Температурите по света продължават да се покачват, а традиционният индийски

Температурите по света не престават да се повишават, а обичайният индийски плодов дестилат може да бъде спасението от изгарящата горещина. От индийския дестилат от кокум, за който обичайно се счита, че има охлаждащи свойства, се прави напитка за балансиране на електролита като се получава естествен, ободрителен продукт за справяне с летните горещини, написа businessnovinite.bg. 

Наситено аленият шербет (традиционна индийска напитка, приготвена с плодове и подправки) съвсем мигновено oсвобождава от жаждата и изтощението. Напитката се прави от плода на кокум - тропическо вечнозелено дърво. 
-->
Подобни питиета обичайно се употребяват за попречване на топлинен удар. Обръщането към такова обичайно знание в този момент може просто да обезпечи здравословна – и вкусна – алтернатива, когато се пробвате да се противопоставите на неволите на сегашната вълна от горещи талази по целия свят.

От епохи племенните общности са употребявали агал или екстракта от плода кокум като подкисляващ и оцветяващ сътрудник в кърита, сосове и рибни артикули. Също по този начин има и медицински свойства.

Според Аюрведа – античната естествена здравна система на Индия, произлизаща от санскритските думи ayur (живот) и veda (знание) – плодът кокум има доста медицински приложения и изгоди за здравето. Антиоксиданти, витамини от В-комплекс, магнезий и калий, кокумът може да се употребява като храносмилателен тоник и като лекуване за диария, рани и кожни обриви. Традиционно се счита и за натурален охладител и оказва помощ при превъзмогването на летните горещини. „ Кокумът, богат на съществени витамини и минерали, прави отлична напитка за балансиране на електролита при разбъркване с малко захар и вода “, изяснява доктор Трупти Бхоле, професор в колежа Bhartiya Vidyapeeth Ayurveda в Пуна. „ Той предотвратява дехидратация и сухота заради летните горещини. “ 

Дървото кокум цъфти през март, а алените му лилави плодове се берат към април и май. След бране, влакнестата кора на зрялото зрънце с размер на лимон се отделя от огромните му семена и се суши на слънце за шест до осем дни, което кара кората да стане съвсем черна. След това изсушената кора се вари във вода и се редуцира, с цел да се получи концентрат или се трансформира в сироп с прибавяне на захар за приложимост в питиета или ястия. Маслото от семена, известно като кокум масло, основава натурален омекотител, който се употребява като основа за козметични артикули.

Въпреки че кокумът се употребява необятно от локалните поданици, той е бил обработен единствено в дребен мащаб, най-вече в плантации, отглеждащи също манго и кокос. Проучване, извършено през 2010 година, демонстрира единствено 1000 хектара кокум, засадени в Конкан. Въпреки това, с възходящото търсене на масло от кокум, локалната горска работа последователно засажда повече дървета около пътищата и в гористи региони.

И в този момент плодът намира своя път и в кулинарията - от дребни локални заведения за хранене до по-висок клас заведения за хранене в цяла Индия.

Някои готвачи разпространяват кокума и отвън Индия. Нандита Годбол, създател на книги за кулинарните секрети на индийската кухня, постоянно употребява съставката в готвенето си и се запасява със сироп от кокум от индийските магазини в нейния град Атланта, Съединени американски щати. 

„ Чувствам, че кокумът свети най-добре в напитките поради необичайния си сладко-кисел усет, който е доста прелъстителен “, сподели тя. Със своя неповторим усет – и естествено охлаждащи и хидратиращи свойства – кокумът се харесва на готвачи и създатели на кулинарни книги. Тъй като температурите по цялата планета не престават да се повишават, обичайният индийски плодов дестилат може да бъде идващото най-хубаво нещо за обезпечаване на малко отдих от изгарящата горещина.