Как да си изберем кмет - наръчник на потребителя
Текстът е оповестен на уеб страницата на Томислав Дончев. Той е някогашен кмет на Габрово и като вицепремиер в кабинета " Борисов " 3 дава отговор за провеждането на локалните избори т.г.
- Как си, кмете?
- Кметът постоянно е добре!
Първият справочник за избор на кмет, който може да откриете тук: http://www.tomislavdonchev.info/bg/?p=868, беше оповестен преди четири години и пожъна триумф измежду всички пасивни жертви на локалните избори. Само не знам дали e влезнал в ролята на " кметоводител " и дали е оказал помощ някому да се ориентира в гъстия планктон от стонове и копнежи преди изборите.
Въпреки че локалната власт е един от непреходните устои на държавността в страната, а текстът е все по този начин настоящ, международната, европейската, националната и локалната динамичност на политическите процеси и публични пристрастености допускат актуализация и допълнения. Редно е освен да проследим главните категории градоначалници, както сторихме в предходния текст, само че и да вторачим сетива в прото- етапа, където се зараждат всички тези вълнуващи проявления, а точно, да обърнем внимание на кмета в произход т.е. на кандидат- кметовете.
Този път задачата ни е доста по- дълбока и комплицирана. Докато видовете кметове са лимитирани от правила, институционални предели и обществено- политически действителности, то типовете кандидат-кметове са подвластни доста повече на лични копнежи, остарели нерешени сметки, а постоянно и на меланхолични реминисценции или на замайващ полет оттатък гравитацията на разсъдъка.
Според наредбите на изборния кодекс, един кротичък жител се трансформира в кандидат- кмет след регистрация в съответната Общинска изборна комисия. Но преди да се стигне до този трогателен момент, всекидневно протичат редица събития.
Да кажем, че започваме с търсене на кандидат- кметове, което неизбежно отключва у някои концепцията за самопредлагане. Понякога има потребност от увещаване (обикновено не продължава дълго), с цел да стигнем до финалната фаза- обещаване. Това, както виждате, е комплициран развой на преследване и съешаване сред партии и обединения, от една страна, и политически изкушени жители, от друга. Сложна и трагична работа. Пред обратите и похватите, присъщи за този развой, бледнеят и най-дълбоките любовни драми, срещани при мъжко- женските връзки. Колебанията, изкушенията " желаят ме от две страни ", " никой не ме желае ", " нямаме подобаващ човек ", " отиде при различен ", са единствено част от повърхностните аналогии.
Теоретично всяка партия желае да има кмет и мнозина жители биха станали кметове, само че на процедура, както нормално, не се получава по този начин елементарно.
Процесът е кондензиран с трагични обрати и напрежения- неравноправни връзки (когато партията или претендентът смята себе си за несравнимо по- скъп от другия), изневери (дори разводи, когато настоящ кмет смени партията). Напреженията кой на кого ще стане кандидат- кмет, могат да се съпоставят по възторг и прочувствен резонанс с любовните драми на звездите в светските издания.
Но и това не е началото на процеса. Началото е, когато в нечия душа, от време на време и разсъдък, се появи въпросът " А за какво не аз? ". Това доста постоянно не е обикновен житейски избор. Много от българите на са мобилни, макар че мнозина от тях работят и живеят зад граница. Светът при тях е разграничен на " огромния свят " и " моя свят ". Големият свят е непознат и отдалечен, до момента в който моят свят е общността, в която освен пребивавам, само че и диря своето място. Често успеха и достиженията в " моя свят " са всичко.
И по този начин, ето неизчерпателната, условна категоризация на типовете претенденти. Уточняваме, че както типовете характер не всеки път се срещат в чист тип, по този начин е и с претендентите. Възможни са всевъзможни комбинации.
Професионалист
Това е най- скучният, от литературна позиция, претендент. Опитен, евентуално настоящ кмет, разказан в елементи в първата част на текста.
Предимства – знае какво прави, знае кое може и кое не може. Рядко приказва нелепости, в случай че това не се е трансформирало в консенсусна рутина сред него и жителите. Светът на фантазиите му може и да е по- стеснен, само че необятната му обществена окръжност включва министри, евродепутати, национални медии, даже и някой посетител държавен глава.
Недостатъци – постоянно има закърняла фикция, а както знаем, изобретател е този, който не знае, че нещо не може да стане.
Носи на здравия си тил (символно, плещите може и да се крехки) всички триумфи и достижения. В същото време е непрестанно отговорен за всичко, за всеки квартал, улица, дупка или плочка.
Като цяло резистентен, доминантен тип. Почти постоянно ухилен и общителен, благ и грижлив. Строг, само че обективен.
Като умел пълководец охранява крепостта си от вероломни нашественици. Готов да преговоря, увещава и да води война с всички, с които се наложи.
Рецидивист
Бил е кмет. Отдавна. След края на мандата, животът му се свежда до осмисляне и реминисценция на славните години, когато е движил общинските каузи. Има визитка с герб на града и служба кмет (в скоби са конкретизирани годините- например 1999- 2003). Явява се редовно на избори, макар че кръгът от подкрепящите го, от дълго време е по- стеснен от фамилния.
Вечна тематика са тези 4 години, какво е станало, за какво е по този начин е станало, а не инак. Живеещ в плътната орбита на личните мемоари, неразбираем от останалите и неразбиращ останалите. Миналото е героизирано, цялостно с огромни борби и славни победи, очевидно и с тежки изменничества. Очевидно е, че всичко, което се случва в този момент, е почнало тогава.
Има имунитет против репликата " Ти унищожи, ограби и така нататък ", тъй като надалеч по- тежка засегнатост е да не знаеш кой е.
Млад кандидат
Не е наложително да е млад, задоволително е да е нов. Това са трогателните фигури, които за първи път излизат на тепиха. Предизборните времена на разбор, проекти и упования са придружени от трагична промяна в самата акция. Налага се да приказваш пред хора, да даваш изявленията, което може и да е травматично, в случай че не си го правил преди. Затова младият кандидат постоянно има или обезпокоен тип, или се пробва да излъчва престорена увереност. Носи преимуществото да не е виновен за нищо случило и неслучило се и тъй като не всеки път знае кое може, и кое не, има податливост да дава обещание с лекост.
Младите кандидати биват съществени или маргинални. Сериозните могат да се трансфорат в експерти (виж- по- горе), а маргиналните кандидати могат да се трансфорат в съществени. Любопитен феномен е обстановката, когато някой се кандидатира за сериозна политическа позиция, а няма способността да направи първичен политически разбор за безнадеждността на личната си кандидатура. Младите кандидати несъмнено обогатяват политическата фауна, освен променяйки релефа, само че и вкарвайки нови хрумвания. В най- неприятния случай, дейното присъединяване в избори покачва политическата просвета на жителите. От личностна позиция, присъединяване в избори е доста добра опция да научиш неща за себе си, за които не си и подозирал.
Фейсбук гуру
Всичко, което се случва, е в сини рамки. Светът е фрагментиран до фотоси, къс текст и къси клипчета. Нивата на серотонин и социална гравитация се дефинират от броя на харесванията и споделяниета на всяка on- line мъдрост.
Нов тип. Първообраз на хората, които лека бавно скъсват тягостните връзки с физическия свят и напълно заживяват в мрежата. Но избори в мрежата не се провеждат (изключваме по- ранните версии на Foursquare, където човек можеше да стане кмет на някоя локация), по тази причина след инфлуенсърския успех във виртуалния свят, някой събират офлайн храброст и се хвърлят в изборните борби.
Това от време на време е тежък спор, тъй като както е известно, мрежите от дълго време не отразяват действителния свят, а единствено визията ни за този, който бихме желали да имаме.
Ако сте задоволително обаятелен в мрежите, в случай че сте твърдоглав и сладкословен, ще намерите поддръжници за всичко. Стига да възродите някой блян, боязън или остаряла контузия. Създайте да вземем за пример фейсбук група " За избавяне на пернишката ликорна ". Там, с безапелационни текстове и размазани фотоси, развивайте версията, че из пернишките села скита хубав бял еднорог. И в случай че сте твърдоглав, скоро ще имате почитатели, коментатори, даже сантиментални жители ще стартират също да разгласяват фотоси на еднорози. За сериозен клиент, оттатък " балона ", това може да са си сърни или кози, само че за всички членове на групата ще са си еднорози. Да, тъкмо по този начин, еднорогът не е един. Той към този момент си има и дребни.
Същото е и с политическите еднорози.
Агитацията тече от години. Добрите вести не се толерират. Ако нещо е сторено, то е ненужно, неуместно, скъпо, в случай че нещо е издигнато, то е некачествено, парите са откраднати и така нататък Всички поддръжници наложително би трябвало да разясняват прочувствено: " изрУди ", " пУмияри " и " престанете да крадети ", естествено се прокрадва и лайтмотивът " унищожиха я тази страна ", прочут още като " SASIPAHA IA TAIA DАRZAVA ".
Дупка в асфалта, счупена плочка, цялостен резервоар с отпадък брандират безмилостно човеконенавистното ръководство. Бурните страсти се хранят и от дейности, които доста мъчно могат да бъдат породени от която и да е институция. Позитивна развръзка е невъзможна. Например:Facebook гуруто, изкусно поддържа стихиите от катастрофични настроения и си е същински лидер на on- line съпротивата. Може да има травматични акцентуации върху някоя тематика (публични финанси, ценообразуване, енергетика, екология - сфери, в които може да обясниш каквото искаш, на който искаш), може и да няма.
Толерират се въпроси с повишена периодичност на публични вибрации- преходът от бордюр, корупция, птичи грип, коза, прасе до външна политика, или противоположното, е напълно натурален.
При толкоз сила е разумно такава мощ да се опита да напусне мрежата за малко и да посети Общинската изборна комисия.
Проблемът тук е, че връзките сред мрежите и външния свят са неразбираеми и не всеки път мрежовите страсти се трансформират в политическа поддръжка. Поне към този момент.
А да. И тъй като общността от поддръжници също е виртуална, на цифровия си избирателен афиш може да си сложиш една крепко фотошопната фотография.
Вълшебник / Фея
На такива претенденти, едно време им викаха популисти, само че обликът има и нови метаморфози. Популистът дава обещание неща, които са невъзможни или имат неподходящ резултат, само че пък звучат доста хубаво. Някои популисти са уверени в това, което приказват, някои невъзмутимо лъжат. Някои са опитни политически партизани, някой са млади кандидати.
И в случай че флиртът с публичното мнение е необятно употребена политическа технология, то целенасоченото заблуждаване на хората с добре звучащи тези си е токсин на демокрацията.
Вълшебникът или феята (зависи освен от пола), употребяват целия инструментариум на популистите, само че към него прибавят едно изключително подстрекателство за чудодейност. Те се появяват на всички места, където има напрежение, опция, вопъл или въздишка. В положение са да се заемат с всяка идея, тематика и искане, стига да са попаднали в обектива на камерите.
И тъкмо както квантовият обект може да е и вълна и парченце, според от това, по какъв начин го следим, по този начин и вълшебникът може да се ангажира с взаимоизключващи се дела. Например да упорства за понижаване на налозите и в това време за фрапантно увеличение на разноските.
Феята ги може всички тези неща, само че тя може и още. Да постави длан върху отрудената ти ръка и да ти даде мощ и сила, да те гушне и разсее горести и нерадости, даже да те трансформира в нещо друго единствено посредством допиране с химикалката. Ако не от Пепеляшка в принцеса, то най-малко в воин от предаване по малкия екран.
С мантията на вълшебник/ самодива се намятат опитни политически играчи. Поведението им след тяхното избиране може да остане магично и чудодейно, само че може и да влезе в позната роля на професионалиста.
Следва продължение
- Как си, кмете?
- Кметът постоянно е добре!
Първият справочник за избор на кмет, който може да откриете тук: http://www.tomislavdonchev.info/bg/?p=868, беше оповестен преди четири години и пожъна триумф измежду всички пасивни жертви на локалните избори. Само не знам дали e влезнал в ролята на " кметоводител " и дали е оказал помощ някому да се ориентира в гъстия планктон от стонове и копнежи преди изборите.
Въпреки че локалната власт е един от непреходните устои на държавността в страната, а текстът е все по този начин настоящ, международната, европейската, националната и локалната динамичност на политическите процеси и публични пристрастености допускат актуализация и допълнения. Редно е освен да проследим главните категории градоначалници, както сторихме в предходния текст, само че и да вторачим сетива в прото- етапа, където се зараждат всички тези вълнуващи проявления, а точно, да обърнем внимание на кмета в произход т.е. на кандидат- кметовете.
Този път задачата ни е доста по- дълбока и комплицирана. Докато видовете кметове са лимитирани от правила, институционални предели и обществено- политически действителности, то типовете кандидат-кметове са подвластни доста повече на лични копнежи, остарели нерешени сметки, а постоянно и на меланхолични реминисценции или на замайващ полет оттатък гравитацията на разсъдъка.
Според наредбите на изборния кодекс, един кротичък жител се трансформира в кандидат- кмет след регистрация в съответната Общинска изборна комисия. Но преди да се стигне до този трогателен момент, всекидневно протичат редица събития.
Да кажем, че започваме с търсене на кандидат- кметове, което неизбежно отключва у някои концепцията за самопредлагане. Понякога има потребност от увещаване (обикновено не продължава дълго), с цел да стигнем до финалната фаза- обещаване. Това, както виждате, е комплициран развой на преследване и съешаване сред партии и обединения, от една страна, и политически изкушени жители, от друга. Сложна и трагична работа. Пред обратите и похватите, присъщи за този развой, бледнеят и най-дълбоките любовни драми, срещани при мъжко- женските връзки. Колебанията, изкушенията " желаят ме от две страни ", " никой не ме желае ", " нямаме подобаващ човек ", " отиде при различен ", са единствено част от повърхностните аналогии.
Теоретично всяка партия желае да има кмет и мнозина жители биха станали кметове, само че на процедура, както нормално, не се получава по този начин елементарно.
Процесът е кондензиран с трагични обрати и напрежения- неравноправни връзки (когато партията или претендентът смята себе си за несравнимо по- скъп от другия), изневери (дори разводи, когато настоящ кмет смени партията). Напреженията кой на кого ще стане кандидат- кмет, могат да се съпоставят по възторг и прочувствен резонанс с любовните драми на звездите в светските издания.
Но и това не е началото на процеса. Началото е, когато в нечия душа, от време на време и разсъдък, се появи въпросът " А за какво не аз? ". Това доста постоянно не е обикновен житейски избор. Много от българите на са мобилни, макар че мнозина от тях работят и живеят зад граница. Светът при тях е разграничен на " огромния свят " и " моя свят ". Големият свят е непознат и отдалечен, до момента в който моят свят е общността, в която освен пребивавам, само че и диря своето място. Често успеха и достиженията в " моя свят " са всичко.
И по този начин, ето неизчерпателната, условна категоризация на типовете претенденти. Уточняваме, че както типовете характер не всеки път се срещат в чист тип, по този начин е и с претендентите. Възможни са всевъзможни комбинации.
Професионалист
Това е най- скучният, от литературна позиция, претендент. Опитен, евентуално настоящ кмет, разказан в елементи в първата част на текста.
Предимства – знае какво прави, знае кое може и кое не може. Рядко приказва нелепости, в случай че това не се е трансформирало в консенсусна рутина сред него и жителите. Светът на фантазиите му може и да е по- стеснен, само че необятната му обществена окръжност включва министри, евродепутати, национални медии, даже и някой посетител държавен глава.
Недостатъци – постоянно има закърняла фикция, а както знаем, изобретател е този, който не знае, че нещо не може да стане.
Носи на здравия си тил (символно, плещите може и да се крехки) всички триумфи и достижения. В същото време е непрестанно отговорен за всичко, за всеки квартал, улица, дупка или плочка.
Като цяло резистентен, доминантен тип. Почти постоянно ухилен и общителен, благ и грижлив. Строг, само че обективен.
Като умел пълководец охранява крепостта си от вероломни нашественици. Готов да преговоря, увещава и да води война с всички, с които се наложи.
Рецидивист
Бил е кмет. Отдавна. След края на мандата, животът му се свежда до осмисляне и реминисценция на славните години, когато е движил общинските каузи. Има визитка с герб на града и служба кмет (в скоби са конкретизирани годините- например 1999- 2003). Явява се редовно на избори, макар че кръгът от подкрепящите го, от дълго време е по- стеснен от фамилния.
Вечна тематика са тези 4 години, какво е станало, за какво е по този начин е станало, а не инак. Живеещ в плътната орбита на личните мемоари, неразбираем от останалите и неразбиращ останалите. Миналото е героизирано, цялостно с огромни борби и славни победи, очевидно и с тежки изменничества. Очевидно е, че всичко, което се случва в този момент, е почнало тогава.
Има имунитет против репликата " Ти унищожи, ограби и така нататък ", тъй като надалеч по- тежка засегнатост е да не знаеш кой е.
Млад кандидат
Не е наложително да е млад, задоволително е да е нов. Това са трогателните фигури, които за първи път излизат на тепиха. Предизборните времена на разбор, проекти и упования са придружени от трагична промяна в самата акция. Налага се да приказваш пред хора, да даваш изявленията, което може и да е травматично, в случай че не си го правил преди. Затова младият кандидат постоянно има или обезпокоен тип, или се пробва да излъчва престорена увереност. Носи преимуществото да не е виновен за нищо случило и неслучило се и тъй като не всеки път знае кое може, и кое не, има податливост да дава обещание с лекост.
Младите кандидати биват съществени или маргинални. Сериозните могат да се трансфорат в експерти (виж- по- горе), а маргиналните кандидати могат да се трансфорат в съществени. Любопитен феномен е обстановката, когато някой се кандидатира за сериозна политическа позиция, а няма способността да направи първичен политически разбор за безнадеждността на личната си кандидатура. Младите кандидати несъмнено обогатяват политическата фауна, освен променяйки релефа, само че и вкарвайки нови хрумвания. В най- неприятния случай, дейното присъединяване в избори покачва политическата просвета на жителите. От личностна позиция, присъединяване в избори е доста добра опция да научиш неща за себе си, за които не си и подозирал.
Фейсбук гуру
Всичко, което се случва, е в сини рамки. Светът е фрагментиран до фотоси, къс текст и къси клипчета. Нивата на серотонин и социална гравитация се дефинират от броя на харесванията и споделяниета на всяка on- line мъдрост.
Нов тип. Първообраз на хората, които лека бавно скъсват тягостните връзки с физическия свят и напълно заживяват в мрежата. Но избори в мрежата не се провеждат (изключваме по- ранните версии на Foursquare, където човек можеше да стане кмет на някоя локация), по тази причина след инфлуенсърския успех във виртуалния свят, някой събират офлайн храброст и се хвърлят в изборните борби.
Това от време на време е тежък спор, тъй като както е известно, мрежите от дълго време не отразяват действителния свят, а единствено визията ни за този, който бихме желали да имаме.
Ако сте задоволително обаятелен в мрежите, в случай че сте твърдоглав и сладкословен, ще намерите поддръжници за всичко. Стига да възродите някой блян, боязън или остаряла контузия. Създайте да вземем за пример фейсбук група " За избавяне на пернишката ликорна ". Там, с безапелационни текстове и размазани фотоси, развивайте версията, че из пернишките села скита хубав бял еднорог. И в случай че сте твърдоглав, скоро ще имате почитатели, коментатори, даже сантиментални жители ще стартират също да разгласяват фотоси на еднорози. За сериозен клиент, оттатък " балона ", това може да са си сърни или кози, само че за всички членове на групата ще са си еднорози. Да, тъкмо по този начин, еднорогът не е един. Той към този момент си има и дребни.
Същото е и с политическите еднорози.
Агитацията тече от години. Добрите вести не се толерират. Ако нещо е сторено, то е ненужно, неуместно, скъпо, в случай че нещо е издигнато, то е некачествено, парите са откраднати и така нататък Всички поддръжници наложително би трябвало да разясняват прочувствено: " изрУди ", " пУмияри " и " престанете да крадети ", естествено се прокрадва и лайтмотивът " унищожиха я тази страна ", прочут още като " SASIPAHA IA TAIA DАRZAVA ".
Дупка в асфалта, счупена плочка, цялостен резервоар с отпадък брандират безмилостно човеконенавистното ръководство. Бурните страсти се хранят и от дейности, които доста мъчно могат да бъдат породени от която и да е институция. Позитивна развръзка е невъзможна. Например:Facebook гуруто, изкусно поддържа стихиите от катастрофични настроения и си е същински лидер на on- line съпротивата. Може да има травматични акцентуации върху някоя тематика (публични финанси, ценообразуване, енергетика, екология - сфери, в които може да обясниш каквото искаш, на който искаш), може и да няма.
Толерират се въпроси с повишена периодичност на публични вибрации- преходът от бордюр, корупция, птичи грип, коза, прасе до външна политика, или противоположното, е напълно натурален.
При толкоз сила е разумно такава мощ да се опита да напусне мрежата за малко и да посети Общинската изборна комисия.
Проблемът тук е, че връзките сред мрежите и външния свят са неразбираеми и не всеки път мрежовите страсти се трансформират в политическа поддръжка. Поне към този момент.
А да. И тъй като общността от поддръжници също е виртуална, на цифровия си избирателен афиш може да си сложиш една крепко фотошопната фотография.
Вълшебник / Фея
На такива претенденти, едно време им викаха популисти, само че обликът има и нови метаморфози. Популистът дава обещание неща, които са невъзможни или имат неподходящ резултат, само че пък звучат доста хубаво. Някои популисти са уверени в това, което приказват, някои невъзмутимо лъжат. Някои са опитни политически партизани, някой са млади кандидати.
И в случай че флиртът с публичното мнение е необятно употребена политическа технология, то целенасоченото заблуждаване на хората с добре звучащи тези си е токсин на демокрацията.
Вълшебникът или феята (зависи освен от пола), употребяват целия инструментариум на популистите, само че към него прибавят едно изключително подстрекателство за чудодейност. Те се появяват на всички места, където има напрежение, опция, вопъл или въздишка. В положение са да се заемат с всяка идея, тематика и искане, стига да са попаднали в обектива на камерите.
И тъкмо както квантовият обект може да е и вълна и парченце, според от това, по какъв начин го следим, по този начин и вълшебникът може да се ангажира с взаимоизключващи се дела. Например да упорства за понижаване на налозите и в това време за фрапантно увеличение на разноските.
Феята ги може всички тези неща, само че тя може и още. Да постави длан върху отрудената ти ръка и да ти даде мощ и сила, да те гушне и разсее горести и нерадости, даже да те трансформира в нещо друго единствено посредством допиране с химикалката. Ако не от Пепеляшка в принцеса, то най-малко в воин от предаване по малкия екран.
С мантията на вълшебник/ самодива се намятат опитни политически играчи. Поведението им след тяхното избиране може да остане магично и чудодейно, само че може и да влезе в позната роля на професионалиста.
Следва продължение
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ