Анализ: Петролната схватка между САЩ и Русия
Тежкото съревнование сред администрацията на американския президент Доналд Тръмп и Русия на президента Владимир Путин е минимум известната геополитическа вест на нашето време. Докато доста американски демократи към момента са безапелационни, че Тръмп е в ръцете на Путин, Кремъл е подхванал скъпа и рискована тактика, ориентирана към подкопаване на рисковото, както считат в Москва, подсилване на американската власт и въздействие, разясняват от вестник Wall Street Journal в материал, преведен от " Фокус ". Ето какво гласи той:
През последните седмици тази битка стана по-интензивна, защото Русия пожертва дългогодишните си съдружници Венецуела и Иран в обезверен опит да осуети напъните на администрацията на Тръмп, която желае да прекрои международните енергийни пазари и да отслаби силата и въздействието на Москва.
Тази борба стартира, когато Саудитска Арабия влезе в ценовата война, пробвайки се да принуди Москва да си сътрудничи с Рияд и да попречи на цените на петрола да паднат. Кремъл отхвърли да поддържа тактиката на Рияд за понижаване на производството за стабилизиране на цените, а по-късно Саудитска арабия разгласи рекордно нарастване на производството в интервал на намаляващо международно търсене на нефт. Вероятно в Рияд се надяваха, че спадът на цените ще принуди Русия да се съгласи с квотите на ОПЕК.
Отговорът на Путин шокира Рияд и петролните компании по целия свят. Руснаците оповестиха, че самите те също ще усилят производството. След това цените на петрола паднаха до 20 $ за барел. Това е сериозна жертва, като се има поради, че приходите от нефт обезпечават 40% от съветския държавен бюджет.
Но тази нова тактика е изпълнена с политически и стопански разноски за Русия. Иран и Венецуела, най-важните съдружници на Москва, са още по-зависими от износа на нефт, а сривът на цените му е пагубен удар върху техните нежни стопански системи. Тези страни към този момент изпитваха съществени усложнения заради по-ниските доходи от петрол. Във Венецуела, поради неприятното ръководство и корупцията в държавната петролна компания, производството на петрол понижа с две трети през последните две години.
В Иран, който преди революцията през 1979 година изнасяше над 5,5 млн. барела дневно, преди въвеждането на американските наказания през 2018 година, ежедневният размер на износа към този момент беше 2,3 млн. барела, а през днешния ден той падна до към 250 хиляди барела за 24 часа. Подобно на Венецуела, Иран е заставен да продава доста количество нефт с отстъпка на черния пазар, заобикаляйки глобите. И в този миг на сложни тествания, когато Техеран страдаше от глобите, от ковид и наблюдаваше със боязън по какъв начин стопанската система му се срутва, Москва го намушка в гърба.
Защо Кремъл поема тези разноски и опасности? Увеличението на производството на петрол и газ в Съединени американски щати съставлява директна опасност за съветското държавно управление и стабилността на режима на Путин и Тръмп безпощадно се възползва от това. Президентът освен поддържа и насърчи добивът на шистов нефт, той наложи наказания против газопровода „ Северен поток 2 “ и най-малко краткотрайно спря полагането на втори директен разклон на потока от газ от Русия към Германия. От ноември 2019 година Съединени американски щати са международен водач в износа на полутечен природен газ за страните от Европейски Съюз, а размерът на американския експорт за Китай и Япония (също значими пазари за Русия) продължава да пораства. В същото време администрацията упорства за промени в разпоредбите и наредбите, с цел да се улесни производството и превозването на петрол и газ, както и построяването на тръбопроводи.
Стратегията за ограничение на производството на петрол, ръководена от ОПЕК, пазеше цените на несъмнено равнище това оказа помощ на Съединени американски щати да усили производството на шистов нефт. Путин се надява, че тотална ценова война ще накара американските компании за произвеждане на шистов нефт, чиито индустриални разноски са доста по-високи, да банкрутират. Шистовата индустрия към този момент пострада от високите разноски по разнообразни задължения. Ако приходите намалеят още повече, доста компании няма да могат да изпълнят отговорностите си и ще банкрутират, а новите вложители ще бъдат по-предпазливи с петролния бранш.
Изглежда, че сега Русия надвива в тази борба. Петролните служащи желаят да изискат от Тексаската железопътна комисия (главният енергиен регулатор на Тексас, който следи и контролира сондирането, производството и превозването на нефт) да вкарат ограничавания върху производството в промишлеността. Тръмп в това време се отхвърли от предходните си изказвания в поддръжка на евтиния нефт и прикани Путин за стабилизация на петролните пазари.
Сега въпросът е какво би трябвало да направи Съединени американски щати, с цел да отбрани една своя значима промишленост от враждебна непозната мощ, преследваща политически цели. За демократите, които не престават да считат Тръмп за марионетка на Путин, а добивът на шистова газ и нефт за смъртен грях против Майката Земя, отговорът е явен. Ако Москва унищожи тази промишленост в Съединени американски щати, тя ще направи огромна услуга на страната и на цялата планета.
Администрацията поддържа предлагането за подкрепяне на американското произвеждане на нефт, като добави към стратегическия запас общо 77 млн. барела петрол в размер на три милиарда $. Но тя не се включи в законопроекта за подкрепяне на бизнеса по отношение на ковид на стойност два трлн. $, защото демократите осъдиха тази мярка, виждайки това като опит да бъдат избавени огромни американски петролни компании.
Този проблем няма да премине самичък по себе си. Противниците на технологията за рандеман на шистов нефт ще би трябвало съществено да помислят за мястото на енергетиката в американската външна политика. Загрижеността за изменението на климата и другите рискове за околната среда, подбудени от тези технологии към този момент са значима тематика за полемика. Но въпросът за геополитическото значение на американската нефтена и газова индустрия също се разисква. Искаме ли да живеем в свят, в който Иран, Русия и Саудитска Арабия ще оформят пазарите в своя изгода и благодарение на петролното си благосъстояние ще повлияят на хода на международните събития? Искаме ли вечно да се свържем с доставчиците на нефт от Близкия Изток, чиито полезности и ползи опонират на американските?
Това е абсурд, само че възраженията на демократите против технологията за рандеман на шистов петрол дават на Путин преобладаващо състояние в борбата му с Тръмп.
Всичко за петролните войни четете ТУК.
През последните седмици тази битка стана по-интензивна, защото Русия пожертва дългогодишните си съдружници Венецуела и Иран в обезверен опит да осуети напъните на администрацията на Тръмп, която желае да прекрои международните енергийни пазари и да отслаби силата и въздействието на Москва.
Тази борба стартира, когато Саудитска Арабия влезе в ценовата война, пробвайки се да принуди Москва да си сътрудничи с Рияд и да попречи на цените на петрола да паднат. Кремъл отхвърли да поддържа тактиката на Рияд за понижаване на производството за стабилизиране на цените, а по-късно Саудитска арабия разгласи рекордно нарастване на производството в интервал на намаляващо международно търсене на нефт. Вероятно в Рияд се надяваха, че спадът на цените ще принуди Русия да се съгласи с квотите на ОПЕК.
Отговорът на Путин шокира Рияд и петролните компании по целия свят. Руснаците оповестиха, че самите те също ще усилят производството. След това цените на петрола паднаха до 20 $ за барел. Това е сериозна жертва, като се има поради, че приходите от нефт обезпечават 40% от съветския държавен бюджет.
Но тази нова тактика е изпълнена с политически и стопански разноски за Русия. Иран и Венецуела, най-важните съдружници на Москва, са още по-зависими от износа на нефт, а сривът на цените му е пагубен удар върху техните нежни стопански системи. Тези страни към този момент изпитваха съществени усложнения заради по-ниските доходи от петрол. Във Венецуела, поради неприятното ръководство и корупцията в държавната петролна компания, производството на петрол понижа с две трети през последните две години.
В Иран, който преди революцията през 1979 година изнасяше над 5,5 млн. барела дневно, преди въвеждането на американските наказания през 2018 година, ежедневният размер на износа към този момент беше 2,3 млн. барела, а през днешния ден той падна до към 250 хиляди барела за 24 часа. Подобно на Венецуела, Иран е заставен да продава доста количество нефт с отстъпка на черния пазар, заобикаляйки глобите. И в този миг на сложни тествания, когато Техеран страдаше от глобите, от ковид и наблюдаваше със боязън по какъв начин стопанската система му се срутва, Москва го намушка в гърба.
Защо Кремъл поема тези разноски и опасности? Увеличението на производството на петрол и газ в Съединени американски щати съставлява директна опасност за съветското държавно управление и стабилността на режима на Путин и Тръмп безпощадно се възползва от това. Президентът освен поддържа и насърчи добивът на шистов нефт, той наложи наказания против газопровода „ Северен поток 2 “ и най-малко краткотрайно спря полагането на втори директен разклон на потока от газ от Русия към Германия. От ноември 2019 година Съединени американски щати са международен водач в износа на полутечен природен газ за страните от Европейски Съюз, а размерът на американския експорт за Китай и Япония (също значими пазари за Русия) продължава да пораства. В същото време администрацията упорства за промени в разпоредбите и наредбите, с цел да се улесни производството и превозването на петрол и газ, както и построяването на тръбопроводи.
Стратегията за ограничение на производството на петрол, ръководена от ОПЕК, пазеше цените на несъмнено равнище това оказа помощ на Съединени американски щати да усили производството на шистов нефт. Путин се надява, че тотална ценова война ще накара американските компании за произвеждане на шистов нефт, чиито индустриални разноски са доста по-високи, да банкрутират. Шистовата индустрия към този момент пострада от високите разноски по разнообразни задължения. Ако приходите намалеят още повече, доста компании няма да могат да изпълнят отговорностите си и ще банкрутират, а новите вложители ще бъдат по-предпазливи с петролния бранш.
Изглежда, че сега Русия надвива в тази борба. Петролните служащи желаят да изискат от Тексаската железопътна комисия (главният енергиен регулатор на Тексас, който следи и контролира сондирането, производството и превозването на нефт) да вкарат ограничавания върху производството в промишлеността. Тръмп в това време се отхвърли от предходните си изказвания в поддръжка на евтиния нефт и прикани Путин за стабилизация на петролните пазари.
Сега въпросът е какво би трябвало да направи Съединени американски щати, с цел да отбрани една своя значима промишленост от враждебна непозната мощ, преследваща политически цели. За демократите, които не престават да считат Тръмп за марионетка на Путин, а добивът на шистова газ и нефт за смъртен грях против Майката Земя, отговорът е явен. Ако Москва унищожи тази промишленост в Съединени американски щати, тя ще направи огромна услуга на страната и на цялата планета.
Администрацията поддържа предлагането за подкрепяне на американското произвеждане на нефт, като добави към стратегическия запас общо 77 млн. барела петрол в размер на три милиарда $. Но тя не се включи в законопроекта за подкрепяне на бизнеса по отношение на ковид на стойност два трлн. $, защото демократите осъдиха тази мярка, виждайки това като опит да бъдат избавени огромни американски петролни компании.
Този проблем няма да премине самичък по себе си. Противниците на технологията за рандеман на шистов нефт ще би трябвало съществено да помислят за мястото на енергетиката в американската външна политика. Загрижеността за изменението на климата и другите рискове за околната среда, подбудени от тези технологии към този момент са значима тематика за полемика. Но въпросът за геополитическото значение на американската нефтена и газова индустрия също се разисква. Искаме ли да живеем в свят, в който Иран, Русия и Саудитска Арабия ще оформят пазарите в своя изгода и благодарение на петролното си благосъстояние ще повлияят на хода на международните събития? Искаме ли вечно да се свържем с доставчиците на нефт от Близкия Изток, чиито полезности и ползи опонират на американските?
Това е абсурд, само че възраженията на демократите против технологията за рандеман на шистов петрол дават на Путин преобладаващо състояние в борбата му с Тръмп.
Всичко за петролните войни четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ