Д-р Станислав Бачев – историк и политолог, пред „Труд“: “Северен поток-2” е тест за силата на Германия и на ЕС
Темата за „ Севрен поток-2 “ сигурно ще е от най-важните по време на договарянията сред немския канцлер и съветския президент в събота. Какво би трябвало да търсим в тази среща и до каква степен ще докара натиска на Тръмп Европейски Съюз да се откажат от плана. Ще стартира ли втечненият газ от Съединени американски щати да превзема европейския пазар. Докъде стигнаха антируските наказания и до каква степен те са ефикасни. По тези въпроси беседваме с доктор Станислав Бачев .
– Г-н Бачев, в събота следва среща сред Меркел и Путин в Германия, на която се чака договарянията да бъдат фокусирани върху обстановката в Сирия, насилието в Източна Украйна и общия газопровод. Някои обаче са безапелационни, че „ Северен поток-2 “ за пряк транспорт на газ до Германия ще е тематика номер 1. Ще има ли съгласно вас изясненост тъкмо по тази тематика?
– Изключителната динамичност на процесите и събитията предопределя и свързаността на горещите точки, само че и функциите на участниците в тях. Срещата сред Меркел и Путин е предстояща, поради няколкото срещи на равнище външни министри през последните месеци. Тя е предстояща и заради натиска на Съединените щати по посока Европейски Съюз, който цели осъществяване на стратегическите ползи на Вашингтон. Въпросите за Сирия няма по какъв начин да бъдат позволени на тази среща, защото в съответния случай ролята на Европейски Съюз е на сериозен наблюдаващ. Роля, която Европейски Съюз самовъзприе точно посредством следване на непознати стратегически ползи. Въпросът за преноса на съветски газ през Украйна към този момент бе обсъждан при последната среща сред Путин и Меркел в Сочи през май, тъй че фокусът на идната среща в замъка Мезеберг ще бъде върху „ Северен поток-2 “.
– Какво би трябвало да търсим в тази среща? Преди последния конгрес на НАТО Тръмп гневно нападна Германия и я назова „ заложничка на Русия “.
– Трябва да се търси не това, което е явно, а признака на срещата. А да се приказва, че Германия е пленник на Русия, когато на немска територия има съвсем 35 000 американски военни, е занимателна игра на думи, само че и много рискова.
– Застрашено ли е построяването на „ Северен поток “? Независимо от натиска на Тръмп, Германия и Европейски Съюз не се отхвърлят от плана „ Северен поток “. Как това се отразява на световната стопанска система и политика?
– Изграждането на „ Северен поток-2 “ е тест за силата на Германия, само че и за опцията Европейски Съюз самичък да взима решения. Проектът ще обезпечи една сериозна част от енергийната сигурност на Европейски Съюз, само че той е стопански преференциален също и поради дейностите към самото създаване. Многомилиардният план (8-10 милиарда долара) включва освен енергийните европейски компании OMV, E.ON, Engie и Shell, само че също по този начин основава работа за компании от други браншове – направата на тръбите се реализира от немската Europipe, бетонната обвивка се прави от финландската група Wasco, швейцарската Allseas и доста други. Препятствията пред „ Северен поток-2 “ са налице още от самото му оповестяване.
– Например – посочете такова затруднение.
– През 2016 година Джон Макейн и Марко Рубио направиха опит да се намесят във вътрешната политика на Европейски Съюз, като подлагаха на критика построяването на газопровода в писмо до Европейска комисия. Загрижеността на водещите американски политици за използването на Третия енергиен пакет е впечатляваща. Защо те не разрешават Европа да се меси при прекарването на основния нефтопровод Keystone XL, свързващ Съединени американски щати и Канада?
– Възможно ли е обещаните антируски наказания да докарат Меркел до такава степен, че канцлерката да склони на съюз с Русия, с цел да бранят дружно от Съединени американски щати металурзите, „ Северен поток-2 “ и бизнеса с Иран? Което ще значи, че дейностите на Съединени американски щати сближават Москва и Берлин.
– В дъглосрочен проект връзките сред Европейски Съюз и Русия могат да бъдат избрани като вълнообразни. От началото на века те са претърпели 2 рецесии, считам, че в последна сметка прагматичната наложителност на взаимноизгодното съдействие ще докара до доближаване. Относно намирането на общ език, при съществуване на общи тематики, образец може да бъде издирван в историята – през 2003 година Германия и Франция откриха общ език при построяването на позиция за войната в Ирак, още веднъж диктувана от Вашингтон.
– Има ли действително с какво да отвърнат Германия, Европейски Съюз и Русия при вероятно налагане на наказания против участниците в плана?
– Налагането на наказания е решение с спорен темперамент. От 2014 година насам глобите не направиха Русия по-слаба, а противоположното – направиха я по-силна. Москва сполучливо се приспособява към обстановката. Европейски Съюз самичък взема решение дали да се преклони или да търси път за лична игра на геополитическата сцена, макар че след срещата сред Тръмп и Юнкер може да бъде изразено подозрение за желанието на съюза да пази своите стратегически ползи.
– Ще стартира ли втечненият газ от Съединени американски щати да превзема европейския пазар, както бе казано от Еврокомисията преди няколко дни в прессъобщение? И не е изключено Европейска комисия да се пробва да разгласи този резултат за успех по политически аргументи.
– Втечененият газ от Съединени американски щати няма по какъв начин да завладее европейския пазар, обсъждано в дълготраен проект. Неговият импорт е резултат от фактора на стратегическия интерес на Вашингтон, а не от икономическа целенасоченост. Трябва да е ясна задачата на опита на Вашингтон да пробие на европейския пазар – да се опълчи на съветското въздействие и взаимозависимост. Изключително стопански неизгодно за Съединени американски щати е да изнасят полутечен газ, защото при население от 325 милиона души залежите на природен газ от 10 милиарда куб. метра не стигат даже за вътрешна приложимост. Това постанова към този момент упоменатият импорт на полутечен газ от Египет, а даже през януари 2018 година за пръв път бе сбъднат импорт от Русия на Бостънското пристанище, макар глобите. Съединените щати са преди всичко в света по консумация на природен газ със 778 млн. куб. метра, изпреварвайки съвсем двойно Европейски Съюз.
– Може ли Тръмп с политически способи да „ наложи “ доставките на полутечен газ в Европа? Например, по формулата „ газ в подмяна на сигурност “, в която европейските страни, членки на НАТО няма да харчат за защитата 2% от Брутният вътрешен продукт, както това се изисква от Съединени американски щати? Но в подмяна на това ще купуват от Америка „ синьо гориво “?
– При реализирането на енергийни планове има 3 остарели фактора за тяхната успеваемост – цена, сигурност и екологичност. За мен има и четвърти фактор, за който към този момент загатнах, фактора на стратегическия интерес. Възможността да се жертва икономическа полза за реализиране на кратко- и средносрочни стратегически цели. Това е задачата и на Тръмп. Реално, той не трансформира посоката и задачата на американската външна политика в това направление.
– А какво трансформира тогава?
– Променя единствено методите – той е предприемач, рисков състезател. Прилича на игра на покер, а не на шахмат. Когато се приказва за условие от една страна и извършване от всички, по какъв начин може да се приказва за пълноправие в НАТО? Приятелството си е другарство – стратегическите ползи са с пари.
– Ще изгубят ли европейските консуматори при вероятно повишение на цените на газа? А в случай че това стане в действителност Русия ще получи повече пари за газа си, нали по този начин? Затова не наподобява доста реалистично Европа да употребява тази опция.
– Европейски Съюз има нужда да търси диверсификация на енергийните доставки, защото това ще значи конкуриране при предлагането на цени. Въпросът е от кое място? Възможностите не са доста – газ от Русия, от Каспийския район, Северна Африка и Съединените щати. „ Набуко “ се провали, остава „ Турски поток “, който отново е с съветски газ. През Северна Африка има няколко работещи плана, само че те са с доста дребен потенциал и са за потребностите на Италия и Испания. Те също реализират импорт на полутечен газ от Алжир и Египет. Големият план на Африка – Транссахарският газопровод, е с спорно бъдеще. Там капиталов интерес има както Русия, по този начин и упоритости на Китай, само че минава през размирния регион Магреб, което не извършва фактора за сигурност на доставките.
– Какво става на международния енергиен пазар, кои са най-големите играчи, какво може да се предвижда? Може би Русия да се насочи към пазарите в Китай и Индия?
– Когато се приказва за геоенергетика, в действителност се приказва и за геополитика. Дори единствено задаването на въпроса значи, че ние се намираме в многополюсен свят. През 2016 година бе призната чернова на китайско-руски контракт за транспорт на съветски газ на стойност 400 милиарда $. От своя страна Китай взе решение да изкупува акции в съветски енергийни компании, да вземем за пример „ Роснефт “. Намирането на нови пазари е част от акомодацията на Москва, само че също и на Пекин. През тази година Си Дзинпин посети Сенегал, което е първо посещаване на китайски водач в африканска страна от 10 години насам. За пръв път Китай измести Съединените щати като водач в търговията в Африка. Преди съвсем година китайският президент направи обиколка на няколко страни от Централна Азия, все някогашни руски републики, които са богати на енергийни запаси – Туркменистан, Казахстан, Узбекистан и Киргизстан.
– Какво значи това, по какъв начин да го разбираме?
– Това значи, че Китай интензивно уголемява своята сфера на въздействие, подплатено с контракти за транспорт на Туркменски газ, да вземем за пример. В момента Русия и Китай са стратегически сътрудници, само че с времето е допустимо ползите им да се пресекат. Все още борбата е на полето на стандартните енергоресурси…
– А в близко бъдеще какво ни чака? Каква ще е ролята на иноваторите и какви рискове може да има пред тях?
– Тогава обществото ще навлезе в нова ера на налагане на различните източници на сила и това по какъв начин те ще бъдат овладяни от същите играчи. Иноватори като Илон Мъск, Джеф Безос и други имат опцията да преформатират и да зададат нова посока, в случай че не бъдат овладяни и употребявани за тяснодържавни ползи. Самюъл Хънтингтън вярно написа, че западната цивилизация има късмет да оцелее, в случай че разбере, че е неповторима, а не универсална. Американският народ занапред ще би трябвало да се оправя със своето надпрезидентско ръководство и основаната бюрократична машина, която бе сполучлива, само че към този момент е прекомерно тромава и основава противоположен резултат. Гигантът ще би трябвало в обозримо бъдеще да преодолява своята първа имперска рецесия на духа и себеприемането във вътрешен, само че и във външен проект.
– А българските енергийни планове – къде е нашето място в този енергиен пъзел?
– От българска позиция енергийните планове следва да се преглеждат освен като икономическа полза, само че и като стратегическа сигурност. Осъществяването на който и да е огромен енергиен план значи сигурност за страната. Никой не би си разрешил да работи срещу лична инвестиция. България пропусна шанса за централна роля при построяването на „ Южен поток “, тъй че все още заиграването с вероятно отклонение на „ Турски поток “ наподобява пожелателно. Ако отчитаме личните си стратегически ползи, към момента имаме късмет да осъществяваме най-малко един огромен енергиен план – АЕЦ „ Белене “.
– Само дето позицията на ръководещите се мени постоянно и все чакаме вятърът да задуха по този начин, че мощният на деня да каже тежката си дума.
– Геоенергетиката е игра, която изисква неизменност и последователност, по този начин е и в историята. Успяват тези, които съумеят да изградят последователност. При нас такава липсва – освен в енергийната сфера, само че и като цяло в обществото. Ние доста лековерно зачертаваме елементи от нашето историческо минало, в гонене на утвърждението на мощния на деня.
Нашият посетител
Станислав Бачев е роден през 1991 година в Шумен. Завършва История в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “. Доктор по политология във Варненски свободен Университет „ Черноризец Храбър “, експерт по интернационалните връзки и геоенергетика.
– Г-н Бачев, в събота следва среща сред Меркел и Путин в Германия, на която се чака договарянията да бъдат фокусирани върху обстановката в Сирия, насилието в Източна Украйна и общия газопровод. Някои обаче са безапелационни, че „ Северен поток-2 “ за пряк транспорт на газ до Германия ще е тематика номер 1. Ще има ли съгласно вас изясненост тъкмо по тази тематика?
– Изключителната динамичност на процесите и събитията предопределя и свързаността на горещите точки, само че и функциите на участниците в тях. Срещата сред Меркел и Путин е предстояща, поради няколкото срещи на равнище външни министри през последните месеци. Тя е предстояща и заради натиска на Съединените щати по посока Европейски Съюз, който цели осъществяване на стратегическите ползи на Вашингтон. Въпросите за Сирия няма по какъв начин да бъдат позволени на тази среща, защото в съответния случай ролята на Европейски Съюз е на сериозен наблюдаващ. Роля, която Европейски Съюз самовъзприе точно посредством следване на непознати стратегически ползи. Въпросът за преноса на съветски газ през Украйна към този момент бе обсъждан при последната среща сред Путин и Меркел в Сочи през май, тъй че фокусът на идната среща в замъка Мезеберг ще бъде върху „ Северен поток-2 “.
– Какво би трябвало да търсим в тази среща? Преди последния конгрес на НАТО Тръмп гневно нападна Германия и я назова „ заложничка на Русия “.
– Трябва да се търси не това, което е явно, а признака на срещата. А да се приказва, че Германия е пленник на Русия, когато на немска територия има съвсем 35 000 американски военни, е занимателна игра на думи, само че и много рискова.
– Застрашено ли е построяването на „ Северен поток “? Независимо от натиска на Тръмп, Германия и Европейски Съюз не се отхвърлят от плана „ Северен поток “. Как това се отразява на световната стопанска система и политика?
– Изграждането на „ Северен поток-2 “ е тест за силата на Германия, само че и за опцията Европейски Съюз самичък да взима решения. Проектът ще обезпечи една сериозна част от енергийната сигурност на Европейски Съюз, само че той е стопански преференциален също и поради дейностите към самото създаване. Многомилиардният план (8-10 милиарда долара) включва освен енергийните европейски компании OMV, E.ON, Engie и Shell, само че също по този начин основава работа за компании от други браншове – направата на тръбите се реализира от немската Europipe, бетонната обвивка се прави от финландската група Wasco, швейцарската Allseas и доста други. Препятствията пред „ Северен поток-2 “ са налице още от самото му оповестяване.
– Например – посочете такова затруднение.
– През 2016 година Джон Макейн и Марко Рубио направиха опит да се намесят във вътрешната политика на Европейски Съюз, като подлагаха на критика построяването на газопровода в писмо до Европейска комисия. Загрижеността на водещите американски политици за използването на Третия енергиен пакет е впечатляваща. Защо те не разрешават Европа да се меси при прекарването на основния нефтопровод Keystone XL, свързващ Съединени американски щати и Канада?
– Възможно ли е обещаните антируски наказания да докарат Меркел до такава степен, че канцлерката да склони на съюз с Русия, с цел да бранят дружно от Съединени американски щати металурзите, „ Северен поток-2 “ и бизнеса с Иран? Което ще значи, че дейностите на Съединени американски щати сближават Москва и Берлин.
– В дъглосрочен проект връзките сред Европейски Съюз и Русия могат да бъдат избрани като вълнообразни. От началото на века те са претърпели 2 рецесии, считам, че в последна сметка прагматичната наложителност на взаимноизгодното съдействие ще докара до доближаване. Относно намирането на общ език, при съществуване на общи тематики, образец може да бъде издирван в историята – през 2003 година Германия и Франция откриха общ език при построяването на позиция за войната в Ирак, още веднъж диктувана от Вашингтон.
– Има ли действително с какво да отвърнат Германия, Европейски Съюз и Русия при вероятно налагане на наказания против участниците в плана?
– Налагането на наказания е решение с спорен темперамент. От 2014 година насам глобите не направиха Русия по-слаба, а противоположното – направиха я по-силна. Москва сполучливо се приспособява към обстановката. Европейски Съюз самичък взема решение дали да се преклони или да търси път за лична игра на геополитическата сцена, макар че след срещата сред Тръмп и Юнкер може да бъде изразено подозрение за желанието на съюза да пази своите стратегически ползи.
– Ще стартира ли втечненият газ от Съединени американски щати да превзема европейския пазар, както бе казано от Еврокомисията преди няколко дни в прессъобщение? И не е изключено Европейска комисия да се пробва да разгласи този резултат за успех по политически аргументи.
– Втечененият газ от Съединени американски щати няма по какъв начин да завладее европейския пазар, обсъждано в дълготраен проект. Неговият импорт е резултат от фактора на стратегическия интерес на Вашингтон, а не от икономическа целенасоченост. Трябва да е ясна задачата на опита на Вашингтон да пробие на европейския пазар – да се опълчи на съветското въздействие и взаимозависимост. Изключително стопански неизгодно за Съединени американски щати е да изнасят полутечен газ, защото при население от 325 милиона души залежите на природен газ от 10 милиарда куб. метра не стигат даже за вътрешна приложимост. Това постанова към този момент упоменатият импорт на полутечен газ от Египет, а даже през януари 2018 година за пръв път бе сбъднат импорт от Русия на Бостънското пристанище, макар глобите. Съединените щати са преди всичко в света по консумация на природен газ със 778 млн. куб. метра, изпреварвайки съвсем двойно Европейски Съюз.
– Може ли Тръмп с политически способи да „ наложи “ доставките на полутечен газ в Европа? Например, по формулата „ газ в подмяна на сигурност “, в която европейските страни, членки на НАТО няма да харчат за защитата 2% от Брутният вътрешен продукт, както това се изисква от Съединени американски щати? Но в подмяна на това ще купуват от Америка „ синьо гориво “?
– При реализирането на енергийни планове има 3 остарели фактора за тяхната успеваемост – цена, сигурност и екологичност. За мен има и четвърти фактор, за който към този момент загатнах, фактора на стратегическия интерес. Възможността да се жертва икономическа полза за реализиране на кратко- и средносрочни стратегически цели. Това е задачата и на Тръмп. Реално, той не трансформира посоката и задачата на американската външна политика в това направление.
– А какво трансформира тогава?
– Променя единствено методите – той е предприемач, рисков състезател. Прилича на игра на покер, а не на шахмат. Когато се приказва за условие от една страна и извършване от всички, по какъв начин може да се приказва за пълноправие в НАТО? Приятелството си е другарство – стратегическите ползи са с пари.
– Ще изгубят ли европейските консуматори при вероятно повишение на цените на газа? А в случай че това стане в действителност Русия ще получи повече пари за газа си, нали по този начин? Затова не наподобява доста реалистично Европа да употребява тази опция.
– Европейски Съюз има нужда да търси диверсификация на енергийните доставки, защото това ще значи конкуриране при предлагането на цени. Въпросът е от кое място? Възможностите не са доста – газ от Русия, от Каспийския район, Северна Африка и Съединените щати. „ Набуко “ се провали, остава „ Турски поток “, който отново е с съветски газ. През Северна Африка има няколко работещи плана, само че те са с доста дребен потенциал и са за потребностите на Италия и Испания. Те също реализират импорт на полутечен газ от Алжир и Египет. Големият план на Африка – Транссахарският газопровод, е с спорно бъдеще. Там капиталов интерес има както Русия, по този начин и упоритости на Китай, само че минава през размирния регион Магреб, което не извършва фактора за сигурност на доставките.
– Какво става на международния енергиен пазар, кои са най-големите играчи, какво може да се предвижда? Може би Русия да се насочи към пазарите в Китай и Индия?
– Когато се приказва за геоенергетика, в действителност се приказва и за геополитика. Дори единствено задаването на въпроса значи, че ние се намираме в многополюсен свят. През 2016 година бе призната чернова на китайско-руски контракт за транспорт на съветски газ на стойност 400 милиарда $. От своя страна Китай взе решение да изкупува акции в съветски енергийни компании, да вземем за пример „ Роснефт “. Намирането на нови пазари е част от акомодацията на Москва, само че също и на Пекин. През тази година Си Дзинпин посети Сенегал, което е първо посещаване на китайски водач в африканска страна от 10 години насам. За пръв път Китай измести Съединените щати като водач в търговията в Африка. Преди съвсем година китайският президент направи обиколка на няколко страни от Централна Азия, все някогашни руски републики, които са богати на енергийни запаси – Туркменистан, Казахстан, Узбекистан и Киргизстан.
– Какво значи това, по какъв начин да го разбираме?
– Това значи, че Китай интензивно уголемява своята сфера на въздействие, подплатено с контракти за транспорт на Туркменски газ, да вземем за пример. В момента Русия и Китай са стратегически сътрудници, само че с времето е допустимо ползите им да се пресекат. Все още борбата е на полето на стандартните енергоресурси…
– А в близко бъдеще какво ни чака? Каква ще е ролята на иноваторите и какви рискове може да има пред тях?
– Тогава обществото ще навлезе в нова ера на налагане на различните източници на сила и това по какъв начин те ще бъдат овладяни от същите играчи. Иноватори като Илон Мъск, Джеф Безос и други имат опцията да преформатират и да зададат нова посока, в случай че не бъдат овладяни и употребявани за тяснодържавни ползи. Самюъл Хънтингтън вярно написа, че западната цивилизация има късмет да оцелее, в случай че разбере, че е неповторима, а не универсална. Американският народ занапред ще би трябвало да се оправя със своето надпрезидентско ръководство и основаната бюрократична машина, която бе сполучлива, само че към този момент е прекомерно тромава и основава противоположен резултат. Гигантът ще би трябвало в обозримо бъдеще да преодолява своята първа имперска рецесия на духа и себеприемането във вътрешен, само че и във външен проект.
– А българските енергийни планове – къде е нашето място в този енергиен пъзел?
– От българска позиция енергийните планове следва да се преглеждат освен като икономическа полза, само че и като стратегическа сигурност. Осъществяването на който и да е огромен енергиен план значи сигурност за страната. Никой не би си разрешил да работи срещу лична инвестиция. България пропусна шанса за централна роля при построяването на „ Южен поток “, тъй че все още заиграването с вероятно отклонение на „ Турски поток “ наподобява пожелателно. Ако отчитаме личните си стратегически ползи, към момента имаме късмет да осъществяваме най-малко един огромен енергиен план – АЕЦ „ Белене “.
– Само дето позицията на ръководещите се мени постоянно и все чакаме вятърът да задуха по този начин, че мощният на деня да каже тежката си дума.
– Геоенергетиката е игра, която изисква неизменност и последователност, по този начин е и в историята. Успяват тези, които съумеят да изградят последователност. При нас такава липсва – освен в енергийната сфера, само че и като цяло в обществото. Ние доста лековерно зачертаваме елементи от нашето историческо минало, в гонене на утвърждението на мощния на деня.
Нашият посетител
Станислав Бачев е роден през 1991 година в Шумен. Завършва История в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “. Доктор по политология във Варненски свободен Университет „ Черноризец Храбър “, експерт по интернационалните връзки и геоенергетика.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ