Бисери от социалистическия печат преди 30 години
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Ако човек чете румънските вестници от 11 ноември 1989 година, може да остане с усещането, че в света не се е случило нищо изключително – като се изключи " забележителния отчет на другаря Николае Чаушеску на разширеното пленарно съвещание на Централния комитет на Румънската комунистическа партия ", както написа партийният орган " Scinteia " ( " Искра " ).
Там се хвали румънският държавен и партиен началник за " брилянтната стратегия за труд и за революционната битка на целия народ ", както и за " отличното осъществяване на икономическите задания ". Това, което се случва в тези дни на 1 500 км северозападно от Букурещ, в разделения Берлин, не се загатва с нито една дума. За сметка на това социализмът е избран като " път на свободното, без значение развиване на народите ".
България: насладата е умерена
И в България насладата от рухването на Стената е умерена: вестник " Работническо дело ", печатният орган на Българската комунистическа партия, отделя внимание единствено на тридневния пленум на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и изброява членове на Централния комитет, които са били освободени по " дисциплинарни аргументи ".
© Дойче веле
В броя от 10 ноември 1989 година се загатва за новите правила за пътешестване сред двете чести на Германия, само че създателят на текста категорично цитира думите на члена на Политбюро Гюнтер Шабовски: с това, че " стената " към този момент е проходима, само че това не означавало, че тя ще бъде отстранена. Думата " стена " е сложена в кавички, сякаш в никакъв случай не е съществувала, или е била подвеждащо разбиране. За социалистическото партийно управление Стената е " предпазен вал ".
Кратък коментар за събитията в Берлин разгласява на 14 ноември 1989 година вестник " Труд " - печатният орган на профсъюзите. Авторът Драгомир Драганов предсказва, че " оттук насетне ще се приказва доста повече за разделянето, в сравнение с до момента ". И в действителност: през днешния ден – 30 години след рухването на Стената – в Германия продължава да се приказва за разликите сред Източна и Западна Германия. По-нататък създателят написа: " В Германска демократична република бяха реализирани обилни обществени придобивки, които в този момент (т.е. след рухването на Стената) не трябва да се изоставят ".
Радост в Хърватия и в Полша
В Хърватия пресата е напряко еуфорична. Най-тиражният вестник " Вечерни лист " споделя на цели четири страници за събитията в Берлин. Снимката на един мъж, застанал на Стената с чук в ръка, гласи: " Като че ли в тези удари с чук се крие целият яд, насъбран в годините, прекарани оттатък Стената ". Вестникът отбелязва и това, че Берлин царува " карнавално въодушевление ". С леко подигравателен звук " Вечерни лист " цитира някогашния държавен началник Ерих Хонекер, който едвам при започване на 1989 година споделил, че Стената ще продължи да стои и след 100 години.
Друга публикация в същия брой твърди, че Кремъл авансово е знаел за събитията, защото заместникът на Хонекер – Егон Кренц, се е срещал с Михаил Горбачов при започване на ноември и несъмнено го е срещнал с проектите си. В броя си от 10 ноември 1989 година хърватският вестник не позволява, че може да става дума за импровизиран и непредвидим поврат в политическите събития.
Незабавни реакции в Полша и в Съветския съюз
Полската " Газета виборча " излиза със заглавието " Европа без стена " и написа " Никой не знае какви последици ще има фактическото унищожаване на Берлинската стена. Въпреки това: към този момент се случи нещо необратимо: към този момент не се стреля по хора. В Берлин, в сърцето на Европа, в борбата на свободата против телените заграждения, победи свободата ".
" Граничните чиновници единствено следиха по какъв начин множеството хора се качват по Стената и сядат върху нея - на Стената, където всяка година бяха убивани доста хора, създали опит за бягство ", разказва събитията унгарският вестник " Nepszava " ( " Народен глас " ). " Берлин чества ", написа вестник " Nepszabadsag " ( " Народна независимост " ) и в своята публикация от Берлин назовава Стената " Символ на предишното ".
И пресата в Съветския съюз отбелязва настоящите събития в Берлин. Вестник " Известия " написа още на 10 ноември 1989 за " трагичните дни " в Германска демократична република. Подробна информация има и за речта на Егон Кренц и за новите правила за пътешестване в чужбина.
© Дойче веле
" Нойес Дойчланд " за събитията в Германска демократична република
А по какъв начин наподобяват нещата в самата Германска демократична република? Там пресата се пробва да омаловажи събитията и даже да ги показа в лъжлива светлина. За настоящата обстановка отговорен бил Западът, написа вестник " Нойес Дойчланд ", централният орган на Германската единна социалистическа партия. Той цитира Руди Митаг, заместник-министъра на държавната сигурност, който приказва за " неприкрита интервенция на политици и медии от Федерална Република Германия в нашите работи ".
" Техните арогантни и реваншистки претенции способстват доста за изострянето и нажежаването на обстановката у нас ". Вестникът цитира и слово на представителя на руското външно министерство Генадий Герасимов, че границата не е изчезнала, въпреки някои западни мнения да се пробват да основат тази визия. Герасимов напомня думите на Егон Кренц, че държавната граница на Германска демократична република не е основана, с цел да попречва контактите сред хората.
Вместо да написа за събитията към Стената, " Нойес Дойчланд " се концентрира върху срещата сред Йоханес Рау, тогава заместник-председател на Германската социалдемократическа партия ( ГСДП) и министър-председател на провинция Северен Рейн-Вестфалия, и Егон Кренц, в която генералният секретар на ГЕСП осведоми своя западногермански сътрудник за " поредните стъпки за възобновяване в политиката, стопанската система и обществото ". Целта била да се реализира обновяване, което да дава отговор на ползите и потребностите на народа - социализмът трябвало да стане по-привлекателен за всеки жител.
Членът на Централния комитет Курт Хагер въпреки всичко е представен със следните самокритични думи: " Трябва да кажа и това, че очевидно доста съм се отдалечил от фактическия, от действителния работен живот, от това, което се случва в предприятията или в магазините ". Вестникът показва събитията към Стената само с една дребна фотография и със заглавието " Оживление по граничните пунктове ". Думата е дадена и на някои елементарни хора от улицата: " Страхотно нещо! Тази вечер отново ще се върнем назад ", споделя един минувач. Друг дава отговор: " Улиците не наподобяват по-различно от тези в Източен Берлин. Да - магазините са по-пъстри, асортиментът е впечатляващ, само че вкъщи съм си от другата страна. Там е работата ми, имам хубаво жилище, както и място в детската градина за Никол ".
Ако човек чете румънските вестници от 11 ноември 1989 година, може да остане с усещането, че в света не се е случило нищо изключително – като се изключи " забележителния отчет на другаря Николае Чаушеску на разширеното пленарно съвещание на Централния комитет на Румънската комунистическа партия ", както написа партийният орган " Scinteia " ( " Искра " ).
Там се хвали румънският държавен и партиен началник за " брилянтната стратегия за труд и за революционната битка на целия народ ", както и за " отличното осъществяване на икономическите задания ". Това, което се случва в тези дни на 1 500 км северозападно от Букурещ, в разделения Берлин, не се загатва с нито една дума. За сметка на това социализмът е избран като " път на свободното, без значение развиване на народите ".
България: насладата е умерена
И в България насладата от рухването на Стената е умерена: вестник " Работническо дело ", печатният орган на Българската комунистическа партия, отделя внимание единствено на тридневния пленум на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и изброява членове на Централния комитет, които са били освободени по " дисциплинарни аргументи ".
© Дойче веле
В броя от 10 ноември 1989 година се загатва за новите правила за пътешестване сред двете чести на Германия, само че създателят на текста категорично цитира думите на члена на Политбюро Гюнтер Шабовски: с това, че " стената " към този момент е проходима, само че това не означавало, че тя ще бъде отстранена. Думата " стена " е сложена в кавички, сякаш в никакъв случай не е съществувала, или е била подвеждащо разбиране. За социалистическото партийно управление Стената е " предпазен вал ".
Кратък коментар за събитията в Берлин разгласява на 14 ноември 1989 година вестник " Труд " - печатният орган на профсъюзите. Авторът Драгомир Драганов предсказва, че " оттук насетне ще се приказва доста повече за разделянето, в сравнение с до момента ". И в действителност: през днешния ден – 30 години след рухването на Стената – в Германия продължава да се приказва за разликите сред Източна и Западна Германия. По-нататък създателят написа: " В Германска демократична република бяха реализирани обилни обществени придобивки, които в този момент (т.е. след рухването на Стената) не трябва да се изоставят ".
Радост в Хърватия и в Полша
В Хърватия пресата е напряко еуфорична. Най-тиражният вестник " Вечерни лист " споделя на цели четири страници за събитията в Берлин. Снимката на един мъж, застанал на Стената с чук в ръка, гласи: " Като че ли в тези удари с чук се крие целият яд, насъбран в годините, прекарани оттатък Стената ". Вестникът отбелязва и това, че Берлин царува " карнавално въодушевление ". С леко подигравателен звук " Вечерни лист " цитира някогашния държавен началник Ерих Хонекер, който едвам при започване на 1989 година споделил, че Стената ще продължи да стои и след 100 години.
Друга публикация в същия брой твърди, че Кремъл авансово е знаел за събитията, защото заместникът на Хонекер – Егон Кренц, се е срещал с Михаил Горбачов при започване на ноември и несъмнено го е срещнал с проектите си. В броя си от 10 ноември 1989 година хърватският вестник не позволява, че може да става дума за импровизиран и непредвидим поврат в политическите събития.
Незабавни реакции в Полша и в Съветския съюз
Полската " Газета виборча " излиза със заглавието " Европа без стена " и написа " Никой не знае какви последици ще има фактическото унищожаване на Берлинската стена. Въпреки това: към този момент се случи нещо необратимо: към този момент не се стреля по хора. В Берлин, в сърцето на Европа, в борбата на свободата против телените заграждения, победи свободата ".
" Граничните чиновници единствено следиха по какъв начин множеството хора се качват по Стената и сядат върху нея - на Стената, където всяка година бяха убивани доста хора, създали опит за бягство ", разказва събитията унгарският вестник " Nepszava " ( " Народен глас " ). " Берлин чества ", написа вестник " Nepszabadsag " ( " Народна независимост " ) и в своята публикация от Берлин назовава Стената " Символ на предишното ".
И пресата в Съветския съюз отбелязва настоящите събития в Берлин. Вестник " Известия " написа още на 10 ноември 1989 за " трагичните дни " в Германска демократична република. Подробна информация има и за речта на Егон Кренц и за новите правила за пътешестване в чужбина.
© Дойче веле
" Нойес Дойчланд " за събитията в Германска демократична република
А по какъв начин наподобяват нещата в самата Германска демократична република? Там пресата се пробва да омаловажи събитията и даже да ги показа в лъжлива светлина. За настоящата обстановка отговорен бил Западът, написа вестник " Нойес Дойчланд ", централният орган на Германската единна социалистическа партия. Той цитира Руди Митаг, заместник-министъра на държавната сигурност, който приказва за " неприкрита интервенция на политици и медии от Федерална Република Германия в нашите работи ".
" Техните арогантни и реваншистки претенции способстват доста за изострянето и нажежаването на обстановката у нас ". Вестникът цитира и слово на представителя на руското външно министерство Генадий Герасимов, че границата не е изчезнала, въпреки някои западни мнения да се пробват да основат тази визия. Герасимов напомня думите на Егон Кренц, че държавната граница на Германска демократична република не е основана, с цел да попречва контактите сред хората.
Вместо да написа за събитията към Стената, " Нойес Дойчланд " се концентрира върху срещата сред Йоханес Рау, тогава заместник-председател на Германската социалдемократическа партия ( ГСДП) и министър-председател на провинция Северен Рейн-Вестфалия, и Егон Кренц, в която генералният секретар на ГЕСП осведоми своя западногермански сътрудник за " поредните стъпки за възобновяване в политиката, стопанската система и обществото ". Целта била да се реализира обновяване, което да дава отговор на ползите и потребностите на народа - социализмът трябвало да стане по-привлекателен за всеки жител.
Членът на Централния комитет Курт Хагер въпреки всичко е представен със следните самокритични думи: " Трябва да кажа и това, че очевидно доста съм се отдалечил от фактическия, от действителния работен живот, от това, което се случва в предприятията или в магазините ". Вестникът показва събитията към Стената само с една дребна фотография и със заглавието " Оживление по граничните пунктове ". Думата е дадена и на някои елементарни хора от улицата: " Страхотно нещо! Тази вечер отново ще се върнем назад ", споделя един минувач. Друг дава отговор: " Улиците не наподобяват по-различно от тези в Източен Берлин. Да - магазините са по-пъстри, асортиментът е впечатляващ, само че вкъщи съм си от другата страна. Там е работата ми, имам хубаво жилище, както и място в детската градина за Никол ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ