Кого от двамата украински патриарси ще призовем и ще получи ли покана руският?
Тивериополският свещеник Тихон пред Dir.bg за идния избор на нов патриарх, настояването за Църковен събор, опасенията от ерес и всички значими въпроси след кончината на Неофит Български
" Лъчезарен, радостен човек, който е подготвен да дарува внимание, любов и да желае да има естетика и мир ". Така Тивериополският свещеник Тихон ще запомни умрелия през вчерашния ден вечерта патриарх Неофит Български.
Пред Dir.bg той разяснява провокациите, които предстоят за Църквата.
Освен идния избор на нов патриарх, настояванията за Църковен събор и опасенията от ерес, в идващите дни пред БПЦ ще стоят и стратегически въпроси - да поканят или не главата на съветската черква Кирил Московски на поклонението пред Неофит, както и към кой от двамата украински патриарси да се извърнат в раздираната освен от война, а и от духовни несъгласия Украйна.
- Епископ Тихон, какво следва след кончината на патриарх Неофит, има ли противоречиви въпроси, да вземем за пример кого би трябвало да предложения Светия Синод на поклонението?
- Прогнози мъчително се вършат, когато Светия Синод би трябвало да взема решение нещо. Обикновено споделям, че съм сюрпризиран, когато няма изненада. Очевидно е, че съветският патриарх Кирил предстои на някакви забрани за влизане в страните от Европейския съюз. Ще бъде много неприятно, в случай че от Синода куртоазно вземат да го поканят. Знам, че ще има несъмнено гледище да се предложения съветският патриарх, но огромна част от митрополитите не си дават сметка, че по този метод това е един фронт против Цариградския патриарх. Според персоналното ми мнение, би било безусловно самоубийствено, от църковна позиция, ние да си развалим връзките с Цариградския патриарх, които така и така са много тънки и объркани. Ние имаме какво да губим от изстудяване на връзките с Цариградския патриарх. Той също не е безконечен, а идващият, който пристигна, сигурно няма да бъде толкоз благосклонен към България. А това да поддържаме съветския патриарх на нас не ни носи безусловно нищо, с изключение на загуба на честен заем, къде в православния и къде в останалия свят.
Със сигурност считам, че ще бъде поканен Вселенският патриарх Вартоломей. Нататък несъмнено ще бъдат поканени и прилежащите патриарси румънски, сръбски и архиепископ Стефан от Северна Македония или Охридската епископия.
Много комплициран е въпросът с украинската патриаршия, там никакви прогнози не мога да направя по причина, че има разнообразни течения и стремежи. Митрополитите ще би трябвало да решат този въпрос на съвещание на Светия Синод. Каквото и да решат, съгласно мен ще бъде много знаменателно. А какъв ще бъде тонът и ориентацията, не мога да кажа. Едно е несъмнено, без да ми трепне окото, ще ви кажа, че доста преди да стартира тази война в Украйна, аз на съветския представител в България, който експулсираха, му споделих в прав текст: " Защо вие не дадете самостоятелност на украинската черква? Кажете ние сме съседи, другари, ние ви признаваме ". А той ми отговори " Ами патриарх Кирил има доста последователи в Украйна и те доста държат на него ". Аз пък му споделих в прав текст: " Това са хора всичките на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), това го знам, и украинците го знаят, и няма да позволен това да продължава по този начин ". Когато стартира войната, московският човек в Украйна се разгласи срещу, тъй като няма накъде да върви и да споделя, че това е вярно, обаче никой не му обърна внимание. Сега този, който е от Цариградската патриаршия - Независима украинска черква, също има своите поддръжници, само че кой може да седне и да ги преброи? Аз допускам, че тази част от украинците, които явно в този момент са още по-обединени, ще поддържат него. Когато ставаше дума в България коя черква признаваме или коя черква не, тогава, фактически доста рационално, Светият Синод поддържа тезата на един от митрополитите, като сподели: " Ние няма какво да се произнасяме, когато никой не ни е питал. Сега обаче идва един подобен миг, в който би трябвало да видят кого ще поканят и дали ще поканят някого от Украйна изобщо ".
- Коя от двете украински църкви има повече поддръжници у нас?
- Тук въпросът е непознат. Естествено тези, които са русофилски настроени, поддържат съветската част, другите пък поддържат представителите на Цариград. И там някой ден ще би трябвало да се схванат кой по какъв начин и за какво, и какво. Така не може да продължава - една страна да има две разнообразни църкви. Но каквото и да решат, ще бъде знаменателно за това какъв по-нататък ще бъде тонът и ориентацията на нашата черква.
- Нужно ли е да бъде свикван Църковен събор за избора на новия патриарх?
- Аз считам, че първо би трябвало да бъде призован църковен събор, който се наричаше по-рано Църковно-народен събор, по елементарна причина, че като патриаршески гласоподаватели, има епископи, които са ръкоположени със синодални наредби. А синодалните наредби подлежат на удостоверение или отменяне, каквото и да значи това, от Църковния събор. С издаването на една синодална заповед за ръкополагане на еди кой си свещеник той автоматизирано става патриаршески гласоподавател, а това би трябвало да бъде одобрено съгласно настоящия правилник от един елементарен Църковен събор. За страдание подобен от доста години не е свикван. Моето съмнение е, че е допустимо да се направи един Църковен събор и след това да бъде изменен в Патриаршески изборен събор. Такъв казус е имало по времето на избора на патриарх Кирил.
- Кой избор би трябвало да бъде изработен на първо време - на Сливенски митрополит или на патриарх?
- Би трябвало да бъде изработен първо избор на патриарх, заради простата причина, че след един избор на Сливенска епархия там гласоподавателите към този момент оферират двама души за Сливенски митрополит и Светият Синод би трябвало да направи канонически избор. Този канонически избор обаче би трябвало да бъде управителен от патриарха и той би трябвало да го запише в кондиката като новия Сливенски митрополит. А като няма патриарх, какво да бъде?
- А кой от Сливенската митрополия ще гласоподава за патриарх в подобен случай?
- От Сливенската епархия си има делегати за църковен събор, тези същите делегати са и гласоподаватели за патриаршеския изборен събор.
- В какво положение посреща Църквата кончината на патриарх Неофит? Вече се срещат опасения от ерес.
- Това е един доста сложен въпрос. Надявам се откровено да не се получи никакъв ерес. Не виждам някой от митрополитите да е толкоз неблагоразумен да седне да прави нов ерес, откакто нямаме запас към този момент за едно същинско действие на Църквата. Сега са обезпечени заплатите на свещениците, на църковни чиновници и прочие. Но това може да се окаже доста краткотрайно, зависи кой е на следващия ден на власт, дали финансовият министър няма да каже " не виждам нужда да се заплащат тези заплати ". Сега църквата ще би трябвало финансово да се самоиздържа, както е била до момента. Това се правеше с посещаемостта на християните в храмовете и пазаруването на църковни свещи. По моите наблюдения посещаемостта на църквите много спада, тъй като доста възрастни хора са си отишли от този свят. Тези, които са пристигнали на тяхно място на този свят, са деца на комунистическото време, когато атеизмът беше основната идеология. За страдание, Църквата не се е преборила за това да има вероучение като наложителен предмет в нашите учебни заведения. Вероучението е една част от образованието на нашите деца, защото ние приказваме за герои в предишното, а забравяме да кажем, че тяхната съществена мотивация би била освен свободата, а свободата в религиозното вероизповедание. За това на първо място е основана българската Екзархия, нашият народ е съумял първо да създаде нея, преди да може да се освободи и политически. Всичко това би трябвало да се знае от младото потомство, а не Църквата да бъде третирана като една институция, на която е минало времето, безусловно към този момент не е съвременна, само че поради нейните заслуги в предишното би трябвало да се тачи. Това е безусловно неправилно. Първо ние не сме някакви заслужили борци поради нещо си, с цел да получаваме дивиденти за тази работа. Ние сме един доста огромен късмет при вярното разглеждане на това какво би трябвало да прави църквата, един късмет за обединяване на народа ни в една концепция, тъй като единствено да скачаме от бюджет на бюджет, това не е единственото нещо, което би трябвало да занимава българският народ - накъде сме тръгнали, какво желаеме да вършим с нас, с децата ни. Какво би трябвало да бъде мотивацията и към какво се стремят те като духовни, културни персони. Това би трябвало да си го изясним постепенно. Според мен основният подстрекател и основател би трябвало да бъде Българската православна черква.
- С какво миряните ще запомнят патриарх Неофит?
- Трудно е да се каже. Всеки си има неговите си мемоари. Едни ще си спомнят за благия му темперамент и готовността постоянно и на всички места да ги изслушва да беседва с тях, други ще го запомнят с неговата доброта и добрина, трети ще го запомнят с ангелогласното му пеение, в което той фактически конкуренция нямаше. А несъмнено ще има и такива, които ще помнят основан през последните години облик на един безсилен дъртак, когото едва придвижваха, което е тъпо. Неофит беше сияен, радостен човек, който е подготвен да дарува внимание, любов и да желае да има естетика и мир.
- Девет митрополити дават отговор на изискванията за патриарх, кой е най-подходящият?
- Не мога да кажа и не трябва да споделям, тъй като това би било да оказвам въздействие на решението, което би трябвало да вземат обществените гласоподаватели. Официално всички са избираеми, всички имат своите качества, някои повече, някои по-малко. Всички имат своите дефекти - някои повече, някои по-малко. Но каквото и да е, бих съветвал хората да не се поддават на пропаганди и на трудове по някакви Facebook страници какъв брой свят е този и какъв брой добър е оня. Това са пропагандни номера. В множеството случаи даже и не са инициирани от самите митрополити, ами от самозвани симпатизанти. Това ще е един много забавен публичен разговор.
Калина Петрова,
" Лъчезарен, радостен човек, който е подготвен да дарува внимание, любов и да желае да има естетика и мир ". Така Тивериополският свещеник Тихон ще запомни умрелия през вчерашния ден вечерта патриарх Неофит Български.
Пред Dir.bg той разяснява провокациите, които предстоят за Църквата.
Освен идния избор на нов патриарх, настояванията за Църковен събор и опасенията от ерес, в идващите дни пред БПЦ ще стоят и стратегически въпроси - да поканят или не главата на съветската черква Кирил Московски на поклонението пред Неофит, както и към кой от двамата украински патриарси да се извърнат в раздираната освен от война, а и от духовни несъгласия Украйна.
- Епископ Тихон, какво следва след кончината на патриарх Неофит, има ли противоречиви въпроси, да вземем за пример кого би трябвало да предложения Светия Синод на поклонението?
- Прогнози мъчително се вършат, когато Светия Синод би трябвало да взема решение нещо. Обикновено споделям, че съм сюрпризиран, когато няма изненада. Очевидно е, че съветският патриарх Кирил предстои на някакви забрани за влизане в страните от Европейския съюз. Ще бъде много неприятно, в случай че от Синода куртоазно вземат да го поканят. Знам, че ще има несъмнено гледище да се предложения съветският патриарх, но огромна част от митрополитите не си дават сметка, че по този метод това е един фронт против Цариградския патриарх. Според персоналното ми мнение, би било безусловно самоубийствено, от църковна позиция, ние да си развалим връзките с Цариградския патриарх, които така и така са много тънки и объркани. Ние имаме какво да губим от изстудяване на връзките с Цариградския патриарх. Той също не е безконечен, а идващият, който пристигна, сигурно няма да бъде толкоз благосклонен към България. А това да поддържаме съветския патриарх на нас не ни носи безусловно нищо, с изключение на загуба на честен заем, къде в православния и къде в останалия свят.
Със сигурност считам, че ще бъде поканен Вселенският патриарх Вартоломей. Нататък несъмнено ще бъдат поканени и прилежащите патриарси румънски, сръбски и архиепископ Стефан от Северна Македония или Охридската епископия.
Много комплициран е въпросът с украинската патриаршия, там никакви прогнози не мога да направя по причина, че има разнообразни течения и стремежи. Митрополитите ще би трябвало да решат този въпрос на съвещание на Светия Синод. Каквото и да решат, съгласно мен ще бъде много знаменателно. А какъв ще бъде тонът и ориентацията, не мога да кажа. Едно е несъмнено, без да ми трепне окото, ще ви кажа, че доста преди да стартира тази война в Украйна, аз на съветския представител в България, който експулсираха, му споделих в прав текст: " Защо вие не дадете самостоятелност на украинската черква? Кажете ние сме съседи, другари, ние ви признаваме ". А той ми отговори " Ами патриарх Кирил има доста последователи в Украйна и те доста държат на него ". Аз пък му споделих в прав текст: " Това са хора всичките на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), това го знам, и украинците го знаят, и няма да позволен това да продължава по този начин ". Когато стартира войната, московският човек в Украйна се разгласи срещу, тъй като няма накъде да върви и да споделя, че това е вярно, обаче никой не му обърна внимание. Сега този, който е от Цариградската патриаршия - Независима украинска черква, също има своите поддръжници, само че кой може да седне и да ги преброи? Аз допускам, че тази част от украинците, които явно в този момент са още по-обединени, ще поддържат него. Когато ставаше дума в България коя черква признаваме или коя черква не, тогава, фактически доста рационално, Светият Синод поддържа тезата на един от митрополитите, като сподели: " Ние няма какво да се произнасяме, когато никой не ни е питал. Сега обаче идва един подобен миг, в който би трябвало да видят кого ще поканят и дали ще поканят някого от Украйна изобщо ".
- Коя от двете украински църкви има повече поддръжници у нас?
- Тук въпросът е непознат. Естествено тези, които са русофилски настроени, поддържат съветската част, другите пък поддържат представителите на Цариград. И там някой ден ще би трябвало да се схванат кой по какъв начин и за какво, и какво. Така не може да продължава - една страна да има две разнообразни църкви. Но каквото и да решат, ще бъде знаменателно за това какъв по-нататък ще бъде тонът и ориентацията на нашата черква.
- Нужно ли е да бъде свикван Църковен събор за избора на новия патриарх?
- Аз считам, че първо би трябвало да бъде призован църковен събор, който се наричаше по-рано Църковно-народен събор, по елементарна причина, че като патриаршески гласоподаватели, има епископи, които са ръкоположени със синодални наредби. А синодалните наредби подлежат на удостоверение или отменяне, каквото и да значи това, от Църковния събор. С издаването на една синодална заповед за ръкополагане на еди кой си свещеник той автоматизирано става патриаршески гласоподавател, а това би трябвало да бъде одобрено съгласно настоящия правилник от един елементарен Църковен събор. За страдание подобен от доста години не е свикван. Моето съмнение е, че е допустимо да се направи един Църковен събор и след това да бъде изменен в Патриаршески изборен събор. Такъв казус е имало по времето на избора на патриарх Кирил.
- Кой избор би трябвало да бъде изработен на първо време - на Сливенски митрополит или на патриарх?
- Би трябвало да бъде изработен първо избор на патриарх, заради простата причина, че след един избор на Сливенска епархия там гласоподавателите към този момент оферират двама души за Сливенски митрополит и Светият Синод би трябвало да направи канонически избор. Този канонически избор обаче би трябвало да бъде управителен от патриарха и той би трябвало да го запише в кондиката като новия Сливенски митрополит. А като няма патриарх, какво да бъде?
- А кой от Сливенската митрополия ще гласоподава за патриарх в подобен случай?
- От Сливенската епархия си има делегати за църковен събор, тези същите делегати са и гласоподаватели за патриаршеския изборен събор.
- В какво положение посреща Църквата кончината на патриарх Неофит? Вече се срещат опасения от ерес.
- Това е един доста сложен въпрос. Надявам се откровено да не се получи никакъв ерес. Не виждам някой от митрополитите да е толкоз неблагоразумен да седне да прави нов ерес, откакто нямаме запас към този момент за едно същинско действие на Църквата. Сега са обезпечени заплатите на свещениците, на църковни чиновници и прочие. Но това може да се окаже доста краткотрайно, зависи кой е на следващия ден на власт, дали финансовият министър няма да каже " не виждам нужда да се заплащат тези заплати ". Сега църквата ще би трябвало финансово да се самоиздържа, както е била до момента. Това се правеше с посещаемостта на християните в храмовете и пазаруването на църковни свещи. По моите наблюдения посещаемостта на църквите много спада, тъй като доста възрастни хора са си отишли от този свят. Тези, които са пристигнали на тяхно място на този свят, са деца на комунистическото време, когато атеизмът беше основната идеология. За страдание, Църквата не се е преборила за това да има вероучение като наложителен предмет в нашите учебни заведения. Вероучението е една част от образованието на нашите деца, защото ние приказваме за герои в предишното, а забравяме да кажем, че тяхната съществена мотивация би била освен свободата, а свободата в религиозното вероизповедание. За това на първо място е основана българската Екзархия, нашият народ е съумял първо да създаде нея, преди да може да се освободи и политически. Всичко това би трябвало да се знае от младото потомство, а не Църквата да бъде третирана като една институция, на която е минало времето, безусловно към този момент не е съвременна, само че поради нейните заслуги в предишното би трябвало да се тачи. Това е безусловно неправилно. Първо ние не сме някакви заслужили борци поради нещо си, с цел да получаваме дивиденти за тази работа. Ние сме един доста огромен късмет при вярното разглеждане на това какво би трябвало да прави църквата, един късмет за обединяване на народа ни в една концепция, тъй като единствено да скачаме от бюджет на бюджет, това не е единственото нещо, което би трябвало да занимава българският народ - накъде сме тръгнали, какво желаеме да вършим с нас, с децата ни. Какво би трябвало да бъде мотивацията и към какво се стремят те като духовни, културни персони. Това би трябвало да си го изясним постепенно. Според мен основният подстрекател и основател би трябвало да бъде Българската православна черква.
- С какво миряните ще запомнят патриарх Неофит?
- Трудно е да се каже. Всеки си има неговите си мемоари. Едни ще си спомнят за благия му темперамент и готовността постоянно и на всички места да ги изслушва да беседва с тях, други ще го запомнят с неговата доброта и добрина, трети ще го запомнят с ангелогласното му пеение, в което той фактически конкуренция нямаше. А несъмнено ще има и такива, които ще помнят основан през последните години облик на един безсилен дъртак, когото едва придвижваха, което е тъпо. Неофит беше сияен, радостен човек, който е подготвен да дарува внимание, любов и да желае да има естетика и мир.
- Девет митрополити дават отговор на изискванията за патриарх, кой е най-подходящият?
- Не мога да кажа и не трябва да споделям, тъй като това би било да оказвам въздействие на решението, което би трябвало да вземат обществените гласоподаватели. Официално всички са избираеми, всички имат своите качества, някои повече, някои по-малко. Всички имат своите дефекти - някои повече, някои по-малко. Но каквото и да е, бих съветвал хората да не се поддават на пропаганди и на трудове по някакви Facebook страници какъв брой свят е този и какъв брой добър е оня. Това са пропагандни номера. В множеството случаи даже и не са инициирани от самите митрополити, ами от самозвани симпатизанти. Това ще е един много забавен публичен разговор.
Калина Петрова,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ