Типът мотивация, която води към върха
Типът спънки и неуспехи, които срещаме, има по-малко значение от метода, по който се оправяме с тях.
„ Открихме, че хората, които се стремят да стигнат до върха, споделят универсални психически характерности. – споделя професор Дейв Колинс, водещият създател на проучване, отдадено на мотивацията при най-хубавите спортисти.
„ Имаме добра визия какво кара хората да се оправят чудесно и по какъв начин можем да им помогнем да доближат върхово осъществяване.
Учените интервюирали състезатели от разнообразни спортове – футбол, ски, гребане, битка и други Били проучени спортните им достижения. И разкрили, че най-елитните спортисти имат друго отношение към попрището си спрямо останалите.
Те в никакъв случай не са задоволени от представянето си – постоянно търсят усъвършенствания и си слагат по-трудни цели.
Също по този начин те приказват за цялостната си отдаденост и вътрешна мотивация, която липсва на не по този начин блестящите им съотборници.
Когато се сблъскват с пострадвания и неуспехи, „ съвсем “ отличните спортисти са сюрпризирани и губят възторг. Не и същинските първенци. Те са решени да се завърнат по-силни от всеки път.
Както пишат създателите:
„ Супершампионите се характеризират с съвсем фанатична реакция на провокациите, както самодейно, по този начин и като отговор на инциденти (напр. травма), които нормално се случват в резултат на пострадвания или спортни неуспехи – да вземем за пример да не бъдат позволени до съревнование или да бъдат дискваливицирани. “
Изненадващото изобретение е, че „ съвсем “ най-хубавите спортисти не са претърпели повече неуспехи от най-хубавите.
С други думи: разликата не се дължи на неприятен шанс, а на особено отношение.
Такъв е изводът на създателите:
„ В умозаключение, коства ни се, че разликите сред другите равнища на достижение при възрастните, са повече свързани с това, което хората внасят в провокациите, в сравнение с с нещата, които претърпяват. “
Източник: PsyBlog
