"Откровен сюрреализъм": МВР анализира "НАПлийкс", а прокуратурата разгласява доказателства
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ".
Доказателства се изпращат до медиите преди да са показани в правосъдната зала. Лични данни, източени нераглементирано при хипотетична хакерска офанзива, се популяризират повторно от проверяващите офанзивата. Заподозрян в кибертероризъм се освобождава от ареста с най-леката мярка за неотклонение, след което съдът даже отхвърля да го разпита.
Така наподобява все още забележимата за обществото част от делото за невижданата хакерска офанзива против осведомителната система на Национална агенция за приходите. Допълнителен детайл към тази картина е, че преценката кои доказателства да бъдат приложени в досието по досъдебното произвеждане е оставена на Министерство на вътрешните работи.
Служители на ГДБОП сортират и проучват доказателствата, извлечени от компютрите на компанията " ТАД Груп ", чийто притежател Иван Тодоров, търговски шеф Георги Янков и чиновник Кристиян Бойков бяха упрекнати в кибертероризъм. Това излиза наяве от разпореждане на следовател към спецпрокуратурата, работещ по случая, издадено на 2 август и приложено по делото.
В него се разпорежда вътрешното ведомство да дефинира чиновници, които да проучват връзките на обвинените и да разпечатат на книжен притежател информацията от тях, " имаща отношение към делото и към други противозаконни действия ".
С други думи държавното обвиняване, което по закон е стопанин на следствието, напълно е делегирало на Министерство на вътрешните работи активността по фактическия и юридически разбор на данните, свързани с проблема.
Друго събитие, което се схваща от въпросното разпореждане, е, че проверяващите събират единствено доказателства, уличаващи обвинените в осъществяването на закононарушения. Въпреки че съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) прокурорите са длъжни да проучват и показват пред съда и данните, които не поддържат тезата им, само че разкриват обективната истина.
" Имат право на информация "
По случая обаче се следи противоположната процедура – държавното обвиняване към този момент на два пъти разгласи обществено материали по делото за да убеди обществото във виновността на тримата обвинени. Официалното пояснение бе, че " българските жители имат право на информация по въпроси, които съставляват за тях легален интерес ". Подобно право обаче държавното обвиняване в никакъв случай до момента не е защитавало по този начин демонстративно. До степен, че даже да разгласи доказателства преди да ги е показало в правосъдната зала.
Именно подобен бе казусът със притежателя на " ТАД Груп " Иван Тодоров, който първончално бе оставен на независимост против 100 000 лева гаранция, защото спецсъдът не откри никакви данни, подкрепящи обвиняването му за подбуждане към кибертероризъм. Впоследствие проверяващите изпратиха до медиите няколко файла, които не бяха показани по време на съвещанието по мярката за неотклонение на Тодоров.
По този метод спецпрокуратурата огласи единните цивилен номера на премиера Бойко Борисов, основния прокурор Сотир Цацаров, депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски и над 2000 прокурори и следователи.
Седмица по-късно апелативният спецсъд дефинира най-тежката мярка " задържане под стража " на Тодоров, описвайки го в претекстовете си, като " рисков за обществото ".
Един сгрешен факт
Сред причините за това решение съдия-докладчикът Венелин Иванов позволи фактологична неточност. Той се базира на част от огласените авансово пред медиите материали, описвайки диалог сред Тодоров и Бойков, в който 20-годишният чиновник показва подозрение, че приключването на данните от Национална агенция за приходите ще реализира стремежи резултат. Споменат бе и диалог на Тодоров с чужд, в който също се разисква хакерската офанзива. От материалите, изпратени до медиите седмица по-рано, обаче, ставаше ясно, че в тези два диалога взе участие Янков, а не Тодоров.
Неясно остана и от кои тъкмо доказателства втората инстанция изведе данни, че притежателят на " ТАД Груп " е подбудил Бойков да извърши хакерската офанзива. В показанията на никой от до момента показаните очевидци не се показва непосредствено, че Тодоров е подтикнал служителя си да открадне милионите персонални данни от Национална агенция за приходите. Само двама очевидци описват, че Тодоров знаел и одобрявал проби на киберсигурността на компании без да са имали контракти с " ТАД Груп ", само че техните показания не бяха взети поради от спецсъда, тъй като са някогашни чиновници и не бяха свързани с интервала, в който е атакувана системата на Национална агенция за приходите.
Апелативният спецсъд отхвърли да разпита Бойков, който непринудено бе пристигнал в залата, с цел да заявява съгласно отбраната, че не е подбуждан от Тодоров. Магистратите обаче обявиха, че няма да събират нови доказателства, а единствено ще извършат инстанционен надзор над решението на първата инстанция. В същото време разрешиха на спецпрокуратурата да показа новите материали, част от които към този момент бе огласила обществено посредством медиите.
Четири файла
На идващия ден държавното обвиняване реши да популяризира косвени доказателства. Без да дава уточняващи детайлности, спецпрокуратурата разгласява четири папки, озаглавени " Застрахователни сдружения ", " Разпити обобщение ", " Справка телеграм " и " Тодоров ".
В последния файл се твърди, че той е написал в чат в приложението " Телеграм ": " Ще смъквам държавното управление, ха-ха. " В чат сред Иван Тодоров и Кристиян Бойков пък хакерът е представен да споделя: " Тая вечер Национална агенция за приходите отпътува ", а Тодоров отговоря: " Да ги копираме задачите, пък след това ще ги запитвам за киберсигурност ".
От файловете, публикувани от прокуратурата, се схваща, че Бойков е имал достъп до данни на застрахователна компания, а ръководителят на компанията разяснява, че ще " гони " застрахователя за проби, а " в случай че не - в новините ". В различен чат Бойков дава ориентировъчни цени за хакната информация на евентуален покупател за базата данни на Национална агенция за приходите, плюс ориентировъчни цени за масивите информация. Цитират се и показания на очевидец по делото, съгласно които Бойков е правил нелегално източване на бази данни на голям брой институции и разполагал с базата данни на КАТ за колите.
Сред публикуваните извадки от показания липсва уточнението, че нито един от очевидците не показва непосредствено, че някой от " ТАД Груп " е осъществил нерегламентиран достъп в осведомителната им система. Разпитани са няколко представители на застрахователни компании и даже основен редактор на столичен ежедневник. Някои от тях са имали договорни връзки с " ТАД Груп ", други са отказали да наемат компанията, само че никой не споделя за рекет от страна на нейните чиновници и управление, а се приказва само за проби.
Въпросите без отговор
Въпреки съществуването на уличаващи доказателства против обвинявания като физически причинител на хакерската офанзива против Национална агенция за приходите Кристиян Бойков, той е на независимост с най-леката мярка за неотклонение " подписка ". Търговският шеф на компанията Георги Янков пък е с гаранция от 20 000 лева В това време спецпрокуратурата концентрира напъните си само против Тодоров, за който не показва директни доказателства.
Встрани от обвиняванията, че тримата са желали " да основат ужас и боязън в популацията ", до момента проверяващите показват косвени доказателства, че в случай че компанията е обвързвана с хакерска активност, то задачата ѝ е била да печели пари. Държавното обвиняване опита да свърже с делото проверяващия уебсайт " Биволъ " с намек, че откраднатата от обвинените информация е била предопределена за тях.
Директорът на ГДБОП Ивайло Спиридонов съобщи, че " заданието за хакерската офанзива против Национална агенция за приходите към " ТАД Груп " е извън и имаме информация от кой човек идва ". Впоследствие бе обявено, че до Франция е адресирана европейска заповед за следствие, посредством която да бъде разпитан основният редактор на " Биволъ " Атанас Чобанов. Това към момента обаче не е реалност.
Правозащитникът Михаил Екимджиев изрече подозрение за задачите на обвиняването: " Вече това е един риалити формат на углавен развой, в който хора с пурпурни тоги разиграват някакво неуместно шоу за развлечение на публиката. Първо, изясняват по какъв начин се приготвя атентат против президента или задгранични делегации с пръскалките пред Народното събрание, а по-късно разгласяват над 2000 данни на съдии, на прокурори, на премиера, на уважаемия господин Пеевски – нещо, поради което те водят делото против господин Иван Тодоров, против " ТАД груп " и по този начин нататък. Това е прям сюрреализъм ".
Доказателства се изпращат до медиите преди да са показани в правосъдната зала. Лични данни, източени нераглементирано при хипотетична хакерска офанзива, се популяризират повторно от проверяващите офанзивата. Заподозрян в кибертероризъм се освобождава от ареста с най-леката мярка за неотклонение, след което съдът даже отхвърля да го разпита.
Така наподобява все още забележимата за обществото част от делото за невижданата хакерска офанзива против осведомителната система на Национална агенция за приходите. Допълнителен детайл към тази картина е, че преценката кои доказателства да бъдат приложени в досието по досъдебното произвеждане е оставена на Министерство на вътрешните работи.
Служители на ГДБОП сортират и проучват доказателствата, извлечени от компютрите на компанията " ТАД Груп ", чийто притежател Иван Тодоров, търговски шеф Георги Янков и чиновник Кристиян Бойков бяха упрекнати в кибертероризъм. Това излиза наяве от разпореждане на следовател към спецпрокуратурата, работещ по случая, издадено на 2 август и приложено по делото.
В него се разпорежда вътрешното ведомство да дефинира чиновници, които да проучват връзките на обвинените и да разпечатат на книжен притежател информацията от тях, " имаща отношение към делото и към други противозаконни действия ".
С други думи държавното обвиняване, което по закон е стопанин на следствието, напълно е делегирало на Министерство на вътрешните работи активността по фактическия и юридически разбор на данните, свързани с проблема.
Друго събитие, което се схваща от въпросното разпореждане, е, че проверяващите събират единствено доказателства, уличаващи обвинените в осъществяването на закононарушения. Въпреки че съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) прокурорите са длъжни да проучват и показват пред съда и данните, които не поддържат тезата им, само че разкриват обективната истина.
" Имат право на информация "
По случая обаче се следи противоположната процедура – държавното обвиняване към този момент на два пъти разгласи обществено материали по делото за да убеди обществото във виновността на тримата обвинени. Официалното пояснение бе, че " българските жители имат право на информация по въпроси, които съставляват за тях легален интерес ". Подобно право обаче държавното обвиняване в никакъв случай до момента не е защитавало по този начин демонстративно. До степен, че даже да разгласи доказателства преди да ги е показало в правосъдната зала.
Именно подобен бе казусът със притежателя на " ТАД Груп " Иван Тодоров, който първончално бе оставен на независимост против 100 000 лева гаранция, защото спецсъдът не откри никакви данни, подкрепящи обвиняването му за подбуждане към кибертероризъм. Впоследствие проверяващите изпратиха до медиите няколко файла, които не бяха показани по време на съвещанието по мярката за неотклонение на Тодоров.
По този метод спецпрокуратурата огласи единните цивилен номера на премиера Бойко Борисов, основния прокурор Сотир Цацаров, депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски и над 2000 прокурори и следователи.
Седмица по-късно апелативният спецсъд дефинира най-тежката мярка " задържане под стража " на Тодоров, описвайки го в претекстовете си, като " рисков за обществото ".
Един сгрешен факт
Сред причините за това решение съдия-докладчикът Венелин Иванов позволи фактологична неточност. Той се базира на част от огласените авансово пред медиите материали, описвайки диалог сред Тодоров и Бойков, в който 20-годишният чиновник показва подозрение, че приключването на данните от Национална агенция за приходите ще реализира стремежи резултат. Споменат бе и диалог на Тодоров с чужд, в който също се разисква хакерската офанзива. От материалите, изпратени до медиите седмица по-рано, обаче, ставаше ясно, че в тези два диалога взе участие Янков, а не Тодоров.
Неясно остана и от кои тъкмо доказателства втората инстанция изведе данни, че притежателят на " ТАД Груп " е подбудил Бойков да извърши хакерската офанзива. В показанията на никой от до момента показаните очевидци не се показва непосредствено, че Тодоров е подтикнал служителя си да открадне милионите персонални данни от Национална агенция за приходите. Само двама очевидци описват, че Тодоров знаел и одобрявал проби на киберсигурността на компании без да са имали контракти с " ТАД Груп ", само че техните показания не бяха взети поради от спецсъда, тъй като са някогашни чиновници и не бяха свързани с интервала, в който е атакувана системата на Национална агенция за приходите.
Апелативният спецсъд отхвърли да разпита Бойков, който непринудено бе пристигнал в залата, с цел да заявява съгласно отбраната, че не е подбуждан от Тодоров. Магистратите обаче обявиха, че няма да събират нови доказателства, а единствено ще извършат инстанционен надзор над решението на първата инстанция. В същото време разрешиха на спецпрокуратурата да показа новите материали, част от които към този момент бе огласила обществено посредством медиите.
Четири файла
На идващия ден държавното обвиняване реши да популяризира косвени доказателства. Без да дава уточняващи детайлности, спецпрокуратурата разгласява четири папки, озаглавени " Застрахователни сдружения ", " Разпити обобщение ", " Справка телеграм " и " Тодоров ".
В последния файл се твърди, че той е написал в чат в приложението " Телеграм ": " Ще смъквам държавното управление, ха-ха. " В чат сред Иван Тодоров и Кристиян Бойков пък хакерът е представен да споделя: " Тая вечер Национална агенция за приходите отпътува ", а Тодоров отговоря: " Да ги копираме задачите, пък след това ще ги запитвам за киберсигурност ".
От файловете, публикувани от прокуратурата, се схваща, че Бойков е имал достъп до данни на застрахователна компания, а ръководителят на компанията разяснява, че ще " гони " застрахователя за проби, а " в случай че не - в новините ". В различен чат Бойков дава ориентировъчни цени за хакната информация на евентуален покупател за базата данни на Национална агенция за приходите, плюс ориентировъчни цени за масивите информация. Цитират се и показания на очевидец по делото, съгласно които Бойков е правил нелегално източване на бази данни на голям брой институции и разполагал с базата данни на КАТ за колите.
Сред публикуваните извадки от показания липсва уточнението, че нито един от очевидците не показва непосредствено, че някой от " ТАД Груп " е осъществил нерегламентиран достъп в осведомителната им система. Разпитани са няколко представители на застрахователни компании и даже основен редактор на столичен ежедневник. Някои от тях са имали договорни връзки с " ТАД Груп ", други са отказали да наемат компанията, само че никой не споделя за рекет от страна на нейните чиновници и управление, а се приказва само за проби.
Въпросите без отговор
Въпреки съществуването на уличаващи доказателства против обвинявания като физически причинител на хакерската офанзива против Национална агенция за приходите Кристиян Бойков, той е на независимост с най-леката мярка за неотклонение " подписка ". Търговският шеф на компанията Георги Янков пък е с гаранция от 20 000 лева В това време спецпрокуратурата концентрира напъните си само против Тодоров, за който не показва директни доказателства.
Встрани от обвиняванията, че тримата са желали " да основат ужас и боязън в популацията ", до момента проверяващите показват косвени доказателства, че в случай че компанията е обвързвана с хакерска активност, то задачата ѝ е била да печели пари. Държавното обвиняване опита да свърже с делото проверяващия уебсайт " Биволъ " с намек, че откраднатата от обвинените информация е била предопределена за тях.
Директорът на ГДБОП Ивайло Спиридонов съобщи, че " заданието за хакерската офанзива против Национална агенция за приходите към " ТАД Груп " е извън и имаме информация от кой човек идва ". Впоследствие бе обявено, че до Франция е адресирана европейска заповед за следствие, посредством която да бъде разпитан основният редактор на " Биволъ " Атанас Чобанов. Това към момента обаче не е реалност.
Правозащитникът Михаил Екимджиев изрече подозрение за задачите на обвиняването: " Вече това е един риалити формат на углавен развой, в който хора с пурпурни тоги разиграват някакво неуместно шоу за развлечение на публиката. Първо, изясняват по какъв начин се приготвя атентат против президента или задгранични делегации с пръскалките пред Народното събрание, а по-късно разгласяват над 2000 данни на съдии, на прокурори, на премиера, на уважаемия господин Пеевски – нещо, поради което те водят делото против господин Иван Тодоров, против " ТАД груп " и по този начин нататък. Това е прям сюрреализъм ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ