Как се пише есе?
Терминът есе има френски генезис, идва от думата essai и значи опит, опит. Това значи в него да се изложи персоналната позиция по някакъв проблем, мислите, възприятията и позицията, подбудени от опита от живота и прочетеното в книгите.
Есето като род е зародило още в древността, само че одобряването му идва през ХVІ век, когато Мишел дьо Монтен издава през 1580 година своите Опити. Това постанова и названието на този автентичен, неустановен по форма, богат на изразни средства жанр. Есето е свободна изява на персоналната креативна мисъл.
В взаимозависимост от наличието и предназначението, есеистичните форми могат да бъдат няколко: литературна, философска, критическа, публицистична и други. В писмена форма и по автентичен и нетрадиционен метод се дава необорим израз на персоналното мнение и отношение по даден важен въпрос.
Есето е с случайна, неопределена дължина, само че въпреки всичко създателят се преценява с обстоятелството, че става въпрос за пай род. Обичайната краткост идва от нуждата да стигне по-лесно гледната точка на създателя до читателя, без да се изисква обособяване на доста време за прочит.
Стилът на есето смесва художествения, публицистичния и научния жанр. Езикът би трябвало да бъде изискано-образен, само че най-много да почива на персоналните наблюдения, опита и знанията, добити в практиката и по теоретичен път.
Поводът за написването на есе може да бъде и нищожен, само че значимото е наличието да бъде безапелационно, ловко поднесено и да основава естетическа приятност.
В структурно отношение може да има пролог, който не е наложителен, и съставлява няколко встъпителни думи, които да приковат читателското внимание; ревю и заключителна част.
Изложението стартира с теза. Това е сърцевината на цялото съчинение. Представлява основната концепция на целия текст, главната му цел и е къса, стегната и ясна. Тезата не трябва да бъде скучна или да показва някаква банална констатация. Желателно е да бъде завладяваща, трагична, предизвикателна и да съдържа персонално мнение и отношение.
Доказателствената част съставлява образци, съждения, аксиоми, които потвърждават главната концепция, заложена в тезата. Те би трябвало да са по този начин подбрани и подредени, че да убедят оптимално читателя в правотата на тезата. Тук може да се вметнат непознати мисли, цитати, образци от творби и различен доказателствен материал.
Заключението е финалното мнение на създателя на есето, което съставлява есенцията на цялата доказателствена част и като размер би трябвало да бъде съвсем колкото тезата. Възможен е и отворен край. Привидната липса на умозаключение дава опция за разновидности, в случай че сложността на казуса е забележителна.
