Лъжа, която помага да разбереш. Как сам да напишеш книгата, която си искал да прочетеш
Те са деца, когато Балканите стават място на войни и промяна на режими. Днес са пораснали писатели и описват за Югославия и комунизма. Правят го, тъй като никой не им е обяснил тези истории. Сега самите те оказват помощ на хората да схванат - за какво се случи по този начин.
Когато Горан е на 11 , в страната му стартира война. В края ѝ страната е разграничена. Над 100 хиляди души умират. А въпросите на Горан остават без отговор.
Когато Андрея е на 10 , в страната ѝ избухва гражданска война. Тя поставя завършек на комунистическия режим. Но в случай че другаде, където е имало комунизъм, той завършва съвсем без принуждение, вкъщи Андрея вижда кървясъл протест. Никой нищо не изяснява.
Днес Горан и Андрея към този момент не са деца. Те са двама от най-известните писатели на Балканите.
В книгите си постоянно приказват за контузията от близкото минало, на което са станали очевидци. Горан Войнович от Словения написа за разпадането на Югославия, а Андрея Расучану от Румъния - за последното десетилетие на комунизма.
„ Литературата за мен е метод да се върна обратно и да се ориентирам в света, който е цялостен с несъгласия “, споделя Войнович пред Свободна Европа. „ Да съпоставям другите истини и да установя разговор “.
Да разберем и да приемем предишното, с цел да продължим нататъкАндрея Расучану
Расучану също изпитва потребност да написа, с цел да се оправи с контузията. „ Това е жест на ментална хигиена “, споделя тя пред Свободна Европа. „ Да се върнем, да разберем и да приемем предишното, с цел да продължим нататък. “
В началото на април двамата писатели гостуваха в София по време на събитието „ Литературни срещи “ и описаха за какво пишат за предишното, паметта и контузията.
Горан и Югославия
Горан Войнович написа за Югославия - социалистическа страна, която към този момент не съществува. Тя сплотява Западните Балкани от 1945 година до 90-те години на XX век. В нея попадат днешните Сърбия , Босна и Херцеговина , Хърватия , Северна Македония , Черна гора , Косово и Словения , откъдето е самият публицист.
Югославия стартира да се разпада на обособени републики през 1991 година с най-тежките войни в Европа след Втората международна война . Основна причина за разпадането ѝ е национализмът. В Босна, където популацията е с най-смесена етническа и религиозна принадлежност, войната сред 1992 и 1995 година е най-кръвопролитна. Извършени са военни закононарушения,. Издирването на всеобщи гробове, изчезнали и убити хора.
Горан Войнович е дете, когато това стартира. „ Изведнъж времето се раздели на минало и настоящо, на преди и след. Останах с доста въпроси. “
Писането за него е метод да откри отговорите и да потърси схващане на това, което се е случило.
В книгата на Войнович „ Югославия, моя страна “ героят Владан също е на 11, когато стартира войната. Години наред той мисли, че татко му - сръбски офицер, е умрял. Докато не открива в интернет, че в действителност татко му е беглец, съден за военни закононарушения. Книгата наблюдава пътя на Владан през цялата някогашна Югославия в търсене на истината.
" Особеният " социализъм. Как живяха хората в някогашна Югославия
Войнович споделя, че всичките му романи са „ ненапълно автобиографични “ - пространството е някогашна Югославия, времето е това на неговите родители, баби и дядовци. Освен войната и изгубването на една страна, главните му тематики са миграцията и търсенето на еднаквост.
Войната повреди света, в който живеех. Затова пиша за неяГоран Войнович
„ Войната повреди света, в който живеех. Затова пиша за нея “, споделя Войнович. Неговото фамилията е смесено - татко му е сърбин от Босна, майка му е от Хърватия.
„ Те се откриха от разнообразни страни, имаха разнообразни истини. Когато имаш разнообразни истини, литературата е методът да навигираш сред тях “, споделя писателят.
И прибавя, че литературата може и да е неистина, тъй като е нереалност. „ Но това е неистина, която оказва помощ да схванеш. “
На български език са излезли още 2 негови книги - фамилната сага „ Смокинята “ , в която също се приказва за войната и паметта, и „ Джорджич се връща “ , в която младеж търси мястото си в постюгославския свят. Тази година ще излезе и дебютният му разказ „ Чефурите - вън! “ . Всички книги са на издателство ICU в превод на Лидия Мързликар .
Андрея и румънската гражданска война
Андрея Расучану написа за доста неща, само че едно от тях е комунистическият режим в Румъния.
В книгата си „ Вятърът, духът, дъхът “ Расучану споделя историята на дезертьор, който през последното десетилетие румънски комунизъм взема решение да преплува Дунава, с цел да избяга в Сърбия, а след това - в Съединени американски щати . Бягството и незнайната му орис нанасят тежка контузия на жена му и децата му, които остават в Румъния.
Расучану споделя, че постоянно я питат по какъв начин е съумяла толкоз добре да опише интервала на комунизма, през който е била дете.
„ Мисля, че през първите ми 10 години натрупах доста усещания от света, в който живеех. Те започнаха да излизат от мен, до момента в който пишех, когато се пробвах да възстановя този интервал “, споделя Расучану.
през декември 1989 година По същото време комунистическите режими в цяла Източна Европа стартират да се разпадат ненасилствено, само че в Румъния назрява гражданска война. над 1100 души, а 3000 са ранени. Комунистическият водач Николае Чаушеску и брачната половинка му са обществено екзекутирани.
Революцията е оттатък качествата за схващане на 10-годишната Андрея. Тогава в мозъка ѝ се запечатват няколко от румънската телевизия. Нуждата от нареждане на пъзела подтиква Расучану и другите писатели от нейното потомство да гледат обратно към предишното.
„ Всички пишем за метода, по който сме претърпели този миг. Ако някой прочете романите ни един след различен, ще разбере какво е станало в Румъния през 1989 година “, споделя Расучану.
За нея това се изяснява с потребността да се преработи контузията. „ Литературата е доста мощен инструмент за това “, споделя тя.
Този интерес на Расучану идва и от работата ѝ като литературна изследователка. За нея архивните документи са „ изобилен източник “ на истории, които да се трансфорат в литература.
Именно това прави тя в романа си „ Непозната форма на живот “ (изд. ICU в превод на Лора Ненковска ), където наблюдава живота на 3 генерации дами. Техните персонажи са въодушевени от историите на действителни хора, които Расучану намира в документите.
„ В живота на елементарните хора можеш да намериш повече отговори за потока на огромната история, в сравнение с в случай че четеш учебниците “, прибавя писателката.
Защо да пишем (и четем) за предишното
Според Войнович и Расучану множеството страни на Балканите не са справили с следствията от сложното си минало.
Когато през 2012 година за първи път излиза „ Югославия, моя страна “, Войнович вижда, че хората желаят да приказват за случилото се по време на войната. Но няколко години по-късно, когато той слага и пиеса по книгата, историята към този момент не се приема по този начин добре.
„ Политиката и обществото се върнаха в стадия на отричане. Не просто не желаеме да приказваме за предишното, а настояваме, че то не е било и не сме създали нищо неверно “, споделя Войнович.
Според него на Балканите. Те вършат един нов спор - да вземем за пример в Босна - да наподобява все по-вероятен.
„ Затова писателят има отговорност да опише какво се е случило в действителност - по най-достъпния и най-убедителния метод “, счита Андрея Расучану.
Когато се появи нова война като тези в Украйна и в Ивицата Газа , отговорността нараства, тъй като въпросите изникват отново, споделя Войнович. И прибавя, че това значи, че „ още доста книги има да се напишат. “
Ще оказват помощ ли обаче тези книги да няма повече войни на Балканите? Войнович не е оптимист, че литературата може коренно да промени нещата.
Книгите са лекарство за индивида, не за обществотоГоран Войнович
„ Книгите са лекарство за индивида, не за обществото “, споделя той. Те могат да открият доста дълбока връзка, само че единствено сред двама души - създател и четец.
Войнович си спомня свое посещение на панаир на книгата в Белград , което е привлякло огромни тълпи от хора. „ Бях в едно такси и водачът не можеше да ме измъкне. Тогава ми сподели: „ Всички четат, а гледай на какво наподобява страната ни “.
Расучану също не счита, че четенето ще избави света, само че това не значи, че няма смисъл от книгите за предишното.
„ Мисля, че в никакъв случай не можеш да се оправиш изцяло с една контузия “, споделя тя. „ Но би трябвало да се връщаш към нея, с цел да можеш да я приемеш и да продължиш. Литературата и изкуството могат да създадат това за всички нас. “
Когато Горан е на 11 , в страната му стартира война. В края ѝ страната е разграничена. Над 100 хиляди души умират. А въпросите на Горан остават без отговор.
Когато Андрея е на 10 , в страната ѝ избухва гражданска война. Тя поставя завършек на комунистическия режим. Но в случай че другаде, където е имало комунизъм, той завършва съвсем без принуждение, вкъщи Андрея вижда кървясъл протест. Никой нищо не изяснява.
Днес Горан и Андрея към този момент не са деца. Те са двама от най-известните писатели на Балканите.
В книгите си постоянно приказват за контузията от близкото минало, на което са станали очевидци. Горан Войнович от Словения написа за разпадането на Югославия, а Андрея Расучану от Румъния - за последното десетилетие на комунизма.
„ Литературата за мен е метод да се върна обратно и да се ориентирам в света, който е цялостен с несъгласия “, споделя Войнович пред Свободна Европа. „ Да съпоставям другите истини и да установя разговор “.
Да разберем и да приемем предишното, с цел да продължим нататъкАндрея Расучану
Расучану също изпитва потребност да написа, с цел да се оправи с контузията. „ Това е жест на ментална хигиена “, споделя тя пред Свободна Европа. „ Да се върнем, да разберем и да приемем предишното, с цел да продължим нататък. “
В началото на април двамата писатели гостуваха в София по време на събитието „ Литературни срещи “ и описаха за какво пишат за предишното, паметта и контузията.
Горан и Югославия
Горан Войнович написа за Югославия - социалистическа страна, която към този момент не съществува. Тя сплотява Западните Балкани от 1945 година до 90-те години на XX век. В нея попадат днешните Сърбия , Босна и Херцеговина , Хърватия , Северна Македония , Черна гора , Косово и Словения , откъдето е самият публицист.
Югославия стартира да се разпада на обособени републики през 1991 година с най-тежките войни в Европа след Втората международна война . Основна причина за разпадането ѝ е национализмът. В Босна, където популацията е с най-смесена етническа и религиозна принадлежност, войната сред 1992 и 1995 година е най-кръвопролитна. Извършени са военни закононарушения,. Издирването на всеобщи гробове, изчезнали и убити хора.
Горан Войнович е дете, когато това стартира. „ Изведнъж времето се раздели на минало и настоящо, на преди и след. Останах с доста въпроси. “
Писането за него е метод да откри отговорите и да потърси схващане на това, което се е случило.
В книгата на Войнович „ Югославия, моя страна “ героят Владан също е на 11, когато стартира войната. Години наред той мисли, че татко му - сръбски офицер, е умрял. Докато не открива в интернет, че в действителност татко му е беглец, съден за военни закононарушения. Книгата наблюдава пътя на Владан през цялата някогашна Югославия в търсене на истината.
" Особеният " социализъм. Как живяха хората в някогашна Югославия
Войнович споделя, че всичките му романи са „ ненапълно автобиографични “ - пространството е някогашна Югославия, времето е това на неговите родители, баби и дядовци. Освен войната и изгубването на една страна, главните му тематики са миграцията и търсенето на еднаквост.
Войната повреди света, в който живеех. Затова пиша за неяГоран Войнович
„ Войната повреди света, в който живеех. Затова пиша за нея “, споделя Войнович. Неговото фамилията е смесено - татко му е сърбин от Босна, майка му е от Хърватия.
„ Те се откриха от разнообразни страни, имаха разнообразни истини. Когато имаш разнообразни истини, литературата е методът да навигираш сред тях “, споделя писателят.
И прибавя, че литературата може и да е неистина, тъй като е нереалност. „ Но това е неистина, която оказва помощ да схванеш. “
На български език са излезли още 2 негови книги - фамилната сага „ Смокинята “ , в която също се приказва за войната и паметта, и „ Джорджич се връща “ , в която младеж търси мястото си в постюгославския свят. Тази година ще излезе и дебютният му разказ „ Чефурите - вън! “ . Всички книги са на издателство ICU в превод на Лидия Мързликар .
Андрея и румънската гражданска война
Андрея Расучану написа за доста неща, само че едно от тях е комунистическият режим в Румъния.
В книгата си „ Вятърът, духът, дъхът “ Расучану споделя историята на дезертьор, който през последното десетилетие румънски комунизъм взема решение да преплува Дунава, с цел да избяга в Сърбия, а след това - в Съединени американски щати . Бягството и незнайната му орис нанасят тежка контузия на жена му и децата му, които остават в Румъния.
Расучану споделя, че постоянно я питат по какъв начин е съумяла толкоз добре да опише интервала на комунизма, през който е била дете.
„ Мисля, че през първите ми 10 години натрупах доста усещания от света, в който живеех. Те започнаха да излизат от мен, до момента в който пишех, когато се пробвах да възстановя този интервал “, споделя Расучану.
през декември 1989 година По същото време комунистическите режими в цяла Източна Европа стартират да се разпадат ненасилствено, само че в Румъния назрява гражданска война. над 1100 души, а 3000 са ранени. Комунистическият водач Николае Чаушеску и брачната половинка му са обществено екзекутирани.
Революцията е оттатък качествата за схващане на 10-годишната Андрея. Тогава в мозъка ѝ се запечатват няколко от румънската телевизия. Нуждата от нареждане на пъзела подтиква Расучану и другите писатели от нейното потомство да гледат обратно към предишното.
„ Всички пишем за метода, по който сме претърпели този миг. Ако някой прочете романите ни един след различен, ще разбере какво е станало в Румъния през 1989 година “, споделя Расучану.
За нея това се изяснява с потребността да се преработи контузията. „ Литературата е доста мощен инструмент за това “, споделя тя.
Този интерес на Расучану идва и от работата ѝ като литературна изследователка. За нея архивните документи са „ изобилен източник “ на истории, които да се трансфорат в литература.
Именно това прави тя в романа си „ Непозната форма на живот “ (изд. ICU в превод на Лора Ненковска ), където наблюдава живота на 3 генерации дами. Техните персонажи са въодушевени от историите на действителни хора, които Расучану намира в документите.
„ В живота на елементарните хора можеш да намериш повече отговори за потока на огромната история, в сравнение с в случай че четеш учебниците “, прибавя писателката.
Защо да пишем (и четем) за предишното
Според Войнович и Расучану множеството страни на Балканите не са справили с следствията от сложното си минало.
Когато през 2012 година за първи път излиза „ Югославия, моя страна “, Войнович вижда, че хората желаят да приказват за случилото се по време на войната. Но няколко години по-късно, когато той слага и пиеса по книгата, историята към този момент не се приема по този начин добре.
„ Политиката и обществото се върнаха в стадия на отричане. Не просто не желаеме да приказваме за предишното, а настояваме, че то не е било и не сме създали нищо неверно “, споделя Войнович.
Според него на Балканите. Те вършат един нов спор - да вземем за пример в Босна - да наподобява все по-вероятен.
„ Затова писателят има отговорност да опише какво се е случило в действителност - по най-достъпния и най-убедителния метод “, счита Андрея Расучану.
Когато се появи нова война като тези в Украйна и в Ивицата Газа , отговорността нараства, тъй като въпросите изникват отново, споделя Войнович. И прибавя, че това значи, че „ още доста книги има да се напишат. “
Ще оказват помощ ли обаче тези книги да няма повече войни на Балканите? Войнович не е оптимист, че литературата може коренно да промени нещата.
Книгите са лекарство за индивида, не за обществотоГоран Войнович „ Книгите са лекарство за индивида, не за обществото “, споделя той. Те могат да открият доста дълбока връзка, само че единствено сред двама души - създател и четец.
Войнович си спомня свое посещение на панаир на книгата в Белград , което е привлякло огромни тълпи от хора. „ Бях в едно такси и водачът не можеше да ме измъкне. Тогава ми сподели: „ Всички четат, а гледай на какво наподобява страната ни “.
Расучану също не счита, че четенето ще избави света, само че това не значи, че няма смисъл от книгите за предишното.
„ Мисля, че в никакъв случай не можеш да се оправиш изцяло с една контузия “, споделя тя. „ Но би трябвало да се връщаш към нея, с цел да можеш да я приемеш и да продължиш. Литературата и изкуството могат да създадат това за всички нас. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ