Къде са парите за медицинските сестри? Изначалният бъг на системата
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Мария Чернева е биохимик и микробиолог по обучение, и публицист по специалност. Близо 30 години следи проблемите на опазването на здравето и обществената сфера за Българска национална телевизия. От 2013 до 2018 година е член на публичния съвет на Фонда за лекуване на деца. Авторка е на голям брой документални филми, два пъти е печелила премията " Валя Крушкина ".
Как да не стачкува, дори е закъсняла. Тя е многоръката Шива на девинската болница. Диана Чаушева е операционна сестра, само че също и основна сестра, а постоянно и анестезиологична сестра. Дали съумява да поеме мирис и какво се случва в случай че реши за излезе в отпуска? Ако доста деликатно се вгледате в докладите на болничното заведение към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), ще стигнете до извода, че тя е богиня - толкоз доста пациенти са минали през ръцете й. Но това е различен диалог.
Диана и нейните колежки би трябвало да са удовлетворени. Те са от
дребното, чиито минимални заплати бяха вдигнати със 150 лв..
Резултатът от тези 30 милиона, които държавното управление отдели в допълнение за лечебните заведения през март. Здравното министерство си откри формула – усили парите за незабавна помощ в Девин като единствена болница в мъчно наличен регион. Но милионите свършиха и парите на сестрите се върнаха в изходния им размер. На хартия са увеличени, само че с цел да ги получат, би трябвало да си ги изработят. Толкова за стабилността на мярката.
След като три години заставам затворена, болничното заведение в Девин въпреки всичко беше възобновена с 4 отделения. С изключителната финансова поддръжка на страната, макар че продължава да е общинска благосъстоятелност. С четирите си отделения болничното заведение регистрира към касата работа за към 90 хиляди лв. месечно. 13 хиляди от тях незабавно отиват за ток, отопление, пране, храна, поправки, поддръжка на инсталация, налози и така нататък И казусът не е толкоз в сумата. А по-скоро в това, че девинската болница заплаща ток и парно с парите по клинични пътеки. Т.е. с парите от здравни вноски.
Законът за здравното обезпечаване недвусмислено споделя, че касата купува с нашите вноски само и единствено артикули и услуги, разказани в Националния рамков контракт. В него пък няма да видите нито една клинична пътека с включени разноски като ток, парно, вода, храна, пране, чаршафи и поправки. Това значи, че
всяка една болница в страната – държавна или общинска, нарушава закона
за здравно обезпечаване. Защото няма община, която да поема напълно режийните на личните си лечебни заведения. Дори и в столицата, където общината въпреки всичко отделя значително пари за здраве. Никой не покрива тези разноски и на държавните лечебни заведения. И по този начин голяма част от лечебните заведения си заплащат режийните от " лимитираните " им бюджети от НЗОК. И даже не се сещат да питат – но за какво и по какъв начин по този начин?
А тези немедицински разноски въобще не са за подценяване. Те са приблизително 20 на 100 от парите, които лечебните заведения си създават от НЗОК. Останалото... я стигне за заплати и консумативи, я не.
Повечето лечебни заведения си имат акционери/собственици ей по този начин, единствено за сведение. В девинската не са видели и една сметка, платена от общината. Ако някой ден въпреки всичко общината реши да го направи като същински собственик, ще се освободят пари за увеличените заплати на сестрите. Във видинската също е по този начин. Дотогава пари за увеличените заплати няма.
Местните избори чукат на вратата. Дали пък някой претендент няма да изненада с явен ангажимент в тази тенденция? Но въпреки това – за какво да го прави, нали и другояче става, пък и всички по този начин вършат, това би трябвало да е обикновено.
Вместо да получава помощ от общината, девинската болница афишира благотворителна акция през октомври.
Хората им носят картофи и други хранителни артикули, най-малко да хранят пациентите си.
Хората си дават гласа, знаят какъв брой им е значима болничното заведение, общината - не. Въпрос на цели.
Скоро отново ще се наложи реанимация на болничното заведение в Девин. Диана Чаушева работи в хирургичното поделение, където има трима лекари и пет, вместо шест сестри. Трима лекари са нужни, с цел да се покрият условията за акредитация на отделението. Няма условия за броя на сестрите. Защо ли? Отделението е значимо за болничното заведение, сестрите са значими за пациентите. Сестрите не са част и от рамковия контракт.
В детското поделение нещата наподобяват по-зле. Две от четирите сестри са пенсионерки, другите две са " назаем " от незабавното поделение. Поемат промяна след нощно дежурство. Вероятно преуморени, изнервени. Всеотдайни са, стараят се. Но се случват и неточности. С документите.
В една друга болница се случи най-страшното. Но то не стигна, с цел да се случат нужните промени за по-добро качество на здравните услуги. Медицинските сестри обезпечават точно това – качество.
Касата обаче не заплаща за качество, а за брой минали пациенти.
А също и за ток, отопление, вода, ремонт, поддръжка и какво ли не.
Различно щеше да е, в случай че в преговорния развой се чуваше и гласът на сестрите, и гласът на пациентите. Има европейски стандарти за брой сестри, само че те не са наложителни. Собствениците могат да носят отговорност за издръжката, само че не носят. Така е сега.
Каквото и остойностяване да бъде направено на медицинските услуги, сметките в никакъв случай няма за излязат. Пътеките постоянно ще са недофинансирани. Докато някой не се сети да извади водата, тока и парното от това уравнение.
Как да не стачкува, дори е закъсняла. Тя е многоръката Шива на девинската болница. Диана Чаушева е операционна сестра, само че също и основна сестра, а постоянно и анестезиологична сестра. Дали съумява да поеме мирис и какво се случва в случай че реши за излезе в отпуска? Ако доста деликатно се вгледате в докладите на болничното заведение към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), ще стигнете до извода, че тя е богиня - толкоз доста пациенти са минали през ръцете й. Но това е различен диалог.
Диана и нейните колежки би трябвало да са удовлетворени. Те са от
дребното, чиито минимални заплати бяха вдигнати със 150 лв..
Резултатът от тези 30 милиона, които държавното управление отдели в допълнение за лечебните заведения през март. Здравното министерство си откри формула – усили парите за незабавна помощ в Девин като единствена болница в мъчно наличен регион. Но милионите свършиха и парите на сестрите се върнаха в изходния им размер. На хартия са увеличени, само че с цел да ги получат, би трябвало да си ги изработят. Толкова за стабилността на мярката.
След като три години заставам затворена, болничното заведение в Девин въпреки всичко беше възобновена с 4 отделения. С изключителната финансова поддръжка на страната, макар че продължава да е общинска благосъстоятелност. С четирите си отделения болничното заведение регистрира към касата работа за към 90 хиляди лв. месечно. 13 хиляди от тях незабавно отиват за ток, отопление, пране, храна, поправки, поддръжка на инсталация, налози и така нататък И казусът не е толкоз в сумата. А по-скоро в това, че девинската болница заплаща ток и парно с парите по клинични пътеки. Т.е. с парите от здравни вноски.
Законът за здравното обезпечаване недвусмислено споделя, че касата купува с нашите вноски само и единствено артикули и услуги, разказани в Националния рамков контракт. В него пък няма да видите нито една клинична пътека с включени разноски като ток, парно, вода, храна, пране, чаршафи и поправки. Това значи, че
всяка една болница в страната – държавна или общинска, нарушава закона
за здравно обезпечаване. Защото няма община, която да поема напълно режийните на личните си лечебни заведения. Дори и в столицата, където общината въпреки всичко отделя значително пари за здраве. Никой не покрива тези разноски и на държавните лечебни заведения. И по този начин голяма част от лечебните заведения си заплащат режийните от " лимитираните " им бюджети от НЗОК. И даже не се сещат да питат – но за какво и по какъв начин по този начин?
А тези немедицински разноски въобще не са за подценяване. Те са приблизително 20 на 100 от парите, които лечебните заведения си създават от НЗОК. Останалото... я стигне за заплати и консумативи, я не.
Повечето лечебни заведения си имат акционери/собственици ей по този начин, единствено за сведение. В девинската не са видели и една сметка, платена от общината. Ако някой ден въпреки всичко общината реши да го направи като същински собственик, ще се освободят пари за увеличените заплати на сестрите. Във видинската също е по този начин. Дотогава пари за увеличените заплати няма.
Местните избори чукат на вратата. Дали пък някой претендент няма да изненада с явен ангажимент в тази тенденция? Но въпреки това – за какво да го прави, нали и другояче става, пък и всички по този начин вършат, това би трябвало да е обикновено.
Вместо да получава помощ от общината, девинската болница афишира благотворителна акция през октомври.
Хората им носят картофи и други хранителни артикули, най-малко да хранят пациентите си.
Хората си дават гласа, знаят какъв брой им е значима болничното заведение, общината - не. Въпрос на цели.
Скоро отново ще се наложи реанимация на болничното заведение в Девин. Диана Чаушева работи в хирургичното поделение, където има трима лекари и пет, вместо шест сестри. Трима лекари са нужни, с цел да се покрият условията за акредитация на отделението. Няма условия за броя на сестрите. Защо ли? Отделението е значимо за болничното заведение, сестрите са значими за пациентите. Сестрите не са част и от рамковия контракт.
В детското поделение нещата наподобяват по-зле. Две от четирите сестри са пенсионерки, другите две са " назаем " от незабавното поделение. Поемат промяна след нощно дежурство. Вероятно преуморени, изнервени. Всеотдайни са, стараят се. Но се случват и неточности. С документите.
В една друга болница се случи най-страшното. Но то не стигна, с цел да се случат нужните промени за по-добро качество на здравните услуги. Медицинските сестри обезпечават точно това – качество.
Касата обаче не заплаща за качество, а за брой минали пациенти.
А също и за ток, отопление, вода, ремонт, поддръжка и какво ли не.
Различно щеше да е, в случай че в преговорния развой се чуваше и гласът на сестрите, и гласът на пациентите. Има европейски стандарти за брой сестри, само че те не са наложителни. Собствениците могат да носят отговорност за издръжката, само че не носят. Така е сега.
Каквото и остойностяване да бъде направено на медицинските услуги, сметките в никакъв случай няма за излязат. Пътеките постоянно ще са недофинансирани. Докато някой не се сети да извади водата, тока и парното от това уравнение.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ