Теодосий Теодосиев, учител: Имаме нужда от нов Ренесанс
Теодосий Теодосиев, прочут повече като Тео, е преподавателят по физика, който за повече от четири десетилетия е обучил в школата си първенци от международни олимпиади с общо над 100 медала, а учениците му не престават образованието си в най-престижните университети в Съединени американски щати и Англия. Той е основният воин на новия документален филм " Формулата на Тео ", чиито сценарист и режисьор е неговият някогашен възпитаник - Николай Василев.
Филмът ще бъде прожектиран през днешния ден от 19.00 часа в кино " Одеон ". Следващата прожекция е на 24 май от 18.30 часа още веднъж в кино " Одеон ". Междувременно " Дневник " беседва с Тео за свободата, образованието, времето и неговите способи на преподаване.
По времето на комунизма са Ви упреквали, че вършиме от учениците си свободолюбиви хора...
- Свободолюбив можеш да направиш единствено човек, който вътрешно е свободен. Това е дълъг развой. Баща ми споделяше, че някои хора са родени плебеи и даже да няма иго, отново ще намерят на кого да робуват. По време на 400-годишнината от гибелта на Галилей Ричард Файнман, нобелов лауреат, застава на неговия гроб и споделя, че го е позор. Защото преди 400 години Галилей е рискувал да твърди неща, за които инквизицията може да го осъди. А през днешния ден няма инквизиция, само че във всеки брой на " Ню Йорк Таймс " има хороскоп, т.е. хората не престават да имат вяра в неща, които още тогава са били суеверия и не са по-добри с нищо от предците си. По времето на социализма имаше инквизиция за свободолюбивите. Хора, които си даваха живота, с цел да има за правото да имаш права. А в този момент сякаш имаме права, само че хората не престават да живеят по тези закони. Не мислят свободно и не смеят да работят свободно. За всеки случай.
Какво въздействие оказват актуалните технологии върху човешкия разум?
- Преди 2400 години Аристотел е споделил, че в миналото хората са били доста умни, само че откогато е измислена писмеността, те всичко записват и нищо не знаят. Днес всичко се търси в " Google " и доста модерни хора си мислят, че като натиснат копчето на отдалеченото, са доста умни. Преди повече от 6000 години халдейските астрономи са разполагали единствено с канапчета, отвеси, ъгломери и са предсказвали слънчеви и лунни затъмнения. Може ли през днешния ден някой да направи това без технологиите, с които разполагаме?
Наричате метода си на преподаване " основаване на силов разсъдък "... Бихте ли го дефинирали и по какъв начин го създавате в учениците си?
- Както спортистите упражняват във фитнеса, по този начин и мозъкът не трябва да се остава без активност, тъй като като всеки различен орган, оставен без работа, той атрофира. Хората би трябвало ежедневно да упражняват мозъка си - да вземат решение задания от всякакво умствено естество. Това е още по-важно за децата, с цел да не закърнее мозъкът им още от дребни. Те още от напълно ранна възраст са в положение да усвояват по няколко езика, само че би трябвало да се стартира овреме. Методологията ми е да ги науча на натоварен и нескончаем интелектуален труд. На школата работим от 8 сутринта до 12 вечерта единствено с спиране за хранене. Поставям ги в креативен условия. Трябва да измислят задания като за олимпиади, което не е лесна работа.
© Николай Василев
Теодосий Теодосиев
По какъв метод успявате да запалите и мотивирате по този начин бързо учениците си? И какви препоръки бихте дали на другите учители?
- На първо място на учителя би трябвало да му е забавно. Ако на него му е забавно, той ще направи по този начин, че и на учениците да им е забавно. Необходимо е и да има качества на аниматор. Когато види, че децата губят интерес, да им направи веселба. Някои възпитаници идват на моите занятия просто поради шоуто, в което непрекъснато се появява по нещо забавно. Теорията ги увлича след задоволително дълги занятия. Но в началото те би трябвало да бъдат запалени по всевъзможни други способи - да се подслади науката с подобаващи занимателни опити, задания, приказки от всякакво естество.
Преподавайки физика, Вие говорите и за история, философия, лирика, литература. Това припомня за едни по-стари времена като Ренесанса...
- Може би това е най-подходящата дума. Това е едно ренесансово държание. Светът има потребност от нов Ренесанс, тъй като сега отива на доста зле и може да се самоунищожи. Единственият излаз е да си върнем ренесансовото мислене. Опитът демонстрира, че огромните открития се вършат на границата сред науките. ДНК спиралата беше открита от хора, които по обучение са физици - Уотсън и Крик. Но хората се омързеливиха и желаят да получават сдъвкана храна, някой да им покаже наготово картинката. А не умерено да прочетат от голямото количество познания, насъбрани от предните генерации и по този начин да развиват личното си въображение. Да си показват сами, вместо да гледат готовата картинка. Отказът да четем закърнява въображението.
Казахте, че светът отива към самоизтребление. Защо?
- Заради по този начин наречената екшън просвета. Първобитният човек е разполагал с мускулната си сила. Бил е в положение да направи положително или зло в дребни мащаби. Днес хората разполагат с невъобразими благоприятни условия. По комунистическо време в " Работническо дело " един път бяха писали, че американците са доста зле, тъй като разполагат с нуклеарно оръжие, с което могат да унищожат Земята 4000 пъти. А Съветският съюз може да унищожи Земята 12 000 пъти. Екранът възпитава посредством екшън герои и всеобщи убийства. За да избави един човек, героят убива хиляда и един. Труповете хвърчат, а хората се радват. Както и компютърните игри - първи живот, втори живот, 99-ти живот. Хората умират еднократно - и толкоз. Внушава се какъв брой е елементарно да убиваш и какъв брой е безвредно да те убият. За мен това е закононарушение. В едно цивилизовано общество, което желае да опази живота и здравето на жителите си, за това би трябвало да се влиза в пандиза.
Преди имаше подобен случай - едно дете ритна съученичката си в корема и тя умря. Хората разясниха за какво в учебното заведение е нямало здравна сестра, като че ли следователно тя има с какво да помогне. Никой не се запита от кое място това дете е видяло по какъв начин се рита в корема. В съвсем всички филми има бойни изкуства и хората се ритат по хиляди пъти.
© Николай Василев
Кадър от снимачния развой на " Формулата на Тео ".
Какви са най-големите проблеми в образованието в България през днешния ден?
- В нашето общество има недостиг на морал - освен в учебното заведение и университетите. Това се трупаше от от дълго време и стартира от времето, когато Маркс споделя, че моралът е буржоазна небивалица за по-лесно заплашване на пролетариата. Но в основата си моралът е публичен кодекс, чиято съществена задача е да прави по този начин, че един жител да не протяга ръка на правата на различен жител. Ние сме общество на всеобщото лъгане. По времето на комунизма се споделяше: " Ние ги лъжем, че работим - те ни лъжат, че ни заплащат. " Много хора не престават да живеят по тази максима и това е главната причина да сме последни в Европейския съюз по витално ниво. Когато се научим да не разсъждаваме по този метод, ще станем като другите европейски страни - всичко ще бъде по-добре и ще имаме по-високи приходи.
Досега няма банкрутирали учебни заведения или университети, а би трябвало да има. Когато се дават пари на някаква институция, в тази ситуация просветителна, липсва какъвто и да е надзор за резултатите. Има възпитаници, които в 12-ти клас не могат да вземат решение дроби. А в случай че човек приключи медицина с преписване, това е рисково за всички. Затова парите за обучение не би трябвало да се дават на калпак. Трябва да е ясно какво се е случило с тези пари. Пазарното общество е конкурентно и в случай че работиш некачествено, стоката ти не се продава и получаваш нула. Ако сме почтени, би трябвало да пишем на едно дете нуличките. За да се научи, че в случай че не си прави както би трябвало работите, ще получава нула и в живота. Иначе просто го лъжем, че всичко е наред.
Вие сте желали да се занимавате с изкуство. А в този момент казвате, че от всяка специалност може да се направи изкуство. Каква е Вашата формула?
- По предопределение аз съм хуманитарист, попаднал измежду хората на точните науки. Смятах да стана художник или стихотворец. Имах няколко несполучливи опита. След това се оказа, че не мога да си правя работата по какъв начин да е. Това е резултат от възпитанието, което ми дадоха родителите ми - човек си прави работата, до момента в който я свърши до съвършенство. Някои сътрудници като им платят за 20 часа и изтече времето, пускат тебешира и стопират да работят. Учили са ме да не спирам по средата на работата. Това образование идва още от старите българи, които Иван Хаджийски е описал в " Бит и психика на българския народ ". Българинът от епохи е бил теоретичен да си изпипва нещата до дъно. Това е и европейското образование. Един немец работи в несвяст, до момента в който не остане удовлетворен от работата си. Не от парите. Парите идват след това.
Българинът е имал тези полезности в продължение на епохи и по тази причина е успявал да оцелее при всевъзможни катаклизми и исторически инциденти. Но по време на социализма той значително загуби тия си качества, тъй като и да работиш, и да не работиш, получаваш заплата. И този, който работи некачествено, дори счита за простак този, който работи качествено. Защото вторият хвърля доста старания за едни и същи пари. Такива хора минават за наивници и за донкихотовци. Много пъти са ме упреквали, че съм Дон Кихот. Това не ме бърка. Продължавал съм да си правя работата, до момента в който не я свърша както би трябвало. Защото се оказа, че напълно свършената работа е произведение на изкуството. Разликата сред бояджията и художника е, че художникът прави нещата до съвършенство. Във всяка специалност може да бъде по този начин.
Много хора считат, че дарявате труда си...
- Имаше един учебен шеф, който споделяше - свърши я тази работа така и така не си цениш труда. Но аз чудесно знам същинската цена на труда си. Не съм някой добряк. Ходил съм по света и съм видял къде по какъв начин се работи. Имам задоволително ясна преценка за себе си и за близките. Много добре знам, че в случай че потегли да работя за това, мога да печеля доста пари. Но от идеологически съображения избирам да правя подарък това, което върша. Исус е споделил: " Даром получавайте, безплатно давайте. " Така се печели задоволство от по-високо естество. И неща, които с никакви пари не могат да се купят.
© Николай Василев
За ремонта на бившето учебно заведение по хидравлика Тео е дал и персонални средства.
Съвременният човек като че ли е привикнал повече да взема, в сравнение с да дава. Това синдром на времето ли е или постоянно е било по този начин?
- Това са войнстващият материализъм и войнстващият нарцисизъм. Когато бях възпитаник един шеф на гимназия, Карагьозов, споделяше, че цената на един човек се пресмята като една дроб: с числител и знаменател. Знаменателят е това, което получава, а числителят - което дава на обществото. Ако някой не дава нищо, а единствено получава, неговата стойност е една кръгла нула. А в случай че някой доста дава, до момента в който нищо не желае - цената му клони към безконечност. Голямата персона е тази, която доста дава на обществото и не желае нищо отсреща.
Моят принцип е да не желая нищо. Даже имах планове да работя до гроб, без да диря пенсия. Обаче принудително ме пенсионираха, тъй като станах неуместен и трябваше небрежно да ме махнат от учебно заведение.
Тоест сега не работите в учебно заведение?
- Не. През цялата година повеждам безвъзмездни кръжоци. А през лятото вършим школи с деца от цяла България и от целия свят. Идват отвред - от Калифорния до Шанхай.
Ремонтирате остаряло учебно заведение, с цел да вършиме там школите си...
- Това учебно заведение беше превърнато в обор. В момента го ремонтираме, с цел да още веднъж стане учебно заведение. Вече сме оправили покрива и сме прекарали вода и електричество. Ремонтираме държавно имущество. Това е било учебно заведение по хидравлика и е 2000 кв. метра. Необходими са ни лаборатории, тъй като сме освен теоретици, само че и практици. От нашите възпитаници излизат най-големите експерти по нови технологии. Давал съм и персонални средства от мизерните си приходи. Всички, които участваме в акцията, вършим жертви. Моят възпитаник и сътрудник Георги Бянов, който също работи, дава гратис квартира на учениците, които идват на кръжоците. Не единствено не получаваме пари, само че и даваме, с цел да можем да си вършим работата.
По какъв метод хората, които биха желали да оказват помощ, могат да дарят средства?
- Мои някогашни възпитаници направиха фондацията " Тео ". Преподавал съм както на тях, по този начин и на техните деца. Изпитвам към тях безкрайно доверие. Те се занимават с материалните проблеми.
Казвате, че е доста значимо да си даваме сметка, че сме наследници на една цивилизация от последните 10 хиляди години. Каква е задачата ни като наследници?
- Трябва да изпитваме признателност към хилядите генерации преди нас, които са ни оставили духовни и материални полезности. После би трябвало да се опитаме и ние да прибавим нещо в кошничката с блага. И по-късно да я предадем на идващите генерации.
Следващите прожекции на " Формулата на Тео " са на 26 и 29 май от 19.00 часа в Дома на киното.
Филмът ще бъде прожектиран през днешния ден от 19.00 часа в кино " Одеон ". Следващата прожекция е на 24 май от 18.30 часа още веднъж в кино " Одеон ". Междувременно " Дневник " беседва с Тео за свободата, образованието, времето и неговите способи на преподаване.
По времето на комунизма са Ви упреквали, че вършиме от учениците си свободолюбиви хора...
- Свободолюбив можеш да направиш единствено човек, който вътрешно е свободен. Това е дълъг развой. Баща ми споделяше, че някои хора са родени плебеи и даже да няма иго, отново ще намерят на кого да робуват. По време на 400-годишнината от гибелта на Галилей Ричард Файнман, нобелов лауреат, застава на неговия гроб и споделя, че го е позор. Защото преди 400 години Галилей е рискувал да твърди неща, за които инквизицията може да го осъди. А през днешния ден няма инквизиция, само че във всеки брой на " Ню Йорк Таймс " има хороскоп, т.е. хората не престават да имат вяра в неща, които още тогава са били суеверия и не са по-добри с нищо от предците си. По времето на социализма имаше инквизиция за свободолюбивите. Хора, които си даваха живота, с цел да има за правото да имаш права. А в този момент сякаш имаме права, само че хората не престават да живеят по тези закони. Не мислят свободно и не смеят да работят свободно. За всеки случай.
Какво въздействие оказват актуалните технологии върху човешкия разум?
- Преди 2400 години Аристотел е споделил, че в миналото хората са били доста умни, само че откогато е измислена писмеността, те всичко записват и нищо не знаят. Днес всичко се търси в " Google " и доста модерни хора си мислят, че като натиснат копчето на отдалеченото, са доста умни. Преди повече от 6000 години халдейските астрономи са разполагали единствено с канапчета, отвеси, ъгломери и са предсказвали слънчеви и лунни затъмнения. Може ли през днешния ден някой да направи това без технологиите, с които разполагаме?
Наричате метода си на преподаване " основаване на силов разсъдък "... Бихте ли го дефинирали и по какъв начин го създавате в учениците си?
- Както спортистите упражняват във фитнеса, по този начин и мозъкът не трябва да се остава без активност, тъй като като всеки различен орган, оставен без работа, той атрофира. Хората би трябвало ежедневно да упражняват мозъка си - да вземат решение задания от всякакво умствено естество. Това е още по-важно за децата, с цел да не закърнее мозъкът им още от дребни. Те още от напълно ранна възраст са в положение да усвояват по няколко езика, само че би трябвало да се стартира овреме. Методологията ми е да ги науча на натоварен и нескончаем интелектуален труд. На школата работим от 8 сутринта до 12 вечерта единствено с спиране за хранене. Поставям ги в креативен условия. Трябва да измислят задания като за олимпиади, което не е лесна работа.
© Николай Василев
Теодосий Теодосиев
По какъв метод успявате да запалите и мотивирате по този начин бързо учениците си? И какви препоръки бихте дали на другите учители?
- На първо място на учителя би трябвало да му е забавно. Ако на него му е забавно, той ще направи по този начин, че и на учениците да им е забавно. Необходимо е и да има качества на аниматор. Когато види, че децата губят интерес, да им направи веселба. Някои възпитаници идват на моите занятия просто поради шоуто, в което непрекъснато се появява по нещо забавно. Теорията ги увлича след задоволително дълги занятия. Но в началото те би трябвало да бъдат запалени по всевъзможни други способи - да се подслади науката с подобаващи занимателни опити, задания, приказки от всякакво естество.
Преподавайки физика, Вие говорите и за история, философия, лирика, литература. Това припомня за едни по-стари времена като Ренесанса...
- Може би това е най-подходящата дума. Това е едно ренесансово държание. Светът има потребност от нов Ренесанс, тъй като сега отива на доста зле и може да се самоунищожи. Единственият излаз е да си върнем ренесансовото мислене. Опитът демонстрира, че огромните открития се вършат на границата сред науките. ДНК спиралата беше открита от хора, които по обучение са физици - Уотсън и Крик. Но хората се омързеливиха и желаят да получават сдъвкана храна, някой да им покаже наготово картинката. А не умерено да прочетат от голямото количество познания, насъбрани от предните генерации и по този начин да развиват личното си въображение. Да си показват сами, вместо да гледат готовата картинка. Отказът да четем закърнява въображението.
Казахте, че светът отива към самоизтребление. Защо?
- Заради по този начин наречената екшън просвета. Първобитният човек е разполагал с мускулната си сила. Бил е в положение да направи положително или зло в дребни мащаби. Днес хората разполагат с невъобразими благоприятни условия. По комунистическо време в " Работническо дело " един път бяха писали, че американците са доста зле, тъй като разполагат с нуклеарно оръжие, с което могат да унищожат Земята 4000 пъти. А Съветският съюз може да унищожи Земята 12 000 пъти. Екранът възпитава посредством екшън герои и всеобщи убийства. За да избави един човек, героят убива хиляда и един. Труповете хвърчат, а хората се радват. Както и компютърните игри - първи живот, втори живот, 99-ти живот. Хората умират еднократно - и толкоз. Внушава се какъв брой е елементарно да убиваш и какъв брой е безвредно да те убият. За мен това е закононарушение. В едно цивилизовано общество, което желае да опази живота и здравето на жителите си, за това би трябвало да се влиза в пандиза.
Преди имаше подобен случай - едно дете ритна съученичката си в корема и тя умря. Хората разясниха за какво в учебното заведение е нямало здравна сестра, като че ли следователно тя има с какво да помогне. Никой не се запита от кое място това дете е видяло по какъв начин се рита в корема. В съвсем всички филми има бойни изкуства и хората се ритат по хиляди пъти.
© Николай Василев
Кадър от снимачния развой на " Формулата на Тео ".
Какви са най-големите проблеми в образованието в България през днешния ден?
- В нашето общество има недостиг на морал - освен в учебното заведение и университетите. Това се трупаше от от дълго време и стартира от времето, когато Маркс споделя, че моралът е буржоазна небивалица за по-лесно заплашване на пролетариата. Но в основата си моралът е публичен кодекс, чиято съществена задача е да прави по този начин, че един жител да не протяга ръка на правата на различен жител. Ние сме общество на всеобщото лъгане. По времето на комунизма се споделяше: " Ние ги лъжем, че работим - те ни лъжат, че ни заплащат. " Много хора не престават да живеят по тази максима и това е главната причина да сме последни в Европейския съюз по витално ниво. Когато се научим да не разсъждаваме по този метод, ще станем като другите европейски страни - всичко ще бъде по-добре и ще имаме по-високи приходи.
Досега няма банкрутирали учебни заведения или университети, а би трябвало да има. Когато се дават пари на някаква институция, в тази ситуация просветителна, липсва какъвто и да е надзор за резултатите. Има възпитаници, които в 12-ти клас не могат да вземат решение дроби. А в случай че човек приключи медицина с преписване, това е рисково за всички. Затова парите за обучение не би трябвало да се дават на калпак. Трябва да е ясно какво се е случило с тези пари. Пазарното общество е конкурентно и в случай че работиш некачествено, стоката ти не се продава и получаваш нула. Ако сме почтени, би трябвало да пишем на едно дете нуличките. За да се научи, че в случай че не си прави както би трябвало работите, ще получава нула и в живота. Иначе просто го лъжем, че всичко е наред.
Вие сте желали да се занимавате с изкуство. А в този момент казвате, че от всяка специалност може да се направи изкуство. Каква е Вашата формула?
- По предопределение аз съм хуманитарист, попаднал измежду хората на точните науки. Смятах да стана художник или стихотворец. Имах няколко несполучливи опита. След това се оказа, че не мога да си правя работата по какъв начин да е. Това е резултат от възпитанието, което ми дадоха родителите ми - човек си прави работата, до момента в който я свърши до съвършенство. Някои сътрудници като им платят за 20 часа и изтече времето, пускат тебешира и стопират да работят. Учили са ме да не спирам по средата на работата. Това образование идва още от старите българи, които Иван Хаджийски е описал в " Бит и психика на българския народ ". Българинът от епохи е бил теоретичен да си изпипва нещата до дъно. Това е и европейското образование. Един немец работи в несвяст, до момента в който не остане удовлетворен от работата си. Не от парите. Парите идват след това.
Българинът е имал тези полезности в продължение на епохи и по тази причина е успявал да оцелее при всевъзможни катаклизми и исторически инциденти. Но по време на социализма той значително загуби тия си качества, тъй като и да работиш, и да не работиш, получаваш заплата. И този, който работи некачествено, дори счита за простак този, който работи качествено. Защото вторият хвърля доста старания за едни и същи пари. Такива хора минават за наивници и за донкихотовци. Много пъти са ме упреквали, че съм Дон Кихот. Това не ме бърка. Продължавал съм да си правя работата, до момента в който не я свърша както би трябвало. Защото се оказа, че напълно свършената работа е произведение на изкуството. Разликата сред бояджията и художника е, че художникът прави нещата до съвършенство. Във всяка специалност може да бъде по този начин.
Много хора считат, че дарявате труда си...
- Имаше един учебен шеф, който споделяше - свърши я тази работа така и така не си цениш труда. Но аз чудесно знам същинската цена на труда си. Не съм някой добряк. Ходил съм по света и съм видял къде по какъв начин се работи. Имам задоволително ясна преценка за себе си и за близките. Много добре знам, че в случай че потегли да работя за това, мога да печеля доста пари. Но от идеологически съображения избирам да правя подарък това, което върша. Исус е споделил: " Даром получавайте, безплатно давайте. " Така се печели задоволство от по-високо естество. И неща, които с никакви пари не могат да се купят.
© Николай Василев
За ремонта на бившето учебно заведение по хидравлика Тео е дал и персонални средства.
Съвременният човек като че ли е привикнал повече да взема, в сравнение с да дава. Това синдром на времето ли е или постоянно е било по този начин?
- Това са войнстващият материализъм и войнстващият нарцисизъм. Когато бях възпитаник един шеф на гимназия, Карагьозов, споделяше, че цената на един човек се пресмята като една дроб: с числител и знаменател. Знаменателят е това, което получава, а числителят - което дава на обществото. Ако някой не дава нищо, а единствено получава, неговата стойност е една кръгла нула. А в случай че някой доста дава, до момента в който нищо не желае - цената му клони към безконечност. Голямата персона е тази, която доста дава на обществото и не желае нищо отсреща.
Моят принцип е да не желая нищо. Даже имах планове да работя до гроб, без да диря пенсия. Обаче принудително ме пенсионираха, тъй като станах неуместен и трябваше небрежно да ме махнат от учебно заведение.
Тоест сега не работите в учебно заведение?
- Не. През цялата година повеждам безвъзмездни кръжоци. А през лятото вършим школи с деца от цяла България и от целия свят. Идват отвред - от Калифорния до Шанхай.
Ремонтирате остаряло учебно заведение, с цел да вършиме там школите си...
- Това учебно заведение беше превърнато в обор. В момента го ремонтираме, с цел да още веднъж стане учебно заведение. Вече сме оправили покрива и сме прекарали вода и електричество. Ремонтираме държавно имущество. Това е било учебно заведение по хидравлика и е 2000 кв. метра. Необходими са ни лаборатории, тъй като сме освен теоретици, само че и практици. От нашите възпитаници излизат най-големите експерти по нови технологии. Давал съм и персонални средства от мизерните си приходи. Всички, които участваме в акцията, вършим жертви. Моят възпитаник и сътрудник Георги Бянов, който също работи, дава гратис квартира на учениците, които идват на кръжоците. Не единствено не получаваме пари, само че и даваме, с цел да можем да си вършим работата.
По какъв метод хората, които биха желали да оказват помощ, могат да дарят средства?
- Мои някогашни възпитаници направиха фондацията " Тео ". Преподавал съм както на тях, по този начин и на техните деца. Изпитвам към тях безкрайно доверие. Те се занимават с материалните проблеми.
Казвате, че е доста значимо да си даваме сметка, че сме наследници на една цивилизация от последните 10 хиляди години. Каква е задачата ни като наследници?
- Трябва да изпитваме признателност към хилядите генерации преди нас, които са ни оставили духовни и материални полезности. После би трябвало да се опитаме и ние да прибавим нещо в кошничката с блага. И по-късно да я предадем на идващите генерации.
Следващите прожекции на " Формулата на Тео " са на 26 и 29 май от 19.00 часа в Дома на киното.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ