Те са най-старите служители на Ермитажа. Котките помнят и щурма

Те са най-старите чиновници на Ермитажа. Котките помнят и щурма на Зимния замък, и блокадата на Ленинград. Всеки котарак си има име и паспорт със фотография – в Ермитажа няма нито една мишка или плъх и заслугата е единствено тяхна.Вратите към подземията на Ермитажа до една са оборудвани с дребни малки врати за котките, които влизат и излизат свободно. Да се качват в самия музей, обаче, им е строго неразрешено. Нарушителят е единствено един – котаракът Вася, който се качва напълно публично по стълбите и всякога го връщат от изложбените зали. Забранена за котките е и вентилационната система, тъй като чертежите за част от нея са изгубени преди два века и е съвсем невероятно да се извади коте, попаднало в проходите й. Като виц се споделя историята по какъв начин преди години в залата на Ван Дайк се разнасяло обезверено мяукане и, несъмнено, във вентилацията в съседство имало заклещена котка. Излишно е да се прибавя, че я избавили и я кръстили Ван Дайк.

Всички котки на Ермитажа си имат имена и паспорти и са разграничени на четири „ отряда “. Всеки отряд си има своя зона, която охранява и никой не върви на територията на другите. Котките са кастрирани, постоянно вървят на ветеринар, хранят се под час и са любимци на целия личен състав. Задълженията си извършват безупречно – никой в никакъв случай не е виждал мишки в Ермитажа. Впрочем, след блокадата на Ленинград в града не била останала и една котка и скоро в музея било цялостно с плъхове и управата на града докарала два вагона котки от цяла Русия, част от които били зачислени „ на щат “ в Ермитажа и бързо се справили с гризачите.

Затова и до през днешния ден това са измежду високо ценените чиновници на музея. Ако някоя котка изчезне, търсят я из целия град. Ако бъде ранена се лекува, а виновният се санкционира. Котките пазят музея от гризачи, а той им се отплаща с внимание и грижа. А от време на време даже и с медийно внимание. Ето портретите на някои от тези дребни, само че значими чиновници.