В най-отдалечената точка на Земята учените чуха странен, ултра нискочестотен звук
Точка Немо в южната част на Тихия океан се счита за най-отдалеченото място на планетата. Когато корабите минават през него, те са на 2689 километра от най-близката суша. Когато Международната галактическа станция минава от горната страна, най-близките хора до моряците са астронавтите на борда на станцията, защото те са единствено на 400 километра над главите им.
Предвид неговата изолираност и обстоятелството, че теченията там са хазаин на малко риби и риболовци, регионът се е трансформирал в гробище за остарели галактически кораби. Както и старите спътници, изтеглени в орбитата на Земята, по този начин и съветската галактическа станция „ Мир “ срещна края си на дъното на океана.
Именно там през 1997 година Националната администрация за океански и атмосферни проучвания на Съединени американски щати (NOAA) откри чудноват ултра нискочестотен тон. Засечен от хидрофони, сложени в Тихия океан, той бил мощен и необикновено мощен - измежду най-силните, записвани в миналото под вода.
Шумът бил тайнственост, защото бил толкоз мощен, че е уловен от хидрофони на 4800 километра един от различен. Някои, в това число океанографът от NOAA Крис Фокс, спекулираха, че " притокът ", както стана прочут, може да е бил породен от морско животно.
„ Има доста неща, които основават шумове там “, сподели Фокс пред CNN. „ Китове, делфини, риби, тътенът на Земята. “
Нито едно известно животно обаче не е в положение да издаде подобен тон, който да води до спекулации, че това може да е великански калмар или друго незнайно морско страшилище. По това време обаче Фокс предложил още нещо, което след това се оказало същинското пояснение.
„ Мисля, че може да е обвързвано с отделянето на леда “, добави Фокс. „ Винаги идва от юг. Подозираме, че е лед край крайбрежията на Антарктика, в който случай това е пъклен мощно. “
NOAA е откривала сходни звуци и преди и даже ги е употребила, с цел да наблюдава айсберга A53a, до момента в който се разпада.
„ Широкоспектърните звуци, записани през лятото на 1997 година, са в сходство с ледените земетресения, генерирани от огромни айсберги, до момента в който се напукват и счупват “, изяснява Тихоокеанската морска екологична лаборатория.
„ Ледените земетресения са с задоволителна амплитуда, с цел да бъдат открити от голям брой датчици в обсег от над 5000 км. "
Поне от всичко това излиза наяве, че нашето гробище за галактически кораби не е котило на някакъв незнаен великански кракен (митично морско страшилище, което съставлява великански октопод или сепия).
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
По темата
Предвид неговата изолираност и обстоятелството, че теченията там са хазаин на малко риби и риболовци, регионът се е трансформирал в гробище за остарели галактически кораби. Както и старите спътници, изтеглени в орбитата на Земята, по този начин и съветската галактическа станция „ Мир “ срещна края си на дъното на океана.
Именно там през 1997 година Националната администрация за океански и атмосферни проучвания на Съединени американски щати (NOAA) откри чудноват ултра нискочестотен тон. Засечен от хидрофони, сложени в Тихия океан, той бил мощен и необикновено мощен - измежду най-силните, записвани в миналото под вода.
Шумът бил тайнственост, защото бил толкоз мощен, че е уловен от хидрофони на 4800 километра един от различен. Някои, в това число океанографът от NOAA Крис Фокс, спекулираха, че " притокът ", както стана прочут, може да е бил породен от морско животно.
„ Има доста неща, които основават шумове там “, сподели Фокс пред CNN. „ Китове, делфини, риби, тътенът на Земята. “
Нито едно известно животно обаче не е в положение да издаде подобен тон, който да води до спекулации, че това може да е великански калмар или друго незнайно морско страшилище. По това време обаче Фокс предложил още нещо, което след това се оказало същинското пояснение.
„ Мисля, че може да е обвързвано с отделянето на леда “, добави Фокс. „ Винаги идва от юг. Подозираме, че е лед край крайбрежията на Антарктика, в който случай това е пъклен мощно. “
NOAA е откривала сходни звуци и преди и даже ги е употребила, с цел да наблюдава айсберга A53a, до момента в който се разпада.
„ Широкоспектърните звуци, записани през лятото на 1997 година, са в сходство с ледените земетресения, генерирани от огромни айсберги, до момента в който се напукват и счупват “, изяснява Тихоокеанската морска екологична лаборатория.
„ Ледените земетресения са с задоволителна амплитуда, с цел да бъдат открити от голям брой датчици в обсег от над 5000 км. "
Поне от всичко това излиза наяве, че нашето гробище за галактически кораби не е котило на някакъв незнаен великански кракен (митично морско страшилище, което съставлява великански октопод или сепия).
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ