Проф. Евгений Дайнов: Време е да престанем да се отчайваме
Tекстът е на и е оповестен в dw.com. Публикуваме го без редакторска интервенция:
Време е да престанем да се отчайваме. А до обезсърчение елементарно се стига, когато човек се затвори в границите на " огромните " медии и Facebook. Веднъж оказали се там, върху вас ежедневно се изсипват тонове воняща мръсотия – до момента в който всичко към вас не засмърди. За общите каузи – т.е. за политиката – приказват хора с диви и необработени гласове, които бълват вулгарни хули, викове, бандитски закани и просташки шегички.
Всички тези гласове излъчват едно и също обръщение, прикрито под тоновете мръсотии: Тук няма общество, нито цивилизация; има някакво неумито диво племе, което не може да се ръководи независимо - и затова му би трябвало родов водач. А защото България е въпреки всичко дребна страна, то на интернационалната сцена този български водач ще би трябвало да е васал на някой по-голям водач, намиращ се да вземем за пример в Кремъл.
Има ли в България общество
Това е номер, хватка, агитационен трик, целящ да прикрие някакви хора, които крадат от общото. Това не е истината за нас. Ние не сме такива. Адам Смит – огромният честен мъдрец, а не онази плоска подигравка, която се пробват нормално да ни показват икономистите – е напълно явен по въпроса с обществото. „ Едно общество “, написа той в трактата „ Теория на моралните усеща “, „ не може да съществува посред хора, които когато и да е са в подготвеност да се наранят или да си предизвикват болежка един на различен “.
Общество съществува там, отново съгласно Смит, където „ хората се нуждаят един от различен – там, където нужната помощ се оказва взаимно заради любов, заради признателност, заради другарство или уважение… “.
А първото изречение на трактата гласи: „ Колкото и егоистично да считаме човешкото създание, явно в природата на индивида има някакви правила, които го карат да се интересува от добруването на другите и да прави тяхното благополучие належащо за него, въпреки от това той да не печели нищо, с изключение на удоволствието да го следи “. Та, значи, общество имаме там, където хората си оказват помощ един другиму, без да извличат от тази помощ някаква своя егоистична облага. За да разберем дали сме такива – дали сме общество или дива орда – е значимо не да се слушаме, какви ги говорим; а да се забележим, какви ги вършим.
Миналата седмица гледах следната преживелица на светофара на ул. „ Монтевидео “ пред спирка на метрото „ Мизия/Нов български университет “. Запали се автомобил – пламъци започнаха да излизат изпод и от горната страна на мотора. Колата спря и от вътрешната страна изскочиха двама младежи. Единият насочи пожарогасителя против пламъците изпод, до момента в който другият се опитваше да угаси пламъците от горната страна с куртката си.
Не сме орда
Каква би била реакцията на някоя дива орда? Щяха да се съберат зяпачи, които да снимат, да сочат с пръст младежите и да подвикват: „ Егати идиотите, глейте единствено какво вършат... “. Ние, българите, обаче не сме орда. За пет-десет секунди стопираха четири други автомобила, от които изскочиха мъже с пожарогасители и се втурнаха да оказват помощ. След още пет секунди други два автомобила стопираха на отсрещното платно и други мъже хукнаха през улицата да гасят.
Изпразниха им се обаче пожарогасителите, а пламъците се разраснаха. Вътре в колата се чу дребна детонация. Мъжете – към този момент 7-8 на брой – отстъпиха, ако настъпи по-голям гърмеж. Около тях се появиха други хора, които им носеха вода, защото се бяха опърлили от пламъците. На към 30 метра нагоре по баира спря мотоциклетист, запречи пътното платно с мотора си и стартира да контролира придвижването по този начин, щото трафикът да не приближава горящата (и, очакваше се, по-късно избухваща) кола.
Първата реакция на хората към мен, преди да се задейства мисълта даже, беше „ по Адам Смит “ – да се втурнат да оказват помощ на себеподобни, изпаднали в неволя, без да мислят за някаква своя облага. Други хора носеха вода на помагащите.
Мотоциклетистът пък се посвети да пази живота и здравето на инцидентни автомобилисти, които биха потърпевши, в случай че се окажат до горящата кола сега, в който тя избухне. Общество сме и също така – не неприятно проведено. Една жена на спирката на рейса на отсрещния тротоар извика пожарната, която пристигна след не повече от три минути.
Не сме и невъзпитано общество
Не се подвеждайте по дивашките, груби, дебелашки гласове в медиите. По хигиенични съображения от дълго време не съм нито фен, нито слушател на " огромните " медии – и си пребивавам отлично. Всички до една музикални радиостанции, да вземем за пример, ме доставят с по-голям и уравновесен обсег от вести (макар в рамките единствено на две-три минути), в сравнение с съумява БНР. Докато там се разискват пудели, скутове и планини от кеш, радио FM+ (например) ме осведомява за неща, случили се в Европа, в Мексико или Южна Корея. По „ бутиковите “ телевизионни канали виждам политически излъчвания, които по нищо не отстъпват на БиБиСи – до момента в който в „ огромните “ малките екрани политици и анализатори бълват нагли неистини или плоски простотии.
Та оня ден, слушайки бутиковата стратегия „ Христо Ботев “ се натъкнах на предаване на поетесата Силвия Чолева. Тя, както и всичките ѝ посетители бяха представители на най-висшата форма на европейска цивилизация. Водещата обсъждаше с издател, стихотворец и мъдрец значими духовни материи. Правеха това не с нормалното медийно ръмжене или вулгарни шегички, а със спокойни и образовани гласове и с речник, който множеството от медийно най-тиражираните политици не биха разбрали.
Само кривите и отровни огледала демонстрират българите като орда
Махайте се, хора, от „ огромните “ медии и от балоните във Facebook. Те не са огледала на същинския свят, в който живеем. Те са криви, отровни огледала, преднамерено сложени от хора, които не са на наша страна. Целта е всичко в нашия живот да бъде показвано като грозно, пошло, унизително, робско и невъзпитано. Те желаят да показват като предписание едно малцинство от диви и елементарни нахалници, които не знаят, че в едно обичайно общество ще би трябвало да си изкарват парите с пот на чело.
Ние не сме като тях. Просто не сме. Огледайте се, вижте и чуйте същинския ни живот – и ще се видите такива, каквито сме в действителност: прилични хора.
Евгений Дайнов
Време е да престанем да се отчайваме. А до обезсърчение елементарно се стига, когато човек се затвори в границите на " огромните " медии и Facebook. Веднъж оказали се там, върху вас ежедневно се изсипват тонове воняща мръсотия – до момента в който всичко към вас не засмърди. За общите каузи – т.е. за политиката – приказват хора с диви и необработени гласове, които бълват вулгарни хули, викове, бандитски закани и просташки шегички.
Всички тези гласове излъчват едно и също обръщение, прикрито под тоновете мръсотии: Тук няма общество, нито цивилизация; има някакво неумито диво племе, което не може да се ръководи независимо - и затова му би трябвало родов водач. А защото България е въпреки всичко дребна страна, то на интернационалната сцена този български водач ще би трябвало да е васал на някой по-голям водач, намиращ се да вземем за пример в Кремъл.
Има ли в България общество
Това е номер, хватка, агитационен трик, целящ да прикрие някакви хора, които крадат от общото. Това не е истината за нас. Ние не сме такива. Адам Смит – огромният честен мъдрец, а не онази плоска подигравка, която се пробват нормално да ни показват икономистите – е напълно явен по въпроса с обществото. „ Едно общество “, написа той в трактата „ Теория на моралните усеща “, „ не може да съществува посред хора, които когато и да е са в подготвеност да се наранят или да си предизвикват болежка един на различен “.
Общество съществува там, отново съгласно Смит, където „ хората се нуждаят един от различен – там, където нужната помощ се оказва взаимно заради любов, заради признателност, заради другарство или уважение… “.
А първото изречение на трактата гласи: „ Колкото и егоистично да считаме човешкото създание, явно в природата на индивида има някакви правила, които го карат да се интересува от добруването на другите и да прави тяхното благополучие належащо за него, въпреки от това той да не печели нищо, с изключение на удоволствието да го следи “. Та, значи, общество имаме там, където хората си оказват помощ един другиму, без да извличат от тази помощ някаква своя егоистична облага. За да разберем дали сме такива – дали сме общество или дива орда – е значимо не да се слушаме, какви ги говорим; а да се забележим, какви ги вършим.
Миналата седмица гледах следната преживелица на светофара на ул. „ Монтевидео “ пред спирка на метрото „ Мизия/Нов български университет “. Запали се автомобил – пламъци започнаха да излизат изпод и от горната страна на мотора. Колата спря и от вътрешната страна изскочиха двама младежи. Единият насочи пожарогасителя против пламъците изпод, до момента в който другият се опитваше да угаси пламъците от горната страна с куртката си.
Не сме орда
Каква би била реакцията на някоя дива орда? Щяха да се съберат зяпачи, които да снимат, да сочат с пръст младежите и да подвикват: „ Егати идиотите, глейте единствено какво вършат... “. Ние, българите, обаче не сме орда. За пет-десет секунди стопираха четири други автомобила, от които изскочиха мъже с пожарогасители и се втурнаха да оказват помощ. След още пет секунди други два автомобила стопираха на отсрещното платно и други мъже хукнаха през улицата да гасят.
Изпразниха им се обаче пожарогасителите, а пламъците се разраснаха. Вътре в колата се чу дребна детонация. Мъжете – към този момент 7-8 на брой – отстъпиха, ако настъпи по-голям гърмеж. Около тях се появиха други хора, които им носеха вода, защото се бяха опърлили от пламъците. На към 30 метра нагоре по баира спря мотоциклетист, запречи пътното платно с мотора си и стартира да контролира придвижването по този начин, щото трафикът да не приближава горящата (и, очакваше се, по-късно избухваща) кола.
Първата реакция на хората към мен, преди да се задейства мисълта даже, беше „ по Адам Смит “ – да се втурнат да оказват помощ на себеподобни, изпаднали в неволя, без да мислят за някаква своя облага. Други хора носеха вода на помагащите.
Мотоциклетистът пък се посвети да пази живота и здравето на инцидентни автомобилисти, които биха потърпевши, в случай че се окажат до горящата кола сега, в който тя избухне. Общество сме и също така – не неприятно проведено. Една жена на спирката на рейса на отсрещния тротоар извика пожарната, която пристигна след не повече от три минути.
Не сме и невъзпитано общество
Не се подвеждайте по дивашките, груби, дебелашки гласове в медиите. По хигиенични съображения от дълго време не съм нито фен, нито слушател на " огромните " медии – и си пребивавам отлично. Всички до една музикални радиостанции, да вземем за пример, ме доставят с по-голям и уравновесен обсег от вести (макар в рамките единствено на две-три минути), в сравнение с съумява БНР. Докато там се разискват пудели, скутове и планини от кеш, радио FM+ (например) ме осведомява за неща, случили се в Европа, в Мексико или Южна Корея. По „ бутиковите “ телевизионни канали виждам политически излъчвания, които по нищо не отстъпват на БиБиСи – до момента в който в „ огромните “ малките екрани политици и анализатори бълват нагли неистини или плоски простотии.
Та оня ден, слушайки бутиковата стратегия „ Христо Ботев “ се натъкнах на предаване на поетесата Силвия Чолева. Тя, както и всичките ѝ посетители бяха представители на най-висшата форма на европейска цивилизация. Водещата обсъждаше с издател, стихотворец и мъдрец значими духовни материи. Правеха това не с нормалното медийно ръмжене или вулгарни шегички, а със спокойни и образовани гласове и с речник, който множеството от медийно най-тиражираните политици не биха разбрали.
Само кривите и отровни огледала демонстрират българите като орда
Махайте се, хора, от „ огромните “ медии и от балоните във Facebook. Те не са огледала на същинския свят, в който живеем. Те са криви, отровни огледала, преднамерено сложени от хора, които не са на наша страна. Целта е всичко в нашия живот да бъде показвано като грозно, пошло, унизително, робско и невъзпитано. Те желаят да показват като предписание едно малцинство от диви и елементарни нахалници, които не знаят, че в едно обичайно общество ще би трябвало да си изкарват парите с пот на чело.
Ние не сме като тях. Просто не сме. Огледайте се, вижте и чуйте същинския ни живот – и ще се видите такива, каквито сме в действителност: прилични хора.
Евгений Дайнов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ