Прокурорите в действие: Ниска разкриваемост и дела, които не стигат до съд
Тексът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на " Дневник ".
През предходната седмица беше оповестен отчетът за използването на закона и за активността на прокуратурата и на проверяващите органи през 2018 година Той съдържа доста количество отчетна статистическа информация за активността на прокурорите и следователите в България. Какви са усещанията и главните заключения от него?
I. Престъпността през последните няколко години понижава, само че разкриваемостта към момента е на ниско равнище
Броят на закононарушенията понижава във времето, само че към момента остава ниска разкриваемостта – едвам 46% от записаните закононарушения за 2018 година са разкрити. И до момента в който броят на записаните закононарушения зависи както от равнището на престъпността, по този начин и от дейното сезиране на органите (полиция и прокуратура) от страна на жителите, то данните за разкриваемостта са директно отражение на активността на прокуратурата.
Намаляване на броя регистрирани закононарушения се следи във всички групи, като най-голямо е понижението при закононарушенията срещу собствеността (12,3% спрямо 2017 г.), макар че те остават с максимален дял, и икономическите закононарушения (намаление с 9,4%). Причините евентуално могат да се търсят в възстановяване на знаците за обществено неравноправие и беднотия.
II. В досъдебната фаза, с някои изключения, дейностите бележат спад за интервала
Количеството преписки понижава с 42 хиляди през обсъждания интервал, а броят досъдебни производства – с към 9 хиляди. Това се дължи до известна степен на по-малкия брой регистрирани закононарушения, макар че степента, с която преписките понижават, е доста по-висока от понижението на броя на записаните закононарушения. Ръст бележат само участията на прокуратурата в правосъдните съвещания (с близо 10 хиляди за обсъждания период), като повода за това евентуално е разширението и усложняването на правосъдната процедура.
Докладът на прокуратурата отбелязва и нещо забавно - " Констатира се спад на следените преписки, почнали по сигнали на контролни органи – 2 499 (3 061; 2 062), като формираните по тях каузи съставляват едвам 1.7% (2%; 1.1%) от всички формирани досъдебни производства ". Това значи слаб резултат от работата на държавните институции с пълномощия да сезират прокуратурата, без значение от разширението на законовите им пълномощия (например КПКОНПИ).
По данни на прокуратурата се следи доста невисок дял на импортираните в съда актове (това е делът на импортираните прокурорски актове по отношение на общия брой следени досъдебни производства) – 30 499 бр. за 2018 година или 18%, като той спада от 19,5% през 2017 година Това значи, че
от всички следени актове по-малко от една пета стигат до съда.
Този дял се разграничава доста сред окръжните и районните прокуратури – в окръжните междинният дял на импортирани в съда актове на един прокурор е 5,3 бр., до момента в който в районните – 36,4 бр. И двете групи бележат спад в каузи на импортирани в съда актове. Разликите сред броя импортирани актове са отражение както на разликите в натовареността на окръжните и районните прокурори, по този начин и на огромните териториални разлики сред обособените прокуратури.
III. Съдебната фаза се характеризира с позитивни трендове, само че към момента има място за усъвършенстване
За 2018 година се следи лека смяна в структурата на импортираните в съда актове – понижава делът на обвинителните актове за сметка на споразуменията и постановленията с оферти за освобождение от наказателна отговорност и налагане на административно наказване според член 78а от Наказателния кодекс. Това е позитивна наклонност и бележи прекосяването към по-ефективни способи за разрешаване на разногласията. Остава да се види до каква степен е трайна.
В отчета си основният прокурор отбелязва, че множеството индикатори за правосъдната фаза бележат възстановяване – висок дял на наказаните и глобени лица с влезнал в действие правосъден акт, намаляващ брой върнати каузи на прокурор и невисок дял оправдани лица. Въпреки това над една трета от върнатите каузи (38,7% за 2018 г.) са върнати заради позволено в досъдебното произвеждане отстранимо значително нарушаване на процесуалните права, а още 32% от делата са върнати на прокурор заради установени от съда пропуски при правене на обвинителния акт. Това приказва за нужда от по-сериозен първокласен надзор над работата на прокуратурата.
Особен интерес съставляват (както може да се съди и от наименованието им) делата по закононарушения от необикновен публичен интерес – това са каузи за проведена престъпност; корупция; закононарушения, засягащи финансовите ползи на ЕС; изпиране на пари; данъчни и други финансови престъпления; противозаконен трафик на хора и опиати. От данните за тях се вижда, че повишеният брой следени каузи (увеличение с 10,7% за 2018 г.) не води до повече импортирани в съда прокурорски актове (намаление с 1,5%), нито до повече наказани лица (намаление с 4,1%). Следва да се има поради, че прокуратурата дава рационални оферти за корекции в концепцията за корупционните закононарушения, които евентуално биха довели до повишение на резултатите от работата й.
IV. Разликите в натовареността на прокурорите и териториални разлики остават значими
Подобно на съдилищата, прокурорската натовареност се разграничава съществено в териториален аспект – от 6,65 прокурорски акта приблизително дневно в Районната прокуратура (РП) Харманли до 0,9 в районна прокуратура Малко Търново. Средната натовареност за страната на един прокурор за 2018 година е 3,27 акта на ден). В най-натоварените прокуратури – в Харманли, Несебър, Нови пазар и Оряхово, които са повече от два пъти по-натоварени от нисконатоварените прокуратури, са работили доста малцина действително заети прокурори.
Средната натовареност на окръжните прокуратури е под тази на районните – 1,22 акта приблизително дневно за 2018 година Въпреки лекото нарастване спрямо предходните години, тя остава на доста ниско равнище.
Прави усещане, че при обзор на множеството от индикаторите за натовареност, прокурорите и следователите в София са релативно по-ниско натоварени от междинното за страната – за разлика от софийските съдилища, които са по-натоварени спрямо техните сътрудници. Обяснението на основния прокурор е, че сложността на закононарушенията и делата в София е доста висока, вследствие на което има по-малък брой прокурорски актове на всеки прокурор. Дали това е по този начин обаче, би могло да се реши единствено при съществуване на
съответното пресмятане на натовареността на прокуратурата при отчитане на сложността на актовете.
За задачата е нужна осведомителна система за прокуратурата, сходна на Системата за пресмятане на натовареността на съдиите, която да дава обществена информация, годна за сравнителни разбори.
Богатият на информация доклад на прокуратурата за активността ѝ през 2018 година дава доста благоприятни условия за разбор и взимане на решение за прокурорската карта, както и за оптимизация на дейностите и дейно понижаване на разликите в натовареността. Крайно нужна е настояща система за оценка на натовареността на прокурорите и следователите. От основния прокурор зависи по какъв метод може да се случат измененията.
През предходната седмица беше оповестен отчетът за използването на закона и за активността на прокуратурата и на проверяващите органи през 2018 година Той съдържа доста количество отчетна статистическа информация за активността на прокурорите и следователите в България. Какви са усещанията и главните заключения от него?
I. Престъпността през последните няколко години понижава, само че разкриваемостта към момента е на ниско равнище
Броят на закононарушенията понижава във времето, само че към момента остава ниска разкриваемостта – едвам 46% от записаните закононарушения за 2018 година са разкрити. И до момента в който броят на записаните закононарушения зависи както от равнището на престъпността, по този начин и от дейното сезиране на органите (полиция и прокуратура) от страна на жителите, то данните за разкриваемостта са директно отражение на активността на прокуратурата.
Намаляване на броя регистрирани закононарушения се следи във всички групи, като най-голямо е понижението при закононарушенията срещу собствеността (12,3% спрямо 2017 г.), макар че те остават с максимален дял, и икономическите закононарушения (намаление с 9,4%). Причините евентуално могат да се търсят в възстановяване на знаците за обществено неравноправие и беднотия.
II. В досъдебната фаза, с някои изключения, дейностите бележат спад за интервала
Количеството преписки понижава с 42 хиляди през обсъждания интервал, а броят досъдебни производства – с към 9 хиляди. Това се дължи до известна степен на по-малкия брой регистрирани закононарушения, макар че степента, с която преписките понижават, е доста по-висока от понижението на броя на записаните закононарушения. Ръст бележат само участията на прокуратурата в правосъдните съвещания (с близо 10 хиляди за обсъждания период), като повода за това евентуално е разширението и усложняването на правосъдната процедура.
Докладът на прокуратурата отбелязва и нещо забавно - " Констатира се спад на следените преписки, почнали по сигнали на контролни органи – 2 499 (3 061; 2 062), като формираните по тях каузи съставляват едвам 1.7% (2%; 1.1%) от всички формирани досъдебни производства ". Това значи слаб резултат от работата на държавните институции с пълномощия да сезират прокуратурата, без значение от разширението на законовите им пълномощия (например КПКОНПИ).
По данни на прокуратурата се следи доста невисок дял на импортираните в съда актове (това е делът на импортираните прокурорски актове по отношение на общия брой следени досъдебни производства) – 30 499 бр. за 2018 година или 18%, като той спада от 19,5% през 2017 година Това значи, че
от всички следени актове по-малко от една пета стигат до съда.
Този дял се разграничава доста сред окръжните и районните прокуратури – в окръжните междинният дял на импортирани в съда актове на един прокурор е 5,3 бр., до момента в който в районните – 36,4 бр. И двете групи бележат спад в каузи на импортирани в съда актове. Разликите сред броя импортирани актове са отражение както на разликите в натовареността на окръжните и районните прокурори, по този начин и на огромните териториални разлики сред обособените прокуратури.
III. Съдебната фаза се характеризира с позитивни трендове, само че към момента има място за усъвършенстване
За 2018 година се следи лека смяна в структурата на импортираните в съда актове – понижава делът на обвинителните актове за сметка на споразуменията и постановленията с оферти за освобождение от наказателна отговорност и налагане на административно наказване според член 78а от Наказателния кодекс. Това е позитивна наклонност и бележи прекосяването към по-ефективни способи за разрешаване на разногласията. Остава да се види до каква степен е трайна.
В отчета си основният прокурор отбелязва, че множеството индикатори за правосъдната фаза бележат възстановяване – висок дял на наказаните и глобени лица с влезнал в действие правосъден акт, намаляващ брой върнати каузи на прокурор и невисок дял оправдани лица. Въпреки това над една трета от върнатите каузи (38,7% за 2018 г.) са върнати заради позволено в досъдебното произвеждане отстранимо значително нарушаване на процесуалните права, а още 32% от делата са върнати на прокурор заради установени от съда пропуски при правене на обвинителния акт. Това приказва за нужда от по-сериозен първокласен надзор над работата на прокуратурата.
Особен интерес съставляват (както може да се съди и от наименованието им) делата по закононарушения от необикновен публичен интерес – това са каузи за проведена престъпност; корупция; закононарушения, засягащи финансовите ползи на ЕС; изпиране на пари; данъчни и други финансови престъпления; противозаконен трафик на хора и опиати. От данните за тях се вижда, че повишеният брой следени каузи (увеличение с 10,7% за 2018 г.) не води до повече импортирани в съда прокурорски актове (намаление с 1,5%), нито до повече наказани лица (намаление с 4,1%). Следва да се има поради, че прокуратурата дава рационални оферти за корекции в концепцията за корупционните закононарушения, които евентуално биха довели до повишение на резултатите от работата й.
IV. Разликите в натовареността на прокурорите и териториални разлики остават значими
Подобно на съдилищата, прокурорската натовареност се разграничава съществено в териториален аспект – от 6,65 прокурорски акта приблизително дневно в Районната прокуратура (РП) Харманли до 0,9 в районна прокуратура Малко Търново. Средната натовареност за страната на един прокурор за 2018 година е 3,27 акта на ден). В най-натоварените прокуратури – в Харманли, Несебър, Нови пазар и Оряхово, които са повече от два пъти по-натоварени от нисконатоварените прокуратури, са работили доста малцина действително заети прокурори.
Средната натовареност на окръжните прокуратури е под тази на районните – 1,22 акта приблизително дневно за 2018 година Въпреки лекото нарастване спрямо предходните години, тя остава на доста ниско равнище.
Прави усещане, че при обзор на множеството от индикаторите за натовареност, прокурорите и следователите в София са релативно по-ниско натоварени от междинното за страната – за разлика от софийските съдилища, които са по-натоварени спрямо техните сътрудници. Обяснението на основния прокурор е, че сложността на закононарушенията и делата в София е доста висока, вследствие на което има по-малък брой прокурорски актове на всеки прокурор. Дали това е по този начин обаче, би могло да се реши единствено при съществуване на
съответното пресмятане на натовареността на прокуратурата при отчитане на сложността на актовете.
За задачата е нужна осведомителна система за прокуратурата, сходна на Системата за пресмятане на натовареността на съдиите, която да дава обществена информация, годна за сравнителни разбори.
Богатият на информация доклад на прокуратурата за активността ѝ през 2018 година дава доста благоприятни условия за разбор и взимане на решение за прокурорската карта, както и за оптимизация на дейностите и дейно понижаване на разликите в натовареността. Крайно нужна е настояща система за оценка на натовареността на прокурорите и следователите. От основния прокурор зависи по какъв метод може да се случат измененията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ