Тежък вторник беше този за хората зад оригиналния филм на

Тежък вторник беше този за хората зад оригиналния филм на ...

Барса пак ще търси на магия пари за трансфера на Гризман.


Тежък вторник беше този за хората зад оригиналния филм на Антоан Гризман „La Decision” („Решението”), който миналото лято показа всеки един аспект от неговия живот в градежа на възможното му напускане на Атлетико Мадрид и достигна кулминация с обявлението, че… всъщност нищо не се променя.

Екипът по продукцията изведе тогава на преден план почти всеки детайл от начина на живот на елитния футболист: огромни къщи, огромни телевизори, услуги по домовете от татуировчици, пристрастеност към видеоигри – е, само без драматичния завършек. Представете си само как ли са се чувствали, когато тази седмица се появи клип на официалния уебсайт на Атлети, в който се показва Гризман някак замаян, сякаш изваден насила от леглото от войнствения Херман Бургос посред нощ.

Без замацани кадри с неговата глава в качулка, без заснета с дрон огромната му градина, но какъв само обрат в сюжета! Той обяви, че напуска Атлетико, въпреки че по причини, които ще бъдат изяснени по-късно, не може да каже къде ще отиде. Може би в Програмата за защита на свидетелите предвид стреснатия му поглед и факта, че Бургос, помощник-треньорът на Диего Симеоне, почти сигурно знае къде точно живее французинът.



Разбира се, всички знаци сочат към Барселона, които заедно с Реал Мадрид биват свързвани с всяка новоизлязла фигура или разочарована суперзвезда из Европа.

Гризман има откупна клауза от около 120 млн. евро в последния си договор с Атлетико, която влиза в сила от 1 юли. Той казва, че на 28 години е готов да напусне клуба, 32% от собствеността на който е притежание на израелския милиардер Идан Офер. Накъде обаче?

От своя страна Барселона запази мъртвешко мълчание, като финансовото състояние на каталанския клуб е подобно на това на Реал Мадрид – липса на нужния финансов ресурс да се осъществи трансфер от подобна величина без орязване на бюджета в друга му част.

Междинните счетоводни резултати за първата половина от сезона се чакат, ала пълните сметки ще трябва да се покажат за генералната асамблея на клуба през септември, когато членовете ще имат възможността да разпитват президента Джосеп Бартомеу по финансовите въпроси.

Този месец може да подпечата втория пореден домашен дубъл на „блаугранас” при победа над Валенсия във финала за Купата на краля на 25 май. Шампионската титла в Ла Лига е осма за 11 сезона. Висящият въпрос е как да се посрещне перото „заплати” в края на юни. Клубът плаща на играчите си дваж годишно, като общата сметка от 633 млн. евро се разпределя на два транша в края на януари и края на юни. Миналия сезон ръководството отвори кредитна линия от 140 млн. евро с базиран в Ню Йорк заемодател, за да покрие тази сметка, и може да постъпи пак така и това лято.



Дори и да го сторят обаче, хората от управата трябва да изчакат до 1 юли и да се надяват, че дотогава ще могат да продадат поне един скъп свой актив – може би Филипе Коутиньо или Усман Дембеле, за да финансират ремонта на състава си. Най-важната част от преговорите за Гризман би била да бъде убеден Атлетико да приеме изплащане на откупната му клауза на траншове. Ако ръководството на столичани не се съгласи, това на каталанците ще се изправи пред голям проблем. Проблем, какъвто не би имал Пари Сен Жермен или дори Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед, а в Кан Барса отлично съзнават това.

За клуба бе достатъчно унизително това, че миналото лято Атлетико съумя да бие офертата му от 17 млн. евро годишна заплата за Гризман. В чисто кинематографичен смисъл, финалът на „La Decision” трябваше да бъде кадър на Бартомеу, отправил взор към празния паркинг на „Камп Ноу” с тъжна мелодия от пиано като фон.

Баррселона все още се управлява от своите сосиос, за разлика от фалшивата демокрация при Флорентино Перес във вечния съперник от Мадрид. И при все това финансовите проблеми са забележително подобни.

Нито един от двата клуба няма финансовите ресурси на новобогаташите от Париж и Манчестър за маркови трансфери, те двата имат най-високото перо „заплати” в европейския футбол, те двата изпитват трудности да разкарат вземащите огромни пари нежелани звезди за разчистване на пътя за новите имена, те двата имат огромния късмет правилата на Ла Лига абсурдно да не включват дължаните към други клубове суми за трансфери и бонуси към общите им дългове.



Според устава на Барселона, ако дългът надхвърли сума от равна до двойно по-голяма от годишната печалба (преди данъци, плащания по лихви и амортизация), бордът има две години да поправи положението, като в противен случай трябва да подаде оставка. Миналата година клубът имаше само 40 млн. евро налични пари в края на юни, което го принуди да вземе заем, за да плати едната от двете годишни вноски за заплати.

На 28 години Гризман е в пика на кариерата си и ще струва съответното на това. Тъй като играе за Атлетико, очакванията винаги са били единият от двата гранда в Испания да го купи в даден момент, ала поради заплатата, трансферната сума и дългосрочната стойност сделка за нападателя сега носи и значителен риск.

Както е винаги в случаите с Реал Мадрид и Барселона, привържениците им вярват, че пари все отнякъде ще дойдат. Може би още има някакъв пазар за Коутиньо, което би позволило на управата да разплати значителните си задължения към Ливърпул и все още да излезе на печалба. Може би все пак ще бъде най-накрая продаден Рафиня, който се завръща всеки път като щастливо петаче в джоба след всеки свой провален трансфер. В един момент обаче този клуб ще трябва да обясни на своите членове, че парите за купуването на всяко едно обявило желанието си за трансфер голямо име просто няма как да се появят на магия.



Атлетико – голямото зомби на дълговете (в момента собственик на два стадиона и на червено с 506 млн. евро), може пък все пак да приеме модела с изплащане на траншове и да остави Барса да вземе Гризман на кредит. Междувременно прозорецът е отворен за такива като ПСЖ и други от Премиър Лийг. Гризман и неговите представители очевидно вярват, че за него все някъде там го има големият трансфер.

Часовникът сега тиктака за Барселона да намери парите да го осъществи.

Сам Уолъс, „Дейли Телеграф”

Източник: sportal.bg