Тежка лична драма била причината за взрива на блок във Варна, твърди местен сайт
Тежка персонална драма е евентуална причина за гърмежа в блок 302 във варненския квартал „ Владислав Варненчик ”. 67-годишният някогашен служител на реда Веселин Димитров, който е обитавал взривеното жилище, преди дни е разказал за проблемите си пред уеб страницата „ Варна 24 ”.
" От 1992 година пребивавам с жена, която е разведена. Запознахме се, станахме близки, взехме решение да живеем дружно. След два месеца научих от нея, че има дете, което тогава беше на 4 години. Детето беше отглеждано от прабаба му и прародител му в едно село край Шабла, възрастни, положителни хора. Грижиха се за него съгласно своите лични разбирания и благоприятни условия. То ядеше единствено пържени картофи и лютеница, намазана на филии самун. Жената искаше да сключим брак и да имаме свое дете. Не пожелах, тъй като съгласно моите визии не е задоволително единствено да имаме деца, само че и да можем да се грижим за тях, да ги възпитаваме, да им отделим нужното време и внимание.
Реших, че ще посветя силите си на нейното дете. Много настоявах, и се получи, да приберем детето от бабиния дом. Заживях в нейното жилище във " Владиславово “ 302 блок. Апартаментът беше в извънредно окаяно положение. Стените бяха в мухал, тапетите раздрани, в едната от стаите зимно време натрупваше сняг, цялостна бедност. Реших да взема нещата в свои ръце, да се погрижа, както му е редът да го направи глава на семейство. Докато правех ремонта, спях на две торби цимент, хлебарките ме прескачаха. Тогава работех в полицията в престъпен отдел, започнах да се грижа за жилището и за възпитанието на детето.
От предния си брак имам две дъщери. Ще загатна единствено, че огромната ми щерка е с информатика и стопанска система, работи в тази сфера, а дребната е в Германия над 10 години и е кардиохирург. Реших да дисциплинирам като свое това момченце, да му образувам разумно мислене, да учи, да се развива. Никога не е ходел на частни уроци, извънредно и единствено аз съм се занимавал с него. Събота и неделя пишех тематики и задания за преговор, с цел да може майка му да се занимава с него и в почивните дни, до момента в който аз работя.
Интелектуалното равнище на фамилията, от което е произлязла дамата, не е розово. Баща й споделяше пред внука си и пред щерка си, че когато той учел, отварял " книгата “, слагал я на гърдите си и заспивал, а като се събудел, всичко било в главата му. Аз работя, устоявам, дисциплинирам, върша съществени поправки на жилището по метод, подобен, че майстори се изумиха, когато след 10 години влязоха да вършат нов ремонт.
Минаха 4-5 години и аз предлагам на дамата да намерения за работа. Говорих с мой прочут, към 1997 година беше, да отиде на изявление и да я вземе във компанията си. Тръгва тя на изявление в избрания час, аз залепвам вкъщи фаянсови плочки в кухнята. След към час и половина идва татко й при мен и ми споделя: " Как може, бе, ти си я изгонил с една рокличка на гърба! “. А той живее във вилата си над Виница. Останах слисан. А таткото споделя: " Дойде щерка ми на вилата, плаче “. Много се учудих. Тя се прибра, гузна, мълчи, не й задавах въпроси, само че държанието й беше неразбираемо за мен. Що се касае във връзка с детето съм претендирал, безусловно претендирал, всеки ден храната да бъде сготвена и здравословна. Лично аз съм приготвял закуската му за учебно заведение, даже когато беше към този момент огромен, тъй като обичаната забравяше.
Той в никакъв случай не се е разболявал, в 6 сутринта се отваряха прозорците, гимнастика и така нататък Помагах на детето в учебно заведение. Влезе в Математическа гимназия, приключи с цялостно отличие. След това влезе в Морско учебно заведение. 27 години в Морско учебно заведение не са имали цялостен първенец, той приключи с цялостно отличие. Завърши магистратура в Нюкасъл, Англия. Когато се прибра, ние бяхме трансформирали към този момент жилището в супер първокласно жилище. Плановете бяха той да стартира работа в огромна морска компания някъде зад граница. Той като се върна, аз летях от благополучие, че съм съумял да осъществя проекта за това момче с доста неизменност, самообладание, безрезервност.
В един миг, той съобщи: " Виж какво, живота си е мой, гледай си работата! “. Замина и не го видях две години. Майка му като че ли беше готова за това. Жена ми, да я нарека по този начин, 24 години не е работила, на моя прехрана е била, както и синът й. Апартаментът е неин, само че бяхме взели решение да отидем да живеем в моята къща, която е на към 30 километра от Варна. Всичко беше направено на въздух и тишина, готово за живеене. Подготвили сме се да се изнесем към този момент. Идва госпожата и ми споделя: " Днес ми предложиха работа в един супермаркет, стартирам! “. Аз онемях. Бях си намерил към този момент работа там, всичко беше проведено. И по този начин, тя стартира работа. Аз отначало пренесох всичкия багаж в жилището. И стана по този начин, че ни напред, ни обратно. Появи се в един миг синът й с някакво момиче. Седнахме, черпим се, приказваме си и аз споделям какъв е бил проектът да работи зад граница. В един миг девойката се разсърди и потеглиха да си вървят. По-късно научих, че щели да се женят. И аз с моите думи съм я обидил, щото съм желал да им убия бъдещето.
Мина време. Дойде на посетители една колежка на жена ми. И ме пита, ходил ли съм в магазина, откогато тя е почнала работа там? Погледна ме деликатно и рече: " Ами върви по-често! “. Тогава се замислих, тъй като по необикновен метод ми го сподели. И започнах да се интересувам. Започнах да узнавам, че моята брачна половинка е злословила по мой адрес. Почнала е да приготвя почвата за отношение към мен от страна на колектива, че съм низък вид. Съседи започнаха да подмятат: " Абе ти доста си мъркал у дома, че хигиена нямало, че това, че това... “.
Режимът на живот на жена ми беше следният: Сутрин спи до 8.30 часа, става, прави си някакъв персонален тоалет, свършва си това това и ляга отново към 10, тъй като следобяд е на работа. Става в 13 часа, подготвя се и отпътува. Прибира се в 9 вечерта, масата и е поставена, салатата е направена.
Започна да пие. Първо с към 150 грама ракия. След това стартира да долива, стигна към 250 грама. Отдели се да спи в друга стая. Започнах да намирам до леглото й бутилки с ракия. Намирал съм я заспала до тоалетната паница измежду нощ, паднала в коридора, в кухнята да спи седнала. Аз 11 години съм работил без почивен ден, тъй като устоях и децата си, доста грижи съм полагал, и на мен ми е било тежко, само че не съм прибягвал до алкохола.
Чувствах към този момент по какъв начин някакъв обръч се стяга, нещо става, не мога да си обясня какво е. Кафе сякаш не пиела жена ми, а от колежките узнавам, че освен кафе пие, ами и пуши. И това не знаех. Започна да крие всякакви неща от у дома. Започна да лъже за промените си в магазина. Отивам да ревизирам, нея я няма на работа. В един миг доста неща от предишното й научих. Но преглъщах. И преди знаех това това, само че и бях споделил: " Каквото било, било, ние продължаваме дружно напред като семейство “.
Научавам, че до момента в който аз съм бил в командировка в Украйна тя с един комшия е имал любовна случка. Той се занимавал с разпространяване на някой бели работи, прибирал девойки за чужбина, може би и по отношение на нея е имал планове. След това разбрах и за някакъв водач. С служител на реда пък спала във вилно населено място на Златни пясъци. Показаха ми го. С кръстника си дори имала връзка години наред. От нейна позната узнавам, че желала да стигне 100 бройки, с цел да се потвърди като жена. Споделяла с нейна колежка, че се чуди по какъв начин е допустимо една жена да живее с един мъж 20 години.
Като я гледах пияна се отвратих от алкохола. Стана по този начин, че един ден звъннах на претендент снахата. Когато пита кой се обажда, аз отговорих, че съм бащата на приятеля й. Тя ми съобщи, че той си имал татко, с който са в прелестни връзки и аз никакъв не съм му. Биологичният родител в никакъв случай не е проявявал интерес по какъв начин живее детето му, прехрана не е плащал.
Разбрах, че проектът е бил да бъда обезчестен, сътрудниците да знаят, че съм неприятен човек, с цел да се съберат с някогашния си брачен партньор. Това, което съм знаел за него, беше по нейни думи, че я е биел, тормозел, изнасилвал...
Очевидно всичко е било за да бъда изпъден от жилището, тъй като към този момент съм излишен. Аз не изпитвам страдание към себе си. Не е бил лек животът ми. Но черната непризнателност, това може да се случи и на различен. Признавам си и през днешния ден, въпреки че ме е позор, още обичам тази жена. От това боли още повече. Но има голяма доза страдание.
Възпитавал съм децата си от предния брак да бъдат почтени, правилни, всеотдайни. Но равнището е друго. Опитах се да направя нещо, само че гена не можах да пречупя. Боли от това извънредно изменничество. На 21 декември жена ми е изтеглила рентата от земи, които има, получила си е заплатата, отмъкнала ми е дебитната карта, и изчезна. Пуснала си е неплатена отпуска. Аз като анормален потеглих да я търся. Не съм допускал, че тя би могла съзнателно да избяга. Мислех да я разгласявам за търсене. Това е жена на 51 години.
Явно има и въздействие от друго място. На 4 януари пристигна кварталния и съобщи, че имало сигнал за домашно принуждение против мен. Жената си извадила здравно, че е бита. У дома в никакъв случай не е имало домашно принуждение. В здравното също е маркирано, че няма данни за това, за което претендира тъжителката. Когато описах на кварталния всичко, което и на вас, инспектора се смя. Как може на 12 декември да си вади здравно и до 22 декември да си живее при мен. Междувременно стартира да изнася багаж ог жилището. Започнаха да изчезват принадлежности, движимости и облекла. Когато купувахме жилището, можех да бъда на 50% притежател, само че не пожелах, тогава ми беше жалост за нея, че нищо си няма, че е живяла мизерно.
Сега чакам офанзиви, евентуално ще бъда изпъден от жилището. Тя е пуснала сигнал до прокуратурата за домашно принуждение, с цел да бъда изхвърлен от жилището. Често съм я чувал след среднощ, когато аз ставам да прибера и изчистя след нея, тъй като държеше да се храни сама, тя да приказва с някого по телефона. Явно всичко е било от дълго време подготвяно. Намерих дори любовни стихове, разтърсващи душата. На едно от листчето е правила скици на какво разстояние може да прави запис с телефон. Явно е желала да запише възможен скандал, с цел да има доказателства. Консултирах се с юрист, той сподели че нищо не може да се направи.
Преди години имах апартамент на " Бенковска “. През 2000 година от нерви, напрежение и непрекъснат стрес, получих световъртеж. Мислех, че ще умра. Тогава продадох бързо жилището на безценица, дадох половината пари на нея и другата половина на децата си. Да, но не умрях. Продължих, само че останах без жилище. Сега наред е да продавам триетажната си къща, наточена и обзаведена, с цел да мога да се оправя.
Аз нямам сили да се съпротивлявам към този момент. Стоя и виждам в нищото. Животът продължава, аз съм в профил. Бивш състезател съм, здрав съм, само че духовното ми е изпразнено. Убит съм. Не хлипам, само че намразих всичко. Работил съм със закона. Той е бил мой инструмент, имам вяра във върховенството му. Но явната неправда законът не би трябвало да пази. А то по този начин ще стане. Да са живи и здрави неблагодарниците ".
" От 1992 година пребивавам с жена, която е разведена. Запознахме се, станахме близки, взехме решение да живеем дружно. След два месеца научих от нея, че има дете, което тогава беше на 4 години. Детето беше отглеждано от прабаба му и прародител му в едно село край Шабла, възрастни, положителни хора. Грижиха се за него съгласно своите лични разбирания и благоприятни условия. То ядеше единствено пържени картофи и лютеница, намазана на филии самун. Жената искаше да сключим брак и да имаме свое дете. Не пожелах, тъй като съгласно моите визии не е задоволително единствено да имаме деца, само че и да можем да се грижим за тях, да ги възпитаваме, да им отделим нужното време и внимание.
Реших, че ще посветя силите си на нейното дете. Много настоявах, и се получи, да приберем детето от бабиния дом. Заживях в нейното жилище във " Владиславово “ 302 блок. Апартаментът беше в извънредно окаяно положение. Стените бяха в мухал, тапетите раздрани, в едната от стаите зимно време натрупваше сняг, цялостна бедност. Реших да взема нещата в свои ръце, да се погрижа, както му е редът да го направи глава на семейство. Докато правех ремонта, спях на две торби цимент, хлебарките ме прескачаха. Тогава работех в полицията в престъпен отдел, започнах да се грижа за жилището и за възпитанието на детето.
От предния си брак имам две дъщери. Ще загатна единствено, че огромната ми щерка е с информатика и стопанска система, работи в тази сфера, а дребната е в Германия над 10 години и е кардиохирург. Реших да дисциплинирам като свое това момченце, да му образувам разумно мислене, да учи, да се развива. Никога не е ходел на частни уроци, извънредно и единствено аз съм се занимавал с него. Събота и неделя пишех тематики и задания за преговор, с цел да може майка му да се занимава с него и в почивните дни, до момента в който аз работя.
Интелектуалното равнище на фамилията, от което е произлязла дамата, не е розово. Баща й споделяше пред внука си и пред щерка си, че когато той учел, отварял " книгата “, слагал я на гърдите си и заспивал, а като се събудел, всичко било в главата му. Аз работя, устоявам, дисциплинирам, върша съществени поправки на жилището по метод, подобен, че майстори се изумиха, когато след 10 години влязоха да вършат нов ремонт.
Минаха 4-5 години и аз предлагам на дамата да намерения за работа. Говорих с мой прочут, към 1997 година беше, да отиде на изявление и да я вземе във компанията си. Тръгва тя на изявление в избрания час, аз залепвам вкъщи фаянсови плочки в кухнята. След към час и половина идва татко й при мен и ми споделя: " Как може, бе, ти си я изгонил с една рокличка на гърба! “. А той живее във вилата си над Виница. Останах слисан. А таткото споделя: " Дойде щерка ми на вилата, плаче “. Много се учудих. Тя се прибра, гузна, мълчи, не й задавах въпроси, само че държанието й беше неразбираемо за мен. Що се касае във връзка с детето съм претендирал, безусловно претендирал, всеки ден храната да бъде сготвена и здравословна. Лично аз съм приготвял закуската му за учебно заведение, даже когато беше към този момент огромен, тъй като обичаната забравяше.
Той в никакъв случай не се е разболявал, в 6 сутринта се отваряха прозорците, гимнастика и така нататък Помагах на детето в учебно заведение. Влезе в Математическа гимназия, приключи с цялостно отличие. След това влезе в Морско учебно заведение. 27 години в Морско учебно заведение не са имали цялостен първенец, той приключи с цялостно отличие. Завърши магистратура в Нюкасъл, Англия. Когато се прибра, ние бяхме трансформирали към този момент жилището в супер първокласно жилище. Плановете бяха той да стартира работа в огромна морска компания някъде зад граница. Той като се върна, аз летях от благополучие, че съм съумял да осъществя проекта за това момче с доста неизменност, самообладание, безрезервност.
В един миг, той съобщи: " Виж какво, живота си е мой, гледай си работата! “. Замина и не го видях две години. Майка му като че ли беше готова за това. Жена ми, да я нарека по този начин, 24 години не е работила, на моя прехрана е била, както и синът й. Апартаментът е неин, само че бяхме взели решение да отидем да живеем в моята къща, която е на към 30 километра от Варна. Всичко беше направено на въздух и тишина, готово за живеене. Подготвили сме се да се изнесем към този момент. Идва госпожата и ми споделя: " Днес ми предложиха работа в един супермаркет, стартирам! “. Аз онемях. Бях си намерил към този момент работа там, всичко беше проведено. И по този начин, тя стартира работа. Аз отначало пренесох всичкия багаж в жилището. И стана по този начин, че ни напред, ни обратно. Появи се в един миг синът й с някакво момиче. Седнахме, черпим се, приказваме си и аз споделям какъв е бил проектът да работи зад граница. В един миг девойката се разсърди и потеглиха да си вървят. По-късно научих, че щели да се женят. И аз с моите думи съм я обидил, щото съм желал да им убия бъдещето.
Мина време. Дойде на посетители една колежка на жена ми. И ме пита, ходил ли съм в магазина, откогато тя е почнала работа там? Погледна ме деликатно и рече: " Ами върви по-често! “. Тогава се замислих, тъй като по необикновен метод ми го сподели. И започнах да се интересувам. Започнах да узнавам, че моята брачна половинка е злословила по мой адрес. Почнала е да приготвя почвата за отношение към мен от страна на колектива, че съм низък вид. Съседи започнаха да подмятат: " Абе ти доста си мъркал у дома, че хигиена нямало, че това, че това... “.
Режимът на живот на жена ми беше следният: Сутрин спи до 8.30 часа, става, прави си някакъв персонален тоалет, свършва си това това и ляга отново към 10, тъй като следобяд е на работа. Става в 13 часа, подготвя се и отпътува. Прибира се в 9 вечерта, масата и е поставена, салатата е направена.
Започна да пие. Първо с към 150 грама ракия. След това стартира да долива, стигна към 250 грама. Отдели се да спи в друга стая. Започнах да намирам до леглото й бутилки с ракия. Намирал съм я заспала до тоалетната паница измежду нощ, паднала в коридора, в кухнята да спи седнала. Аз 11 години съм работил без почивен ден, тъй като устоях и децата си, доста грижи съм полагал, и на мен ми е било тежко, само че не съм прибягвал до алкохола.
Чувствах към този момент по какъв начин някакъв обръч се стяга, нещо става, не мога да си обясня какво е. Кафе сякаш не пиела жена ми, а от колежките узнавам, че освен кафе пие, ами и пуши. И това не знаех. Започна да крие всякакви неща от у дома. Започна да лъже за промените си в магазина. Отивам да ревизирам, нея я няма на работа. В един миг доста неща от предишното й научих. Но преглъщах. И преди знаех това това, само че и бях споделил: " Каквото било, било, ние продължаваме дружно напред като семейство “.
Научавам, че до момента в който аз съм бил в командировка в Украйна тя с един комшия е имал любовна случка. Той се занимавал с разпространяване на някой бели работи, прибирал девойки за чужбина, може би и по отношение на нея е имал планове. След това разбрах и за някакъв водач. С служител на реда пък спала във вилно населено място на Златни пясъци. Показаха ми го. С кръстника си дори имала връзка години наред. От нейна позната узнавам, че желала да стигне 100 бройки, с цел да се потвърди като жена. Споделяла с нейна колежка, че се чуди по какъв начин е допустимо една жена да живее с един мъж 20 години.
Като я гледах пияна се отвратих от алкохола. Стана по този начин, че един ден звъннах на претендент снахата. Когато пита кой се обажда, аз отговорих, че съм бащата на приятеля й. Тя ми съобщи, че той си имал татко, с който са в прелестни връзки и аз никакъв не съм му. Биологичният родител в никакъв случай не е проявявал интерес по какъв начин живее детето му, прехрана не е плащал.
Разбрах, че проектът е бил да бъда обезчестен, сътрудниците да знаят, че съм неприятен човек, с цел да се съберат с някогашния си брачен партньор. Това, което съм знаел за него, беше по нейни думи, че я е биел, тормозел, изнасилвал...
Очевидно всичко е било за да бъда изпъден от жилището, тъй като към този момент съм излишен. Аз не изпитвам страдание към себе си. Не е бил лек животът ми. Но черната непризнателност, това може да се случи и на различен. Признавам си и през днешния ден, въпреки че ме е позор, още обичам тази жена. От това боли още повече. Но има голяма доза страдание.
Възпитавал съм децата си от предния брак да бъдат почтени, правилни, всеотдайни. Но равнището е друго. Опитах се да направя нещо, само че гена не можах да пречупя. Боли от това извънредно изменничество. На 21 декември жена ми е изтеглила рентата от земи, които има, получила си е заплатата, отмъкнала ми е дебитната карта, и изчезна. Пуснала си е неплатена отпуска. Аз като анормален потеглих да я търся. Не съм допускал, че тя би могла съзнателно да избяга. Мислех да я разгласявам за търсене. Това е жена на 51 години.
Явно има и въздействие от друго място. На 4 януари пристигна кварталния и съобщи, че имало сигнал за домашно принуждение против мен. Жената си извадила здравно, че е бита. У дома в никакъв случай не е имало домашно принуждение. В здравното също е маркирано, че няма данни за това, за което претендира тъжителката. Когато описах на кварталния всичко, което и на вас, инспектора се смя. Как може на 12 декември да си вади здравно и до 22 декември да си живее при мен. Междувременно стартира да изнася багаж ог жилището. Започнаха да изчезват принадлежности, движимости и облекла. Когато купувахме жилището, можех да бъда на 50% притежател, само че не пожелах, тогава ми беше жалост за нея, че нищо си няма, че е живяла мизерно.
Сега чакам офанзиви, евентуално ще бъда изпъден от жилището. Тя е пуснала сигнал до прокуратурата за домашно принуждение, с цел да бъда изхвърлен от жилището. Често съм я чувал след среднощ, когато аз ставам да прибера и изчистя след нея, тъй като държеше да се храни сама, тя да приказва с някого по телефона. Явно всичко е било от дълго време подготвяно. Намерих дори любовни стихове, разтърсващи душата. На едно от листчето е правила скици на какво разстояние може да прави запис с телефон. Явно е желала да запише възможен скандал, с цел да има доказателства. Консултирах се с юрист, той сподели че нищо не може да се направи.
Преди години имах апартамент на " Бенковска “. През 2000 година от нерви, напрежение и непрекъснат стрес, получих световъртеж. Мислех, че ще умра. Тогава продадох бързо жилището на безценица, дадох половината пари на нея и другата половина на децата си. Да, но не умрях. Продължих, само че останах без жилище. Сега наред е да продавам триетажната си къща, наточена и обзаведена, с цел да мога да се оправя.
Аз нямам сили да се съпротивлявам към този момент. Стоя и виждам в нищото. Животът продължава, аз съм в профил. Бивш състезател съм, здрав съм, само че духовното ми е изпразнено. Убит съм. Не хлипам, само че намразих всичко. Работил съм със закона. Той е бил мой инструмент, имам вяра във върховенството му. Но явната неправда законът не би трябвало да пази. А то по този начин ще стане. Да са живи и здрави неблагодарниците ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ