Както е тръгнало следващият кандидат за премиер трябва да е поне нобелов лауреат
Те са хора с висок публичен престиж, граден надалеч от политиката, които в този момент биват хвърляни там с избрана цел
Защо е това настъпление на професори и учени в политиката изяснява Георги Лозанов в.
Асен Генов изобретателно видя в „ Панорама “, че, както е тръгнало, идващият претендент за министър-председател ще би трябвало да е нобелов лауреат. След член-кореспондента на Българска академия на науките и професор с интернационално самопризнание в неврохирургията Николай Габровски, повдигнат от ГЕРБ, пристигна ред на учен Николай Денков, академик със международна популярност във физикохимията, повдигнат от " Продължаваме промяната " (ПП). А и за президентските избори ГЕРБ се спря на професор, високо оценен от академичната общественост – ректора на Софийския университет Анастас Герджиков. Става като че ли традиция да се употребяват в партийната конкуренция фигури, които се включват в политическия спор, откакто към този момент са основали своя обществен престиж надалеч от политиката – в науката или изкуството. На мода отново са интелектуалците.
Джокер и бушон в политиката
Дори водачите на Политическа партия с прозвището „ харвардци “ се обявиха като хора, които идват не от политическата, а от научната сфера. Лидерът на Има Такъв Народ пък може да се каже, че бе натрупал известността си с изкуство – с песни и скечове (друг въпрос е кой по какъв начин прави оценка художествената им стойност).
Впрочем, ГЕРБ още при задаващата се пандемия усети изгодата от отклоняването на упованията към политическа власт по посока на експерти без власт и ги остави те да приказват от името на политиците. Като по този начин хем им приписваха триумфите си, хем ги оневиняваха за грешките им.
Интелектуалците се вкарват в политиката нормално като джокер и бушон. Като джокер, с цел да ѝ набират легитимност извън, когато тя е в рецесия и не съумява сама да я реализира. И като бушон, с цел да може възможните загуби да не падат директно върху партийните водачи.
Най-голямата „ бригада “ на интелектуалци в политиката беше в самото начало на прехода, когато - след четири десетилетия еднопартиен режим - легитимност на демократи можеха да имат единствено интелектуалци, направили някакви дисидентски жестове, та въпреки и не от мащаба на Хавел или Михник. А и малко преди Десети ноември журналистката от „ Свободна Европа “ Румяна Узунова им даде късмет в поредност от изявленията да проявят храброст и да заявят намерено съпротивата си против режима. И те образуваха новия политически хайлайф вдясно. Срещу тях вляво също застанаха не политици, а създатели, които са се осъществили при предходната власт, само че не са я приемали безрезервно. Надеждата тогава беше, че дружно ще осъществят демократизацията на страната. Но не се случи тъкмо по този начин. България в демократичното си развиване и до през днешния ден е на опашката на някогашните руски спътници, а малко на брой от тези интелектуалци останаха в политиката, множеството се отдръпнаха разочаровани. Проф. Богдан Богданов, самият той интелектуалец от висока класа, през 2001 година подлага на критика остро техния политически гастрол: „ Те дадоха звук на есеистично-идеологическата изразителност – и отляво, и отдясно, изпълниха публичното пространство с празнословия, в това време зад техния тил, до момента в който не одобряваха подобаващи закони и не регламентираха прехода, 'юнаците' ограбиха страната, бандитите се развихриха… ".
Две несъвместими функционалности
Но даже да приемем, че интелектуалците-политици носят някаква виновност, тя е по-скоро трагическа – просто двете функции, които историята им разпореди, бяха несъвместими по изискване. Или си едното, или си другото, а може да престанеш да бъдеш и двете в опита си да ги съчетаеш. Първо, тъй като определящо за интелектуалеца е да е самостоятелен, а работата на политика е да е подвластен от ползите на електоралната група, която съставлява. Когато се твърди, че някой интелектуалец, приел да влезе в политическа роля, ще бъде самостоятелен от партията, която го е издигнала, си е празнодумство по думите на проф. Богданов. И второ, тъй като обществото желае да чуе мнението на интелектуалеца по политически въпроси - поради достиженията му в избрана културна сфера, само че компетентността му си остава в нея. Политиката има лична сфера на подготвеност и тя се основава със профилирано знание и „ теренен “ опит. В това отношение акад. Николай Денков е в привилегирована позиция, тъй като към този момент има своя политическа биография, изключително в качеството му на министър на образованието.
Спасителен пояс за политици в рецесия на легитимност
Но така или другояче, политиците, когато изпаднат в рецесия на легитимност, гледат незабавно да си я набират с лични прехвърляния от други обществени области. Продължават да виждат в интелектуалците (тук би трябвало да се прибавят и звездите в киното, спорта и пр.) избавителен пояс.
Последната тежка рецесия стартира от митингите през 2020 година против ГЕРБ и модела му на ръководство с съмнението, че в него невидимо взе участие Движение за права и свободи и основният прокурор. Политическите субекти, родени от митингите (ИТН и ПП), обаче не можаха да преодолеят рецесията, тъй като - поради двойна или поради неумела игра - не съумяха да наложат различен модел. И Има Такъв Народ бързо отиде в политическото несъществуване, Политическа партия се закрепи в челната парламентарна двойка, само че общественият ѝ имидж към този момент се нуждае от ремонт. И за задачата очевидно и те, въпреки и по-плахо, пробват с интелектуалец.
Междупартийни игри
Кандидатурите на интелектуалци в тази ситуация дори не са обръщение към гласоподавателите, което да разшири поддръжката им, а към партиите в опитите им да се надхитрят взаимно.
Кризата няма да се реши с разправиите на политиците посред им, а едвам когато имат доблестта да застанат очи в очи с гласоподавателите си и да им кажат ясно какво мислят да вършат по двата огромни казуса на днешното ни общество – разтърсената му прозападна ориентировка и буксуващата битка с корупцията. Докато ги убедят да гласоподават задоволително всеобщо, с цел да се сформира държавно управление без безпринципни взаимни отстъпки и смокинови листа пред тях, пък били те и откъснати от дървото на познанието. А до каква степен ще ги убедят, зависи от това дали, до момента в който те споделят едно, биографията и репутацията им не споделя противоположното.
Защо е това настъпление на професори и учени в политиката изяснява Георги Лозанов в.
Асен Генов изобретателно видя в „ Панорама “, че, както е тръгнало, идващият претендент за министър-председател ще би трябвало да е нобелов лауреат. След член-кореспондента на Българска академия на науките и професор с интернационално самопризнание в неврохирургията Николай Габровски, повдигнат от ГЕРБ, пристигна ред на учен Николай Денков, академик със международна популярност във физикохимията, повдигнат от " Продължаваме промяната " (ПП). А и за президентските избори ГЕРБ се спря на професор, високо оценен от академичната общественост – ректора на Софийския университет Анастас Герджиков. Става като че ли традиция да се употребяват в партийната конкуренция фигури, които се включват в политическия спор, откакто към този момент са основали своя обществен престиж надалеч от политиката – в науката или изкуството. На мода отново са интелектуалците.
Джокер и бушон в политиката
Дори водачите на Политическа партия с прозвището „ харвардци “ се обявиха като хора, които идват не от политическата, а от научната сфера. Лидерът на Има Такъв Народ пък може да се каже, че бе натрупал известността си с изкуство – с песни и скечове (друг въпрос е кой по какъв начин прави оценка художествената им стойност).
Впрочем, ГЕРБ още при задаващата се пандемия усети изгодата от отклоняването на упованията към политическа власт по посока на експерти без власт и ги остави те да приказват от името на политиците. Като по този начин хем им приписваха триумфите си, хем ги оневиняваха за грешките им.
Интелектуалците се вкарват в политиката нормално като джокер и бушон. Като джокер, с цел да ѝ набират легитимност извън, когато тя е в рецесия и не съумява сама да я реализира. И като бушон, с цел да може възможните загуби да не падат директно върху партийните водачи.
Най-голямата „ бригада “ на интелектуалци в политиката беше в самото начало на прехода, когато - след четири десетилетия еднопартиен режим - легитимност на демократи можеха да имат единствено интелектуалци, направили някакви дисидентски жестове, та въпреки и не от мащаба на Хавел или Михник. А и малко преди Десети ноември журналистката от „ Свободна Европа “ Румяна Узунова им даде късмет в поредност от изявленията да проявят храброст и да заявят намерено съпротивата си против режима. И те образуваха новия политически хайлайф вдясно. Срещу тях вляво също застанаха не политици, а създатели, които са се осъществили при предходната власт, само че не са я приемали безрезервно. Надеждата тогава беше, че дружно ще осъществят демократизацията на страната. Но не се случи тъкмо по този начин. България в демократичното си развиване и до през днешния ден е на опашката на някогашните руски спътници, а малко на брой от тези интелектуалци останаха в политиката, множеството се отдръпнаха разочаровани. Проф. Богдан Богданов, самият той интелектуалец от висока класа, през 2001 година подлага на критика остро техния политически гастрол: „ Те дадоха звук на есеистично-идеологическата изразителност – и отляво, и отдясно, изпълниха публичното пространство с празнословия, в това време зад техния тил, до момента в който не одобряваха подобаващи закони и не регламентираха прехода, 'юнаците' ограбиха страната, бандитите се развихриха… ".
Две несъвместими функционалности
Но даже да приемем, че интелектуалците-политици носят някаква виновност, тя е по-скоро трагическа – просто двете функции, които историята им разпореди, бяха несъвместими по изискване. Или си едното, или си другото, а може да престанеш да бъдеш и двете в опита си да ги съчетаеш. Първо, тъй като определящо за интелектуалеца е да е самостоятелен, а работата на политика е да е подвластен от ползите на електоралната група, която съставлява. Когато се твърди, че някой интелектуалец, приел да влезе в политическа роля, ще бъде самостоятелен от партията, която го е издигнала, си е празнодумство по думите на проф. Богданов. И второ, тъй като обществото желае да чуе мнението на интелектуалеца по политически въпроси - поради достиженията му в избрана културна сфера, само че компетентността му си остава в нея. Политиката има лична сфера на подготвеност и тя се основава със профилирано знание и „ теренен “ опит. В това отношение акад. Николай Денков е в привилегирована позиция, тъй като към този момент има своя политическа биография, изключително в качеството му на министър на образованието.
Спасителен пояс за политици в рецесия на легитимност
Но така или другояче, политиците, когато изпаднат в рецесия на легитимност, гледат незабавно да си я набират с лични прехвърляния от други обществени области. Продължават да виждат в интелектуалците (тук би трябвало да се прибавят и звездите в киното, спорта и пр.) избавителен пояс.
Последната тежка рецесия стартира от митингите през 2020 година против ГЕРБ и модела му на ръководство с съмнението, че в него невидимо взе участие Движение за права и свободи и основният прокурор. Политическите субекти, родени от митингите (ИТН и ПП), обаче не можаха да преодолеят рецесията, тъй като - поради двойна или поради неумела игра - не съумяха да наложат различен модел. И Има Такъв Народ бързо отиде в политическото несъществуване, Политическа партия се закрепи в челната парламентарна двойка, само че общественият ѝ имидж към този момент се нуждае от ремонт. И за задачата очевидно и те, въпреки и по-плахо, пробват с интелектуалец.
Междупартийни игри
Кандидатурите на интелектуалци в тази ситуация дори не са обръщение към гласоподавателите, което да разшири поддръжката им, а към партиите в опитите им да се надхитрят взаимно.
Кризата няма да се реши с разправиите на политиците посред им, а едвам когато имат доблестта да застанат очи в очи с гласоподавателите си и да им кажат ясно какво мислят да вършат по двата огромни казуса на днешното ни общество – разтърсената му прозападна ориентировка и буксуващата битка с корупцията. Докато ги убедят да гласоподават задоволително всеобщо, с цел да се сформира държавно управление без безпринципни взаимни отстъпки и смокинови листа пред тях, пък били те и откъснати от дървото на познанието. А до каква степен ще ги убедят, зависи от това дали, до момента в който те споделят едно, биографията и репутацията им не споделя противоположното.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ