Честваме светите 15 Тивериополски мъченици и мъченик Христо Българин
Тивериополските мъченици намерили гибелта си по време на гоненията, подхванати от император Юлиан Отстъпник (361-363 г.). Това били епископите - Тимотей и Теодор (участник в Първия космополитен събор в Никея през 325 г.), свещениците - Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите - Василий и Тома, монасите - Йеротей, Даниил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий, пише БТА.
Всички те били от църквата в Тивериопол (днес град Струмица в Република Северна Македония) и станали жертва на напъните на императора да възвърне езическата вяра, тъй като не склонили да се отрекат от вярата си. След мъченическата им кончина през 362 година, локалните християни ги погребали в каменни саркофази, на които били изписани имената им.
Но по-късно град Тивериопол бил опустошен и гробовете на мъчениците - забравени, въпреки да се пазела паметта за тях. След покръстването на България по разпореждане на свети княз Борис и след това на цар Симеон мощите били открити и пренесени в новопостроен храм на река Брегалница. Но през османското робство следите на мощите още веднъж се изгубили. В Струмица останал споменът за Христовите мъченици, които се почитат на мястото, където в миналото те били посечени.
Христо бил българин от албанските земи, както отбелязва гръцкият му житиеписец. Работил като градинар в Цариград. Но след спор с един турчин на пазара бил набеден, че заречен да си смени вярата и по тази причина бил отведен в съда. Христо декларирал, че не е давал такова заричане, само че се намерили лъжесвидетели и той бил затворен. След доста изтезания бил наказан на гибел като сякаш вероотстъпник. Преди да го убият, мъченикът дал на пандизчия грък, Кесарий Дапонте (сетне записал житието му), едно точило, което било в пояса му, с цел да го остави в някоя черква да се помолят за него. Бил обезглавен на 28 ноември 1748 г.
Всички те били от църквата в Тивериопол (днес град Струмица в Република Северна Македония) и станали жертва на напъните на императора да възвърне езическата вяра, тъй като не склонили да се отрекат от вярата си. След мъченическата им кончина през 362 година, локалните християни ги погребали в каменни саркофази, на които били изписани имената им.
Но по-късно град Тивериопол бил опустошен и гробовете на мъчениците - забравени, въпреки да се пазела паметта за тях. След покръстването на България по разпореждане на свети княз Борис и след това на цар Симеон мощите били открити и пренесени в новопостроен храм на река Брегалница. Но през османското робство следите на мощите още веднъж се изгубили. В Струмица останал споменът за Христовите мъченици, които се почитат на мястото, където в миналото те били посечени.
Христо бил българин от албанските земи, както отбелязва гръцкият му житиеписец. Работил като градинар в Цариград. Но след спор с един турчин на пазара бил набеден, че заречен да си смени вярата и по тази причина бил отведен в съда. Христо декларирал, че не е давал такова заричане, само че се намерили лъжесвидетели и той бил затворен. След доста изтезания бил наказан на гибел като сякаш вероотстъпник. Преди да го убият, мъченикът дал на пандизчия грък, Кесарий Дапонте (сетне записал житието му), едно точило, което било в пояса му, с цел да го остави в някоя черква да се помолят за него. Бил обезглавен на 28 ноември 1748 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ