчерпва. След първичния потрес за бъдещето на Европа без Англия, в този момент съюзът е фокусиран върху други проблеми - миграционната рецесия и възхода на популистите в други страни, както и върху комплицираните търговски връзки със Съединени американски щати. Макар през декември Лондон и Брюксел да оповестиха политическо съглашение за " развода ", каква ще бъде бъдещата връзка сред острова и континента остава неразбираемо. Ето до каква степен са стигнали договарянията:
Хората
Гражданите на Европейски Съюз, които са живели във Англия в продължение на пет години, ще получат статут, с който могат да запазят същите права на работа, обучение и достъп до обществени помощи и услуги, каквито имат и в този момент. От същите права ще се употребяват съпрузите, децата, родителите и внуците им. Хората, които живеят в страната към 31 декември 2020 година, само че още нямат право на непрекъснато престояване, ще получат " прелиминарен статут ", до момента в който изтекат нужните пет години.
Фотогалерия: Радост и сълзи след Брекзит >
В същото време Лондон упреква европейските страни, изключително Франция и Испания, че не работят толкоз бързо. Но до момента в който английското държавно управление взема решение единствено, страните от Европейски Съюз би трябвало да реализират консенсус, който да бъде утвърден и от Европейския парламент.
Ако няма съглашение до 29 март, статутът на британците на континента ще остане нерешителен, въпреки Лондон да чака те да имат същите права, каквито и европейците на Острова.
Единният пазар
Макар проевропейският лагер да упорства за най-малко някаква връзка с единния пазар, това наподобява невероятно. Участието в него изисква страните да съблюдават четирите съществени свободи на придвижване в Европейски Съюз – на хора, артикули, капитали и услуги, а тъкмо имиграцията на европейски жители бе един от главните претекстове на недоволните британци да гласоподават за Брекзит. От самото начало Мей упорства, че страната ще напусне тази система и ще търси опция за ново комерсиално съглашение със съюза.
Границата с Ирландия
Този въпрос наподобява най-тежък за решение – границата сред Северна Ирландия и Република Ирландия ще бъде единствената сухопътна граница на Англия с Европейски Съюз, което значи, че на нея би трябвало да има граничен надзор, както има сред България и съседките ѝ, които не са членки на съюза.
Проверките там обаче бяха отстранени след десетилетия на принуждение и в този момент десетки хиляди души минават тази мислена линия всекидневно, с цел да работят, учат, пазарят или просто с цел да минат от единия завършек на двора си до другия.
Лондон, Брюксел, Белфаст и Дъблин желаят да избегнат повторното въвеждане на контрола, само че към този момент няма консенсус по какъв начин. Преди дни на взаимно изказване с премиера Лео Варадкар, ръководителят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер сподели: " За следващ път наблягам, че 26 държави-членки и Комисията поддържат Ирландия и това няма да се промени. Аз съм срещу изкушението Ирландия да бъде изолирана. Ирландия би трябвало да бъде част от договорката. "
През април 2017 година тогавашният министър председател Енда Кени съумя да обезпечи така наречен " източногермански казус " в договарянията. В тях бе включена дефиниция, че в случай че двете Ирландии се обединят, Северна автоматизирано ще стане част от Европейски Съюз. Засега няма индикации, че може да се стигне до това, само че демографията и статистиката работят за това развиване – нараства броят на младите ирландци католици, които по традиция желаят самостоятелност от Обединеното кралство. А един " корав Брекзит " може да подкопае и лоялността на юнионистите.
Бизнесът
Само в последните дни две огромни компании обществено подлагаха на критика процеса на развода. Изпълнителният шеф на " Сименс Англия " Юрген Майер изиска Лондон " незабавно " да изясни какво ще се случи след Брекзит, с цел да може компанията да се приготви, в противоположен случай единственият рационален метод е да е остане в митническия съюз. Самолетостроителят " Еърбъс " напряко заплаши, че ще изтегли вложенията си поради терзанията, че Англия може да напусне Европейски Съюз без съглашение за преходния интервал. " Еърбъс " има 25 обекта в Обединеното кралство, където създава крила на самолети. Компанията дава работа на 14 хиляди души на Острова и поддържа по веригата още 100 хиляди работни места.
Сигурността
По отношение на сигурността Англия желае да резервира " допустимо най-близка връзка " с Европейски Съюз – мироглед, който се споделя в Брюксел. Катрин де Бол, която оглави Европол през май, акцентира неотдавна, че " по един или различен метод " съдействие с Лондон би трябвало да има, в противоположен случай работата на службата ще бъде доста затруднена. Все още не е известно дали 60 британци, работещи за нея, ще останат в Европол след Брекзит.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Преговорите за Брекзит (201)
До нея се стигна след флирта на тогавашния министър председател Дейвид Камерън с популистите. Шест месеца преди вота той опита да извоюва по-добри условия за участието на Англия в Европейски Съюз, евентуално с вярата, че това ще бъде задоволителен мотив гласоподавателите да поддържат и съюза, и него.
Дипломатическите му разходки из континента обаче единствено раздразниха Брюксел, а пропагандната машина на евроскептиците работеше с цялостна пара, залагайки на боязън, неистини и дълго трупано и подценявано неодобрение. Оставането в Европейски Съюз нямаше толкоз гласовити и прочувствени бранители – може би тъй като съвсем никой измежду тях не вярваше, че в действителност ще се стигне до Брекзит.
Това мнение остана в действие до дребните часове на референдума – таблоидът " Сън " приготви първа страница, обявяваща оставане в Европейски Съюз, а водачите на акцията за Брекзит Найджъл Фараж и Борис Джонсън към този момент признаваха импровизирано провалянето си. Малко по-късно обаче резултатът се обърна, хвърляйки тържищата и Европа в потрес.
Премиерът Дейвид Камерън подаде оставка и бе заместен от Тереза Мей. Основните фигури в акцията за излизането – Фараж, Джонсън и Майкъл Гоув, се снижиха и заеха второстепенни функции.
Фараж напусна поста началник на UKIP и остана евродепутат в по този начин ненавиждания от него Европейски съюз. Джонсън бе назначен за външен министър в кабинета на Мей, само че главният договарящ с Брюксел стана министърът за Брекзит Дейвид Дейвис. Гоув стана зам.-министър по околната среда и храните.
Фотогалерия: Листовките, които завоюваха референдума за Брекзит >
Самата Мей отсрочи колкото можа подаването на публично писмо за овакантяване на съюза, с цел да приготви позициите си, като през това време отхвърляше да навлезе в елементи какво тъкмо ще изиска от Европейски Съюз. В последна сметка тя дефинира четири твърди претенции – овакантяване на единния пазар, никакви вноски към общия бюджет, отвод от юрисдикцията на европейските съдилища и съглашение за свободна търговия. Премиерът задейства публично процедурата девет месеца след вота – на 31 март 2017 година, като по този начин дефинира 29 март 2019 година за " Деня на Брекзит ".
Месец по-късно тя изненадващо свика предварителни избори – може би в опит да ускори позициите си на национална почва, откакто стана министър-председател единствено с вътрешен избор в Консервативната партия. Мей обаче реши неприятно възможностите си – поддръжката за торите понижа и в този момент тя ръководи в кабинет на малцинството, подсилен от северноирландските юнионисти. Тя се намира под двоен напън – от едната страна са проевропейски настроените депутати от личната ѝ партия, които желаят повече власт върху процеса за Брекзит, а другата – евроскептиците, които упорстват тя да не прави отстъпки пред Брюксел.
Противниците ѝ я заплашват със събаряне на кабинета към този момент повече от година, само че това към момента не е случило, а рейтингът на торите съгласно изследванията на YouGov стои устойчиво сред 40% и 42%. Алтернатива няма, доколкото поддръжката за лейбъристите е по-ниска, а водачът им Джеръми Корбин след шеметния си напредък също съумя да разцепи партията на две.
В същото време търпението на ЕС-27 очевидно се изчерпва. След първичния потрес за бъдещето на Европа без Англия, в този момент съюзът е фокусиран върху други проблеми - миграционната рецесия и възхода на популистите в други страни, както и върху комплицираните търговски връзки със Съединени американски щати. Макар през декември Лондон и Брюксел да оповестиха политическо съглашение за " развода ", каква ще бъде бъдещата връзка сред острова и континента остава неразбираемо. Ето до каква степен са стигнали договарянията:
Хората
Гражданите на Европейски Съюз, които са живели във Англия в продължение на пет години, ще получат статут, с който могат да запазят същите права на работа, обучение и достъп до обществени помощи и услуги, каквито имат и в този момент. От същите права ще се употребяват съпрузите, децата, родителите и внуците им. Хората, които живеят в страната към 31 декември 2020 година, само че още нямат право на непрекъснато престояване, ще получат " прелиминарен статут ", до момента в който изтекат нужните пет години.
Фотогалерия: Радост и сълзи след Брекзит >
В същото време Лондон упреква европейските страни, изключително Франция и Испания, че не работят толкоз бързо. Но до момента в който английското държавно управление взема решение единствено, страните от Европейски Съюз би трябвало да реализират консенсус, който да бъде утвърден и от Европейския парламент.
Ако няма съглашение до 29 март, статутът на британците на континента ще остане нерешителен, въпреки Лондон да чака те да имат същите права, каквито и европейците на Острова.
Единният пазар
Макар проевропейският лагер да упорства за най-малко някаква връзка с единния пазар, това наподобява невероятно. Участието в него изисква страните да съблюдават четирите съществени свободи на придвижване в Европейски Съюз – на хора, артикули, капитали и услуги, а тъкмо имиграцията на европейски жители бе един от главните претекстове на недоволните британци да гласоподават за Брекзит. От самото начало Мей упорства, че страната ще напусне тази система и ще търси опция за ново комерсиално съглашение със съюза.
Границата с Ирландия
Този въпрос наподобява най-тежък за решение – границата сред Северна Ирландия и Република Ирландия ще бъде единствената сухопътна граница на Англия с Европейски Съюз, което значи, че на нея би трябвало да има граничен надзор, както има сред България и съседките ѝ, които не са членки на съюза.
Проверките там обаче бяха отстранени след десетилетия на принуждение и в този момент десетки хиляди души минават тази мислена линия всекидневно, с цел да работят, учат, пазарят или просто с цел да минат от единия завършек на двора си до другия.
Лондон, Брюксел, Белфаст и Дъблин желаят да избегнат повторното въвеждане на контрола, само че към този момент няма консенсус по какъв начин. Преди дни на взаимно изказване с премиера Лео Варадкар, ръководителят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер сподели: " За следващ път наблягам, че 26 държави-членки и Комисията поддържат Ирландия и това няма да се промени. Аз съм срещу изкушението Ирландия да бъде изолирана. Ирландия би трябвало да бъде част от договорката. "
През април 2017 година тогавашният министър председател Енда Кени съумя да обезпечи така наречен " източногермански казус " в договарянията. В тях бе включена дефиниция, че в случай че двете Ирландии се обединят, Северна автоматизирано ще стане част от Европейски Съюз. Засега няма индикации, че може да се стигне до това, само че демографията и статистиката работят за това развиване – нараства броят на младите ирландци католици, които по традиция желаят самостоятелност от Обединеното кралство. А един " корав Брекзит " може да подкопае и лоялността на юнионистите.
Бизнесът
Само в последните дни две огромни компании обществено подлагаха на критика процеса на развода. Изпълнителният шеф на " Сименс Англия " Юрген Майер изиска Лондон " незабавно " да изясни какво ще се случи след Брекзит, с цел да може компанията да се приготви, в противоположен случай единственият рационален метод е да е остане в митническия съюз. Самолетостроителят " Еърбъс " напряко заплаши, че ще изтегли вложенията си поради терзанията, че Англия може да напусне Европейски Съюз без съглашение за преходния интервал. " Еърбъс " има 25 обекта в Обединеното кралство, където създава крила на самолети. Компанията дава работа на 14 хиляди души на Острова и поддържа по веригата още 100 хиляди работни места.
Сигурността
По отношение на сигурността Англия желае да резервира " допустимо най-близка връзка " с Европейски Съюз – мироглед, който се споделя в Брюксел. Катрин де Бол, която оглави Европол през май, акцентира неотдавна, че " по един или различен метод " съдействие с Лондон би трябвало да има, в противоположен случай работата на службата ще бъде доста затруднена. Все още не е известно дали 60 британци, работещи за нея, ще останат в Европол след Брекзит.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Преговорите за Брекзит (201)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ