Темата Македония още дълго ще бъде водеща новина в дневния

Темата " Македония " още дълго ще бъде водеща вест в дневния ред освен на медиите и политиците, само че и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи значително от позицията на България и салдото, който политици и историци от двете прилежащи страни би трябвало да намерят. Дали обаче политиците в двете страни търсят допирни точки и взаимни отстъпки или употребяват разногласието за личен политически ПР? Медалът постоянно има две страни. Чрез рубриката " Мостът София- Скопие " ще се срещнем гледната точка на един македонски колумнист.

В следващия си разбор, нашият създател разяснява визитата на премиера Кирил Петков в Сърбия.

Международните връзки сред страните би трябвало да се поддържат с доста внимание, с верен метод, от политици които имат опит или най-малко съветниците на тези политици да са хора, които са със опит и със дългогодишна кариера в дипломацията.

Но една страна да има триумф в интернационалните връзки със други/друга дъжава/държави, на първо време би трябвало да си свърши домашната работа. Дипломацията се характеризира като общ брой от специлни интернационалните връзки, които са от разнообразни сфери. А това кои връзки от какви представители на другите страни се организират, демонстрира какво е отношението на едната страна към другата страна и по какъв начин желае да канализира този личен интерес.

В този ред на мисли, ми се коства, че визитата на Кирил Петков на Сърбия нямаше нищо общо със дипломацията и интернационалните връзки. Също по този начин ми се коства, че министър председателят не си е приключил домашната работа преди да отиде на посещаване в Сърбия. От конференцията на Кирил Петков и министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич не стана ясно в коя социална сфера в Сърбия, България желае да направи смяна посредством дипломация.

Чухме че двамата министър председатели са разговаряли за старт-ъп компании, за интерконектора на границата сред двете страни на тръбопровода за газ. Все тая, където и да върви Кирил Петков приказва единствено за газопроводи, за стартъпи, за компании, за роуминг и за пътища. Не че тези въпроси са по-малко значими, само че във фокуса на Кирил Петков би трябвало да е отбраната и зачитането на правата на българите, които живеят в Сърбия. Тези хора законно чакат поддръжка от Кирил Петков, тъй като е мъчно да защитят своите права там. Например правото на обучение на български език, правото на достъп до книги на български език, филм, музика и друго.

От конференцията стана ясно още нещо, което е доста необичайно, ужасно и нетипично за интернационалните връзки. От Ана Бърнабич чухме, че двамата министър председатели са си разменили телефонните номера и проблемите, които ще засягат правата на българите в Западните околности ще се вземат решение по правилото ало-ало. Вместо една непрекъсната и кохерентна политика на България за отбрана и зачитането на правата на българите в Западните околности, когато стане някакъв проблем, който ще би трябвало да се реши, хората там ще получават оправдания, че министър-председателят още не се обадил на Ана Бърнабич, с цел да се откри решение за казусът. Още не се е обадил, защото в този момент тъкмо сега е доста ангажиран. Или това със други думи казано е: „ Мижи Асан да ти баам “.

Явно министър председателят не учи от личните си неточности. Когато беше на посещаване в Скопие, той се срещна със македонските българи в посолството на България в Скопие. На тази среща, държа да подчертая, че не беше разрешено да участват българи от Северна Македония, които желаеха да се срещнат със Кирил Петков. А авансово беше направен лист кои хора може да участват. На останалите не им бе разрешено да участват. На тази среща българите от Северна Македония само имаха опция да се снимат със Кирил Петков, тъй като времето бе лимитирано. Българите от Северна Македония нямаха опция да кажат на Кирил Петков за проблемите, с които се сблъскват и каква е действителната конюнктура, в която живеят. Кирил Петков не можа или не изиска да разбере какъв е действителният проблем с човешките права на сънародниците му в Македония.

Виждаме, че срещата със българите от Западните околности не е предходна нищо по-различно от тази със българите от Северна Македония. Нито политиците нито пресата предадоха кои въпроси са обсъждали и за кои техни проблеми Кирил Петков е предложил решения.

За страдание мога да установявам че в последно време външната политика на България се свежда до „ ало-ало “ дипломация. А правата на българите, които живеят вън от границите на България са оставени на милостта на съответната страна.

Владо