Учени потвърдиха една от известните теореми на Стивън Хокинг
„ Теорема на региона на Хокинг “ гласи, че зоната на хоризонта на събитията на черна дупка в никакъв случай не може да се свие.
За да потвърдят истината на теоремата, откривателите мерят гравитационните талази преди и след сливането на две черни дупки.
Така учените потвърдиха 50-годишна теорема за черните дупки, основана от Стивън Хокинг. Концепцията за астрофизика, кодифицирана като „ Теорема за региона на Хокинг “ през 1971 година, споделя, че хоризонтът на събитията на черна дупка в никакъв случай не може да се свие.
Обектът ще би трябвало да пътува по-бързо от светлинната скорост, с цел да избяга от черна дупка, съгласно теоремата, което значи, че хоризонтът на събитията е всъщност точката на непредотвратимост за съвсем всеки обект, който можете да си визиите.
Според изчисленията на Хокинг, в случай че да вземем за пример черна дупка се промени в размера си, тя ще се „ разтегне “ или ще свие хоризонта на събитията дружно с новия си размер.
Досега учените единствено доказваха теорията на Хокинг посредством математика. За първи път откриватели от Масачузетския софтуерен институт (MIT), Калифорнийския софтуерен институт, Университета Корнел и Университета Стоуни Брук го потвърдиха посредством наблюдения, като изследваха две „ вдъхновяващи “ черни дупки (което значи, че те се въртят във вътрешността една в друга), които сътвориха напълно нова черна дупка.
Те разгласиха своите открития по-рано този месец в списанието Physical Review Letters.
В изследването откривателите преглеждат по-отблизо GW150914, първият сигнал за гравитационна вълна, открит от Обсерваторията за гравитационно-вълнови лазерни интерферометри (LIGO) през 2015 година LIGO е национално оборудване с две места (едното в Ханфорд, Вашингтон, а другото в Ливингстън, Луизиана), основан за разкриване на галактически гравитационни талази.
Те откриха, че сигналът е плод на две сливащи се черни дупки, дружно с голямо количество сила, която се разклаща в континуума пространство-време. Идеята в публикацията им е елементарна: в случай че теоремата на Хокинг е вярна, споделят те, тогава площта на хоризонта на събитията на новата черна дупка – основана от сливането – не би трябвало да бъде по-малка от общата повърхност на хоризонта на събитията на нейните наставнически черни дупки.
За да го потвърдят, те разделят данните за гравитационната вълна на секции „ преди “ и „ след “, след което статистически проучват и двете секции, с цел да видят по какъв начин се съпоставят техните области на хоризонта на събитията. Те откриват, че двете области са статистически идентични в границите на 95 % марж на доверие.
„ Данните демонстрират с голяма убеденост, че площта на хоризонта се е нараснала след сливането и че законът за региона се удостоверява с доста огромна възможност “, споделя Максимилиано Иси – водещ създател на публикацията и лекар от Института за астрофизика Кавли в MIT.
„ Беше облекчение, че резултатът ни удостовери парадигмата, която чакаме, и удостовери разбирането ни за тези комплицирани сливания на черни дупки. “
Този страховит разбор освен демонстрира образец на теоремата на Хокинг, който стои в основата на един от централните закони, засягащи черните дупки; това демонстрира по какъв начин анализирането на гравитационните вълнови модели може да носи статистически констатации.
Освен това е разумно технологията за премерване на гравитационните талази да продължи да се усъвършенства, което значи още по-добри набори от данни за учените в бъдеще.
Защо тази теорема има толкоз огромно значение при проучването на черните дупки? Е, това е паралел в някои връзки със законите на „ постоянната “ физика, като закона за опазване на масата.
Способността да се следят данни от действителния живот, които могат да поддържат централните закони, регулиращи държанието на черната дупка, може единствено да усъвършенства цялото поле, давайки на учените съответни образци, които да посочат, до момента в който не престават да учат тези неуловими и мощни феномени.
