Как и ТВ водещият Светослав Иванов стана враг
Телевизионният водещ Светослав Иванов получи куп обиди и обвинявания от медиите на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски след сериозен към ръководещите коментар в предаването си "120 минути " по bTV в неделя вечер. Така той се трансформира в следващия публицист, нападнат поради позицията си.
Традиционният седмичен преглед на водещия, озаглавен "Не пазете тишина " (пълния текст вижте в края), стартира с намек за изказванията на членове на държавното управление и ръководещата партия, че председателството на Съвета на Европейския съюз е интервал, в който българите би трябвало да се стараят да не вредят на визията за страната, в случай че желаят тя да се показа почтено в задачата да води съюза в идващите шест месеца, написа "Дневник ". "През седмицата доста хора ни приканиха да се снишим за идващите шест месеца. Да не гледаме към българските скелети в дрешника и даже да не загатваме думата корупция ", съобщи той.
Позиция
Иванов подсети, че множеството европейски политици знаят за проблемите, пред които е изправена страната и добави, че в случай че България и Евросъюзът са едно семейство "българските проблеми не би трябвало да са нещо, което би трябвало да бъде замитано под килима, тъй като точно тези проблеми родиха механизма за мониторинг, който следи правосъдната ни система под лупа от датата на приемането ни в Съюза преди 11 години ". Добави, че председателството е късмет в дневния ред на обществото да влязат доста нови тематики, които да отворят очите на хората.
"Членството в Европейски Съюз е най-хубавото, което можеше да се случи на нашето потомство и на нашите деца. Но все ми се желае да премине моментът, в който да мислим, че някой от чужбина би трябвало да продължи да ни върша...Не пазете тишина, говорете. Няма да разсърдим чужденците. Най-много да разсърдим някой локален ", приключва коментарът на Светослав Иванов.
В предаването беше излъчено и изявление с Паулин Адес-Мевел, която е началник в отдел "Европейски съюз и Балкани " в "Репортери без граници ". През предходната седмица тя взе участие в представянето на "Бяла книга за свободата на медиите в България ". В изявлението тя разяснява, че "в България има проблем на концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други страни, само че тук е доста характерно. 80% от разпространяването на вестници да се има от един човек, е невиждано за други страни. И казусът с такава централизация е, че тя провокира съглашателство сред политиците и медиите. Когато някой има толкоз доста медии, то те най-вероятно не се употребяват за журналистически цели, а за други такива, като да вземем за пример агитация. "
Атака
По-малко от три часа по-късно в организация "Монитор ", а през днешния ден и във вестниците "Монитор " и "Телеграф " Светослав Иванов беше наименуван "телевизионно ехтене на олигархията ". Той е упрекнат, че "защитава цензорите ", а единственият мотив в поддръжка на изказванието е, че водещият е бил измежду поканените представянето издадената предходната седмица "Бяла книга за свободата на медиите в България " (издание на Съюза на издателите и показана от издателите на "Дневник " и "Капитал - Иво Прокопиев, на вестник "Сега " - Сашо Дончев, и на "Клуб Z " - Огнян Донев).
В препечатаната буквално в печатните и онлайн изданията публикация против Иванов - Бялата книга е наречена "памфлектно издание ".
Представянето ѝ предходната седмица провокира гневна реакция и от самия Делян Пеевски. Чрез околните до него организации ПИК и "Блиц " той популяризира послание, в което разгласи, че не е олигарх (новини за новите придобивки на Пеевски вижте тук) и насочи закани към Прокопиев, Дончев и Донев.
По образец
Засега реакцията против Иванов е лимитирана единствено до обидни мнения и недоказани изказвания. Следващата стъпка по модела за напън, прилаган от медиите на Пеевски, е разказан точно в "Бялата книга " и е регистриран от неправителствената организация "Фрийдъм хаус " (Freedom House) в отчета за положението на медиите през 2016 година Според документа новата наклонност в натиска над публицисти, които подлагат на критика държавното управление, е очернянето им посредством жълти и оскърбителен материали, ориентирани против персоналния им живот: "Особено забележими са компроматите против тв водещи от най-гледаните излъчвания на националните малките екрани ".
В книгата се напомня изявление за "Дневник " през май предходната година, в което към този момент свалената от ефир водеща на утринния блок на Нова телевизия Анна Цолова споделя, че акциите против нея в жълтите уеб сайтове стартират всякога, когато загатва сериозно "имена на мощни на деня " или пита за тях. Миналата година обект на сходна акция беше сътрудникът ѝ Виктор Николаев. През октомври вестник "Уикенд " (в който, също се появяват част от акциите от медиите на Пеевски) разгласява негови фотоси с членове на фамилията му и с другари, снимани по улиците на София, явно в свободното му време. Те бяха съпроводени от текст с двусмислената рекомендация да бъде деликатен като пресича, " в случай че не желае да попадне в черната статистика на КАТ и Министерство на вътрешните работи за потърпевшите в ПТП ".
Пазате тишина (пълен текст)
През седмицата доста хора ни приканиха да се снишим за идващите шест месеца. Да не гледаме към българските скелети в дрешника и даже да не загатваме думата корупция. Но една тирада в четвъртък ме накара да се замисля върху самочувствието ни, или по-точно неговата липса.
Българското европредседателство, на първо място, е исторически късмет за всички. Шанс да сложим проблемите си почтено, намерено и без никаква мисъл, че не трябва да се излагаме пред чужденците.
Без да желая да обидя някого - не сме камериерки в хотел, с цел да не се излагаме пред гостите, а страна, която би трябвало да има престиж и тежест, с цел да се чува името и думата ѝ.
Ако приемем, че ние в Европа сме едно семейство, българските проблеми не би трябвало да са нещо, което би трябвало да бъде замитано под килима, тъй като точно тези проблеми родиха механизма за мониторинг, който следи правосъдната ни система под лупа от датата на приемането ни в съюза преди 11 години. Тогава Жан-Клод Юнкер, като министър председател на Люксембург, целуваше другарски не Борисов, а Сакскобурготски след подписването на контракта за присъединение. Но подобен е Юнкер - целуващ посланик, който прави похвали, ласкае, без това да значи нещо.
Ако си мислите, че той не знае какви са същинските измерения на корупцията в България, по какъв начин нито ръководещи, нито съпротива направиха опит за същински закон против нейното секване, доста се лъжете. Ако си мислите, че той не знае проблемите пред българските медии, доста се лъжете.
Но...тихо. Да не разсърдим чужденците. Ще им покажем българската природа и всичко ще си пристигна на мястото. Не, председателството не е туристически панаир, а мотив за доближаване към полезности, отговорности и почитание на закона. Красивата панорама към Витоша, Боянската черква и музеите не могат и не би трябвало да изместват порива към по-добра и обективна България. Всички знаем какъв брой красива е страната ни, всички знаем какъв брой антична е историята ни, само че това не значи, че не би трябвало да се борим с аргументите, които ни лепят клеймото "най " - само че на назад. Най-корумпирана, бедна, изостанала, несвободна...
Следващите шест месеца са късмет да вкараме доста разнообразни тематики в дневния си ред, които да отворят очите ни към процесите в Европа и света. По този метод, ще забележим по друг метод и нашите локални политици. Защото прелестната тирада на Туск не беше шедьовър, а дипломатическа проява на отношение и политически жанр, който изчезна от родната политическа сцена.
Нито повече, нито по-малко. Една прелестна тирада, която направи значим контрастност с нашата страна. Тук думите на политиците са принизени до равнището пред кварталното кафене. И преди три дни Доналд Туск ни подсети, че думите могат да бъдат значими.
Когато Александър Батенберг напуснал България, тронът в София останал празен. Предложили на най-актуалния политик през тези години - Стефан Стамболов да стане цар, само че той отказал. С аргумента, че на трона би трябвало да е чужденец, тъй като всеки тук си мисли, че заслужава да е цар. Така във Виена българските пратеници почнали да договарят с Фердинанд.
Толкова години по-късно, Европа съумява да вкара България в някакви рамки. Членството в Европейския съюз е най-хубавото, което можеше да се случи на нашето потомство и нашите деца. Но все ми се желае да премине момента, в който всеки да си мисли, че някои от чужбина би трябвало да ни оправи. Да се усещаме равни, а не смачкани хора, които да си мълчат, с цел да не разсърдят чужденците. Напротив, проблемите тук са и техни проблеми. И би трябвало да ги решаваме дружно. Затова дано приказваме високо за тях. На британски, на немски, на френски, на полски, само че най-много - на български. Този античен и прелестен език, който звучи толкоз хубаво в устата на чужденците. Не пазете тишина. Говорете. Няма да разсърдим чужденците. Най-много да разсърдим някой локален.
Традиционният седмичен преглед на водещия, озаглавен "Не пазете тишина " (пълния текст вижте в края), стартира с намек за изказванията на членове на държавното управление и ръководещата партия, че председателството на Съвета на Европейския съюз е интервал, в който българите би трябвало да се стараят да не вредят на визията за страната, в случай че желаят тя да се показа почтено в задачата да води съюза в идващите шест месеца, написа "Дневник ". "През седмицата доста хора ни приканиха да се снишим за идващите шест месеца. Да не гледаме към българските скелети в дрешника и даже да не загатваме думата корупция ", съобщи той.
Позиция
Иванов подсети, че множеството европейски политици знаят за проблемите, пред които е изправена страната и добави, че в случай че България и Евросъюзът са едно семейство "българските проблеми не би трябвало да са нещо, което би трябвало да бъде замитано под килима, тъй като точно тези проблеми родиха механизма за мониторинг, който следи правосъдната ни система под лупа от датата на приемането ни в Съюза преди 11 години ". Добави, че председателството е късмет в дневния ред на обществото да влязат доста нови тематики, които да отворят очите на хората.
"Членството в Европейски Съюз е най-хубавото, което можеше да се случи на нашето потомство и на нашите деца. Но все ми се желае да премине моментът, в който да мислим, че някой от чужбина би трябвало да продължи да ни върша...Не пазете тишина, говорете. Няма да разсърдим чужденците. Най-много да разсърдим някой локален ", приключва коментарът на Светослав Иванов.
В предаването беше излъчено и изявление с Паулин Адес-Мевел, която е началник в отдел "Европейски съюз и Балкани " в "Репортери без граници ". През предходната седмица тя взе участие в представянето на "Бяла книга за свободата на медиите в България ". В изявлението тя разяснява, че "в България има проблем на концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други страни, само че тук е доста характерно. 80% от разпространяването на вестници да се има от един човек, е невиждано за други страни. И казусът с такава централизация е, че тя провокира съглашателство сред политиците и медиите. Когато някой има толкоз доста медии, то те най-вероятно не се употребяват за журналистически цели, а за други такива, като да вземем за пример агитация. "
Атака
По-малко от три часа по-късно в организация "Монитор ", а през днешния ден и във вестниците "Монитор " и "Телеграф " Светослав Иванов беше наименуван "телевизионно ехтене на олигархията ". Той е упрекнат, че "защитава цензорите ", а единственият мотив в поддръжка на изказванието е, че водещият е бил измежду поканените представянето издадената предходната седмица "Бяла книга за свободата на медиите в България " (издание на Съюза на издателите и показана от издателите на "Дневник " и "Капитал - Иво Прокопиев, на вестник "Сега " - Сашо Дончев, и на "Клуб Z " - Огнян Донев).
В препечатаната буквално в печатните и онлайн изданията публикация против Иванов - Бялата книга е наречена "памфлектно издание ".
Представянето ѝ предходната седмица провокира гневна реакция и от самия Делян Пеевски. Чрез околните до него организации ПИК и "Блиц " той популяризира послание, в което разгласи, че не е олигарх (новини за новите придобивки на Пеевски вижте тук) и насочи закани към Прокопиев, Дончев и Донев.
По образец
Засега реакцията против Иванов е лимитирана единствено до обидни мнения и недоказани изказвания. Следващата стъпка по модела за напън, прилаган от медиите на Пеевски, е разказан точно в "Бялата книга " и е регистриран от неправителствената организация "Фрийдъм хаус " (Freedom House) в отчета за положението на медиите през 2016 година Според документа новата наклонност в натиска над публицисти, които подлагат на критика държавното управление, е очернянето им посредством жълти и оскърбителен материали, ориентирани против персоналния им живот: "Особено забележими са компроматите против тв водещи от най-гледаните излъчвания на националните малките екрани ".
В книгата се напомня изявление за "Дневник " през май предходната година, в което към този момент свалената от ефир водеща на утринния блок на Нова телевизия Анна Цолова споделя, че акциите против нея в жълтите уеб сайтове стартират всякога, когато загатва сериозно "имена на мощни на деня " или пита за тях. Миналата година обект на сходна акция беше сътрудникът ѝ Виктор Николаев. През октомври вестник "Уикенд " (в който, също се появяват част от акциите от медиите на Пеевски) разгласява негови фотоси с членове на фамилията му и с другари, снимани по улиците на София, явно в свободното му време. Те бяха съпроводени от текст с двусмислената рекомендация да бъде деликатен като пресича, " в случай че не желае да попадне в черната статистика на КАТ и Министерство на вътрешните работи за потърпевшите в ПТП ".
Пазате тишина (пълен текст)
През седмицата доста хора ни приканиха да се снишим за идващите шест месеца. Да не гледаме към българските скелети в дрешника и даже да не загатваме думата корупция. Но една тирада в четвъртък ме накара да се замисля върху самочувствието ни, или по-точно неговата липса.
Българското европредседателство, на първо място, е исторически късмет за всички. Шанс да сложим проблемите си почтено, намерено и без никаква мисъл, че не трябва да се излагаме пред чужденците.
Без да желая да обидя някого - не сме камериерки в хотел, с цел да не се излагаме пред гостите, а страна, която би трябвало да има престиж и тежест, с цел да се чува името и думата ѝ.
Ако приемем, че ние в Европа сме едно семейство, българските проблеми не би трябвало да са нещо, което би трябвало да бъде замитано под килима, тъй като точно тези проблеми родиха механизма за мониторинг, който следи правосъдната ни система под лупа от датата на приемането ни в съюза преди 11 години. Тогава Жан-Клод Юнкер, като министър председател на Люксембург, целуваше другарски не Борисов, а Сакскобурготски след подписването на контракта за присъединение. Но подобен е Юнкер - целуващ посланик, който прави похвали, ласкае, без това да значи нещо.
Ако си мислите, че той не знае какви са същинските измерения на корупцията в България, по какъв начин нито ръководещи, нито съпротива направиха опит за същински закон против нейното секване, доста се лъжете. Ако си мислите, че той не знае проблемите пред българските медии, доста се лъжете.
Но...тихо. Да не разсърдим чужденците. Ще им покажем българската природа и всичко ще си пристигна на мястото. Не, председателството не е туристически панаир, а мотив за доближаване към полезности, отговорности и почитание на закона. Красивата панорама към Витоша, Боянската черква и музеите не могат и не би трябвало да изместват порива към по-добра и обективна България. Всички знаем какъв брой красива е страната ни, всички знаем какъв брой антична е историята ни, само че това не значи, че не би трябвало да се борим с аргументите, които ни лепят клеймото "най " - само че на назад. Най-корумпирана, бедна, изостанала, несвободна...
Следващите шест месеца са късмет да вкараме доста разнообразни тематики в дневния си ред, които да отворят очите ни към процесите в Европа и света. По този метод, ще забележим по друг метод и нашите локални политици. Защото прелестната тирада на Туск не беше шедьовър, а дипломатическа проява на отношение и политически жанр, който изчезна от родната политическа сцена.
Нито повече, нито по-малко. Една прелестна тирада, която направи значим контрастност с нашата страна. Тук думите на политиците са принизени до равнището пред кварталното кафене. И преди три дни Доналд Туск ни подсети, че думите могат да бъдат значими.
Когато Александър Батенберг напуснал България, тронът в София останал празен. Предложили на най-актуалния политик през тези години - Стефан Стамболов да стане цар, само че той отказал. С аргумента, че на трона би трябвало да е чужденец, тъй като всеки тук си мисли, че заслужава да е цар. Така във Виена българските пратеници почнали да договарят с Фердинанд.
Толкова години по-късно, Европа съумява да вкара България в някакви рамки. Членството в Европейския съюз е най-хубавото, което можеше да се случи на нашето потомство и нашите деца. Но все ми се желае да премине момента, в който всеки да си мисли, че някои от чужбина би трябвало да ни оправи. Да се усещаме равни, а не смачкани хора, които да си мълчат, с цел да не разсърдят чужденците. Напротив, проблемите тук са и техни проблеми. И би трябвало да ги решаваме дружно. Затова дано приказваме високо за тях. На британски, на немски, на френски, на полски, само че най-много - на български. Този античен и прелестен език, който звучи толкоз хубаво в устата на чужденците. Не пазете тишина. Говорете. Няма да разсърдим чужденците. Най-много да разсърдим някой локален.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ