Сибирското хъски: 5 факта за най-руската порода кучета
Тези красиви синеоки кучета са представители на една от най-древните породи на планетата.
Те имат цялостен набор от невероятни качества, в това число изключителна студоустойчивост и устойчивост.
Древна порода куче за впрягане от коренните нации на Севера
Кирил Калиников / Sputnik
Хъски е общоприетото име за няколко породи кучета, които живеят в Арктическия район. Сибирското хъски е порода, въведена от чукчите в североизточната част на Сибир, Чукотка и крайбрежията на Охотско море. (Тези „ приморски “ чукчи даже са наричани „ развъждачи на кучета “, за разлика от чукчите пастири на северни елени, които живеят по-навътре в континента).
Смята се, че сибирското хъски е една от най-старите породи кучета, учените считат, че те са съществували още от първото хилядолетие пр.н.е.
В продължение на епохи хъскитата са главното транспортно средство за коренното население на Чукотка, което се занимава с лов на риба и лов. Сред тях са освен чукчите, само че и юкагирите, кереките и ескимосите. Смята се, че „ хъски “ е накриво „ ески “, т.е. ескимоси.
Иля Наймушин / Sputnik
Руснаците, овладявайки Чукотка и Далечния изток през XVII-XVIII век, правят оценка опциите на тези сибирски кучета. Те употребяват хъскита като главен превоз (конете не са приспособени към такива студени условия), а също по този начин наемат и локални каюри – опитни водачи на кучешки впрягове.
Преодоляват огромни дистанции и не измръзват
Александър Патрин / Sputnik
Гъста четина, плътно телосложение, мощен и здрав тил, чудесно здраве. Тези кучета имат всичко, с цел да живеят в суровите климатични условия на Далечния север. Те освен сполучливо оцеляват, само че имат неповторими физически способности – могат неуморно да изминат големи дистанции и единствено след къса отмора да продължат още веднъж.
Те не мръзнат и могат да спят в снега, също по този начин се нуждаят от доста малко храна. Чукчите хранят хъскитата със замразена или сушена риба.
Иля Наймушин / Sputnik
Тези, които си взимат такава порода за развъждане на закрито, би трябвало да са наясно с тази специфичност на кучето. Генетично хъскито е привикнало да бяга – така че би трябвало да го разхождате дълго време. Съвременните животновъди предизвестяват: хъскитата са склонни да бягат, тъй като обичат свободата. Въпреки това са послушни и лесни за образование.
Тези кучета постоянно са били близки с хората, съвсем като членове на фамилията, те обичат общуването и имат радостен манталитет.
Иля Наймушин / Sputnik
Сибирските хъскита съвсем в никакъв случай не лаят, само че могат да вият, изключително когато са тъжни. Развъдчиците даже поучават хората да не отглеждат кучетата сами. По двойки те ще бъдат доста по-забавни (и е по-малко евентуално да разбият жилището и да изгризат дивана).
Определени са като порода от американците
Александър Патрин / Sputnik
По време на американската „ златна тресчица “ кучетата са пренесени от Сибир в Аляска (местното население е родствено на коренното население на съветския Далечен изток). По-късно кучетата стартират да се употребяват интензивно за надпревари. Смята се, че актуалната фабрична порода сибирско хъски е отгледана при започване на XX век и от впрегатни кучета са преквалифицирани в спортни, без да губят античните си качества, само че развивайки по-голяма скорост.
През 1930 година породата сибирско хъски е записана в Съединени американски щати от Американския киноложки клуб, а през 1960 година, под номер 270, сибирското хъски се появява в класификацията на Международната киноложка федерация (като страна на генезис са посоченени САЩ).
Александър Патрин / Sputnik
Цветът на хъскитата може да бъде разнороден, само че най-често срещаните са черно-белите и сиво-белите кучета. Женските са с тегло до 23 кг, а мъжките до 28 кг. Хъскитата живеят 12-15 години.
Спасяват хиляди хора
Леонард Сепала с кучетата сиCarrie McLain Museum / AlaskaStock / Свободни източници
Има неповторим епизод в историята на породата сибирско хъски. Благодарение на физическите данни на кучетата се оказва помощ за спасяването на доста хора от зараза от дифтерия. През зимата на 1925 година отдалеченият град Ноум в Аляска, изолиран от външния свят, оповестява за огнище на дифтерия измежду индиански деца.
Градът се нуждае от лек за заболяването, само че мощните студове и снежна стихия отрязват пътя на железопътния и всевъзможен различен тип превоз. Тогава норвежкият каюр Леонард Сепала провежда цяла щафетна експедиция до града. В ужасна снежна стихия и мраз е належащо да се изминат 1085 километра допустимо най-бързо, с цел да се достави избавителното лекарство.
Кучето БалтоBrown Brothers / Свободни източници
Вяпрягът на самия Сепала тича денонощно, един път даже се озовава на отделил се мразовит блок. Без отмора те изминават 418 км, след което кучетата безусловно припадат от отмалялост. Общо 20 ездачи и 150 кучета вземат участие в щафетното тичане, което влиза в историята като „ огромното съревнование на милосърдието “. След тази гонка мощно се популяризират водачите Того и Балто. В резултат на това имунизацията е доставена единствено за пет дни и епидемията е спряна сполучливо.
Най-спортните кучета
Витали Белоусов / Sputnik
Зимните разходки с шейни с хъскита се трансформират в известна атракция в Русия. На някои хора въпреки всичко им става тъпо за кучетата, които са принудени да дърпат хората дълго време. Самите хъскита обаче въобще не се усещат нещастни, тъй като това е тяхното предопределение и метод на живот от антични времена. Стандартно девет или повече хъскита теглят шейни с хора и товари, в това число и улова на северните поданици.
Между другото, точно с хъскита норвежкият странник и изобретател Руал Амундсен доближи Северния магнитен полюс и покорява по този начин наречения Северозападен проход. За 30 дни на кучешки впряг той изминава повече от 1300 км (и рекордните 65 км за 10 часа).
Освен удоволствието от карането на кучешки впрягове има и спортни надпревари с тях. Този тип надпревари е прочут още от XIX век. Спортистите също вземат участие в многодневните надпревари с кучета.
Николай Хижняк / Sputnik
Напоследък спортове като ски джогинг (когато няколко кучета дърпат скиор зад себе си), картинг (когато кучета теглят каруца), байк джоринг (гонки на велосипедисти с кучета) и каникрос (когато куче на мотив дърпа бегач), също набират известност в Русия.
създател: RUSSIA BEYOND
източник: bg.rbth.com
Те имат цялостен набор от невероятни качества, в това число изключителна студоустойчивост и устойчивост.
Древна порода куче за впрягане от коренните нации на Севера
Кирил Калиников / Sputnik
Хъски е общоприетото име за няколко породи кучета, които живеят в Арктическия район. Сибирското хъски е порода, въведена от чукчите в североизточната част на Сибир, Чукотка и крайбрежията на Охотско море. (Тези „ приморски “ чукчи даже са наричани „ развъждачи на кучета “, за разлика от чукчите пастири на северни елени, които живеят по-навътре в континента).
Смята се, че сибирското хъски е една от най-старите породи кучета, учените считат, че те са съществували още от първото хилядолетие пр.н.е.
В продължение на епохи хъскитата са главното транспортно средство за коренното население на Чукотка, което се занимава с лов на риба и лов. Сред тях са освен чукчите, само че и юкагирите, кереките и ескимосите. Смята се, че „ хъски “ е накриво „ ески “, т.е. ескимоси.
Иля Наймушин / Sputnik
Руснаците, овладявайки Чукотка и Далечния изток през XVII-XVIII век, правят оценка опциите на тези сибирски кучета. Те употребяват хъскита като главен превоз (конете не са приспособени към такива студени условия), а също по този начин наемат и локални каюри – опитни водачи на кучешки впрягове.
Преодоляват огромни дистанции и не измръзват
Александър Патрин / Sputnik
Гъста четина, плътно телосложение, мощен и здрав тил, чудесно здраве. Тези кучета имат всичко, с цел да живеят в суровите климатични условия на Далечния север. Те освен сполучливо оцеляват, само че имат неповторими физически способности – могат неуморно да изминат големи дистанции и единствено след къса отмора да продължат още веднъж.
Те не мръзнат и могат да спят в снега, също по този начин се нуждаят от доста малко храна. Чукчите хранят хъскитата със замразена или сушена риба.
Иля Наймушин / Sputnik
Тези, които си взимат такава порода за развъждане на закрито, би трябвало да са наясно с тази специфичност на кучето. Генетично хъскито е привикнало да бяга – така че би трябвало да го разхождате дълго време. Съвременните животновъди предизвестяват: хъскитата са склонни да бягат, тъй като обичат свободата. Въпреки това са послушни и лесни за образование.
Тези кучета постоянно са били близки с хората, съвсем като членове на фамилията, те обичат общуването и имат радостен манталитет.
Иля Наймушин / Sputnik
Сибирските хъскита съвсем в никакъв случай не лаят, само че могат да вият, изключително когато са тъжни. Развъдчиците даже поучават хората да не отглеждат кучетата сами. По двойки те ще бъдат доста по-забавни (и е по-малко евентуално да разбият жилището и да изгризат дивана).
Определени са като порода от американците
Александър Патрин / Sputnik
По време на американската „ златна тресчица “ кучетата са пренесени от Сибир в Аляска (местното население е родствено на коренното население на съветския Далечен изток). По-късно кучетата стартират да се употребяват интензивно за надпревари. Смята се, че актуалната фабрична порода сибирско хъски е отгледана при започване на XX век и от впрегатни кучета са преквалифицирани в спортни, без да губят античните си качества, само че развивайки по-голяма скорост.
През 1930 година породата сибирско хъски е записана в Съединени американски щати от Американския киноложки клуб, а през 1960 година, под номер 270, сибирското хъски се появява в класификацията на Международната киноложка федерация (като страна на генезис са посоченени САЩ).
Александър Патрин / Sputnik
Цветът на хъскитата може да бъде разнороден, само че най-често срещаните са черно-белите и сиво-белите кучета. Женските са с тегло до 23 кг, а мъжките до 28 кг. Хъскитата живеят 12-15 години.
Спасяват хиляди хора
Леонард Сепала с кучетата сиCarrie McLain Museum / AlaskaStock / Свободни източници
Има неповторим епизод в историята на породата сибирско хъски. Благодарение на физическите данни на кучетата се оказва помощ за спасяването на доста хора от зараза от дифтерия. През зимата на 1925 година отдалеченият град Ноум в Аляска, изолиран от външния свят, оповестява за огнище на дифтерия измежду индиански деца.
Градът се нуждае от лек за заболяването, само че мощните студове и снежна стихия отрязват пътя на железопътния и всевъзможен различен тип превоз. Тогава норвежкият каюр Леонард Сепала провежда цяла щафетна експедиция до града. В ужасна снежна стихия и мраз е належащо да се изминат 1085 километра допустимо най-бързо, с цел да се достави избавителното лекарство.
Кучето БалтоBrown Brothers / Свободни източници
Вяпрягът на самия Сепала тича денонощно, един път даже се озовава на отделил се мразовит блок. Без отмора те изминават 418 км, след което кучетата безусловно припадат от отмалялост. Общо 20 ездачи и 150 кучета вземат участие в щафетното тичане, което влиза в историята като „ огромното съревнование на милосърдието “. След тази гонка мощно се популяризират водачите Того и Балто. В резултат на това имунизацията е доставена единствено за пет дни и епидемията е спряна сполучливо.
Най-спортните кучета
Витали Белоусов / Sputnik
Зимните разходки с шейни с хъскита се трансформират в известна атракция в Русия. На някои хора въпреки всичко им става тъпо за кучетата, които са принудени да дърпат хората дълго време. Самите хъскита обаче въобще не се усещат нещастни, тъй като това е тяхното предопределение и метод на живот от антични времена. Стандартно девет или повече хъскита теглят шейни с хора и товари, в това число и улова на северните поданици.
Между другото, точно с хъскита норвежкият странник и изобретател Руал Амундсен доближи Северния магнитен полюс и покорява по този начин наречения Северозападен проход. За 30 дни на кучешки впряг той изминава повече от 1300 км (и рекордните 65 км за 10 часа).
Освен удоволствието от карането на кучешки впрягове има и спортни надпревари с тях. Този тип надпревари е прочут още от XIX век. Спортистите също вземат участие в многодневните надпревари с кучета.
Николай Хижняк / Sputnik
Напоследък спортове като ски джогинг (когато няколко кучета дърпат скиор зад себе си), картинг (когато кучета теглят каруца), байк джоринг (гонки на велосипедисти с кучета) и каникрос (когато куче на мотив дърпа бегач), също набират известност в Русия.
създател: RUSSIA BEYOND
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ