Лъжи и мълчание: Какво точно се случи край Архангелск?
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Аварията на един полигон на съветския военно-морски флот в Архангелска област подсети на руснаците за повредата в Чернобил. Според публични известия детонацията е станала при тестване на пробен мотор с течно гориво. Чуждестранни специалисти и съветски коментатори се притесняват, че в реалност се е взривил умел пример на съветската ракета с нуклеарен мотор " Буревестник ", която през 2018 година бе показана персонално от президента Владимир Путин. Какви заключения могат да се извлекат от случилото се?
Любимият боен план на президента Путин
Главна отговорност за случилото се на полигона в Архангелска област носи президентът Владимир Путин. Той нееднократно даваше да се разбере, че създаването на нов тип съветско оръжие се прави под негов персонален надзор. От 2018 година насам той към този момент на няколко пъти прояви персонален интерес към плана.
Който познава характерната руска логика на психиката, елементарно може да си показа каква е била обстановката преди повредата: началството очевидно по всевъзможен начин е притискало командирите и инженерите колкото се може по-скоро да зарадват " водача на нацията " с сполучливи резултати. Подобни образци има задоволително. Някои ги знаят от мемоарната литература, а персонално аз ги зная от разказите на баба ми, която преди време е взела участие в създаването на някои типове ракети " земя-въздух " и доста добре знаеше по какъв начин условията за сигурност са били нарушавани под напън " от горната страна ".
Вината на управляващите, които в опълчването си на Запада и подетата още веднъж конкуренция във въоръжаването са желали незабавни триумфи, е неоспорима. И то, без значение от това какво тъкмо се е взривило в Архангелска област - нов ракетен мотор с течно гориво, съдържащ и радиоактивни изотопи, или нуклеарна ракета " с на практика неограничена далекобойност " и " непредсказуема траектория на полета ", както съветското военно министерство гордо назова ракетата " Буревестник " през 2018 година
Каква тъкмо е истината?
Много ли са починалите и потърпевшите при тази повреда? Това ние в никакъв случай няма да узнаем сигурно. Официалната версия е известна – приказва се за петима починали сътрудници на " Росатом ". Те бяха посмъртно препоръчани за държавни награди и заровени с почести. Дори броят на ранените е прочут единствено почти. Съпроводен ли е бил гърмежът с внезапно повишаване на радиацията в района? Има ли радиоактивно заразяване на морето? Колко са руснаците, които са били радиоактивно облъчени? От формалните места се твърди се, че няма такова нещо.
На сходни въпроси обаче съветските управляващи въобще не се готвят да дават отговор изчерпателно. Не е изключено те даже да споделят истината, само че по подобен метод, че на процедура никой не им има вяра, тъй като тя е вкарана в извънредно нищожни известия за печата, които навеждат на мисълта, че нещо би трябвало да бъде скрито. Междувременно жителите на Архангелска област си купуват йод, а московчанки разискват из обществените конгреси въпроса дали се чака радиоактивен дъжд.
Този вид реакции на техническа повреда мощно припомня за злополуката в Чернобилската АЕЦ през 1986 година, а тази година милиони руснаци и чужденци гледаха новия сериал за нея. Във кино лентата чудесно е предадена атмосферата на неистини и чинопочитание, която в допълнение усили размера на нещастието. Същата атмосфера и до ден-днешен продължава да се шири в Русия.
Не е нужно обаче да се връщаме толкоз обратно в предишното, с цел да търсим образци. На 12 август се навършиха 19 години от трагичната крах на атомната подводница " Курск ", за която съветските управляващи необмислено лъгаха в продължение на дни след детонацията.
Същото се повтаря в този момент и с информациите за гърмежа на полигона в Архангелска област. Съобщенията на властта са извънредно спестовни. В изказванията на учени, както и в тези на локалните управляващи, се прокрадват разнообразни подмятания за нараснала радиация и за някакви взривили се " нуклеарни акумулатори ". Впрочем и най-слабият детайл на рецензия, появил се някъде из уеб сайтове или по телевизионните канали, неотложно бива заглъхнал. И хората си остават единствено със слуховете, които са един от различен по-истерични и по-неправдоподобни.
Взрив на съмнение
Не знам по какъв начин провалилите се тествания ще се отразят на отбранителната дарба на Русия. Мисля, че никой към този момент не знае и какви ще са последствията за здравето на хората, живеещи в зоната на повредата. Даже и да е тествано единствено течно гориво за мотор, изцяло допустимо е радиоактивни субстанции да са изтекли в морската вода.
Затова с право може да се каже, че случилото се е същински медиен " Чернобил ". Това е диагноза за властта в Русия, която се отучи да споделя на жителите си истината – обстановката е същата, както по времето на Съюз на съветските социалистически републики преди да се разпадне. А жителите, както и тогава, към този момент не имат вяра на водачите си. И това няма по какъв начин да остане без последици.
Аварията на един полигон на съветския военно-морски флот в Архангелска област подсети на руснаците за повредата в Чернобил. Според публични известия детонацията е станала при тестване на пробен мотор с течно гориво. Чуждестранни специалисти и съветски коментатори се притесняват, че в реалност се е взривил умел пример на съветската ракета с нуклеарен мотор " Буревестник ", която през 2018 година бе показана персонално от президента Владимир Путин. Какви заключения могат да се извлекат от случилото се?
Любимият боен план на президента Путин
Главна отговорност за случилото се на полигона в Архангелска област носи президентът Владимир Путин. Той нееднократно даваше да се разбере, че създаването на нов тип съветско оръжие се прави под негов персонален надзор. От 2018 година насам той към този момент на няколко пъти прояви персонален интерес към плана.
Който познава характерната руска логика на психиката, елементарно може да си показа каква е била обстановката преди повредата: началството очевидно по всевъзможен начин е притискало командирите и инженерите колкото се може по-скоро да зарадват " водача на нацията " с сполучливи резултати. Подобни образци има задоволително. Някои ги знаят от мемоарната литература, а персонално аз ги зная от разказите на баба ми, която преди време е взела участие в създаването на някои типове ракети " земя-въздух " и доста добре знаеше по какъв начин условията за сигурност са били нарушавани под напън " от горната страна ".
Вината на управляващите, които в опълчването си на Запада и подетата още веднъж конкуренция във въоръжаването са желали незабавни триумфи, е неоспорима. И то, без значение от това какво тъкмо се е взривило в Архангелска област - нов ракетен мотор с течно гориво, съдържащ и радиоактивни изотопи, или нуклеарна ракета " с на практика неограничена далекобойност " и " непредсказуема траектория на полета ", както съветското военно министерство гордо назова ракетата " Буревестник " през 2018 година
Каква тъкмо е истината?
Много ли са починалите и потърпевшите при тази повреда? Това ние в никакъв случай няма да узнаем сигурно. Официалната версия е известна – приказва се за петима починали сътрудници на " Росатом ". Те бяха посмъртно препоръчани за държавни награди и заровени с почести. Дори броят на ранените е прочут единствено почти. Съпроводен ли е бил гърмежът с внезапно повишаване на радиацията в района? Има ли радиоактивно заразяване на морето? Колко са руснаците, които са били радиоактивно облъчени? От формалните места се твърди се, че няма такова нещо.
На сходни въпроси обаче съветските управляващи въобще не се готвят да дават отговор изчерпателно. Не е изключено те даже да споделят истината, само че по подобен метод, че на процедура никой не им има вяра, тъй като тя е вкарана в извънредно нищожни известия за печата, които навеждат на мисълта, че нещо би трябвало да бъде скрито. Междувременно жителите на Архангелска област си купуват йод, а московчанки разискват из обществените конгреси въпроса дали се чака радиоактивен дъжд.
Този вид реакции на техническа повреда мощно припомня за злополуката в Чернобилската АЕЦ през 1986 година, а тази година милиони руснаци и чужденци гледаха новия сериал за нея. Във кино лентата чудесно е предадена атмосферата на неистини и чинопочитание, която в допълнение усили размера на нещастието. Същата атмосфера и до ден-днешен продължава да се шири в Русия.
Не е нужно обаче да се връщаме толкоз обратно в предишното, с цел да търсим образци. На 12 август се навършиха 19 години от трагичната крах на атомната подводница " Курск ", за която съветските управляващи необмислено лъгаха в продължение на дни след детонацията.
Същото се повтаря в този момент и с информациите за гърмежа на полигона в Архангелска област. Съобщенията на властта са извънредно спестовни. В изказванията на учени, както и в тези на локалните управляващи, се прокрадват разнообразни подмятания за нараснала радиация и за някакви взривили се " нуклеарни акумулатори ". Впрочем и най-слабият детайл на рецензия, появил се някъде из уеб сайтове или по телевизионните канали, неотложно бива заглъхнал. И хората си остават единствено със слуховете, които са един от различен по-истерични и по-неправдоподобни.
Взрив на съмнение
Не знам по какъв начин провалилите се тествания ще се отразят на отбранителната дарба на Русия. Мисля, че никой към този момент не знае и какви ще са последствията за здравето на хората, живеещи в зоната на повредата. Даже и да е тествано единствено течно гориво за мотор, изцяло допустимо е радиоактивни субстанции да са изтекли в морската вода.
Затова с право може да се каже, че случилото се е същински медиен " Чернобил ". Това е диагноза за властта в Русия, която се отучи да споделя на жителите си истината – обстановката е същата, както по времето на Съюз на съветските социалистически републики преди да се разпадне. А жителите, както и тогава, към този момент не имат вяра на водачите си. И това няма по какъв начин да остане без последици.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ